Васил Найденов е сред най-популярните певци на българската поп сцена. Неговите изпълнения остават евъргрийни, а началото на звездния му път е белязано от песента “Синева” от 1976. Поколения българи помнят емблематичните заглавия “Сбогом моя любов”, “Телефонна любов”, “Болката отляво” и редица други, които се превръщат в еталон на българския поп.
Роден е на 3 септември 1950 г.[1] Завършва Строителния техникум „Христо Ботев“, а след това и естрадния отдел на Музикалната академия, специалност пиано, през 1973. Израства с майка си Маргарита, баща си вижда години по-късно.[2]
Звездата му изгрява през 1979 г., когато песента от филма „Адаптация“ е обявена за „Мелодия на годината“. В същата година печели и Първа награда на „Златният Орфей“ с „Предутрин“. Популярността му расте с месеци. Почти всяка песен, която изпълнява, се превръща в шлагер: „Адаптация“, „Откровение“, „И утре е ден“, „А дали е така“.
Докато чака своя звезден миг, Васко Найденов работи като пианист и вокалист десет години. От 1969 г. е в група „Златни струни“, а в началото на 70-те за кратко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. Става солист на „Диана Експрес“ и първата песен „Синева“, която не само му създава известност като певец, но и му носи първия прякор – Васко Синевата. Последната група преди началото на соловата кариера е „Тангра“.
През 80-те песните, изпълнявани от Васил Найденов, продължават да печелят награди: Втора награда на „Златния Орфей“ е присъдена на „По първи петли“ (1980) и „Любовта продължава“ (1982), а Трета награда – на „Угризение“ (1986). „Остани“ по музика на Тончо Русев печели Първа награда на радиоконкурса „Пролет“ (1983), а още три негови песни са обявени за „Мелодия на годината“ – „Адаптация“ (1979), „Телефонна любов“ (1982) и „Сбогом, казах“ (1985). „Чудо“ – пак по музика на Тончо Русев – „Мелодия на телевизионните зрители“ на същия конкурс през 1983 г.
Найденов завоюва признание и на международни конкурси като изпълнител: Първа награда на „Златният Орфей“ (1979), Втора награда на „Шлагерфестивал“ (Дрезден, 1981), Втора награда на фестивала „Гала“ в Хавана (1982). Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша и Кнок, Белгия. Многократно е обявяван за певец на годината в анкетата на радиопредаването „Музикална стълбица“.
Най-многобройни са задграничните му турнета в СССР и ГДР. През 1990 г. работи с балета на Алла Пугачова „Телефон“, а съвместните му изяви включват дуети със Силвия Кацарова и концерти с Бони Тайлър (при гостуването ѝ в България).
Песента „Завръщане“ печели Голямата награда на обновения конкурс „Песни за Варна“ през 1995 г.
Има дуетна песен с Елвира Георгиева – „Може би ще дойда“ (1995).[3]
От края на 1998 година в продължение на почти две години е автор и водещ, заедно с Богдана Карадочева на предаването за музика – „Почти полунощ е…“ в Нова телевизия. Преди това той има опит като тв водещ на „Шарен свят“ по Ефир 2, заедно с Катерина Евро. През 1998 година излиза песента ,,След края на света” от саундтрака на едноименния филм. През 2004 г. той записва песента ,,Старата любов” за ,,Хотел България (сериал)” по Нова телевизия.[4]
През 2018 г. е обявен за почетен гражданин на София.[5]
В началото на 2019 година излиза новият му сингъл – ,,На случайна гара”, който е част от саундтрака на филма ,,Можеш ли да убиваш”.[6]
„Архивите с пенсиите на музикантите са предадени за вторични суровини“…
Къде бяхте на 10 ноември 1989 г. ?
Не мога да помня определена дата, аз съм последният човек, който помни дати. Много преди тази дата ние пътувахме, особено Стефан Димитров, Богдана Карадочева и аз с различни политици и хора, които бяха лицето на тази промяна. С някои от тях станахме приятели и останахме такива до ден днешен, а с други не. Нека да не категоризираме дати, цифри и ситуации. По-важно е какво се е случило през това време и какво се реализира по-късно.
Как се отрази на музикалните среди този период от историята на България, а именно смяната на режима?
Всички артисти (в това число не само музиканти) се включиха много активно. Музикалният свят реагира спонтанно и защитихме това, за което се бореха бъдещите политици. Отначало някои от тях не бяха политици, те станаха такива по-късно. Ние нямаме професия политик, което е нормално. Политиците стават такива с времето и се научават някои от тях, а други не. Някои от тях ползват ситуацията за лични свои амбиции и цели. Други са по-предани, трети наистина искат да направят промяна. Това е нормално и важи не само за политиците, а и за нашия музикален свят. Има хора, които са по-предани на музиката и такива, които съвсем не са музиканти, а виждат в музиката място за бърза реализация и популярност, евентуално и да натрупат пари и позиции в обществото. Във всяка професия има различни хора, ако всички бяхме еднакви щеше да е скучно. Пък и вие няма за какво да пишете тогава.
Да, така е..
Пишете по-скоро за скандалната страна на нещата. Жълтата преса стана едва ли не ежедневие и понякога забравяте да питате какво упражняваме и какво сме направили конкретно в професията си. Имам доста опит в това – все пак съм на „тезгяха“ 50 години и за тези години съм се научил на някои неща не само в областта на музиката. Имал съм допир с журналисти, политици – времето те учи.
Предлагаха ли ви да се включите в митингите на СДС и да станете лице на митингите така, както се случи с други музиканти?
Не само, те предлагаха на мен и Богдана Карадочева да станем депутати при което ние много се смяхме, защото аз закъснявам много и колкото повече се старая да не закъснея, толкова повече го правя. Имало е срещи в парламента, на които съм бил канен и съм влизал последен – не съм за това нещо предназначен. Може да забравя ключ, да стане земетресение – всичко е наопаки и затова гледам да не се старя за бъда точен. Представете си, ако бях депутат кога щях да влизам в парламента, макар че има и такива депутати де.
Те някои въобще не ходят в парламента н работа…
Нормално, то не е само при тях – важното е, че се разписват на хонорарния лист. Не съм за тази професия депутат, сигурен съм. Ако имаше някаква щабквартира на СДС една от тях, да не кажа и най-активната такава, беше на Богдана Карадочева. Там се изреждаха бъдещи президенти, шефове в общината и представители на Външно министерство. Голяма част от тях познавам доста добре и даже повечето ги познавам като хора и сме летували заедно. За съжаление това, което се говореше през тези години, невсичко успя да се осъществи. Може би е и нормално да не може да се осъществи, тъй като държавата има предначертани доста странни позиции във времето. Обществото ни е свикнало да приема нещата по други начин – да изчакаме сегашните избори и ще видите, че съм прав. Народът реагира много стадно и кара на симпатия.
Имате предвид Слави Трифонов ли?
Не само него. Още от време оно народът казва този ми е симпатичен, онзи не ми е симпатичен, като че ли това ще бъдат бъдещи манекени! Думата политик все още не е професия. Много хора се учиха в движение да са политици, но понякога когато тези хора, които произвеждат закони, е учат в движение става страшно, защото всичко това е на гърба на народа. Народът пък изведнъж започва да страда, а къде е гледал преди това? Нещата са много странни – аз не съм политик и никога няма да бъда, перифразирам песента на Кирил Маричков и „Щурците“. Човек трябва повече да мисли когато гласува, а и не само тогава, а не да кара само по симпатии. Понякога хората се женят и изведнъж след определено време цялата симпатия, обаяние и секс изчезва изведнъж и се стига до развод. Неслучайно сме на едно от първите места по бракоразводни дела – всички тези хора в миналото са се обичали. Не е само до харесване – трябва да видиш с какъв човек се срещаш, какъв интелект има, какъв морал има. Много хора в тези среди (на политиците) са тарикати и още Елин Пелин е пресъздал това в образа на Андрешко. Тази хитрина витае и до ден днешен в нашите политици и музиканти.
Не е ли заложено във всеки човек това нещо?
Явно е заложено при българина – той например предпочита да прави кръгли маси и да не изказва своето мнение. Дори и да заеме някаква позиция в обществото не смее да говори това, което мисли. Когато легне до жена си или до мъжа си изведнъж става много смел и вместо със секс занимава половинката си със своите професионални проблеми и става много откровен, но тогава няма смисъл да го прави. В кревата се правят други неща и българинът в това отношение има показателни поговорки с преклонената глава, дето сабята не я сече или полегналата Тодора, която нито е легнала, нито е станала. Това не може да се преведе на чужд език! Много от нашите хора са свикнали да полягат и да се нагаждат и да бъдат практични. Животът изисква понякога да си много по-категоричен и да имаш позиция независимо дали ще е в твой ущърб. Като народен представител ти си длъжен да проповядваш това, в което вярваш. Макар че това, което говоря в момента сигурно звучи илюзорно и наивно.
