Иво Христов: “На създателите на ДПС трябва да им се издигне паметник, чакаше ни Югославският сценарий”

Къде бяхте на 10 ноември 1989 г. ?

На упражнения по трудово право в СУ Св. „Климент Охридски“.

Как реагираха хората около вас на тази новина, а и вие самият ?

Със сдържана радост и недоверие. От една страна се предполагаше, че ще има някакви промени, но от друга никой не вярваше, че режимът на Тодор Живков най-после ще приключи. По-късно последва и много ентусиазъм, разбира се.

Какво си спомняте вие от първоначалните митинги и изявите на хората ?

Луд възторг, огромни надежди и сега като си давам сметка от перспективата на времето е имало пълно незнание в каква авантюра са ни вкарали.

При вас как се стекоха първите години на демокрацията? Какво си спомняте, това е сериозна промяна в живота на човек ?

Беше интересно и вълнуващо, имаше митинги, шествия и различни форми на студентски и граждански протест. Младежта тогава беше много активна и бие бяхме „пълнежът“ на всяко събитие. Спомням си, че още докато беше първата студентска стачка в Софийския университет, че някак много лесно почнаха да стават нещата и един много известен чешки социолог Иво Можни имаше такава книга „Защо толкова лесно?“. Били сме малки, нямали сме сетива и опит. Не сме били наясно, че сме били вкарани в един предварително разписан сценарий и сме играели ролята на пушечно месо. Няма да забравя как по време не студентската стачка дойдоха едни чичковци и ни предложиха да блокираме „Орлов мост“. Сега за вас това звучи като нещо много лесно, но 1990/1991 г. народната милиция все още биеше и то имаше голям страх. Изведнъж идват някакви хора и ни казват: „блокирайте „Орлов мост“ и сложихме две пейки и „Орлов мост“ се блокира. Тоест участвали сме в една игра с ентусиазма на незнаещи и в този смисъл мислехме, че правим история.

Тя реално историята се е творяла през всичките тези години – какво си спомняте от Лукановата зима ?

Тя беше съзнателно произведено събитие, тъй като съзнателно е бил създаден стоков дефицит, който да доведе до голямо социално недоволство, което да доведе до необходимост от масова мотивация в населението, че това може да се избегне само при наличието на кардинални икономически реформи (разграбване на държавната собственост под формата на приватизация). Тогава всички вярвахме в клишетата за частната собственост и държавата, която е лош стопанин и за частника, който е добър предприемач и ще сътвори чудеса. Нямали сме елементарна представа в какво са ни забъркали. Не говоря само за младежите, а за голяма част от населението. То си представяше много ентусиазирано, че това, което идва, ще е някакво надграждане. А именно, че новият обществен строй ще е комбинация между социалните придобивки на социализма и неговата индустриализация. Това дори не се поставяше под съмнение – България беше високоцивилизована и индустриална държава по това време. И как към това ще се добави пътуване в чужбина и ходене на Хавайските острови. Отидохме, но под формата на прислуга. 

Ако се върнем назад във времето вие сте човек, който се е занимавал с право. Как бихте оценили Конституцията на България, която е приета с мнозинството на БСП ?

Конституцията и тогава, и сега е много хубава! Проблемът не е в нея, а в пълната неконституционосъобразност и правопригодност на българското общество. Българското общество не се управлява с право ! Конституцията беше използвана само като претекст, ако си спомняте имаше едни 39 гладуващи, за да бъде провалена Конституцията, но тя все пак беше приета. Оказа се, че криво-ляво заложените в нея механизми все пак са удържали най-големите ексцесии на българския преход и съзнателно моделираните политически кризи през тези години.

Къде сбърка правителството на СДС и Филип Димитров с идеята за селското стопанство, което да бъде върнато в реални граници ?

То не е сбъркало, то е било очевидно като си давам сметка от дистанцията на времето. Това е първата съзнателна крачка към демонтажа на икономически просперираща България. Навсякъде в Източна Европа бяха извършени такива процеси , но никъде не по този дивашки начин, по който това беше направено в България. България беше извършила процеса на уедряване на земята, а всеки, който има елементарна икономическа представа знае, че дребно и средно земеделие не може да бъде модерно. Само едрото земеделие, което означава вкарването на голям процент машинна техника може да има шанс в световното разделение на труда. България беше на едно от първите места в света по производство на селскостопанска продукция – в света бяхме на второ място след Италия. Имахме изключително важно място в СИВ и първата стъпка към разрушаването на селското стопанство беше връщането на земята в реални граници. Това не беше престъпление, а беше по-лошо – това беше грешка ! Връщането на земята в реални граници постави началото на края на българското земеделие  и сега виждаме плодовете от тези действия. България в момента внася това, което преди изнасяше с огромен успех по света.

Как бихте квалифицирали управлението на Жан Виденов и т.нар. „Виденова зима“ ? Какво си спомняте от това време и защо се стигна до тези фалити на банки ?

По това време вече работех и бях наясно горе-долу за какво става дума. Жан Виденов се опитваше да се опитваше да се противопостави на бързея на икономически и социални промени. Виденов беше свален с преврат, който беше опакован като първата „нежна революция“. България по това време беше тилът на воюваща Сърбия и голяма част от суровините и материалите идваха директно през България от Русия и Украйна по посока на Сърбия. Подготвяше се войната срещу Югославия и разпарчетосването на Югославия и беше очевидно, че Сърбия трябваше да бъде лишена от този тил , а Виденов отказа да допусне американски войски и в частност ВВС да преминат през страната. Това общо взето го ликвидира в очите на американския фактор, но от друга страна той показа твърдост и вироглавство спрямо исканията на „Газпром“ и руските монополисти като постави много ясни условия за формирането на цената на газа и собствеността на газопроводната мрежа, която Газпром имаше на територията на България и изрично постави условието тя да е българска собственост. Следователно Виденов беше свален с комбиниран удар от изток и от запад. Това разбира се беше опаковано в приказки за народна революция и за тази цел бяха създадени икономическите и социално-политическите условия за това. А именно натискът на МВФ за рязка и бърза приватизация на банките, за бърза либерализация на цените и за безконтролна или иначе казано дивашка приватизация. Не, че Виденов е целият в бяло – той имаше много грешки и неразбиране как светът се е променил и , че това, което може да направи един умен български ръководител е не да се противопостави на световните сили и процеси, тъй като това е катастрофално за страната, а да опита да лавира между тях. Виденов беше млад човек тогава, беше около 35-годишен. Не е имал опитът и разбиранията, а и хората около него, а и освен всичко друго той беше предаден и от собствената си партия и от партокрацията начело с Андрей Луканов, които му организираха вътрешен партиен метеж и съчетан с външния такъв доведе до резултатите от зимата на 1996/1997 г. Резултатите от този преврат ги сърбаме и досега !

В самото БСП разцеплението се дължи на Румен Спасов и кръгът „Орион“, които са близки до Жан Виденов и Андрей Луканов ? Доколко тези процеси са били дирижирани от хора от Държавна сигурност и кръгът „Монтерей“ ?

Не бих демонизирал ДС като един демиург, който е организирал всичко това. Прекалено много компетентности им се придават за неща, които очевидно нямат. Ако бяха толкова компетентни нямаше да допуснат дивашкото ликвидиране на България, което се случи в последните 30 години. Истината е, че това е комбинация от много фактори – разбира се не може да се отрече и ролята на бившите тайни служби, като част от тях бяха много добре подготвени за промените около и след 10 ноември 1989 г. Не е толкова елементарно колкото го описвате, че едва ли не това са някакви лични лагери – Андрей Луканов и Румен Спасов. На друго място е „заровено кучето“. Разбира се, че българската вътрешна клиентела беше използвана, за да бъде махнат Виденов, който очевидно пречеше на две неща. Първо да влезе България в т.нар. Вашингтонски консенсус и на България да се поставят условията, които МВФ и Световната банка поставяха на всяка една страна в резултат на което всяка една държава, което влезеше във Вашингтонския консенсус преставаше да е икономическа сила и ставаше кредитен клиент на въпросните институции.  Това е един механизъм, който се е прилагал в Латинска Америка и Азия и винаги резултатът е един и същ – фалит, разграбване и унищожение на страната. Очевидно като икономист Жан Виденов знаеше това или поне се е досещал за какво става дума, но истината е, че мощни фактори вътре в БСП работеха срещу Жан Виденов.

Доколко името на Джордж Сорос е било и продължава да е фактор в политиката на България ?

Съжалявам, че ще ви разочаровам, но Сорос не е фактор и никога не е бил такъв кой знае колко голям фактор. Сорос наистина е известен спекулант и в началото на 90-те години беше фактор, но не като самостоятелен играч. Сорос е пионка на много по-могъщи сили и просто е избутан напред. Общо взето факторите, които определят световната политика и ги насочвате в локални точки като България никога не им знаете имената и не се опира до имена, а до по-сериозни фактори. В действителност Сорос и неговата мрежа и клиентела влязоха в началото на 90-те години в България със съдействието на Луканов и тяхната дейност започна под формата на „спонтанно“ гражданско общество, мрежа от НПО-та и т.н.

Има и друго – Жан Виденов показа пътя на Джордж Сорос и отказа да се срещне с него и това може би е един от факторите Виденов да го застигне тази съдба.

Зараждането на олигархичните структури – първоначално като мутри и след това като олигарси. Илия Павлов, Емил Кюлев, ВИС, СИК хората около Маджо, разбира се, които и в момента имат силно влияние върху експремиера Бойко Борисов. Как се случи според вас това и защо въобще се стигна до там ?

 Много свободно разсъждавате…. От къде имате тази информация, че те имат такова влияние върху бившия премиер Борисов?

Не е много трудно да се сетим когато става дума за кръга около Младен Михалев и Маргините, които винаги са били близки с Борисов.

Това, че са били близки и са се засичали в един момент не означава, че в момента са. Внимателно с терминологията. Олигархия… Вие изброихте клиентелата на олигархията и я сложихте начело със самата олигархия. Никога т.нар. борци или както са известни сред българите като „мутри“ не са бил никакъв фактор за сериозните неща. Те бяха пушечното месо и ударната сила, която имаше две задачи. Първата беше да не допуснат създаването на алтернативна икономическа група в лицето на дребна и едра буржоазия, която да има собствена икономическа опора и да се противопостави на икономическите и политическите сили, които стоят зад олигархията. Голяма част от това, което нарекохте български олигарси, в сравнение с руските и украински такива са дребни мошеници. Трето ставаше въпрос действително за назначени капиталисти (това го направи Луканов в началото на прехода и очевидно още преди това са били разпределени функции и задачи ) , но те показаха с цялото си поведение с едно или две изключения, че всъщност са заложили на грешен кон. Най-големият проблем в този тип структури или посредници е, че те се еманципираха и конфронтираха с техните създатели, които мислеха, че техните протежета ще ги обслужват до живот, а стана точно обратното – еманципираха се. Резултатът е, че българският преход през 90-те и началото на новия век беше известен като „нощ на дългите ножове“ – тоест разчистването на терена един спрямо друг. В това време българската икономика беше унищожена – тя се деиндустриализира и детехнологизира и България се превърна в това, което сме и в момента – бананова държава.

Иван Костов и неговата роля в политиката в България. Той е един от малкото, които изкараха пълен мандат. Освен това започна проевропейска политика, поне официално. Какво е вашето мнение за четирите години начело на държавата на Иван Костов ?

Това е първи опит за авторитаризъм в България след 10 ноември 1989 г. Вторият такъв опит дойде и сега му берем плодовете с режима на Бойко Борисов. Българското общество е „бременно“ с авторитаризъм и тоталитаризъм. За това имам както социално-структурни предпоставки, така и масови обществени нагласи. Те са антипарламентарни, антипартийни и антиконституционни и антиюридически. Ако не е външният фактор България би се превърнала в примитивна балканска диктатура, която ще е широко подкрепена от широките народни маси, за съжаление. Костов изпълни мръсната работа, която бившата комунистическа номенклатура поради ред причини не можеше да направи директно. За тази цел беше създадено ОДС, които иначе щедро ръсеха антикомунизъм , но всичко , което направиха, беше да преразпределят единната дотогава държавна собственост на правилните „другари“ от вътрешен и външен план. Костов няма нито една грешка в това отношение и това му гарантира дълго политическо, а и физическо бъдеще, за разлика от някои други като Луканов например.

Да си поговорим и за новия век и правителството на Симеон Сакскобурготски. Около него има много митове и легенди, че едва ли не идва като назначен в България, че около него има организиран кръг от хора, които не познава. Как ще коментирате и неговите 4 години начело на държавата ? Трябва да споменем и името на Делян Пеевски, който стартира с „летящ старт“ точно по времето на Сакскобурготски.

Така е, но тогава той не беше никакъв фактор и много малко хора го познаваха. Действително царят е докаран с операция, това е повече от ясно. Това се случи след като Костов се опита да излезе извън договореностите, за които той беше поставен след свалянето на Жан Виденов. Даже не ми се вярваше как в рамките на три месеца целият режим на Костов, който се беше окопал в държавната администрация така, както в момента Борисов се е окопал в държавната администрация, беше изметен от един мит както с бодигарда му, а сега и с един шоумен. Хората гласуват не с ума, а с емоциите си. Това, което се случи е, че Царят довърши това, което Костов по ред причини не успя да довърши – т.нар. „голяма приватизация“ БТК, ЕРП-та и т.н. Както по времето на Царя, така и по времето на т.нар. „Тройна коалиция“. Ако питате дребния и среден бизнес това бяха едни от най-добрите времена за българския бизнес. Практически нямаше рекет от страна на държавата върху бизнеса, защото такъв нямаше. Управлението на Симеон Сакскобурготски съвпадна с един голям икономически цикъл на възход и това бяха едни от най-добрите години в иначе тъжните и зловещи години на българския преход. Имаше едни 5-6 години, които съвпаднаха със строителния бум, с бума на услуги и т.н. Това бяха добри години за българската икономика и България беше подготвена да бъде вкарана в двете структури – НАТО и ЕС.

Началото на кариерата на Бойко Борисов като главен секретар на МВР и като кмет. По това време имаше и доста случаи около т.нар. „юпита“ и хора като Милен Велчев, които се водеха експерти, но в същото време бяха снимани на луксозни яхти с бизнесмени.

Имаше такива случаи, разбира се, че има. Това беше поредната измама на българския преход, но нашите хора са доказали, че са готови да поверят своето бъдеще и това на децата си на всякакви мошеници, които говорят гладко. Все пак това бяха добри години за българската икономика, а и за българското население. Но това е чисто конюнктурно и на повърхността. Отдолу продължаваха три зловещи и необратими процеси.

Първият това е изтичането на ценния човешки капитал. Особено с влизането на България в ЕС голяма част от качествения потенциал се изнесе от страната. Първата вълна беше непосредствено и около 10 ноември 1989 г. , а втората вълна беше през 90-те години. Третото беше първото десетилетие на 2000 г. и след това имаше още един процес, който течеше с по-малък интензитет в следващите години и резултатът е, че България намаля наполовина. Реално изтече най-качествената част от българското население в чужбина.. Това е необратим процес с драматични резултати за България. Никога не сме имали такъв процес в нашата история и дългосрочните резултати от него ще са, че ще се подмени цивилизационният и психоменталният код на територията с последващо изчезване на българите към края на 21 век, ако тези процеси продължат по същия начин.

На второ място това е процесът на деиндустриализация на страната.  Българската икономика в момента е примитивна икономика ! Икономика на дребната и средна преработваща и манифактурна промишленост с няколко запазени големи агломерации от времето на социализма, без които не може да има цивилизационен живот. Това са енергетиката, химията и няколко други отрасли. Оттам насетне България излезе завинаги от голямото разделение на труда, което ви гарантира просперитет, ако сте се закачили поне за някоя от високотехнологичните индустрии, в които България преди 30 години имаше много сериозно участие. Това са електрониката, космическата промишленост и биотехнологиите. България беше на световно ниво там, а сега няма нищо такова и няма и да има.

Третото важно нещо е, че примитивизацията на икономиката и деиндустриализацията на българската икономика доведе до варваризация на българското общество ! Има т.нар. „омутряване“, оглупяване и рязко спадане на цивилизационните стандарти в страната във всяко едно отношение, което води след себе си сриване в другите системи на обществото – образование, социално осигуряване и т.н. Това създаде от своя страна питателна социална среда за всякакви авторитарни режими – един от които виждаме в момента как се гърчи пред очите ни.

Ролята на ДПС през тези 30 години? Много митологизирана партия…

Да, ще кажа нещо, което противоречи на общата митология. Тези, които са създали ДПС мисля, че трябва да им вдигнат паметник след години за запазването на България ! Нас ни чакаше Югославският сценарий ! Не Югославия, а България беше жертвеното агне , което беше предопределено да бъде заклано в името на евроатлантическите ценности. България имаше тежкият конфликт по време на Възродителния процес и се очакваше, че след 10 ноември 1989 г. това ще има обратният ефект с близо едномилионното турско и мюсюлманско малцинство в страната. Факт е, че тези, които създадоха ДПС (българските служби за сигурност) изпревариха един процес и го оглавиха и успяха да амортизират удара, който иначе щеше да се стовари по мащаби вероятно като тези в Македония, Босна или бивша Югославия. След време върхушката на ДПС започна да търгува тази си специфична позиция и от една страна да капсулира турското и мюсюлманско малцинство, а от друга да го интегрира в общата политическа, икономическа картина на страната. Резултатът беше, че бяха създадени отгоре (чрез усилията на българската държава) процесите на феодализация на цели райони и предоставянето им в откуп на група лица, които представляват ДПС. Това доведе до превръщането на ДПС в много специфичен фактор в българския преход, тъй като всеки (дори и в момента) трябва да има участието или благословията на ДПС.

Има много митология и то често съзнателно наслоявана с цел да не се видят нещата отвъд митологията. Тя се изразява в това, че електоралната база на ДПС бавно, но неотклонно намалява ! Голяма част от българските мюсюлмани спряха да се изселват в Турция и започнаха да се изселват в Западна Европа. Резултатът е, че голяма част от младежта не гласува за ДПС или не участва в българския политически процес. Това впрочем е характерно за голяма част от българската имиграция. Има и намаляване на ролята на външния фактор в българската политика, въпреки приказките за обратното. Ако видите как се е гласувало в Турция за ДПС в годините ще видите, че най-високият резултат, който те са постигнали, е 2007 или 2009 г. когато имаха около 90 000 гласа. Това е и историческият връх на ДПС с вота в Турция. Оттам нататък намалява, за да се стигне до изборите през април 2021 г. когато имаха малко под 20 000 гласа. Тоест ролята на Турция и нейната намеса в българските политически дела е силно преекспонирана и не отговаря на фактите или поне не по този канал, вероятно имат други по-сериозни канали за влияние.

Третата митология е, че ДПС е партия на Турция – нищо подобно и никога не е била такава ! Интересите на турската върхушка в България не съвпадат с тези на турската върхушка в Истанбул и Анкара ! Даже има противодействие от страна на висшите фактори в ДПС срещу турският национализъм вътре в ДПС. В историята може да видите, че всеки опит за турски национализъм е моментално капсулиран и изхвърлен от ДПС. Почти всички от основателите на ДПС вече са в Турция или са починали. Това е политическа организация със силно развита клиентела, което доста се промени в годините, но остана незаобиколим фактор. 

Първият мандат на Бойко Борисов, който той не успя да изкара докрай заради протестите срещу високите цени на тока и ЕРП-тата. Какво си спомняте от първия му период начело на държавата? Има ли разлика между Борисов сега и Борисов преди 10 години?

Не мога да разбера каква е тази обсесия, какво значение има дали го е изкарал до края или не до края? Още 2009 г. заявих, че идва диктатура и авторитарен режим. Тогава всички, които бяха добре подготвени и обработени от медиите твърдяха, че ГЕРБ е политическата организация, която ще донесе справедливост и ще въздаде възмездие за всичко, което се е случило по време на прехода. Така се забаламосват огромни маси от хора и не е много трудно предвид примитивната политическа култура на голяма част от българите. ГЕРБ дойде на власт, за да запази резултатите от българския преход. Тази партия трябваше да е „стражевото куче“, което да охранява резултатите от българския преход, които се изразяват в това, че едно привилегировано малцинство открадна резултатът от 45 години труд на българите, а тях ги декласира и превърна в лумпен-пролетариат. Естествено, че тази „прелест“ не може да бъде поддържана дълго време и за тази цел трябваше да се създаде силова структура, която да охранява тази политическа и икономическа конюнктура.  Първият кабинет на ГЕРБ беше организация, която беше създадена предимно на милиционерски, полицейски и военни начала. Координаторите на ГЕРБ по места бяха точно такива. Подобно на ДПС голяма част от тези хора отдавна не са в ГЕРБ и даже са ожесточени антигербери част от тях. Така беше създадена тази одиозна организация, която отвя БСП на изборите през 2009 г. и цялото нейно управление беше управление на един авторитарен режим.

БСП се върна на „бял кон“ с управлението на Пламен Орешарски благодарение на протестите и на това, което се случи, но изкара само една година. Защо така кратко? Като изключим предложението за шеф на ДАНС да бъде назначен Делян Пеевски.

БСП не се е върнало на бял кон, а едва се върна, ако си спомняте. Там имаше един „златен пръст“ на Волен Сидеров. Ако си спомняте имаше една мъчителна година, в която работата на парламента зависеше от това дали Сидеров е станал днес в добро или лошо настроение. БСП се върна мъчително на власт и то за малко. Няма какво да се лъжем – никакви протести не са свалили БСП от власт, включително и тази история с Пеевски. Истината е, че ДПС свалиха БСП от власт, тъй като се разбраха с ГЕРБ. Борисов получи индулгенция и беше върнат обратно, заедно с Пеевски, за да управляват в следващия управленски цикъл. Всички резултати след това (политически и икономически ) както знаете водеха точно до това. Това, което БСП направиха тогава е, че показаха как не се управлява. С купчина груби грешки и абсолютно неразбиране на ситуацията. Срещу БСП беше организирана и мощна кампания  (включително и отвън), тъй като кой знае защо западните централи бяха видели в ГЕРБ тяхната организация на терена, която ще защитава т.нар. евроатлантически интереси. Истината е доста по-различна.

ЕНП припознава ГЕРБ, но не и демократичната „Да България“. Какво прави дясното в България в последните 15 години?

Отнасям се с пълен скептицизъм към етикетите ляво и дясно в България. Смятам, че те са абсолютно несъдържателни и със същия успех както едно време са били създавани държавите в Африка (хванали са едни правили линии и са разчертали до къде ще е Ангола, Чад или Намибия). По същия начин е създадено лявото и дясното в българската политическа палитра. Българските политически партии са както ги наричаше един известен френски философ Жан Бодрияр „симулатори“ – тоест въображаеми. Те нямат собствена икономическа база и собствен електорат. Тоест те не представляват конкретни социални групи. Това са измислени проекти, неслучайно са и лидерски – партията на Трифонов, на Борисов. Това са еднолични партии и проекти, а не представляват някаква институционална организация за представителството на група от интереси, които съществуват в обществото. В България няма дребна и едра буржоазия, няма пролетариат, няма и средна класа та да кажете, че има политически партии, които представляват техните институционални интереси. Затова и българският политически живот е фарс, той също е въображаем и е симулатор. Зад него се крие само борба за властовите ресурси. Има едно изключение и това е БСП и то не защото съм свързан с БСП, макар че не съм техен член, а защото БСП е организация с традиции и има електорат. Освен това има и идеология – лоша или добра е друга тема. Има собствена партокрация и политически и институционален живот. На ЕНП дълбоко не й пука за идеологическите специфики на тяхната клиентела на терена стига тя да им изпраща нужното количество депутати в европарламента и евроструктурите, с които тя да осъществява собствените си политически проекти в Брюксел. ГЕРБ много бързо разбраха, че могат да са „момчетата на повикване“ на терена и изпълняваха тази функция доста успешно до скоро.

Да почна да говоря за „деснотата“ на ГЕРБ означава да дефинираме какво е „дървен камък“. Това е една организация, която чисто биографично е изпъстрена с деца на борци против фашизма и капитализма, начело с техния лидер. Всички членове на БКП или пък от тъмночервени комунистически фамилии и това тяхното дясно ми идва малко в повече. Като отчетем абсолютната търпимост на голяма част от българите към всякакви безобразия това можеше да се възпроизвежда много дълго, ако не се бяха намесили САЩ.

За да стигнем до САЩ нека първо споменем ролята на България в ЕС и на ЕС в България за последните години от 2007 г. насам.

България беше вкарана в ЕС – това беше опаковано за пред публиката като сценка, в която България много се натиска, а добрите хора в Брюксел от добро сърце взеха, че ни приеха. Истината е, че приемането на България и Румъния в ЕС е геополитическо решение с ясната цел да бъде отрязана Русия и Турция от Балканския регион. В това отношение ние нямаме никакъв друг принос освен голия факт, за който също нямаме принос, че се намираме там, където сме, а именно в центъра на Балканския полуостров и е най-важното място на Балканите. Не българите или държавата, мястото е важно. Те си взеха мястото, а покрай него като допълнителен елемент взеха и нещото, известно като българска държава и остатъчното българско население. Резултатите от влизането на България в ЕС са катастрофални, ако трябва да сме сурови в своя анализ. Те доубиха българската икономика и ликвидираха всякаква форма на конкуренция. Това се замести от един „гол“, клиентелистки режим и „даване“ на помощ от Европа, която се преразпределя в местната политическа върхушка, която пък ги краде в съответните пропорции като не забравя да даде дължимият процент на „добрите чичковци“ от Брюксел, които дават „добро“. Питате ме каква е ролята на България в Европейския съюз? Това е ролята на прислугата в трапезарията – да пренася, да отнася и, ако и хвърлят някой кокал да го изяде по-бързо, за да не го вземе някой друг гладен, който също иска да влезе там. Имаше наивници, даже аз бях сред тях, които смятаха, че след 2007 г. Европа ще наложи поне някакъв политически борд върху най-големите безобразия в българския политически живот и, че водена от здрав егоизъм Европа ще спре разрушаването на българската икономика и големи европейски концерни ще инвестират във високонаучни отрасли, за да може да се развива тази територия. Нищо подобно не се случи. Резултатът е катастрофален! От всичко това се случи само прословутото свободно движение на стоки, хора и капитали, но само в една посока. Това доведе до създаването на един особен клиентелистко-балкански режим какъвто съществуваше в България. Да не си помислите обаче, че сме много оригинални. Клиентелистки режими съществуват във всички страни около нас с изключение на Гърция в една известна степен.

IT секторът обаче много дръпна в последните 10 години в България….

Какво разбирате под IT сектор и какво значи да е „дръпнал“ ?

Софтуерните инженери най-общо казано…

Нищо не е дръпнало ! България беше на второ или трето място в Европа по развитие на електрониката. Има един доклад на ITNT (една от най-големите американски корпорации) за нивото на развитие на телекомуникациите в Европа и в частност в Източна Европа. Говори се, че в някои отрасли на електрониката и телекомуникациите България е надминала Siemens. Сега ви звучи като фантастика, нали? На територията на България се намираше един от трите завода за дискове и запаметяващи устройства в света въобще. Това разбирам аз под развитие на IT сектора, а не да пишеш програми на „ишлеме“ по същия начин, по който шиете гащи на „ишлеме“ ползвайки разликата в цените на труда и това, че чрез комуникация вие не трябва да ходите в САЩ, а може да седите тук и като получавате 5-6 или 10 000 лв заплата, което за българските туземни условия е много, но за американските е едно нищо, да се получи „изсмукване“ на придаване на стойност от периферна територия. За да ви охладя ентусиазма ще ви кажа, че една от причините за развитието на българския IT сектор се дължи на отказа на част от индийската силициева долина в Бангалор да работят при тези експлоататорски условия. Така че част от този бизнес се изнесе в България, тъй като се оказа, че българите са готови да работят по-евтино от индийците при равни други условия.

Има нещо вярно в тази тъжна констатация, но въпреки това трябва да споменем, че в големите градове т.нар. „outsourcing“ е добре развит. Да поговорим малко за руското влияние в България, до каква степен го има в България ?

В какъв смисъл до каква степен?

Да го кажем така… Влияние от страна на режима на Владимир Путин върху България за вземане на решения и то най-вече чрез енергетиката.

А защо не си поговорим за американското влияние? България е в американската сфера на влияние, а не в руската. Бяхме в руската преди 30 години. Не си спомням съветският посланик да е ходил и да е кадрувал по министерствата както се случва в момента и то в една далеч по-сурова система от тази, която е тук. Трябва ясно да се разграничи, че влиянието на държавата Русия от влиянието на руски икономически структури. Невинаги влиянието на „Газпром“ означава влияние на руската държава. Като видите структурата на акционерния капитал на „Газпром“ ще си направите някои изводи. От гледна точка на руските геостратегически интереси България я няма никъде. За България, ако въобще нещо се говори в Москва е като за умрял – или добро или нищо. Много отдавна България не е фокус на интересите на Русия поради ред причини от съвършено друг характер. Много по-важни за тях са Украйна, Беларус и Прибалтика, Китай, Германия, Азия, Антарктика. Както имаше една поговорка: „дето сите турци там и гол Асан“ – да не се слагаме там, където никой не ни е викал !

Американците и тяхното влияние. Заговорихме за посланика Херо Мустафа, но и предишните посланици имаха своето влияние.

Не, посланикът е техническо лице по изпълнението на някакви задачи, които са му спуснати от неговата държава. България е в американската военна, политическа и всякаква друга зона. Ако някой се съмнява в това очевидно дълбоко не е в час за реалността в България. Много дълго време те търпяха режимът на Борисов, тъй като имаше разчет, че ползите са повече от негативите. В момента, в който очевидно този баланс е натежал в другата посока, то видяхте резултатът. Политическото дълголетие на Борисов беше силно редуцирано с последните събития не защото този режим беше корумпиран, крадлив, авторитарен и погазваше всички правни принципи, а защото Борисов се опитваше да играе между два стола. Както казваше моят съименник Иво Христов, който е и евродепутат: „Борисов лъже руснаците, че лъже американците и лъжеше американците, че лъже руснаците“. Явно е подценил двата опонента и резултатът е, че той си позволи да построи „Турски поток“, който е известен и като „Балкански поток“ и резултатът от всичко това е, че това му изяде главата в крайна сметка.

Да, обаче санкциите по закона „Магнитски“ него не го засегнаха….

Не бързайте, много бързате. Гледайте на процесите като такива, а не като еднократен акт. Ще има интересни неща по закона „Рико“.

Да си поговорим и за бъдещето – пред себе си имаме още години, в които да променим нещата. Откъде трябва да се започне ? От индустриализацията ли ? От образованието ли ?

Първо трябва да си признаем, че сме в голяма беда, а не да се лъжем, че имаме отделни проблеми ! Имаме цялостен проблем и той не е само в образованието или правната сфера. Това е като кокошка, която кълве тук и там. Тъй като проблемът е системен той се решава системно, а не на „парче“. Ние не можем да решим никакъв проблем в България, ако не променим българското положение в момента да сме придатък и периферия. В международното положение на България е отредена функцията да бъде територия със затихващи функции. Това, което трябва да направим, е да се опитаме да извоюваме друго място в международното разделение на политическите и икономическите функции. Ако България не започне в най-скоро време да бъде важен участник в поне един високотехонологичен отрасъл в международен аспект България я чака съдбата на Африка в Европа. Тоест ние ще приключим във всяко едно отношение. Трябва да има субект на стратегическа промяна – тоест критично количество от критично мислещи хора, които имат волята за дълбочината и драматизма на процесите и идеи как може да се извоюва това. Съществува едно инфантилно разбиране, че ние знаем колко ни е зле ситуацията, но вие дайте решение и рецепти. Невсички проблеми се лекуват – няма болести, които да се лекуват всичките. Така че трябва да видим какво може и какво не може. Ние сме в състояние на война – икономическа, политическа, идеологическа, психоментална и всякаква. Ако не си дадем сметка, че в най-скоро време ще влезем в ситуацията на постепенно „тихо приключване“ на България като народ и територия (процес, който върви с пълна сила), то ние нямаме никакви шансове. Тази работа не става с патриотарски приказки и биене по гърдите , но не става и с национален нихилизъм как от българите нищо не става. Първо – трябва да имаме обективна представа за дълбочината на проблема. Това означава, че трябва да имаме грамотни и образовани хора и да могат да направят анализ за този обективен проблем, който съществува. На второ място трябва да се види какво може и какво не. Може да искаме много неща, но невсичко може да се даде и извоюва. И на трето място бавно, много бавно  да почнем да се връщаме назад от ръба на пропастта, до която са ни докарали всички, включително и самите ние българи със своята глупост, страх, невежество и доверчивост. Това е историята на българския преход – поредната красива българска приказка, която ни доведе до ръба на небитието. Преходът е нищо незначещо клише, което трябваше да прикрие идеологически много нелицеприятни процеси, част от които коментирахме в това интервю.