В края на 2019 г. в интернет пространството стартира поредица от видео интервюта, посветени на Прехода. Но според създателя му Александър Коларов влогът „Истории от прехода“ не е поредният опит да се политизира този период от най-новата история на България. Напротив – целта на видео разказите е да се погледне през очите на отделния човек и на съдбите, които Преходът промени.

За кратко време идеята придобива формата на видео подкаст, който се разпространява в youtube и facebook с периодичност веднъж седмично, предстои да бъде създаден и сайт.  Първият участник в поредицата е отец Василий Шаган от варненския храм “Св. Николай Чудотворец“. Следват имена от най-различни сфери на обществения живот – Красимир Стоянов (дубльор на втория български космонавт Александър Александров), Васко Кръпката, Цветан Атанасов (създател на Ретро музея във Варна). Но фокусът на подкаста не пада само върху публични личности – целта му е да обхване колкото се може по-широк кръг от хора, станали преки свидетели на Българския преход.

Александър Коларов разказа историята на „Истории от прехода“ в предаването Улица „Събота“ 

Александър Коларов, автор на поредица от видеоинтервюта „Истории от прехода“: Много хора се разпознават в нашите видеа

Фокус: През миналата година, заедно с фотографа Катрин Терзиева, започнахте да правите влог, в който публикувате видеоинтервюта „Истории от прехода“. Как се породи идеята и какво Ви предизвика да се обърнете към тази тематика? Вие самите сте деца на Прехода.
Александър Коларов: Да наистина, аз съм едно дете на Прехода. Винаги ми е било интересно какво представлява той. Аз имам реални спомени от ранните 90 години. С всичките им плюсове и минуси. Нямам спомени от самото зараждане на Прехода, т.е. – смяната на системата, в края 1989-та година. И понеже съм журналист по професия, обичам политиката, интересувам се от политика, обаче обичам и да чуя мнението на хората. Реално, много малко хора, които не са популярни, могат да споменат какво мислят за Прехода извън семейната среда и извън събиранията вкъщи за поводи. И реших, че мога да направя, вече популярното, влогърство. Да си направя собствен влог – така реших да стартирам – за истории от прехода. Защо „Истории от прехода“? Защото, преди всичко, това са личните истории на хората. Смятам, живот и здраве, и популярни хора да питам. Но засега записваме по-малко популярни лица. А и се навършиха 30 години от началото на прехода. Аз също ще навърша 30 години тази година и реших да видя, като един вид равносметка, през различната призма на хората от различни съсловия, от различни професии, с различни професии, с различно минало – какво мислят те за този Прехода, как им се е отразил. Защото това е една голяма промяна. Всъщност процесът е продължил година – година и половина. Но за един ден сменяш един човек, който е управлявал почти 30 години. И с него, и следващите предстоящи събития, реално сменяш един строй с нов, в който хората не знаят какво ще се случи. Хора, които досега са били на върха, на властови позиции, вече не са, защото тези позиции не съществуват. И обратното – хора, които дотогава не са имали възможност да разкрият потенциала си, стават успешни по един или друг начин през Демокрацията. Има и такива, които стават успешни чрез рекети и измами. Та на мен ми е интересно какво се е случило с хората, как им е повлияла тази промяна.
Фокус: Засега в социалните мрежи има интерес към това, което правите.
Александър Коларов: Така е да, хората се радват. Почти не съм чул някой да има негативен отзив към това, което правим. Тази тема е интересна на хората. Голяма част от тях определено се свързват с нея. Дори и такива като мен, които са деца на Прехода. Ние също имаме спомени, може би не са толкова ясни, може би са детски, но са спомени. Т.е. това е една тематика, която интересува хора от 25 до 95 години. Т.е. има широк диапазон от хора, които биха се разпознали в тази рубрика. Това е много ново, началото на декември стартирахме, но се надявам да добие широк отзвук. Отворени сме да интервюираме всякакви хора, без значение от тяхната професия и това къде се намират. Засега го правим във Варна, но впоследствие можем и дистанционно да интервюираме.
Фокус: Клиповете могат да бъдат гледани свободно в социалната мрежа. Кои са хората, които сте интервюирали досега? Има ли нещо общо във възгледите им за това време? Мнозина коментират, че не са минали достатъчно много години, за да бъде осмислено качествено близкото минало на страната ни.