Така звучи, да…
Наивно звучи сигурно, ако вземем предвид само преместването от партия в партия. Това е все едно да си във всички футболни отбори и да ги сменяш спрямо това къде дават повече пари! На всичкото отгоре ти да проповядваш, че това е истината и това е истински отбор. Да лъжеш сумати хора и да проповядваш морал. Думата морал е много важно нещо. Да се върна на кръглите маси – виждаме как други общества по света, да речем едни чехи или руснаци, при които няма 3-5 кой от коя партия е, те застанаха на ясна позиция. Да не говорим за унгарци, румънци и поляци. По време на събитията от Гданск бях на фестивала „Интервизия“ в Сопот и до последния момент не се знаеше дали няма да бъде преместен фестивалът. Революцията изисква борба – властта не се дава, тя се взима ! Българинът е свикнал да не се занимава и да не рискува нищо. Ако има такива, които рискуват, те са много малко като бройка. Всички останали гледат „сеир“ отстрани и не смеят да реагират. Имаме традиции в историята, че сме горд народ и сме се съпротивлявали на турците, но е дълбоко залегнало в българина. Ако нямам право да говоря за политика, защото не съм политикант или социолог, но за над 50 години кариера се нагледах на хора от нашето съсловие, ако въобще има такова съсловие и музикантска гилдия, което ме съмнява, да мълчат! Преди няма и година беше дадено предложение за задължителен процент на българска музика във всички радиа и телевизии. От нашите колеги реагираха може би не повече от 5-6 % това беше много странно. Аз отидох на тези години, Орлин Горанов също – ние не сме на 15 години и ние каквото сме направили за тези години вече сме го направили. Сега живеем от името и популярността си, и не трябва чак толкова да се борим на тези години, а всъщност отидохме ние, а не тези хора. На тях тепърва им предстои да живеят тук и да бъдат легитимирани като популярни лица.
Може би случаят с прословутите награди за музикантите е показателен в това отношение. Там отново имаше разделение?
Естествено, но тук донякъде вина има и Министерство на културата, макар че прави чест на министъра, че се опита да направи нещо. Много министри преди него (моите уважения към тях, някои даже са ми приятели) не можаха или не искаха, или и двете, да си мръднат пръста. Не ги обвинявам, защото някои от тях наистина обичам като хора и то хора на изкуството. Сегашният министър малко или много се постара да направи нещо, но тъй като не можеха да се открият тези архиви, които уж били наводнени и изгорели. Скоро ми казаха, че архивите в момента, в който са били изнесени на улицата, за да бъдат пренесени, са минали роми и са ги взели за вторични суровини !
Как ще вземат архиви за вторични суровини, това е абсурдно?
Имали са нужда от вторични суровини и заради това хора, които са отговаряли за всички тези архиви, не смеят да си го признаят и заради това има наводнения. Това е колкото смешно и толкова тъжно – не съм присъствал на случката с вземането на тези документи за вторични суровини, но в тези документи е животът на поколения музиканти и артисти! Продължавам да говоря за това и съм сигурен, че ще има хора, които да си кажат: „този човек не млъкна“! Не млъкнах, защото много хора не са запознати, а и аз самия не мога да разбера какво точно е това. Помощи ли са, годишнина на „Златния орфей“ ли е, награди от Мелодия на годината, пенсиониране ли е? Може би само стриптийзьорите не реагираха, все пак и те са правили изкуство с телата си! Може би и те трябваше да дадат поредния списък, който да пратят до Министерството. Вижте колко съм гаден, но съм точен. Цялата истина беше, че хора, които са на държавна работа и трудов стаж и са плащали данъци за пенсионни права години наред и са били в най-държавното обединение „Музика“, което е под шапката на Министерство на културата. Респективно и счетоводителите са еднакво измислили нормите за щатовете. Тези две институции са длъжни да пенсионират – аз съм сигурен, че чистачките в обединение „Музика“ и Министерство на културата (моите уважения към техния труд) са получили пенсии. Как тогава изведнъж артистите не получават? Ние каква вина имаме, че те са изгубили нашите архиви? Това е проблем на държавата, Министерство на културата и държавно обединение „Музика“ и НОИ !
Изредих три държавни институции, които са отговаряли за този наш трудов стаж. Нас ни задължиха да сме на трудов стаж. Веднага след казармата започнах да работя в обединение „Музика“ с „Диана експрес“ и „Златни струни“ и по-късно самостоятелно с моя група. Оказа се, че тъй като преди мен са получавали артистите хонорари и те колкото и малки да са са доста по-големи от заплатата, която получавах. Те решиха, че трябва да има определен брой концерти 60,80, даже някои бяха със 100. Срещу това ти получаваш щатна заплата от 160-180 лв. Само диригентите взимаха 200 или 210 лв. При нас това беше Митко Щерев, говорим за „Диана експрес“. В момента, в който реализираш този брой концерти, тогава имаш правото да минеш на хонорар. Този хонорар, за да бъде над хонорар и половина трябва да имаш зала, която да са реализирани над 3000 лв. приход или над 4000 лв. Тогава при нас идваха местните счетоводителки, които гледаха да спестят някой лев на държавата и на себе си. Те казаха, че приходът не е 3000 лв. , а е 2960 лв. и много съжаляват, идвайки с бонбони, шоколад и бутилка уиски. И те бяха много горди, защото залата е препълнена и ти нищо не можеш да направиш. След това приходът не е 4000 лв. , а е 3863 лв. Така че тези, които пишат свободни изказвания, нито знаят за какво става дума, нито имат идея. Българинът е адски злоблив! Хора, които нямат и понятие за какво иде реч бръщолевят и завиждат от това, че ти си еди кой си и ти гледат цял живот в портфейла и колко получаваш и дали имаш правото да ги получиш тези пари – те даже са и съдници! Това е типично българска черта – няма как да се обидя от такива хора. Те пишат против всеки и всичко от чисто човешка, балканска злоба.
Тъй като Министерство на културата нямаше как да осчетоводи тези награди чрез министъра на финансите са решили, тъй като има годишнина на „Златния орфей“ за известен брой хора да дадат някакви помощи, които отново не са пенсионните права! И то за определен брой години!
За три години…
Ами, да. Даже и това не го знам, ами аз, ако съм жив на 74 години какво правя, ако разчитам на тази пенсия и пари. Като съм работил цял живот в обединение „Музика“? Не съм правил копчета, не съм бил счетоводител, агроном, метач и изведнъж недай си Боже да нямам пари… Да прося пред Министерство на културата ли? Виж колко съм прав, даже говорих със заместник-министъра и той каза, че съм прав. Не бих си позволил да говоря всичко това, ако не съм прав. Железобетонно прав съм! Тъжното е, че в момента, в който сложиха „Златния орфей“ веднага и други хора казаха, че заслужават и те са прави за себе си! Има и други хора, които може да не са били в обединение „Музика“ и те заслужават и всички музиканти започнаха да искат пари и стана тази цялата истерия. Трябва да кажа, че Министерство на културата имат вина дотолкова, доколкото не го обясниха точно и правдиво за какво го правят. Това са държавни учреждения, които са длъжни да пазят тези пенсионни права. Всички мои колеги, които са били на работа в „Кремиковци“ като музиканти имат пенсии. Може да са малки, но имат. Тези, които са били в ГУСВ, също имат пенсии. Тези, които са към военните и Софийски градски народен съвет също имат пенсии. Единствено най-концертните музиканти точно на тях им изчезнаха архивите!
Toва може ли да е завист от някой, който народно е искал да ги скрие?
