Д-р Ивайло Митковски е варненски лекар ортопед-травматолог. Възпитаник е на  на Медицински университет “Проф. Параскев Стоянов” във Варна. Работи като ортопед-травматолог и като асистент в Катедрата по ортопедия и травматология на МУ -Варна. Специалист по ендопротезиране на големи стави.

Освен в сферата на здравеопазването професионалната кариера на доктор Митковски е сързана и с политиката, в частност СДС, а по-късно ДСБ. Няколко поредни мандата е общински съветник във Варна.

Д-р Ивайло Митковки е варненски лекар. Възпитаник е на Медицински университет “Проф. Параскев Стоянов” във Варна. Работи като ортопед-травматолог и като асистент в Катедрата по ортопедия и травматология на МУ -Варна. Специалист по ендопротезиране на големи стави.

Освен в професионалната си кариера на лекар, доктор Митковски развива успешна политическа кариера, свързана съв Съюза на демократичните сили.

СДС 1990-2004 – зам.председател на общинско ръководство;
Учредител на ДСБ ,председател на ДСБ-Одесос 2004-2011 , зам.председател на общинско ръководство на ДСБ-Варна
Общински съветник – мандат 1991-1995 /СДС – ФНСД/
Районен съветник – район „Одесос”-Варна – мандат 1995-1999 /СДС/ – председател на районен съвет „Одесос”
Общински съветник – мандат 1999-2003 /СДС/ – член на комисията по здравеопазване
Общински съветник – мандат 2007-2011 /ДСБ/ – член на комисите по здравеопазване; младежки дейности и спорт и транспорт, председател на комисията по здравеопазване /от 23.06.2010 г. – според решение на сесия/
Общински съветник – мандат 2011-2015/ДСБ/
Общински съветник – мандат 2015-2019 /ДСБ/ – Член на комисия по здравеопазване и младежки дейности и спорт.

Истории от прехода Епизод 11
Д-р Иво Митковски - варненски ортопед и общински съветник

Къде бяхте вие на 10 ноември 1989 г. ?

Бях студент 4 курс и се готвехме за купон, но не по този повод, не очаквахме да се случи нещо такова. Купонът стана двоен – имаше много поводи. След това отидохме спонтанно на площада. По-рано през деня бяха съобщили вече за новината по някое радио и мълвата беше тръгнала от уста на уста.

Какви са вашите спомени за периода след тази дата, имаше ли еуфория в хората?

Имаше огромна еуфория с всякакви очаквания за много бързи промени – всеки искаше нещо и си въобразяваше своето си – какво ще се случи. Някои неща станаха, някои са в процес на ставане, други никога няма да се случат.

Кои са тези неща, които са станали и които никога няма да се случат?

Най-малкото, че вече можем спокойно да си говорим с вас без опасността оттук да ни закарат на някой остров и да чукаме камъни. Другото е, че медиите са много вече- друг е въпросът за тяхната свобода и на кое място е по свобода на словото България. Случи се свободното пътуване за целия свят, върна се промяната на собствеността, многопартийната система, преките избори за различни органи на управление, влизането ни е Европейския съюз и НАТО.

А кое не се случи?

Не се случи това бързо финансово и мисловно освобождаване на хората което се очакваше. Много хора мислехме, че нещата ще се случат по-бързо, но това не стана. Оказа се, че България е една фалирала държава, която има много проблеми за решаване, за да се оправи състоянието на хората. Другото което се случи в обратната посока е унижощаването на красивата природа и презастрояването, създаването на „Слънчака“ и други подобни. За съжаление и това се случи.

Много хора си спомнят с носталгия за онова време и то защо? Защото са имали хубави спомени от гледна точка на това, че всичко е било по-уредено (по техни думи) – здравеопазване, образование. Какво е вашето мнение от гледна точка на човек, който се занимава от дълго време със здравеопазване – през вашата лична призма.

Невсички имаха равен достъп до здравеопазване – имаше една прослойка или каста за която имаше друг вид здравеопазване. Имаше т.нар. правителствена болница, болница за ЦК на БКП и т.н. Няма безплатно нищо на този свят от създаването на човешкото общество. Дали ще се разменя срещу кожи или някакви сечени монети няма значение, но няма нищо безплатно. Консумативите не са безплатни, просто всичко беше на една много ниска степен. Не, че тогава е било толкова лошо здравеопазването, но нямаше възможност повечето специалисти да излизат зад граница и да се обучават. Апаратура и консумативи бяха на светлинни години от това, което беше в свободния свят. Това е по отношение на здравеопазването. Аз съм рок фен и си спомням, че съм ходил на рок концерти и беше забранено даже да станеш от мястото си, камоли да скачаш. От летния театър са ни изкарвали с полиция – например на концерти на „Щурците“ на „Диана Експрес“. Спомням си, че тогава имаше един случай с концерт на „Сигнал“, в който искаха да прекратят концерта им. Спряха го и след това бяха низвергнати от властта – няколко години не ги пускаха по радиа.

Как се отразиха първите години на демокрацията на здравеопазването. За да има толкова носталгия има и причина – често съм виждал болници в малки населени места, които са в плачевно състояние. Затворени болници или такива, които имат недостинг на кадри. Как се отрази на здравеопазването демокрацията и най-вече в първите години след 10 ноември 1989 г. ?

