Димо Падалски е български учител, преподавател по георгафия. Името му се свързва с легендарното предване “Минута е много” по БНТ, където той показва завидни познания в най-различни области и със знанията си печели освен награди и любовта на публиката, която го припознава като един от най-ерудираните българи.
Епизод 10 „Истории от прехода“
Димо Падалски – учител и легенда на „Минута е много“
Напомня ли ви по нещо сегашната ситуация с извънредното положение с коронавируса с това, което е било в началото на демокрацията?
Напомня ми по едно – по опашките по магазините. В някои магазини имаше такива опашки, виждам някаква истерия и масово купуване. По това ми напомня – опашките и празните рафтове по магазините. Такава ситуация не е имало никога у нас – министър Каракачанов каза също, че не си спомня да е имало такова нещо. Така че аз съм съгласен с него – освен масовата истерия в някои магазини, която онзи ден я нямаше, по друго не ми напомня. Не мога да разбера тази психика на българина може да доведе до покачване на цените на цени и лекарства. В България цените зависят от търговеца и няма никакъв контрол върху образуването на цените. Огромни глоби са въведени за хора, които не спазват карантината – чухме за четирима шофьори от Сливница, но за такива, които вдигат цените на лекарства и храни няма глоби. Четох за санкции от 100 лева, но не е ясно как ще бъдат въвеждани, тъй като у нас цените се определят свободно. Не е ясно кое ще се определя като спекула и кое не – санкциите за спекула са около 100 лв., а за нарушаване на карантината 5000 лв.
Ще има огромни загуби за частния бизнес – магазини, ресторанти и кафенета. Никой не казва как ще бъдат компенсирани. Чувам какви мерки ще се вземат във Франция и Испания, а у нас не се говори за това. Говорят за намаление на приходите в бюджета около 3 млрд лв., но никой не говори за частния бизнес. В България всичко е частен бизнес – държавните структури са много малко. Освен държавните служители по учреждения и бюджетните служители – като учители и лекари, макар че те са търговски дружества в болниците.
Тази неяснота, която я има в момента, напомня ли ви на времената, в които се сменяше системата? Има ли нещо общо неяснотата какво ги чака хората оттук насетне?
Като неяснота и опашки – да, напомня на онези години. Обявява се извънредно положение, без да е ясно какво точно се прави. 24 часа след като обявиха извънредното положение излезе заповедта какво ще работи и какво не. Трябва да се внимава с всеки един сектор – какво ще се прави и какви последствия ще има.
Питам всеки един събеседник за спомените му от ноември 1989 г. ще питам и вас – сега има паника и тя се усеща в хората – имаше ли и тогава паника и неяснота? Особено в първите години на демокрацията, когато не е имало яснота как ще се развият събитията?
Паника може да е имало когато всичко се отвори по магазините и стана голямата инфлация. На 1 февруари 1991 г. усетих паника когато се освободиха цените – сиренето от 3 лв. стана 25 лв. и то без да са мръднати заплатите – да се чудиш какво да правиш със заплатата си. Да се чудиш къде да търсиш по-евтино сирене – 8 пъти увеличение на цената, без да е увеличена заплатата. Това никой днес не го говори, а всички говорят колко е успешна реформата на Иван Костов с освобождаването на цените. Не знам какво е успешно 8 пъти да ви вдигнат цените, без да ви вдигнат и доходите. Разбира се след това бяха мръднати, но много по-малко отколкото увеличението на цените – това беше такъв кошмар! Не може да си представите как хората обикаляха да търсят по-евтини стоки. Това е на 1 февруари 1991 г. – Иван Костов беше обявил преди това, че на тази дата ще има освобождаване на цените. Всичко се опразни по магазините, защото магазинерите знаеха на коя дата ще се освободят цените и скриха всички стоки – знаеше се, че ще направят големи маржове и печалби от всичко това.
Как се развиха нещата в образованието за тези 30 години демокрация?
Настъпи пълна анархия и промяна на отношението към учителите и образованието от страна на ученици и родители, каквато дотогава нямаше. Освен това постоянно се говори за свобода на учителите, а то става точно обратното – затиснати сме от огромна купчина срокове и бумащина и лошо отношение от страна на родители и учители към нас. Постоянни оплаквания валят към учители, дисциплината е на много по- ниско ниво, отколкото беше преди това. Това са много важни проблеми, за които положението става по-лошо. Много малко се прави за подобрението на тези неща.
Какви са ви спомените от първите години на демокрацията? Кога се промени отношението към учителите? Веднага ли дойде след смяната на системата или постепенно?
Не, доста по-късно дойде, тъй като хората си бяха все още със стария манталитет и начин на мислене за уважение на учителите – нямаше го това нещо, което е сега. То дойде доста по-късно, поне 10-15 години след това. В момента не можем дори да накажем някой ученик – за отсъствия идва майката и казва: „аз ще обжалвам“! Прави го с някакъв довод, че честните хора не можели да изкарат пари в държавата. Тя каза, че ще обжалва наказанието, въпреки че са налице отсъствия. Хващаш ученици с фалшиви бележки – оплаквания от ученици и родители – то е нещо страшно, не можете да си представите! Едва последните години образованието стана приоритет, след като се видя, че голяма част от учителите ще се пенсионират. Новият закон за просветата удари редица предмети – биология, химия, физика и география. Бяха сериозно орязани часовете – да не говорим за предмет като музиката. Международно изследване показа, че българските деца сериозно намаляват своите постижения точно в тези предмети, а и в разбирането на текста. Последните изследвания показват, че над 47% от българските деца са функционално неграмотни! Тоест те могат да четат и пишат, но не разбират написаното! Ако им зададете въпроси по написани текст те няма да могат да ви отговорят. Това говори ужасно зле и как решихме да се борим с този проблем? Като съкратихме часовете по предметите, по които децата се представят най-зле.
Как беше образованието преди 1989 г.?
Нямаше такива оплаквания от родители и учители нямаше – нещата бяха по-спокойни. Заплатите може и да са били по-ниски, но такова отношение не е имало. Нямаше такива проблеми, каквито се появиха след това. Българинът разбира демокрацията като свободия и анархия, а не като спазване на права и задължения. То се вижда – обявяват извънредно положение и хората излизат по кафенетата – седнали в кафенето един до друг. Онзи ден в „Референдум“ по БНТ 80% от анкетираните казаха, че трябва по-добра лична хигиена, за да се преборим с разпространение на коронавируса, а само 20% смятат, че трябва да ограничат контактите. Българинът не приема насериозно вируса и дори има писаници как коронавирусът е измислица. Че човек, ако е добър в мислите си това няма да го застигне и други нечувани глупости. Българинът е залят от фалшиви новини и не вярва, че това не е измислица и не ограничава социалните си контакти – опашките по магазините са пример. Тези хора мислят как да се запасят, а не мислят, че така един до друг контактът е по-голям. В магазин „Фантастико“ пускали по-малко хора вътре, а опашките навън? Българинът въобще не мисли!
Колко дълго продължава преходът и приключил ли е вече?
Зависи какво се има предвид под преход, някои смятат, че той е приключил със смяната на собствеността. В това има нещо и никой не казва какво точно включва преходът. В България вече почти всичко е частно, така че от тази гледна точка е приключил. От гледна точка на приватизацията има много проблеми, но почти 20 години откакто тя е приключила почти няма начин да се промени от гледна точка, че давността е изтекла. Няма как да се променя давността със задна дата- това е основно правило.
Коментирай