Александър Коларов: Аз, засега интервюирам хора с малко по-голям житейски опит. Хора на над 40 – 45 години. Т.е., които имат поне ученически спомени от този период. Но истината е, че според мен, са минали достатъчно години. 30 години никак не е малък период в исторически план. Според мен моментът е удачен, защото и в страната започна да се говори за приватизацията, за това какво се е случвало в държавата през 90-те години. И може да се направи един анализ на ситуацията, за да се види къде е сбъркано. Защото, според мен е сбъркано. По някакъв начин, аз се надявам, чрез своите истории, да разкажат какво те са преживели и евентуално да се избегнат бъдещи грешки. Един ден, когато това придобие популярност, много хора, които се запознаят с видеата, ще могат да се разпознаят в историята на някого, когото не познават реално. Така си мисля.
Фокус: Разкажете за своите събеседници до момента. Кои са те?
Александър Коларов: Имаме различни хора, вече епизодите са девет. Имаме свещеник, собственикът на ретро музей, музикален изпълнител в лицето на Васко Кръпката, вторият български космонавт – Александър Александров. Т.е. различни хора. Имаме съответно и анкети. Аз смятам, че е редно да се направят и анкети сред хората. Различни са като хора и като истории. Но никой досега не е решил да премълчи нещо. Т.е., аз не съм ги питал лични въпроси, но и те не са тръгнали да отговарят с едно изречение. Впускат се в спомените си. Получават се лични интервюта, които не са „жълти“.
Фокус: Какво от всички тези интервюта Ви грабна? Нещо, което Ви е станало интересно и не сте го знаели преди?
Александър Коларов: Васко Кръпката каза за мутренските времена по време на Прехода. Тези идвания с бухалките в музикалните складове, от които са вземали всичко, за да наложат чалгата. Това не го знаех. Интересно ми беше да го науча от първо лице. Ето, подробно вторият български космонавт разказа, как се е случил периодът в Москва, тъй като той е бил в Съветския съюз по това време. За политиката, която е водел Горбачов. Как им е казвано да не излизат по улиците. Собственикът на ретромузея разказа какъв е неговият поглед по време на Демокрацията, занимавал се е с различни дейности и търговия. Отец Василий Шаган разказа много интересни неща за бесарабските българи. Аз не бях информиран как е бил процесът в Молдова. Той интересно разказа как бесарабските българи са преживели смяната на режима. Надявам се вбъдеще да се получат интересни интервюта и на хората да им е приятно да гледат нашата рубрика.
Фокус: Разкрийте в аванс следващите събеседници.
Александър Коларов: В момента се опитвам да уговоря известен български изпълнител, познат на много поколения. Също така, с колеги журналисти смятам да направя интервюта. Смятам да запиша популярни варненски диджеи. Учители искам да интервюирам. Имам интерес към лекарското съсловие. Договорил съм се, надявам се да проведа интервю с доста популярно лице в лекарските среди. Т.е. продължавам да търся различни събеседници, с различни възгледи. Да не е типично ляво, типично дясно, нещо, което е различно. Да не е поредната политическа дискусия.
Фокус: Мнозина смятат, че комунизмът у нас не си е отишъл? Има ли такива коментари досега?
Александър Коларов: В групата рядко се коментира, там по-често коментират дясномислещите. Истината е, че всеки има различно мнение по въпроса. Това й е и хубавото на дискусията – че няма единомислие, както е било едно време. За някои хора комунизмът не си е отишъл, за други хора той отдавна е приключил, за трети пък, Преходът е станал, след като досегашните дейци са продължили под формата на демокрация. Всеки може да открие своята истина в това дали строят се е сменил. Това е и чарът на това, което правим – че всеки може да изрази личното си мнение без цензура, разбира се, без да има обиди. Монетата има две страни. Няма как да е нещо по средата.
Фокус: А мислили ли сте да излезете извън пределите на страната?
Александър Коларов: Надявам се този проект да се разраства и някой ден да имаме още повече възможности. Мислил съм си, ако всичко се развие добре, да излезем извън пределите на страната. Така нареченият Преход не е само български процес. Имам приятели румънци, сърби, унгарци, които разказват същите неща за Чаушеско, за Тито. Все още не смея да си го помисля, но е възможно да се излезе извън пределите на страната.

Диана СТОЕВА