Първите години беше много тежко – аз си спомням когато вече бях завършил и почнах работа в спешен кабинет и Мими Виткова беше министър на здравеопазването. Трябваше да отида до някоя аптека наблизо, за да си купим марли, бинтове и гипс и някои консумативи, защото нямаше и беше трудно като дойде сам човек със счупена ръка и трябваше някоя санитарка да отиде до денонощна аптека да купи консумативи. Полека лека нещата започнаха да се наместват, но за съжаление реформата в здравеопазването започна, но не се довърши и стигна до средата. Реформата се направи главно в доболничната помощ и за съжаление тогава се смениха управления. България не е като развитите демокрации и да няма чак такива разлики кой ще управлява. В България всичко почва отначало и за съжаление тогава се замрази всичко в здравеопазването с идването на Симеон Сакскобурготски и нещата спряха дотам. В момента също са спрели – здравеопазването е една бездънна яма, в която се наливат пари, но нереформирано колкото и да се наливат тези пари няма да стигнат.

Какво трябва да се случи, за да се реформира правилно според вас?

 Трябва правилно устойностяване на всяка една дейност на всеки един консуматив, който се ползва. Защото в момента пациентите си купуват консумативи. При нас например протезите частично се заплащат от касата всичко друго се заплаща. Същото е положението и в други специалности – неврохирургия и т.н. което не е нормално. Условията все още не са на добро ниво и на нивото, на което трябва да са. Хубавото е, че разполагаме с по-добра апаратура и опитни специалисти – в момента сме на ниво в ортопедия, каквото е нивото в Европа – като знания, умения и донякъде като апаратура. Това, което се прави в Германия, се прави и в по-голяма степен и в България поради простата причина, че хората могат да отидат да учат и да видят, да знаят кое как става. Но има голямо негодуване и медицинските сестри са под постоянен протест.

Само за пари ли става въпрос или има и нещо друго?

В голяма степен е и за пари. Хората се чувстват недооценени – не може нощният труд да е някакви стотинки при положение, че средната заплата в България вече е над 1000 лв. Не може един лекар да взима под 1000 лв, а за сестрата още по-малко. И това е защото е спряла реформата. Въведоха се някакви клинични пътеки, но те не бяха добре остойностени. В  момента в големите болници няма значение колко работиш, ако работиш повече ще се умориш повече, но това не значи, че ще получиш по-голямо възнаграждение.

Говори се за тази реформа, тя само финансова ли е? Има ли свързаност и със самите кадри?

Голяма част от кадрите заради тази недооцененост отидоха да работят зад граница. Това не е само в България, ако отидете в Англия. Ако отидете в една средностатистическа болница трудно ще видите англичанин да ви лекува – обикновено са българи, поляци, индийци. Хората гледат къде е най-изгодно заплащането на труда.

Какво се случи с базата и болниците?

И сега в момента болниците в България са много – и закриването на всяка една болница води до напрежение. Много от малките болници в този си вид не може да съществуват – те няма и как да съществуват. Те трябва да станат друг тип лечебни заведения. Трябва да има политическа воля, а не да се казва закрива се дадена болница и след това да смениш мнението, че няма да се закрие.

Болниците са много, но се говори, че ако има такава криза, каквато е в момента с коронавируса може да се окаже, че леглата няма да са достатъчно. Така ли е?

Не, легла в България дал Господ, легла има прекалено много. Друг въпрос е колко правилно е разпределена т.нар. здравна карта – там пак са направени безкрайно много компромиси. Затова политическата сила, която тогава представлявах, СДС (тогава, сега вече не) направи много болезнени реформи и си плати цената за което – загуби изборите. Но, ако не се беше случило това сигурно щяхме все още да се делим лекарите на групировки, но както е тръгнало може пак да стане така.

Да ви питам за тази истерия, която цари в момента с коронавируса, като медицинско лице според вас наистина ли е обосновано или прекалено много се експонира темата?

Прекалено много се експонира и не знам точно каква е причината, защото грипни и вирусни епидемии има всяка година. Направих си труда да си разгърна старите учебници по вътрешни болести и там си пише, че причинители на вирусни инфекции и пневмонии освен грипните едно от тях е и коронавирусът. Той не е нещо ново – бъдете сигурни, че вие и аз може би сме боледували под някаква форма от такова вирусно заболяване. Може би и от коронавирус без да знаем, че е такова. Не всяка вирусна инфекция води до тежка пневмония. Дори и да води колко точно са изследвани досега точно от кой вирус е причинена тази пневмония, защото това е основното усложнение, от което в момента загиват и хора. Тази истерия не знам откъде и как тръгна – по всяка вероятност след някоя друга година ще разберем или пък не,  но определено е преекспонирана темата – затваряне на граници, спиране на пътувания, спортни състезания, културни мероприятия, събирания на хора. Ок, нека си поддържаме някаква нормална хигиена като при една вирусна епидемия. Не знам аз не съм епидемиолог, но всичко това ми идва в повече.

Преходът продължава вече 30 години, според много хора той е свършил, според други продължава още. Вашето мнение какво е?

Зависи кой какво разбира под преход. Да, за някои преходът свърши – България не е това, което беше. Не е еднопартийна система и затворена държава – можем да пътуваме навсякъде, имаме собственост и тя може да се разменя и продава спокойно. Не е необходимо години да чакаш, за да си купиш кола и телевизор, но пък от друга страна невсички имат възможност да си купят кола и телевизор. Българинът стана най-бедният в Европа – в тази посока преходът изобщо не е е свършил. Много има още какво да се желае, но то няма и как да стане изведнъж. Трябва да прескочим периоди, които трябва да се извървят и другите страни вече са ги извървели. Няма как от т.нар. от някои присъствие, за нас си е турско робство, 30-40 години свободно развитие и след това още 45 години друг вид система и в един момент да станем напълно свободни. Съзнанието ни трябва да се промени – това може да се случи, другият път е на изток от нас Русия и КНДР. Да се надяваме, че няма да стигнем до там – това е хубаво, че сме в едно общество с развити държави, които искат или не ще трябва да ни помагат, защото иначе ставаме заплаха и за тях.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *