Карамански казваше за Божков, че е глупак. Предложил му е 30 000 да работят заедно

Ботьо Ботев е криминалист с дългогодишна кариера в МВР, бивш ръководител на отдел “Убийства” в МВР. 

Къде бяхте на 10 ноември 1989 година ?

През 1989 година бях началник на отдела за убийства в дирекция на полицията. Тогава съвместявах работата и със софийския отдел за убийствата (в този период на време работих повече със софийския отдел, който ръководих преди това). Когато се говори за прехода, за политическият такъв, трябва да се спомене, че криминалната работа не спираше. Нямаше тенденции нещата да се развият така, както се развиха. Към момента гледам как се преекспонира тази тема – има ли престъпност, няма ли престъпност, каква е тя, при кое управление каква е била (говоря за правителствата, които идваха по време на този преход). Имаше взаимни обвинения. В различни нюанси на развитие престъпността я е имало навсякъде, има я и у нас. Била е такава и се е развивала, така че да се търсят дивиденти в тази връзка не би било редно. Темата, която вие засягате, е много всеобхватна. Аз никога не съм свързвал моята работа и това, което правя, с политиката. Тя е влияела, но да вземеш трактовките свързани с политиката, вързани с престъпността, не е логично, не е правилно и е погрешно, а много пъти това се е използвало.

По време на правителството на Сергей Станишев, тогава Борисов беше главен секретар, премиерът Станишев поиска да се постави въпросът колко поръчкови убийства са били разкрити от Борисов като главен секретар. Това от моя гледна точка беше тенденциозно политически поставено, а не онова, което професионално касае хората. Поръчкови убийства се разкриваха и то не едно или две. Разкриваха се трудно, с много работа, без да се опитваш да свързваш нещата с политическите нюанси на времето. Лично аз тогава казах, че мен политика не ме интересува, но то засяга това, което хората в тази сфера работят. Точно в този период бяха разкрити 16 тежки организирани убийства. В последствие също се разкриваха. Убийствата са свързани с една форма, на която обществото изключително много реагира, обръща се внимание, създава се тревожност. Лично аз смятам, че когато се работи конкретно и организирано, професионално по едно организирано убийство и се разкрива генезисът, който е довел до този случай, престъпленията се разкриват.

Имаше изключително сложни ситуации и случаи с месеци работа се е стигнало до конкретни доказателствени резултати, свързани с тях и тези убийства бяха потулвани. И като казвам потулвани имам предвид, че не бяха разрешавани съобразно онова, което трябваше да става. В различни периоди по различен начин се трактоваха.

А кой ги е прикривал?

Хора, които са имали интерес. Хора, които в онова време имаха влияние и сред политическата ситуация.  Да вземем за пример убийството на Фатик. Там се стигна до конкретни доказателства, свързани с процесуалната им същност. Не искам да влизам в подробности, но случаят в една нормална държава щеше да бъде решен. Тогава имаше задържани и бяха оправдани. Това не е единствен случай. А всичко това е било плод на изключително много работа, интересна работа, дълга работа, за да се съберат съществени доказателствени процесуални неща. Споменах ви и някои недъзи в процесуалната страна на някои случай, които бяха решени, но имаше натиск. Натиск от страна да не кажа на купени, но от страна на пряко замесени лица. Не един или два такива случаи имаме.

Тук трябва да се помисли и за сега, аз не обвинявам никого конкретно и лично, но съдебната ни система не действа така, както би трябвало да действа в една нормална държава. Аз съм работил по тежки случаи с почти всички европейски служби за конкретни убийства и имам впечатление към много неща, които там са решени, как се работят без никакъв натиск.

Вие говорите за периодите, в които настъпи демокрацията. Спомням си времето, когато се проведе първият или вторият голям митинг на площад „Демокрация“ в София. Беше митинг на червената партия, присъстваха хиляди хора. Точно тогава вечерта стана едно убийство. В кв. „Западен парк“ убиха една украинка. Навън вреше и кипеше, ние отидохме и започнахме работата, която си работихме винаги. Цяла нощ, 4 – 5 дни след това, работихме и не ни интересуваше какво става навън. Тогава беше много бурно времето. Казах ви, че това е тема, тази за прехода, по която може да се говори с месеци, но това е и тема, по която говорят хора, които въобще не са в час с онова, което е станало през онези бурни години. Това са обикновено анализаторите.

Да започнем с това как се зароди огранизираната престъпност и първият случай, който е важен и за вас „Белите брези“ и Иво Карамански..

В онзи период, преди прощапулника на демокрацията, в редица страни в Европа вървяха процесите по разпускане на старата система (говоря за Унгария и за Чехия). У нас тогава все още съществуваше държавност от страна на полицейските служби, а и на правителствата, ако щете. Престъпният свят чувства силата на държавата, неслучайно го казвам това. Аз съм го повтарял неведнъж, че и най-слабата държава, ако реши ще смаже престъпността с всички процесуални форми. Не говоря за незаконни действия и т.н. – бандитският свят, престъпният свят го знае това. В онзи момент, около 90-те години, все още имаше държавност в България. Нашата паплач, която през онези години усети ситуацията, се изнесе предимно в Унгария и в Чехия. Основните известни криминални типове и фигури се изнесоха там, всеизвестно е. Там се събра почти цялата престъпност, не мога да кажа все още организирана, но имаше вече формите на организации руснаци, и поляци и нашите и те разбира се бяха там. Тук по онова време в България все още нямаше нищо. Всички онези, които и сега са видни бизнесмени, да не посочвам имена, но вие си ги знаете, се занимаваха основно с грабежи на чужденци  по магистралите, на синджирчета, на часовници, това беше тяхната дейност. В последствие много от тях се изнесоха в Унгария и Чехия, там вече нивото на престъпността растеше в други форми. Ставаха и противоборства на различните групировки – в народностен аспект руснаци срещу българи, руснаци срещу сърби. Там вреше и кипеше и по това време там отиде една личност, която създаде организацията, която им беше необходима. Това беше Кръстникът на мафията – Иво Карамански.

 Кой го нарече Кръстникът на мафията?

Ситуацията го нарече. Той наистина беше кръстник, защото мафия тогава нямаше, тук нямаше такива групи. Той с тази цел отиде там – беше в Доминиканската република ( ако не се лъжа). Имаше едно дело, заради което изчезна от тук. Ожени са за една доминиканка и след това отиде в Унгария, в Чехия. Там около него се събраха неорганизираните все още престъпници. Иво Карамански трябва да ви е ясно, че беше фигура още по време на комунизма. Той беше умен, работеше на доста високо ниво с циганите. Беше доста навътре в нещата и беше уважаван от раждащия се престъпен свят. В Унгария и Чехия имаше различни сблъсъци между различните групировки. В България имахме оперативна информация какво се развива там. Много от тези, които бяха там, не е тайна, че сме ги ползвали – имали сме контакти и връзки с тях и имахме информация какво става там. В един момент на унгарците им омръзна от всичко, което става около тях и решиха, че в тяхната държавност не могат да позволят това, което става. Тогава те задържаха всичко онова, което им беше известно. Като започнем най-вече българи, руснаци, тъй като там ставаха и престрелки – сериозни неща бяха тези сблъсъци в групировките. Задържаха ги чехите и унгарците. Нашите бяха около 100 човека, всичките задържани. Между тях беше и Карамански. Тогава беше много трудно дори и за държавите, в които те се намираха, да се събере доказателствен материал, за да ги съдят. Унгарците решиха нещо много практично –  държаха ги по една година в арестите. Вярно, че е нямало доказателства, но е имало данни. Държаха ги близо една година, после ги натовариха на един самолет и ги пратиха в България и самолета кацна със 100 души, заедно с Карамански и просто ги експулсираха от Чехия с информацията, която бяха събрали за конкретна дейност  на всеки един от тях, но не достатъчна, за да бъдат съдени там. Нашето следствие тук се обърка. Кацна самолетът и след това един по един започнаха да ги пускат, защото няма за какво да ги задържат. Онези материали и данни, които имаха не бяха достатъчни за образуване на дела. Доказателствата не бяха достатъчни. Аз ви казвам обективната страна дори по онова време как се е гледала. Само Карамански остана последен в ареста. Това се случва през 1991 година. Карамански им трябваше на онези, които в България чувстваха, че им трябва организатор. Не е тайна, че тогава съм поддържал връзка с елита на престъпния свят. Криминалната работа без това не може.

Какво значи отношения?

При мен идваха водачите, да молят да уредя да пуснат Карамански, защото той беше необходим. Жоро Илиев, Маргини, те тогава не бяха организирани, трябваше им организатор и то точно Карамански. Аз ви казах, те тогава бяха по магистралите, е някои бяха и в Чехия, но към онзи момент бяха дребни фигури. На този човек, който дойде да ме моли да помогна за пускането на Карамански му казах, че знам, че се вижда с Карамански и да иде да му каже, че няма да се мръдна пръста за него – той знае защо. Знаете ли какво се случи тогава ? Платиха на един богат, но „честен“ прокурор 30 000 марки на онова време и го освободиха. Казвам ви факти, които са стигнали до мен тогава. След това Карамански пое организацията на тази ситуация.

Имали са финансов ресурс да освободят Карамански от ареста, някой им е дал тези пари…..

Имаха го, защото това, което се развиваше в Чехия, не беше малко. Там действаха близо две години – кражби на коли, грабежи, затова така стана с унгарците. Те се видяха в чудо. В Унгария и Чехия към онзи момент можем да кажем, че държавността беше по-разхлабена, по-слаба и това се използваше. Те затова отидоха там. А за България мога да кажа, че бурите, които се развиваха в известна степен престъпният свят им помагаше. И това, което мога да кажа е, че платиха 30-40 000 марки и го изкараха от ареста. Как го изкараха те си знаят тези, които са го решавали този въпрос. Свързано е с хора, които имат власт. Кой имаше власт по това време ли? Прокуратурата.

Когато освободиха Карамански още на първия ден той поиска среща с мен, защото беше гузен пред мен за някои неща. Имаше една ситуация, да не изпадам в подробности, но той и затова избяга в Колумбия. Вижте, сложни са отношенията на криминалистите с тези хора, но без тази комуникация не може. Базата му беше на „Севастолол“ и аз отидох на тази среща в 18 часа и знаете ли кой срещнах на стълбите ? Слизах надолу, а той се качваше нагоре – Васил Божков (Черепа). Васил Божков беше на среща с Карамански, извикан от него.

Беше ли тогава Божков в полезрението или не?

Божков винаги е бил в полезрението, защото аз го познавам от детските му години – на тепиха, в сферата на престъпността. Той беше един „чейнджаджия“, но беше по-умен от останалите, това е вярно. И така един от първите хора, които срещнах при Карамански, беше Божков – аз се познавах с него още отпреди това. Когато слязох при Карамански той ме пита дали съм видял човека, с когото се разминах, казах да и тогава Карамански ми каза, че Божков е идвал при него да му предлага 30 000 долара, за да работят заедно. Тогава Карамански ми каза, че Божков е глупак. Всички тогава бяха около Карамански през този период, той им трябваше. Трябваше им организатор, а той беше умен, опитен на базата на миналото си и се открояваше от тези будни борчета, които се събраха около него. За 10 дни Карамански удари всички казина в София. Започна първо с това в хотел „Родина“, след това с казиното на Илия Павлов в хотел „Плиска“. Как се играеше? Мутрите бяха около него, топчето се върти и в момента, в който то застане на цвета и цифрата – той тогава залага. Крупиетата замръзват. За една вечер удари казиното в „Родина“ с 30 000 долара, след това удари израелците в „Нетания“ – от там взе 20 000 долара за една вечер. Всички казина се видяха в чудо и затвориха. А къде беше тогава държавността, макар че казината бяха нещо, което някак си се остави на произвола.

 Така ли стартира всичко?

Да, това бяха първите прощапулници на организирана престъпност. Карамански им трябваше, а в последствие той ръководеше всичко. Първо започнаха с кражбите на коли, след това рекетът, след това започнаха по-висшите форми на организирана престъпност. В един момент, в който вече се работеше, изплува името на Илия Павлов. Тогава чрез различни форми на държавността някои хора бяха облагодетелствани не с куфарчета с пари, а по друг начин. Даде им се път и Илия Павлов беше един от тях.

Между Карамански и Илия Павлов съществуваше патологична вражда. Илия Павлов дръпна част от известните борчета, някои от които са бизнесмени и сега, да работят с него. Тук стана разривът. Ще стигнем и до войната, но основният проблем беше между Илия Павлов и Карамански.

Тогава не съществуваха ВИС И СИК?

Не, нищо такова нямаше. ВИС не е имало. В последствие при това разединение се създаде първата фирма на ВИС. Ще ви кажа един случай – аз подкрепям това, което казвам, с факти. Факти от случаи, които са изигравали някаква съществена роля. Един ден ми се обажда директорът на полицията в Бургас. Снощи, казва, стана един инцидент в Созопол в дискотеката на известния Ганди. Ганди е архитект, който държи първата нощна дискотека в Созопол. Там става инцидент и едно момче го намушкват в гърлото, младо момче на 17 години. Не пускат оперативна група да отиде, отива окръжен прокурор  и там са били всички – Васил, Георги Илиев, Маргините, Стоил Славов – цялата тази „сбирщина“ е била там, те са били едно цяло. Не пускат да влезе група да направи оглед. Момчето вече бере душа, добре че бързо са реагирали и го спасяват. (Това се случва някъде 1992 година).

По това време Васил Илиев се беше оформил като личност измежду всички тези, които са там. Нямаше разделение тогава, нямаше ВИС все още. Спомням си, че ми се обади директорът на полицията в Бургас (Чинев се казваше) и ми обясни, че не са пуснали да влезе следствената група. Човекът, който е намушкал момчето, е избягал със зелен Фолксваген и ми дава номера на колата. Вдигнахме цяла София, знаехме номера на колата и исках да ми се обадят директно, когато има информация. Обадиха ми се. Колата беше паркирана на локалното на стадион „Славия“. Отидохме и задържахме 5–6 души докато влизаха, а те там наели апартамент. Единият от тях приличаше на Васил, а се оказа, че е брат му – Георги, извършителят. Цялата тази ситуация са я направили, за да дадат възможност на извършителя да избяга, затова не пускат дежурна група. Не дават възможност на прокурор да направи оглед на сутринта – това беше нещо невъзможно, затова ние реагирахме така и ги задържахме. Васил не беше там. След три дни ми се обажда една от известните фигури между тях – Печурката се казваше. Вика ми „шефе, искам да те видя“ .. казвам му, добре, нямаш проблеми. Имайте предвид, че аз говоря за онези години, когато във Варна и Бургас още нищо не се случваше – това бяха прощапулниците на онова, което по-късно се разви като събития.

Нямаше ТИМ, нали?

Какъв ТИМ, още Бацата не беше известен във Варна. Той дойде много по-късно, когато се създаде ТИМ влезе в тази конфигурация. Аз ви говоря за онези години първи години – това, което вас ви интересува. Отидох на среща с Печурката, който ми каза, че Васил Илиев искал да се срещне с мен и да му дам съвет, обаче да отида в Димитровград в Сърбия, за да се срещна с него. Тогава му казах, че той идва с някакво доверие в мен и това така и ще остане. Казах му, че Васил ще дойде тук, аз ще се срещна с него, докато аз се срещам с него никой няма да го пипне с пръст и ще разговаряме тук, щом иска съвет от мен.

След три дни ми се обадиха за среща в 8 часа на стария „Чепишев“ в Бояна. Отивам, Васил Илиев беше също там и започна да ми обяснява какво е станало. Тогава му казах: „момче, не ме интересува какво е станало – аз знам какво е станало, ти искаш съвет от мен, а аз ще ти кажа три неща. Първо – свършваме разговорът, ти ставаш и се връщаш там, откъдето дойде – обаче Интерпол вече е в течение на нещата и все ще те засечем някъде. Вторият вариант – оставаш тук, в България, след месец, два три ще те намерим. И третият, съветът, който аз мога да ти дам – отиваш в Бургас и се предаваш. От там нататък имаш всички процесуални правомощия и възможности да се защитаваш, заедно с адвокати. Ако до утре 10 сутринта не си се предал в Бургас, ако аз те срещна и ти не си се предал – ще те задържа“.  Знаете ли какво направи Васил?  В 9 часа сутринта беше в Бургас и се предаде. Как се разви после сагата? Момчето оздравя, Васил Илиев стоя месец в ареста, през това време неговите хора уреждаха неща с прокуратурата. След като момчето се излекува го пратиха да учи в Италия. Кой го прати сами разбирате – хората на Васил, а Васил Илиев го извадиха от ареста. Момчето се отказа от показанията си и уредиха нещата. Ето така, с влияние на държавността и на държавните органи се случваха нещата. Защото това става чрез следствие, прокуратура и влияние.

Да, но се говори за генералите – Румен Гоцев, кръга Монтерей..

Друга бира е там, това са вече неща, свързани с политиката. Хората, които спомена – Любен Гоцев и службите за сигурност – въпреки всичко те работиха за държавата. Когато станаха промените лично на мен ми направи впечатление – събират се Луканов и Младенов в състава на второ Главно – това е контраразузнаването и разни други служители от държавна сигурност. Направиха някои обсъждания и консултации и едва ли не вината се прехвърли на всички онези, които са работили и то се прехвърли от висшите политици. Това беше абсолютно нечестна позиция. Аз например съм криминалист, но ако бях в държавна сигурност сигурно щях да изпълнявам волята, която държавата иска – така ли е? Тук БКП (не беше БСП още) подходи по един нетолерантен начин към хората, които са служили.

Кажете ни как се стигна до убийството на Карамански?

Той си беше личност – те затова го освободиха, защото им трябваше организатор, който да ги води. И Карамански играеше тази роля. Те се събираха в „Севастопол“ – борчета, цигани, бандити… Събираха се в 8 часа, даваха се указания. Иво Карамански ги събираше, след това се тръгваше и се действаше и в 19 часа вечерта се докладва какво се е случило – колко кражби, обири,  какво са свършили. Една голяма маса на вождовете, те вече имаха групови ръководители и Карамански беше там – слагаха на масата каквото имат и почваше разпределението. Организацията вече беше създадена. Първо започнаха с кражбите на коли, по-крупните, не говоря за комара и хазарта. Кражбите на колите беше голямо перо. Направиха застрахователните компании. След това започнаха с рекета, с бухалките, вече тогава се създаде ВИС. Всичко това вече ставаше силово. От там дойде проституцията – ето така поетапно се създаваше организацията. Обхванаха проституцията, което беше изключително доходно перо и грабежите на крупни неща. Тук става дума вече за 1992-1993 г. 1994 година вече дойде големият конфликт между тях, защото паричните потоци станаха доста големи, а същевременно вече се бяха създали определени бизнес групировки – като Илия Павлов, банките. Новосъздаденият бизнес много добре осъзнаваше, че ако не владее улицата не може да съществува, ето затова те сложиха ръка там. Илия Павлов най-вече създаде противоречието между тях. При Карамански останаха 70-80 цигани, всички други отидоха при Илия Павлов (борчетата).

И Васил?

Всички! До един. А при Карамански останаха циганите. Малко ядро, но силно и с този състав той упражняваше сериозен контрол и противодействие на вече оформилите се бизнеси. Тогава се създаде и СИК.

Кой създаде СИК? Сами ли се създадоха?

Ами те са известни – Младен Михалев, Маргините бяха там. Вижте, много е всеобхватна тази материя, защото в периода, в който ВИС се създаде, стана преструктуриране на бандитския свят. Васил Илиев вече се беше устроил тук, знаете къде му беше офисът. Казах ви, че съм имал комуникация с него, той изпитваше едно страхопочитание и уважение към мен. Когато ВИС съществуваше съм имал сблъсъци – на тях им беше отнет лицензът за охранителна фирма, те започнаха да използват други форми. Като един от случаите в Бургас. Използваха фирмата на един европейски шампион в Бургас и създадоха възможност да обхванат „Слънчев бряг“, но там вече се беше опитала да влезе руската мафия и станаха противоборства. В „Златна ябълка“ стана едно убийство на двама руснаци и тогава всичко беше под ръководството на Васил Илиев. Така те, чрез фирмата на някое подставено лице, бяха спечелили да извършват охранителна дейност и да охраняват „Слънчев бряг“ – те, самите бандити. Бяха си направили пропускателни пунктове, на които стояха техни хора и проверяваха кой и как влиза. Ставаха много грабежи в комплекса и когато стана въпросният случай с убийството в „Златна Ябълка“ събрах в Бургас началника на Районното и им казах: „Добре де, вие сте дали комплекса да се охранява от бандити“? Хората на Васил Илиев. Всички бяха там.  Те проверяват и знаят кой влиза в комплекса, виждат кой е богат, кой може да се удари, къде се настанява – всичката тази информация отиваше при тях. Обяснението беше, че така е решил самият комплекс „Слънчев бряг: АД. Казах му на началника на районното: „Добре, Евстати, ти си началник на районното, ти имаш глас там:… Събрах от Бургас 30-40 полицаи с наличните и пред техните КПП-та (защото те имат договор, не можеш да ги махнеш) сложих полицаи да охраняват и онези станаха излишни.

Имаше много интересни и преки сблъсъци. Ето това всичкото говори за организацията, която се създаваше. Това се позволи да стане в България поради отслабване на държавността. Никога не съм се притеснявал да говоря истината. Определено имаха роля личности от държавен аспект – слабата държава позволи на всички тези хора да се развият и да развият тази своя дейност, да се превърнат в последствие в мастити бизнесмени. Това е истината.

Карамански не е жив, Васил Илиев не е жив, Георги Илиев. Те помежду си ли се избиха?

Там имаше война. 1994 година стана сблъсъкът между СИК и Карамански. Първият сблъсък беше с едно убийство в „Гардения“, където имаше 3-4 трупа. Войната между циганите на Карамански, които бяха малко, но силни и групировката на борчетата. 1994 г. беше сблъсъкът в „Гардения“.

Бел.ред:

(На 11 януари 1994 г. около 20 часа охранителят на Карамански Йордан Гиздов – Бебето звъни разтревожен в казино „Севастопол“, че пред дома му в жк „Дружба“ са спрели три коли, пълни с борци, които се държат предизвикателно. Опасенията му са основателни – борците от пазарджишката охранителна фирма „Гардения“ и от Елин Пелин са изпратени на наказателна акция – да отвлекат Гиздов като отмъщение за побоя в „Бедни – богати“. От казиното моментално се отзовават. С беемве пристигат група въоръжени с пистолети мъже и брутално атакуват трикратно по-многочислените борци.

Цветан Божков от хората на Карамански веднага открива огън и убива на място Петьо Маргитин, а простреляният осемнайсетгодишен борец Ангел Червенков издъхва след няколко часа в „Пирогов“. От борците на стрелбата отвръща Велизар (фамилията му е Велчев или Върбанов според различни източници), който прострелва в корема Цветан Божков. В мелето попада и полицай, който е в почивка и живее в квартала, и при самозащита прострелва със служебния си пистолет Велизар в главата.

Резултатът е отвличане на борец и четири трупа след смъртта на Цветан Божков два месеца по-късно в болницата. Делото е прекратено след година, тъй като няма живи виновници. Единственият задържан и привлечен като обвиняем за отвличане на противник е партньорът на Карамански – Румен Рачев, собственик на охранителна фирма ЦБР (CBR).

В това убийство бяха убити хора на Карамански, докато се стигна до престрелката пред „Севастопол“. Война беше тогава. След това имаше ответен удар. Пред „Севастопол“ минава един джип, но Карамански беше много умен и вече беше поставил хора отпред. Те бяха от обратната страна на престрелката. На три пресечки изхвърлиха колата, с която е стрелял господин Младен Михалев, който беше ранен в корема. Веднага го карат в „Пирогов“ – спасяват го, а той обяснява, че случайно минавал от там, ето такива неща ставаха. След ерата Карамански стана конфликтът и разделението между ВИС и СИК. Между тях вече имаше междуособици. Така се раждаше организираната престъпност до това, което става в наши дни. Мисля си, че ако не бяха убили Васил Илиев, нещата в сферата на дивата престъпност каквато беше тогава, щяха да бъдат преустановени, той беше много прозорлив и умен. Той прозря, че вече времето на бухалките трябва да се преустанови и трябва да се започне с легален бизнес.

Това ли го уби?

Може да се счита, че да. Забележете един факт, аз от дребните неща си правя изводи. Мен политиката не ме интересува, интересува ме това, което е свързано с това да се разкрият убийствата, но то нямаше ден без престрелки. Когато убиха Васил Илиев аз бях на 15-тата или 20-тата минута на мястото на убийството. Там беше Параскевов, секретарят на МВР, а тогава БСП беше на власт. И там се получи едно разпореждане от тях, от БСП – те бяха ръководители на министерството. Казаха ми „Ботев, ти ще работиш по местопроизшествието, а случаят ще се поеме от ГДБОП“. Най-отговорно казвам, че това беше съзнателно изолиране на криминална полиция от работа по случая. Познавах работата на ГДБОП и хората, които бяха там – те никога не са работили по убийства. И ако сега видим тази разработка освен глупости и писаници няма да има нищо по нея. Но направиха една грешка, че малко ме изпуснаха по този начин от контрол и стигнах до някои неща.

После сигурно потулиха нещата, до които вие бяхте стигнали?

Естествено. Ето, казвам ви как се намесваше и влияеше държавността на конкретни случаи, а се знаеше кой с кого е бил официално в онова време. Аз вече говоря за периода, в който вече се е родила, разраснала се е, разцепила се е, и съзнателно се е направи това разцепление на СИК и на ВИС. СИК бяха плътно със сините, ВИС бяха с БСП.

Каква беше ролята на Поли Пантев?

Поли Пантев държеше проституцията. Поли Пантев, ако трябва да бъда откровен, го поеха други служби. За него се знае от къде и как дойдоха нещата и кой стреля по него. Знае се и затова същият този т.нар. „Лозенския“ го убиха.

Кога се зароди варненската групировка ТИМ?

Много по-късно. Във Варна се противопоставиха върло срещу влизането на руската мафия. Там основна заслуга в бандитския свят имаше Бацата. Организираните престъпни структури във Варна не позволиха тотално да влезе руската мафия. И така тя се пренасочи на юг, към Бургас, „Слънчев бряг“, надолу по Черноморието. Една от първите войни, които протичаха в София, беше с взривяването на Данчо Марков. То беше плод на това, което ставаше в София. Данчо Марков беше човекът, който държеше нещата, които се случваха първите години във Варна.

Да поговорим за Емил Кюлев…

Емил Кюлев беше много добро момче, беше умен, развиваше се като професионалист, като криминалист. Мога да ви кажа някои нюанси от живота му. Баща му Сашо Кюлев беше началник на отдел „Убийства“ в дирекцията в онези старите години, комунистическите. Сашо Кюлев беше изключителен професионалист. Аз мога да кажа, че в много отношения съм се учил от него. Изпитвах изключително уважение към неговия отдел, в който работеше и на който аз после станах началник в дирекцията на полицията. По тази линия Емил Кюлев си е полицейски син, баща му един от много уважаваните в криминалната сфера, те и около него бяха много добри професионалисти. Емил Кюлев завърши школата, взех го при мен и в последствие разни разочарования го накараха да напусне. Спомням си, че той се беше оженил за една французойка, преводачка и беше наел квартира под наем в квартал „Младост“. Обикновено като стане нещо аз подбирам кой да вдигна от моите хора и беше станал един случай и аз отидох до тях да го взема. Тогава нямаше телефони. Отивам в тях, чукам, влизам. Имаше един дюшек на земята, до него един ВЕФ и един стол и там спяха с жена си. Това беше Емил Кюлев по онова време. Това се случва около 1986-1987 година. Възходът му тръгна после, той беше умно момче. Аз знам как тръгна. Направи фирма „Контракт“, после връзки с някои от бизнес средите, които му помогнаха.

Блестяща кариера…

Да, „Турист банк“ е първото, което направи.

На кого пречеше Емил Кюлев, че го убиха?

Аз лично знам на кого е пречил и почти съм убеден от къде е дошло, но ще си го запазя.

Политическо ли е?

Естествено. Тогава вече бях извън системата, но движих все още някои неща и определено имах виждания и визия кой го поръча. Много считат, че неговото убийство е професионално, килърско, да ама килърът е непрофесионалист. Неговото убийство е станало на оживения булевард „България“, където той всяка сутрин пътува от Бояна. Там на спирката винаги имаше задръствания и се получава тапа всяка сутрин. Той е на вторият ред, когато килърът излиза от страни от храстите, минава през два реда автомобили, за да отиде до неговия и да стреля и бяга обратно. Ами ако аз или някой колега полицай или военен е бил предна или задна кола? Той е бил на мушката отпред на метър и половина два и ще извади пистолета и ще го застреля. Този килър не би могъл да не мисли, че това е вариант, в който може да бъде убит. Затова ви казвам непрофесионално извършено от килъра, който е бил непрофесионалист.

Илия Павлов беше в много силен подем. По време на убийството му той беше на върха, но го убиха.

Илия Павлов е един от първите, който изникна в този бизнес. Много има да се говори за него, но аз не съм работил пряко. Имаше някои непредвидени неща, които станаха. Него го убиха на 7 март (мисля, че беше тогава).  Аз лично не съм комуникирал с него, но се знаехме много добре. С него се засякохме на делото „Луканов“, което беше на 7 март и него след това го убиха. На 8 март убиха Рибаков на  бул. „Симеоновско шосе“, килърски случай беше и този.

Илия Павлов е пречил на много хора от бизнеса. Той беше един от крупните бизнесмени. Там се фиксираха много интересни неща от местопроизшествието, които можеха да доведат до преките извършители. Мина фабула 1 – организирано убийство, поръчково. Много е грешно и много трудно се разкрива, ако тръгнеш отгоре на организацията и кой е дал поръчката надолу. Тя обикновено минава през 3 – 4 ръце, за да се стигне до долу. На журналистите винаги съм им казал, че версиите не разкриват престъпление. Версиите оформят една основна насока по отношение на мотивацията. Би трябвало да се стигне до преките неща, като започнем най-важно от огледа и онова, което би довело до прихващане на прекия извършител с уликите, с фактите, които да се използват като доказателства. Без това едно такова убийство много трудно се разкрива. Аз съм давал за пример Жоро Илиев – на неговия оглед бях на 20 минута.

Жоро Илиев имаше поне 100 души, които можеха да му поръчат убийството. Как се работи по 100 човека като мотив? Версиите, спрямо тези, които можеха да имат интерес, са толкова. Професионализмът е да се стигне до онази сърцевина, която води към истината, а тя обикновено идва от местопроизшествието. Това съм го казвал и на младите, че най-същественото по работата върху едно убийство е на местопроизшествието. Версиите се раждат по-късно. И когато журналисти са ме питали още в първите 1- 2 часа: „какви са версиите?“ това е смешно. Когато аз съм работил активно бях много недостъпен към медийни изяви, защото това пречи. Всяка информация, която се извежда от мястото, пречи на работата.

Убийството на Илия Павлов от много места можеше да дойде. При него се стигна до нещо конкретно от местопроизшествието, което можеше да доведе до разкриване, но това беше много труден период. Със сигурност при Илия Павлов мотивът беше бизнес, но, имам предвид, че имаше и бизнес мотив в друга насока.

Споменахме за Жоро Илиев, как вървеше разследването, какво се случи с него ? Той е много интересна личност.

Оставете ме да не коментирам нищо по този случай, той не е разкрит, но могат да излязат много неща, съществени.. 

Казусът Белнейски?

Белнейски?! Това не е за говорене, това е смехория. Там е липса на какъвто и да е професионализъм, анархия. Този случай се разкрива за  2 -3 дни, ако са го направили както трябва. Правилно са се насочили, но само толкова. Той е попаднал в полезрението като изнасилвач, като брутален спрямо жените и т.нат. Още първите дни му е проверено алибито, което се изгражда от неговата приятелка, а това алиби е фалшиво. Самият факт, че той в последствие влиза в затвора, извършва една дребна кражба, за да влезе в затвора. Той много добре съзнава, че е на мушката. Това престъпление е типично криминално престъпление. 

Да се върнем около случая на Илия Павлов, защото споменахте, че е бил свидетел по делото „Луканов“. Има ли нещо общо това с убийството на Илия Павлов?

Не, вижте, по Луканов са разпитвани толкова много хора. Противоречия около Илия Павлов имаше много, защото първичната информация беше, че на 26 септември Илия Павлов и Луканов са в Москва и там става един скандал по проблема на „Топ Енерджи“. Луканов е бил в борда на директорите на „Топ Енерджи“ и тогава на общо събрание в Москва се решава да изхвърлят Луканов и да сложат Илия Павлов на негово място. Даже там става скандал между двамата. Имаше коментари, че Илия Павлов е ударил и шамар на Луканов…Работихме много и изчистихме абсолютно всичко, това беше една първоначална мотивация. Категорично казвам, че Илия Павлов няма нищо общо с убийството на Луканов. Категорично. Това сме го работили и сме го доказали.

Делото „Луканов“ е друга бира. Аз винаги съм казвал, че делото „Луканов“ е престъпление срещу държавността на България. Там нещата все още не са приключили. и все още има възможност това дело да се възобнови. Трябва да се преборят хората, които повлияха да се извърши това престъпление срещу държавността на България, прекратявайки делото „Луканов“. Това е едно уникално дело. Имали сме среща на високо ниво с хора от ФБР и съм им казвал, че те нямат криминален случай за убийство, работен и разкрит по този начин, по който беше разкрито убийството на Луканов. Това е много дълга история. Вижте, дори на едно дете да разкажете – на него ще му стане ясно. На висшите магистрати, им беше указано да прекратят това дело. Няма в световната юридическа практика когато една инстанция издава 6 най-тежки присъди – няма такъв случай и втора инстанция да ги отмени – за един и същи случай. Няма такава практика, аз съм проверявал.

Три са мотивациите, заради които се прекрати делото „Луканов“ от Апелативния съд. Първата е. че е упражнено насилиенасилникът съм аз. Изтръгвал съм нокти в тази „къща на ужасите“. И в съда съм го казвал: „господа, аз ги бих, аз изтръгвах ноктите, аз съм виновен. Затова, ако е така, както казвате, то значи съм извършил престъпление по служба. Военен съд да разгледа случая, ако трябва да ме съди, но ви питам в рамките на 4–5 години при провеждането на всички процесуално – следствени действия в хода на разследването – следствието там ли биха, там ли упражняваха насилието, защото са проведени всички неща според закона в присъствието на адвокати, поемни лица, вещи лица. Там ли биха?„ Няма отговор, защото навремето има 40 -50 протокола за разпит в присъствието на адвокатка, която беше една от най-видните в София. Имаше очни ставки, макар че аз съм казвал – признанията не са царици на доказателствата, ако не са подкрепени с множество други процесуално – следствени действия. Това е тема, по която може да се говори много.

Вторият мотив на съда е, че неправилно съм допуснат пред съда да бъда разпитан, тъй като там ме разпитваха 8-9 часа и адвокатите скачаха много остро да не бъда допуснат, защото и на студенти първи курс право им е ясно, че полицейските служители не участват официално в процеса. Тоест никъде процесуално не са валидни, ако аз като полицейски служител съм разпитал някой. Това не се води официално. В цял свят полицейският служител се разпитва на пълно основание. Те ме разпитаха, адвокатите се бориха, защото знаеха, че аз обвързвам всичко със сферата на доказателствата.

Третото, което беше като мотив, е че свидетелка, която видяла убиеца, дала различно описание. Един описва убиеца като 1.50 м висок, друг като 1,60 м висок и аз казвам – добре, ако тук пред нас застанат 10 души и да стане нещо и да ги разпитаме, всеки ще опише по различен начин това, което е видял. Това са мотивите да се прекрати делото „Луканов“, други няма..

Финален въпрос, искам да ви попитам за убития журналист и писател и автор на книги за мафията – Георги Стоев. Той е неглижиран от самите мутри и престъпници, но беше убит. Какво знаете за този случай?

Не съм работил по този случай. Вижте, Георги Стоев е едно момче, което не е имало нищо общо с големите неща и с големите игри. Той е имал информация, но не е участвал в схемите, за които става дума. Позволил си е да пише ярко неща, за които някой му е казал, но той не е участвал пряко. Това го уби него. Той не е човек, който да е развивал бизнес и т.нат., но това е мое лично мнение, аз не съм работил по този случай.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *