Селектор Стилиян: „Чалгата не е музика, през 90-те имаше уредени мачове и корупция във футбола“

Къде беше на 10 ноември 1989 г., по време на смяната на режима?

 Къде ме върна… 89-та година 10-ти ноември..Бях във Варна, тогава реално съм бил 7-ми или 8-ми клас. Спомням си как във въздуха се усещаше някакво напрежение, все едно нещо ще се случи, но ако някой ми беше казал какво точно щеше да се случи, нямаше да се съглася с него. Като цяло не са ми толкова ясни спомените от тогавашния ден, дали за лошо или за добро не знам.

После как се развиха нещата за теб, ти се интересуваш от музика много отдавна, част музиката, когато ти си бил ученик не е била много популярна. Кога се промениха нещата за теб?

Музиката е била част от моя живот от ранна детска възраст, имах щастието и късмета, съдбата да ми даде възможността да се докосна до музиката, като основния източник беше моя баща. Баща ми, небезизвестният варненски бохем, футболист Пламен Христов, беше човекът, който тогава много слушаше музика. Това, което си спомням е, че имахме всякакъв вид техника и той ми пускаше музика на грамофонни плочи.

Каква музика ти пускаше?

Много ми е трудно да кажа,  но това, което определено се слушаше е т.нар. черна музика или музика с душа. Първите ми най-ясни спомени са на около 4 – 5 години като бях, когато излезе албумът на Стиви Уондър „Hotter than July”вътре с песента  “Master Blaster”.  Това ми е първата запечатана в съзнанието песен, която аз в последствие се опитвах да имитирам, дори когато се виждах с приятели имитирах Стиви. Нерядко съм я пял и в училище. Спомням си в първи клас, това е било някъде 1981-ва, 1982-ра година, искаха всеки да изпее по една песен и аз тогава запях въпросната песен и учителката искаше да извикам родителите ми, за това защо съм пял на чужд език, на английски, какво било това безобразие и между другото това беше първата и последна родителска среща и повече не се налагаше никой да ходи. Баща ми беше ходил само на една и от тогава, не знам какво им е говорил, но нямаше проблеми да пея и Стиви Уондър и каквото и да е на  чуждоезични изпълнители.

Как се намираше музика тогава? Ти спомена, че баща ти е бил бохем, обаче имаше желязна завеса по това време? Ето, английски не можеш да пееш в училище, как се намираше музика?

 Не, че не можеше да се пее, просто не трябваше да го правиш толкова видно и показно. Иначе как се намираше музика, плочи, не е тайна, че Варна е морски град и в онова време голяма част от мъжете са моряци, които пътуват по корабите. Те правиха така, когато отиват на рейс, взимаха нещо от тук, което можеха да продадат в чужбина и се връщаха с плочи, естествено нелегално. И моите основни източници бяха приятелите на баща ми, които бяха моряци и най-вече хора, които правиха пътуваха и  до New Orleans, където е меката на джаз музиката и доста неща бяха от там, като в последствие аз имах много близък приятел в Германия, наше приятелско семейство, които след 89-та година ме снабдяваха с плочи.

 Какво стана след 89-та година при теб лично, как така  реши да се занимаваш с музика, а не предпочете нещо друго?

 Аз преди да започна да се занимавам професионално с музика, се занимавах със спорт. Играех футбол, бях в СК „Черно море” и животът ми до 25 годишна възраст мина в спорта. 5-ти клас учих в спортна паралелка в „Димитър Полянов”, там бях 3 години, след което отидох в Спортното училище и завърших 94-та година в Спортно училище – Варна.

 Като каза спортни училища, спорт и футбол, това е друг сектор, който в момента за съжаление е пълна трагедия. Как стана така, че човек се преквалифицира и друго, което бих искал да те питам е, че в тези години, 90-те години СК „Черно море” беше в криза и като цяло варненския футбол беше пълен ужас. Тогава как ти реши да не продължиш кариерата си на футболист, а да се занимаваш с музика?

 Аз, колкото и нескромно да прозвучи, имах доста добри данни и можех да стана добър футболист. Най-вече ми пречеше това, че бях под сянката на баща ми, защото всички хора, които са го гледали и го знаят ме сравняваха с него. Аз имах огромното желание да стана футболист, но нелепа ситуация ме изкара от редиците. На 25 годишна възраст отидох да играя на малки вратички в Щатите и на тази възраст като един недорасъл младеж, влизайки в състоянието на мъж, за мен беше все по-любопитно да пробия във футбола и да дам най-доброто от себе си. Но тогава аз направих една грешка, която до ден днешен винаги си казвам, ако не бях направил така, може би по друг начин щяха да се стекат обстоятелствата. На тази възраст, отидох в Щатите, където по принцип се ходи да се играе след 35 години или след приключване на кариерата си, а аз отидох в началото.  Не съжалявам, но там се и контузих и там се приключи и с кариерата.

 И от там започна с музиката?

 От там, много интересно, аз толкова обичах футбола, все още го обичам, че тогава в продължение на 3-4 години не можех да преглътна, че ще спра да играя, а в същото време не ми се връщаше в България.  Не уточних, че 98-ма година заминах извън България, първо заминах от СК „Черно море”, баща ми ми помогна да си откупя правата от БФС от Иван Славков, след това заминах за Германия, след това в първа дивизия в Полша, от там в Португалия. Ще спомена и Никола Спасов, който също ми помогна и след това заминах за Щатите. Не бях чак толкова възрастен, когато се контузих и когато се възстанових, но бях излязъл отдавна от България и то заради корупцията, това е , заради което се махнах.

 Какво имаш предвид под корупция? Уреждане на мачове?

 Да, уреждане на мачове, корупционни схеми, тогава бяха много мътни времена, 90-те години, президенти, футболисти, договори, премии, кой колко минути ще играе на терена, трансфери, пари под масата, не че сега ги няма, но тогава беше много явно.

А на теб, лично като футболист случвало ли ти се е да ти кажат, че трябва нещо да направиш?

 На мен лично като футболист, не, но се е случвало да идват в съблекалнята и да кажат:„Тоя мач ще завърши 2:1”, след което не съм имал желание да играя във въпросния мач, камоли да продължа нататък. Сега също предполагам го има, но е на много по-високо ниво и мисля, че и на политическо ниво в момента.

 Е, „Лудогорец” стават 10 пъти поред шампион, ясно е как става работата…

 Те не са мерило, защото знаем кой им е президент… и с какво се занимава...

 В музиката не е ли така, в музиката, за да си продуцент трябва да имаш достатъчно връзки, да имаш популярността, която имат няколко продуценти в България. Така че, каква е разликата между спорта и футбола в България и част от музиката, защото и там има определено уреждане, но за определени проценти става въпрос.

 Разлика, така като ме питаш, няма. Просто едното е спорт, другото е музика. Но да кажем, при музиката аз съм самостоятелна единица, докато футбола е колективна игра, във футбола не можеш да вземеш самостоятелно решение. Там зависиш от треньор, от президент. Докато при музиката се разбираме, аз си избирам и мога да откажа и зависи от човека.

 А ти, откога активно започна да се занимаваш с музика?

 Активно с музика се занимавам от 2005-та година, тъй като както казах, музиката цял живот е била във вените ми, благодарение на семейството ми. И дойде един момент, в който след футбола, ми беше много трудно 3-4 години. Нямах работа, цял живот съм следвал идеята, че ще стана футболист, да играя любимата си игра, обаче не се случи така и аз трябваше да намеря друг път. След завръщането си от Щатите реално си зададох въпроса, че дори да бях продължил да играя футбол, идва един момент, в който ти трябва да спреш, дали на 25, на 35 или на 40, трябва да спреш, заради възрастта. От там насетне реших, че най-благоразумно би било да запиша да следвам и си изкарах висшето образование тогава и в един  период от 2 години, тъй като ми беше много тежко, че съм спрял да играя футбол и започнах да чета много окултна литература. Тогава няма да забравя, бяхме поканени на бенефис на Стойчков и най-яркото нещо, което се случи, след Барселона, след еуфорията, след запознанството със стотици хора, актуални звезди от близкото минало като Йохан Кройф, Роналдиньо, Ромарио и много други, прибирайки се от София към Варна се возих в колата на един приятел, аз бях в просъница и бях много изморен след Барселона и на 30ти май претърпяхме катастрофа, в която аз оцелях. Ако има някакво съотношение едно към хиляда, примерно едно на един милиард е шанса да оцелееш при катастрофата, в която бях участник. Аз не карах, возих се на задната седалка. Самата катастрофа беше на моста Витиня, малко след мястото, на което е загинал Гунди, точно където са полицаите има един завой. Само си спомням, че ръмеше, колата се занесе, шофьора се опита да упражни контрол, не успя и се блъсна челно от лявата страна в мантинелата. Явно в България мантинелите са направени на части и буквално колата беше отрязана на две, предницата на колата продължи напред, а аз изхвърчах след предницата и единственото нещо, което ме е спасило, че тогава съм нямал колан. Аз съм за коланите…. просто разбрах, че наистина има висша сила. Аз буквално се преродих, бях на 28 години, осъзнах, започнах да се радвам на малките неща, на които не съм обръщал внимание и реших, че ще се занимавам с това, което обичам и това е музиката и тя е в мен. Точно тогава създадох и лейбъла ми , “love and happiness” , след инцидента, затова и така го кръстих, защото чрез музиката исках да дам нещо позитивно на хората и това, което можех да дам и бях добър, беше музиката, с която израснах.

Ти след това започна и да пускаш музика

 Да това се случи след самото създаване на лейбъла и мога да кажа, че до момента има солиден бекграунд с международни артисти, които съм успял да привлека, да поканя и да осъществя контакти на територията на България. Това са над 150 артисти от най-различни жанрове, не само dj, говорим и за певци и за музиканти, танцьори, както и самостоятелно продуцирани проекти и несъмнено с това дойде време, когато щом станеш част от тази култура, започваш да попиваш от всичко това. 2009-та година много се шегувахме с приятели, и все искаха нещо да им пускам и ходихме с дискове, давахме в дискотеката диск и искахме да се пускат парчета. И от 2009-та година започнах активно да пускам музика. Не се ограничавам в един стил, всичко зависи от темата на събитието, от мястото, от хората. Пускал съм само джаз музика, при един от гастролите ми в Англия, там съм пускал само джаз. Когато са ме канили на диско музика, съм пускал и такава. Бих казал, че съм един от първите хора, които сме проповедници на разнообразната музика. Ако аз нямам ограничение от даденото събитие и неговата стилистика,  минавам през няколко жанрове: джаз, фънк, диско, традиционна музика, български автентичен фолклор, латино музика, като се достигне до електронна музика.

 А Чалга?

Чалгата не е музика. Нямам нищо против Миле Китич, но аз не я квалифицирам като музика, това е начин на мислене, всеки има право на него.