Бившият президент на БФС в интервю за Истории от прехода 30 години след Парк де пренс за нивото на футбола и БФС в днешни дни
Валентин (Вальо) Михов е бивш български футболист, футболен функционер и бизнесмен. Бивш президент на Българския футболен съюз (БФС) и на Професионалната футболна лига (ПФЛ).
Къде бяхте на 10 ноември 1989 г. ?
Бях вкъщи, тези събития с Тодор Живков бяха очаквани. Аз съм бил член на една партия, както всички по това време, то нямаше други. Работех в Кореком и Министерство на транспорта и не можеше да растеш, ако не си партиен член, но не е било това причината да стана партиен член – заради кариерата. Просто такава беше ситуацията тогава, но не съм бил в първите редици, но бях в Комсомола. Някои хора се срамуват да кажат, че са били част от партията. Това е дисциплина и отговорност, но вече тези извращения, които се случват, не съм стигал до тях. Аз съм нормален човек и колективист. Бил съм председател на Профсъвета в Кореком, тоест синдикален бос. Организирах празненства и събрания за сваляне на директор, което си беше страшно по това време. След като загубих тези битка помолих директора да не ме уволнява и той излезе добър човек и дори ми предложи някои неща и видя, че съм откровен и с някоя друга командировка всичко се забрави. Не съм от т.нар. „средни селяни“, които обичат да се нагаждат. Имам приятели леви и десни – ние сме преди всичко българи и всеки дърпа към себе си – пълен хаос е в момента по партийна линия. Не ми е силата в партиите – бил съм канен доста пъти, имах предложения и за кмет на район „Младост“ в София. Аз съм от малкото хора в България, които са минали цялата йерархия на българския футбол.
Как влязохте във футбола след смяната на властта?
Кореком беше примамливо място и много хубаво предприятие. Там съм се учил от много добри търговци и хора с много знания. Много ми даде и Свищов с академията и футбола там. Винаги съм бил свързан с футбола – първо бях в ДЮШ на ЦСКА. Имах прекрасни треньори, научиха ме да играя правилен футбол. Никога не съм бил добър футболист – бях работяга и опазвах най-добрите футболисти доколкото мога и падах в наказателното поле за дузпа и оттам ми дойде прякора „Вальо дузпата“. Ходих като директор в Кореком при Димитър Пенев и националния отбор на лагерите в Панчарево и подарявах тестери одеколони без капачка. Преговорите с Димитър Пенев почнаха 1989/1990 г. точно с идването на демокрацията. Каза ми: „хайде да обединим бизнеса и футбола“ и аз се съгласих защото винаги съм обичал футбола, без значение от отборите, въпреки че имам пристрастия. Отидох при моя шеф и му казах, че имам предложение и след 10-20 дни се съгласих. Междувременно в този промеждутък Пената го смениха за слаби резултати и аз си останах в Кореком. След това ЦСКА пое Аспарух Никодимов и той също дойде в нашата фирма. Попита ме дали искам да продължа започнатите разговори с Димитър Пенев и аз приех. Отидох на общото събрание на клуба, на което присъстваха над 100 души. Избраха ме единодушно, то нямаше и други кандидати и така влязох във футбола, без да имам управленски опит, а само търговски и този като футболист. Три години бях президент на ЦСКА, след което ветераните ме предложиха за президент на БФС.
Как беше в ЦСКА след падането на социалистическия строй и идването на демокрацията?
Как, всички бяхме „червени комунисти“ и ни обиждаха без да имат основание. Червеният цвят не беше актуален, но въпреки това не се предадохме и в трите години, в които бях там почнахме от последно място и станахме втори. После завоювахме Купа на България и шампионска титла. Имахме Управителен съвет и бяхме обществена организация, тоест няма как еднолично да вземеш решение – всичко се решава от борд от 13 души, начело с генерал Илиев. Имаше представители на Балкантурист, генерали, хора от бизнеса, имаше и представители на феновете. Направихме фенклуб и започнах да помагам с обзавеждането. Имах подкрепата на феновете, а те са ми обидени и до ден днешен, защото когато отивах на Конгреса на БФС бях с нагласата, че няма да спечеля и ще се върна. Занесох Купата на България и им казах, че се връщам. Имах такава нагласа, защото трябваше да се обикаля страната, за да получиш подкрепа, а аз не го правех. Христо Стоичков ми се обади вечерта преди Конгреса, за да не се явявам, защото всичко е уредено. Конкурент ми беше Николай Гигов – собственик на Локомотив София и представител на бизнеса. Не съжалявам, че спечелих Конгреса и поех БФС, но в ЦСКА бяхме започнали нещо ново – бяхме първото Акционерно дружество. Обществената организация с идеална цел позволява на футболния клуб държавата да е ангажирана с базите, а тези, които градят клуба, са длъжни да го издържат и подсигурят. Съжалявам, че не го реализирахме, защото обществената организация си остава, а Акционерното дружество успоредно до обществената организация, за да не лишава държавата и тя да може да поддържа стадиона, който е нейна собственост. В края на годината АД има задължение да реши взаимоотношенията с държавата и 10% от приходите, телевизионни права и трансферите да са за държавата, а тя да обнови стадиона. Когато всички клубове станаха АД през 1996 г. държавата става собственик на нещо, което не е твое и по този начин лишаваш държавата от възможността да помогне.
Какво си спомняш от периода в БФС? Как беше структуриран футболният съюз тогава?
Пак имаше борд , в който нямаше футболни президенти. Имаше хора от бизнеса, адвокати и икономисти, за да помагат в управлението. Във футболно отношение имахме стратег в лицето на Димитър Пенев, имахме футболисти и не им се месех в работата. Имаше обединение и не се правех на началник, а бях до тях. Мисля, че тази близост даде своите резултати като върха беше на 17 ноември 1993 г. като бихме Франция с 2:1.
Какво си спомняш от заминаването за Париж и самия мач?
Бях прекалено голям оптимист. Дори на последния Изпълком преди заминаването призовах да помислим за премии, ако бием Франция. Това ми и изяде главата после, че не взехме решение. Премиите, които дадохме след мача, бяха измислени после, никога не ги бяхме обсъждали преди това. Изсмяха ми се като повдигнах темата преди мача – казаха ми нека да бием, после ще ги решим какви да са премиите. Ако бяхме взели решение тогава, мисля че нямаше да се стигне до моята оставка. Когато определяхме премиите бяхме група от 5-6 души в това число и капитанът на отбора Боби Михайлов, както и Христо Стоичков и Христо Данов, Пената. Димитър Пенев предложи сумите, които са вземани досега, да се умножат по три. Казах му, че нямам нищо против и стигнахме до 12 000, като аз предложих да ги закръглим на 15 000 и това беше. Така или иначе за класирането на световно получаваш над 1 млн. долара и част от тези пари се дават на футболистите с решение на Изпълкома. След като мина мачът с Франция министърът на спорта, посланикът беше там и ми казаха да вдигнем премиите на 50 000. Това ми е най-голямата грешка, че не оставих тези, които предложиха тази сума, да я кажат пред всички, а не аз. Конфликтът дойде от това, че някои са участвали в този мач и получават голяма сума, докато друг футболист е играл 7-8 мача в квалификациите и получава три пъти по-малко. Тогава направихме и реорганизация в плащането – тоест който е работил най-много да получи най-много. Седнахме с Боби Михайлов като капитан на отбора и направихме така, че с тия приспадания от 50 000 тези, които са играли най-много да вземат най-много премии. Тогава се получи конфликт с другата част от ръководството на БФС, но според мен бях прав. В крайна сметка дадохме по 50 000 на тези, които бяха във Франция.
Какво си спомняш от самото световно в САЩ 1994 г. ?
Не бях поканен за световното и отидох по частен път. Даже на един мач не ми дадоха и билети, бях отстранен и от хотела и бях помолен да напусна, че влияя на отбора. Важното е, че в мен остана само хубавият спомен от четвъртото място, лошото се забравя. Еуфорията след прибирането беше до едно време, после вместо да надградим над този успех, ние не успяхме да го сторим. Мен ме нямаше вече там и не искам да критикувам, но след втория и третия месец започна противопоставянето типично по български. Срутването също беше пълно в търговските и бизнес отношения.
Периодът в Професионалната футболна лига?
Бях начело дълги години и след това се отказах с Любе Спасов, който беше генерален секретар. Искахме да намалим отборите на 10-12, в управата на БФС да има само хора на бизнеса и правото, а лигата да е семейството на футбола и там да са президентите на отборите. Венци Стефанов даже казваше Вальо решавай вместо нас защото ние сме 15 души с различни мнения. Помагахме си с президентите на отборите и изкарах дълги години, на никой не му се занимаваше, но не успяхме да накараме ние да администрираме футбола в България, остана само Купата на България. Търсихме генерални спонсори, а в този момент аз почнах да се занимавам и с телевизионни права, аз съм първият, който направи така, че във футбола у нас да влизат пари от телевизионни права. Дотогава беше така – бартер по време, което трябва да се запълни и да се търсят рекламодатели. Подписахме договор с мой шеф, който беше представител на УФА от Западна Германия. Първите пари, които дадохме на клубовете бяха 400 000 долара 1996 г. и сега са 6 милиона. Какви ли не писания четох, че сме спечелили милиони и милиарди – нека да кажат тези, които купуват права, дали се печели много. Печели се от това, че телевизиите са платени – аз бях собственик на Ринг тв. Бяха луди години – от една варненска телевизия взимахме сигнал и с релейки докато дойде до София сигналът не беше за гледане. Всички първенства държахме – Англия, Испания, Германия, Формула 1 и лятото Копа Америка.
Какво си спомняш от футбола в България през 90-те години и слуховете за уредени мачове? Сплашвани съдии, купени мачове и т.н.
Уредени мачове има навсякъде не само в България. Гледал съм мачове от 4:0 да става 4:4 в Европа. Бях президент на Професионалната лига когато чух едно изказване: „Вальо Михов какво говори като всички представители на мутрите са във футбола“ и направих пресконференция и отговорих, че не виждам мутри във футбола. Работя с всички, които са на свобода, и си дават парите. Не мога да обидя някой без да има доказателства. На свобода ли е имам право да говоря с него. Къде са доказателствата? За някои от хората съм работил и съм доволен – когато имаме бизнес и футболни отношения или искаме спонсорство. Няма как да кажа нещо, което не е вярно. Има контролни органи, които да покажат откъде са им средствата.
СИК, Славия, Маджо, ТИМ и Черно море, ВИС и ЦСКА.
Работих в Славия и бях изпълнителен директор и казах при представянето, че Славия ще спечели купата и ще е шампион. Бях само 3-4 месеца, но познах, както и за Франция 1993 г. и в Свищов, че ще влезем в „А“ група.
Не се ли ползва футболът за чистене на имиджа на бизнесмените, кои съмнителни, кои не толкова? Самите Цветан Василев и Васил Божков казаха, че са им натресени Левски и Ботев Пловдив.
Футболът е прекрасно нещо, стига да го обичаш. Хората се влюбват в себе си като ги дават, не всички разбира се. Аз си останах нормален с човешки взаимоотношения и това ми се връща в последните години, какво по-хубаво от това да има добра дума. Сегашните президенти са достойни за уважение, защото в тези трудни години изхранват и поддържат отбори и ДЮШ и то със собствени пари. Те са последните мохикани, които дават за футбола, без значение откъде имат средства. Държавата също помогна в последните години за терените.
Може ли да се издържа в България един футболен отбор?
Без генерален спонсор и собственик, само с приходите от билети, няма как да поддържаш такъв бюджет. Реал Мадрид бяха в криза и продадоха стадиона на държавата, а после го откупиха отново. Без сериозните бизнесмени и собственици Челси откъде ще намери милиарди, ако го няма Абрамович. Не виждам някой да е на печалба от футбола, а в България си е на загуба с изключение на Лудогорец и пробива в ШЛ и ЛЕ.
Какво мислиш за състоянието на БФС и битката между Бербатов и Боби Михайлов? Има нова вълна, която иска да влиза в ръководството?
Нови вълни и вълнички съм гледал през моя живот доста. Аз давам пример със себе си – отидох неподготвен на Конгреса на БФС и стратегията си я написах на едни листчета и нищо друго не бях подготвил. Като утихна залата си казах, че ако спечеля нямам борд. Отидох неподготвен, нямах контролен съвет и борд, а Николай Гигов имаше всичко. Неслучайно ми казаха да не се явявам. Но аз взех, че спечелих с 30-40 гласа и айде сега да мислим борд. Вкарах малко хора, но то не се прави така, даже ми мина мисълта да си дам отвод. Не съм видял стратегия и състав на ръководство от опозицията.
Бербатов извади екип и стратегия, обикаля страната заедно със Стилиян Петров и Мартин Петров…
Бербатов е брилянтен футболист и направи много хуманни неща – има благотворителна фондация за децата. Той е благородник, но футболът в България е различен от Англия и Германия. Тук манталитетът е друг и трябва подготовка. Работих с Боби Михайлов в Изпълкома на БФС и не мога да кажа, че ми е било неприятно, напротив. Питал ме е съгласен ли съм с дадени решения и т.н. Оттук насетне идва противопоставянето на стратегиите за футбола в България, ходене по места и да няма агитация в стил гласувайте за мен.
Как функционира Българският футболен съюз? Един глас на всеки клуб не е ли някак неравнопоставено Левски и ЦСКА да имат равен глас с някой отбор от А окръжна?
Така е в Европа, едно време беше друго и при нас. А група имаше 6 представители, Б група 4 и В и окръжните по един. Тоест представителите на професионалния футбол трябва да определят политиката на отборите, докато сега всеки клуб има глас. Дали е правилно, или не хората са го решили. Приходите обаче идват от професионалния футбол, но това се решава на Конгрес и там се решава как да е в бъдеще.
Трябва ли Професионалната лига да администрира първенството, а не Футболният съюз?
Дълги години се борех точно за това, може и да се стигне до това решение един ден, защо не? Футболният съюз ще прехвърли отговорността на Професионалната лига с всички позитиви и негативи от това, а той ще се занимава със стратегията на националните отбори, връзката с държавата и ДЮШ. Така БФС ще намали негативизма.
Как да се отлепи от дъното националният отбор?
За да отлепи от дъното трябва да се върнем назад и да видим как са постигнати успехите. Те бяха постигнати благодарение на силната продукция във футболните центрове в страната. Имаше турнир Тодор Горчев, силен младежки национален отбор, добри треньори и т.н. Нека видим как са се подготвяли Ицо Стоичков, Балъков. Сега се гледат резултати – печелене на купи и класиране. Невинаги най-добрите играят в юношеските формации, играят децата на по-богатите родители. Едно време имаше ученически първенства, педагози, психолози и треньори, които ни учеха а бъдем хора и върху човешкото надграждахме футболното. Да се върнем назад и да започнем производството на деца и да работим върху създаването на футболисти – деца, юноши. Нека махнем таксите, да има масовост – турнири за деца и юноши, ученически първенства. Мисля че масовостта липсва – училищните дворове са празни, едно време да закъснееш малко в събота и неделя и вече нямаше място за теб да играеш. Връщане назад, вземане на позитивните неща и надграждане. В ДЮШ трябва да се подготвят по звена – защитници, халфове и нападатели, приеми го в мъжете и започни да работиш с него. При мъжете да има приемственост и да се играе в същата схема, за да може да се приобщават. Същото и за националните отбори, за да може да се вземат готови звена.
Предлагал ли си на Изпълкома тези идеи?
Предлагал съм ги много пъти и в ЦСКА направихме нещо уникално. Когато влезе в мъжкия отбор от школата играч давахме премия на треньора. Когато играе треньор, като го продадем треньорът получаваше процент от трансфера. Това е най-доброто – собствен юноша да го трансферираш. Левски също имаха такава политика -имаха 8-9 юноши.
Коментирай