Не мисля, говори се в нашите среди, че това е периодът, в който с куфарчета за изнасяни пари за Чехия. Може в някои от тези куфарчета да са били част от тези милиони, които сме спечелили. Никой не може да гарантира какво точно е това – странното е, че ръководният кадър на обединение „Музика“, моите уважения към тях и то видни диригенти на международно ниво, но всичките те барабар с партийния секретар имат пенсионни права. Как изчезнаха избирателно само на артистите, които изработваха тези пари години наред. В НОИ не знаят кои са Лили Иванова, Кирил Маричков, „Щурците“, Диана Експрес, Сигнал, Богдана Карадочева, Йорданка Христова? Това са глупости ! Не разбирам от счетоводни, прави и пенсионни права, но можеха за тия години, в които сме работили независимо, че да речем, че са изчезнали тези данни да намерят колко е била средната заплата и на тази средна заплата колко са пенсионните права и да платят една средна пенсия и всичките тези артисти, които не са повече от 50-80 души. Едно 40-50% от тези хора вече умряха. Те не дочакаха своите законни, пенсионни права! Това са хора като Боян Иванов, Борис Гуджунов, Борислав Грънчаров. Така че те не доживяха своите реални, пенсионни права. Това нещо само по себе си е някакъв държавен цинизъм – тези пенсии може да са малки и нищожни, но те са изработени и са ни взети от залъка години наред сме плащали като попове. В момента, в който ти отидеш и ако това, което заработваш е за норма, то автоматично отиват очисления. Ти си на хонорар при 4000 лв. на месец и получаваш един или двоен хонорар и счетоводителката на хонорарния лист ти пише колко точно е осигуряването ти, ергенският данък колко е, съюз на музикални дейци и т.н. След 50 концерт получавах малко по-малко от хората, които носеха апаратура след мен. Аз имах и голям ергенски данък след 30 години и някой си позволява сега да говори за мен, Богдана или който и да е. Ние няма да забогатеем с тези пари и тук не става въпрос за това дали ще ги подарим и какво ще ги правим. Изкарвам предостатъчно пари според моите изисквания в момента – няма да си купувам самолет или остров, но държавата е длъжна да ни даде тези пари. Тя е получавала от нас милиони . Когато бяхме на концерти не работехме в пиано барове и ресторанти, а само в концертни зали. Имаше дни, в които работехме от 4, 6 и 8 и 30, за да отидем до тоалетната. И си представете в 11 часа как се е чувствал всеки от нас като не може и да отиде да яде даже и е правил по три концерта на вечер. Да не говорим за стадионите и летните театри и спортните зали. Ние бяхме доходоносни и знаят как се прехвърляха пари от „несериозната музика“, която хранеше симфоници и камерна музика. Накрая точно нас не ни пенсионираха. Това не е мой проблем и слава на Господа имам възможност да пътувам може би най-много от всички. Тук става дума за някакви правила и то не просто да искаме и да се молим, а държавата е длъжна да ни даде тези пенсионни права, които ние сме ги изработили и са удържани години наред от нашите пари, които сме давали на държавата.
Казахте, че вие и Богдана Карадочева познавате достатъчно политици – не се ли опитаха за толкова години да изчислят или преизчислят пенсиите?
Наистина Банов се опита, но каза, че за съжаление не са намерени в НОИ никакви документи. Това сме говорили и с Вежди Рашидов, който ни е приятел и сме говорили като приятели, и на купони. Никой не можа да разбере какви са тези документи. Наскоро друг бивш генерален директор на обединение „Музика“ и диригент Пламен Джуров, който е казал, че архивите ги има. Сега последно как ги има като всички казват, че ги няма, други казват, че ги има… Този разговор върви от 20 може би 30 години. Ще кажат какво толкова го интересува Васил? Интересува ме дотолкова, доколкото може би материално не ме интересува толкова наистина и тези, които плюят са прави, а ме интересува за това, че ние сме работили и тези пари може човек да ги подари, ако трябва, но те са изработени. Тогава сме били на по 18,20,25 години и сме обичали музиката. Освен, че това е било наша прехрана и естествено, че тогава не сме мислили по този начин, по който сега мислим. Невсеки може да има такъв творчески живот – даже в Америка, а и в космоса да си колко певци са Елтън Джон или Уитини Хюстън? Колко музиканти са Бийтълс или Ролинг Стоунс, Стиви Уондър, Арета Франклин ? Колко са около тях, които не са, а са били имена и то при положение, че зад тях стоят бастилии от хора. Екипите от музикални продуценти са като цели заводи и при това положение те не могат да оцелеят, защото това изкуство е такова! Минава и заминава, а аз слава на Бога имам шанса все още да съм харесван и го доказвам. А другите да умират ли? В това отношение трябва да съм благодарен на моите колеги, че никой не дойде да ми благодари поне – единствено Богдана, Косьо от Тангра и Стефан Димитров и Богдана звънна да ми благодари от тяхно име, че съм направил това нещо. Аз съм го направил дотолкова, доколкото повдигнах този въпрос при министъра и оттам това нещо ще се случи като то вече е озаконено чрез културната комисия към НС.
Казахте, че иска да се слуша повече българска музика в радиата и телевизиите, но младите слушат ли тази музика? Това е идеята до тях да стигне.
За трети март бяха събрали 40 млади – пред мен имаше деца от втори клас, други бяха в пубертета, други бяха на 20 години. Фактът, че най-новата ми песен я пееха с текст аз паднах и шофьорът ми се разплака дори. На кого пея? Не мога да пея на мои връстници, защото те нямат пари да дойдат, второ са възрастни – на 70 години хората не ходят по пиано барове и по ресторанти и не могат да си купуват куверти. Не ги карам зорлем и само чакам да се разреши и на осми март имам работа. Отложил съм неща, които са продавани от миналата година. Звучи много самохвално, но вие ме принуждавате да ви го казвам. Това, че не се явявам по телевизиите и отказвам или не ходя в сутрешни блокове. Не е необходимо да ходя – защо трябва на тези години да ходя и да се показвам в сутрешен блок и да си правя реклама? Имам публика, която е предостатъчно, даже е редно на тези години да не пътувам толкова много. Но малко или много изхранвам доста хора около себе си и много малко от нашите артисти да имат китарист или пък пианист и вокалисти. Да нося апаратура и осветление оттук до Варна и обратно всеки път – тия хора имат семейства и те трябва да поддържат някакъв статус и заради тях работя по-често, отколкото бих искал. Не се фукам, а е точно така – те внушиха на хората, че младите не харесват това. Не е така. Може би има хора, които слушат само рап, ок. Може би има хора, които слушат new wave, макар че отдавна не е модерен на световните сцени. Питали Миг Джагър :“какво ще кажете за новата вълна“? А той отговорил: „какво да кажа, ние сме от постоянната вълна“! Всичките моди минават, заминават и са преходни. Само че Миг Джагър, Стоунс или Бийтълс наистина са постоянна вълна. Така че колкото и да звучи самонадеяно и в бившия соцлагер има постоянни вълни. Хонорарите на Алла Погачова, Филип Киркоров или Лариса Донина са доста по-високи, ако въобще благоволят да отидат да пеят. Та в Русия няма млади хора, няма рап, модерен балет? Моля, ще ви изядат! Народът харесва Лили Иванова и има защо да я харесват, защото тя наистина е примадона в България. Не е до млади и стари в радиата е друга игричка – не е защото хората няма да слушат да не пускат. Там е съвсем друго – тази тенденция не е дали хората слушат или не. Те, ако не слушат няма и да дойдат и да си платят в клуба или пиано бара. Много по-лесно е да си пуснеш телевизия, да си качиш краката на масата и да гледаш, а е много по-трудно да отидеш вечерта, да си платиш в зима и лете, за да чуеш еди кой си и накрая да е пълно всеки път. Колко от младите пълнят? Те, ако толкова пълнят няма да искат помощи от Министерство на културата. Когато човек пълни това означава, че даже в Монголия, България и Таджикистан все пак работейки той прави някакви пари и няма нужда да кандидатства за помощ даже и при коронавирус. Да сте чули Елтън Джон да моли кралицата за пари? Може би звучи смешно, но е вярно! На тия най-известните, където ги слушат младите, къде са им парите? Нещата са много близки до логиката!
Новите изпълнители са на гребена на вълната, а те бяха първите, които искаха помощи по време на кризата с коронавируса…
Това не го знам, но ми е ясно! Няма как да е друго яче. Млад изпълнител за половин година пълни зала с 23-ма човека, а не с 2 300. Трябва да се покриват икономически разноски. Щом те канят и получаваш толкова от това, те печелят двойно. Трябва да има причина да те канят непрекъснато и да ти плащат голям хонорар.
Как ще се процедира от тук нататък с коронавируса? Ще има ли участия и колко пълни ще бъдат залите?
Аз бях много щастлив, че си стоях вкъщи. Звучи гадно, но заради коронавируса аз успях да си видя къщата, леглото си и това не беше толкова лошо. Не съм привърженик на 70 години да се разхождам от град на град и да пея до 5 сутринта. Аз съм поставил условия, но това си го позволих аз, защото много изпълнители в поп фолк музиката ги слагат в 3 сутринта. Ако няма млада публика, аз трябва да съм фалирал. Кой ще ме храни? Министерството на културата ли или някое от радиата? Аз съм от създаването на БГ Радио и съм помагал много. Наско ми идва на крака вкъщи, а някои други изпълнители се надпреварват по студиата да кажат три изречения. Не е проблема кой ще ни слуша и кой не. Ние сме доказали, че ни слушат, колкото и самоуверено да звучи това. Тук става въпрос за нещо друго. Когато правиш музика и се появят някакви музикални редактори, които не са написали половин песен в живота си и са назначени по системата 4-4-2, изведнъж започват да определят какво се излъчва и какво не. Това е меко казано смешно. Те дори не са продуценти. Музикални редактори. Как аз ще разчитам на техния вкус като половината от тях получават пари под масата или за да си легнат с тях или за да им платят. Този механизъм трябва действа като ниво в музикалния живот ? Това са много големи глупости. Какво означава продуцент? Това е много стабилна дума. Кой от тях има толкова пари, че да продуцира? За да си продуцент, трябва да ти се бръкне в джоба, а те са продуценти, но на чужди пари. Ако си голям продуцент, няма да работиш на щатна заплата в радиото за 1 000 лева. Пожелавам на младите да ги слушат поне 4,5 или 15 години. Ние с Лили Иванова, Щурците и други, сме занаятчии, щом 40-50 години са ни слушали.
Какво означава несериозна музика по времето на Социализма?
Ние се мъчихме да бъдем модерни. Аз за първи път в телевизионната Евровизия в Белгия сложих обеца. Стана луд скандал в националната телевизия. Непрекъснато ме караха да я махам. На всичкото отгоре аз и Косьо от Тангра, бяхме първите, които сложихме гуменки, които после се превърнаха в кецове. Това пак се оказа, че е западно влияние, класифицирано от някои хора, които си гледаха службите. Обличали сме се по-екстравагантно, но явно за годините си сме изглеждали странно в очите на по-младите, които не ни познават. Всичко това, на фона на тенденцията, че има сериозна симфонична музика, сериозна камерна музика, сериозна оперна музика, превръщаше така наречената поп музиката в несериозна. Още тогава, хитрите търговци към обединение музика го кръстиха не естрада, а журналистите 10 години по-късно, за да може да ни обидят, казват, че сме от времето на Тодор Живков и ние сме естрада, за да можем да приличаме н Русия. Колкото и странно да е през годините имаше отдели като СК Културен отдел, който следеше по какъв начин се обличаш на сцената, по какъв начин се държиш на сцената, дали имаш западно влияние като обличане, музика, аранжименти.
В цялата тази работа, ние малко или много бяхме модерни. Това беше удобно и на Съюза на композиторите, където се влизаше много трудно. Хора като Митко Щерев, Стефан Димитров, които бяха страхотни музиканти и имаха хитове, дори те биха си признали, че много трудно са ги приели там, защото те правят поп песни, което се води по-несериозна музика. Малко или много, журналистите, търсейки под вола теле, започнаха да говорят, че ние сме от времето на Тодор Живков, че сме демоде и др. В това отношение аз съм горд, че въпреки това, което ми е минало през главата, не съм се вслушвал в това, но съм го забелязвал по вестници, списания, медии и въпреки това, успях да надживея всичко това и да остана с достатъчно много публика и хляб. Благодаря на Господ и на публиката, която не се е повлияла от всички тези глупости. Като прибавим, че медиите почти не въртят нищо с видеоклипове. Хората трябва да те обичат, ако ще да си гениален диригент, композитор, актьор, каквото ще да си, хората трябва да те обичат и харесват. Не е задължително да са всички. Трябва да си влязъл в дома им с песни, които са част от техния живот, независимо от това кога са писани те. Може да са писани вчера или преди 30 години и пак да има нещо, което да те хване за гушата и да те накара да се разплачеш. Изкуството е това – става или не става. Всичко друго е просто журналисти, коментиране, правене на продукции, билбордове, без накрая никой да се разплаче. Трябва да остане нещо в съзнанието ти, чак да се ядосваш защо не излиза от там. Това важи и във филмите, театъра, киното и даже в балета. Ако не ти повлияе, за какво е правено? Аз много добре разбирам кога нещо е чисто и има органика или кога е зашито с бели конци, продуцирано или напомпано. Всичко минава и заминава, ако няма смисъл в него.
Коментирай