Илиaн Илиев: “Черно море няма финансови проблеми, в Левски феновете настояваха да си тръгна”

Къде бяхте на 10 ноември 1989 година ?

Със сигурност по това време бях още в казармата. Последната година в казармата вече бях спортна рота, по-точно в домакинския взвод във Военноморско училище. Нещата, които се случиха 1989 година, се случиха главно в София, така че мога да кажа, че ние само сме наблюдавали отстрани.

Как се развиха първите години на демокрацията за вас ? Отваря се възможност спортистите да пътуват….

Ние спечелихме от това нещо. Беше трудно да се излиза в чужбина, а след промените получихме достъп до чуждестранни отбори. Не говоря само за футболистите, а като цяло за професионалния спорт. Сега с европейската общност стана изключително лесно и спортистите и футболистите са още по-облагодетелствани да излизат, няма вече ограничения. Първите дни на демокрацията бяха като сън. Случва се нещо и в последствие ние разбираме, че сме били част от него. Нещо, което преобърна цялата ни история.

1991 година ставате рекордният трансфер в „А група“ – от Черно Море в Левски за 2 000 000 лева тогавашни пари. Какво си спомняте от тези години, имаше ли много шум тогава покрай трансфера?

Имаше 2-3 спортни вестника, нямаше много начини на комуникация. Нямаше такива средства за масова информация като сега – интернет, Фейсбук. Не мога да кажа, че се е шумяло много, просто ръководствата влязоха в контакт. Аз знаех за повода, но не е било фиксидея да се осъществи този трансфер. От Левски дойдоха във Варна. Имаше интерес и от Етър Велико Търново – Георги Василев беше треньор. Имаше интерес и от ЦСКА, но те се отказаха. Левски дойдоха настоятелно. Васил Методиев и Томас Лафчис преговаряха с ръководството, главно трансферът тогава се осъществяваше заради Петър Петров. Той беше направил такъв договор, че Черно Море получаваше 2-3 години пари от моя трансфер.

Европейски тип договор, както са сега.

Да. Доста интересно, че тогава е успял да го направи и да го осъществи. Левски бяха платили още една сума за мен. Това тогава много помогна на отбора, защото 2-3 години се издържаше от мен. Интересното беше, че тогава аз бях подписал нов договор и условието беше да ми дадат апартамент във Варна. Бяха ми дали четиристаен апартамент точно зад Полиграфията (там има и други футболисти) и даже живях малко там. Когато си тръгвах обаче ми казаха генералите, че трябва да върна апартамента.

Как се връща подарен апартамент?

Ами, така.. Наложи се…

Как беше организиран футболът 90-те години? Промяната се отразява на политиката, на футбола и на спорта като цяло.

Тогава все още я нямаше тази разлика между сегашното състояние на българския футбол и чуждестранните страни. Бяхме по-близко, тъй като те не бяха дръпнали толкова. Иначе като организация е почти същото – тренировъчен процес, пътувания, лагери. Почти едно и също, просто условията са различни.

Много се говори за ранните 90 години, за уредени мачове, за хванати съдии, мутренските периоди, които освен държавата започват да завладяват и футбола.

Аз 92-ра излязох в чужбина, така че по-мътния период малко го бях пропуснал. Кредитните милионери бяха влезли във футбола, даваха се пари за него. Въпросът е, че доста пари са били пренасочвали в това, което казвате – в купуване на мачове. А не да се влагат в бази, тъй като тогава доста хора вземаха кредити, за да влязат във футбола, което е похвално за тях, но ако част от тези пари бяха насочвани и в бази да се развиват децата, тъй като точно тогава се получи този вакуум в развитието на младите, нямаше да сме толкова назад от останалите водещи футболни страни.

За съдиите през тези години много се спекулираше тогава, че били или некадърни, или купени, или пък са и хора и те бъркат?

Това винаги го казваме, че и те са хора и те бъркат. Имаше много добри съдии, които когато искаха да ти помогнат или да те ощетят много добре знаеха как да го направят. Ние бяхме военен отбор към флота и беше много трудно. Беше се случило веднъж преди години и тогава 6-7 човека пострадаха и в Левски също нямаше такива неща. В периода, в който съм бил там, не сме правили такива неща.

Говори се, че сте  имали предложение да играете в ЦСКА, като Димитър Пенев е настоявал лично това да се случи. Има ли такова нещо ?

Тези неща не ги знам.

Спекулации?

Знам, че имаше интерес, но мисля, че не се развиха нещата. Сметнаха, че са доста пари и до там.

Разкажете ни за легендарния гол на ЦСКА, който вкарахте в мача за 7:1. Какви са спомените ви от тогава ?

Първият ми гол срещу ЦСКА за мен беше по-хубав, тъй като тръгнах почти от нашата половина и минах 2-3 души и вкарах за 2:0. За мача със 7:1 знаехме, че сме по-добрият отбор, но това в дербитата няма такова значение, както знаем и от мачовете между Черно море и Спартак. Знаехме, че можем да подобрим рекорда, но и ЦСКА са имали качествени играчи тогава (като гледам репортажи сега) и се чудя как така  се е случило.

Толкова ли беше силна конкуренцията в „А група“ и въобще във футбола тогава, че не успя да попаднеш в състава за 94-та?

Това е малко болна тема. Да не се връщаме да ровим в раната. Бях на лагера, знаете, отпаднахме 5 или 6 човека, мисля, че 5, тъй като Митко Попов вратаря после го повикаха на пожар и беше неприятно един ден преди заминаването да отпаднеш, но както сега съм от другата страна на барикадата, ако го приема, ,че всичко е било заради спортно-технически решения на треньора – приемам решението. Тогава не го приемах, малко болезнено беше, тъй като отидоха хора, които имаха болежки, знаеха, че не могат да ги ползват, но така са преценили. Голямата ми грешка беше, че след това отказах участие докато Димитър Пенев е треньор и така пропуснах европейското в Англия 1996 година, тъй като ме повикаха още на първия лагер. Аз се направих на герой тогава и така пропуснах около 20 мача на националния отбор. Когато отидох в Лески баща ми почина и нямах баща, който да ми дава съвети, ако беше жив със сигурност щеше да ми даде съвет да не постъпвам по този начин.

Тогава заради Димитър Пенев ли го направи или заради нещо друго ?

Ние с него сме се виждали много пъти, не сме говорили за конкретния случай, но времето лекува. Както се казва и помощник му бях 2007 г. в националния отбор.

Трансферът в Бенфика през 1995 година? Как се осъществи самият трансфер, какво си спомняш от целия период? Какви ти бяха първите впечатления като отиде в Португалия?

Спомням си, че бяхме на лагер с Левски и казаха, че трябва да пътувам за София понеже има интерес от .Логорнес. Те бяха във Висшата лига в Испания, обаче докато се прибера в София казаха, че има интерес и от Бенфика, искаха да отида да тренирам една седмица с тях. Тогава в Левски имаше финансови проблеми, както сега, и отидох една седмица, харесаха ме. Прибрах се тук, после подписах, но започнах да играя след 6 месеца, защото беше затворен трансферният прозорец. През това време един футболист от Добруджа ме удари в коляното, бях 5 месеца контузен преди да отида в Бенфика. Отидох там, направих си електроскопия и там започнах подготовка без практика в последните 5 месеца, когато бях контузен. Беше трудно. Хубавото беше, че в този период, в който бях подписал, знаех, че ще отида там, понаучих малко езика и ми беше по-лесно и по-бързо започнах да говоря португалски. Определено не беше лесно.

В интервю за „Истории от прехода“ Краси Балъков каза, че португалците живеят с футбола. Ти как видя ситуацията там?

По манталитет са много близко до нашия. Хора, които обичат да се веселят. Там като съм бил съм се чувствал както и в България. Естествено, че има носталгия искаш винаги да се прибереш, но хората са много близки до манталитет и са гостоприемни. Двете ми деца се родиха там и това още повече ме свързва с тази страна и с удоволствие, когато имам възможност, ходя там.

Участието на Световното във Франция. Това е може би връхна точка за теб в националния отбор, обаче защо тогава не се представихме на очакваното ниво? Подготовката преди световното ли беше проблемът?

Не, подготовката беше много добра. Аз специално се чувствах много добре. Тогава имах проблеми в тогавашния си отбор Бурсаспор и при единия треньор не играех често. После като си замина започнах да играя и може би във връхна форма бях наистина на световното. Аз се чувствах добре. Първо може би повлия и първият мач с Парагвай. Ако бяхме победили щяхме да тръгнем по различен път в групата. Втория мач загубихме от Нигерия и третият мач стана безсмислен, тъй като Испания бяха загубили от Парагвай и те направиха равен и ние отпаднахме. Отборът ни не беше по-слаб със сигурност. Спомняте си през 94-та малко късмет в началото и после като набереш скорост и после има и настроение. При нас беше обратното. Не тръгна мачът с Парагвай, може би ако бяхме победили можеше да е друго.

Как ви посрещнаха в България след като се върнахте, както бяха сринати след мача с Нигерия 0:3 през 1994 година ? От „Осанна“ до „Разпни го!“ – така ли се получи и при вас?

Вижте, ако имаше сегашните средства за критикуване, не ми се мисли. Разбира се и тогава имаше критики, но ако беше сега… тъй като наистина имаше много силно поколение, отборът не беше слаб. Имахме някои леки вътрешни проблеми, но на терена всичко беше наред. Посрещането беше нормално. Хората бяха разочаровани, защото очакваха нещо подобно като това в Щатите, разбира се то нямаше как да се повтори, но все пак очаквания е нормално да има. Отборът се беше развил имаше и млади хора, които бяха влезли. Спомням си Радостин Кишишев играеше, имаше и други хора.

Да ви върна на завръщането в „А“ група и края на кариерата в онзи отбор на Черно море на Илия Павлов. Много хора говорят, че това е един златен отбор.

Аз по време на Илия Павлов не съм бил, още бях в Португалия, когато той почина. И то точно в този момент реално нямаше отбор. Беше останал само Косьо Мирчев, държахме връзка с Велислав Вуцов. Тогава Красен Кралев търсеше варианти и успяхме в един труден период без подготовка. В първия полусезон бяхме с много малко точки. Вторият полусезон като направихме подготовка до шестия кръг се спасихме от изпадане.

Имаше ли този момент, в който ти дълги години си играл в чужбина и нивото е било високо и изведнъж в България се връщаш за края на кариерата си в тези трудни условия за футбол?

Те условията не бяха трудни, мен ме изненада липсата на професионализъм сред футболистите. Аз се връщам от Португалия, там се тренира по един начин, спиш по режим, всичко беше много строго. Тук като дойдох определено нещата бяха много по-различни. В подготовките като натоварване няма големи разлики. Говоря за времето след тренировката, там вече беше опасното.

А как помниш началото си на треньорската кариера, няма как да не споменем Никола Спасов (светла му памет)?

Аз като станах треньор Кольо го нямаше още. Това пак беше инициатива на Красен Кралев и ми беше трудно със сигурност. Просто тези момчета, с които доскоро бях играл, трябваше да им бъда треньор. Като си говорим с Петьо сега той ми казва, че преди съм бил по-строг, сега съм бил либерален. Като се връщам назад във времето, когато станах треньор и сегашните ми разбирания за футбол – все едно тогава някакъв друг спорт съм тренирал, нямаше го разбирането. Това ми е съветът към по-младите, опитът е много важен. Разбиранията ми сега и тогава за футбола са различни.

Кой беше твоят пример тогава, кой ти даваше съвети?

Никой. Аз се връщах тогава от чужбина и наистина съветникът ми е бил опитът. Сега по-лесно е говоренето за тактика, схеми, Футболистите в ранна възраст знаят каква ще е техническата подготовка за всеки един мач и това лесно се усвоява. Преди не беше така.

Защо напусна Черно море в посока Берое?

Имаше проблеми отборът, имаше отношение и от страна на публиката и сам исках да си тръгна. Това беше и за доброто на отбора. Настроенията бяха срещу мен, това се отразяваше на отбора и като си тръгнах се успокоиха нещата. За мен също беше по-добре.

Доколко публиката има влияние върху треньорите?

Подвикванията от страна на публиката са нещо напълно нормално. Те дори искат да помогнат. Публиката помага когато има някакви проблеми, но може и да пречи. Затова казвам, че когато в дадена ситуация видим, че нещо пречи на отбора, се опитваме да го отстраним.

Остави трайна следа и в Черно море, и в Берое. Сега в Черно море си вече трета година, имаш по-дълго време като престой в отборите, които водиш. На какво се дължи това?

Аз първо в Берое бях 8 месеца при Банев, и след това почти 5 години. Някой казват, че е добре да сменяш отборите. Когато аз се чувствам добре на дадено място, нямам проблем да остана, стига да има и желание от страна на ръководството.

На какво се дължи според теб това, че в България нямаме легенди треньори като ГиРу и Сър Алекс Фергюсън, а имаме легенди футболисти, които също не са толкова много?

Виждате, че и в Англия почнаха да сменят треньорите. Търпят година, няма успехи и ги махат. Може би тук няма тази фенска култура, както в Англия и да си подкрепят отбора независимо в каква ситуация е изпаднал. Ипсуич и Нотингам са в Трета лига и феновете им не са спирали да ги подкрепят. Виждам го и при нас, опитваме се да играем атакуващ футбол, но понякога може и да си омръзнал на хората. Ето сега идва четвърта година в Черно море, може нашият стил на работа да омръзне на някои хора.

Има едно място, където нещата не се получиха – Левски, защо така стана само за една година?

Нямаше и една година. Не можахме да изчакаме да видим дали ще се получат нещата. Статистиката казва, че като си тръгнах бяхме на 2 точки от Лудогорец и на полуфинал за купата, играехме с Локо София и другият полуфинал беше Славия с Берое. Оставаха 7-8 мача до края на първенството, 5 домакинства и 3 гостувания. Не казвам, че аз като треньор щях да спечеля в последната минута с ЦСКА и с Лудогорец, трудно се отдава такъв късмет да имам аз, но с купата може би трябваше да ме оставят да довърша сезона. Получи се горе-долу като с Петър Хубчев, който го махнаха шест кръга преди края. След него дойдоха други, които почнаха да се оправдават, че отборът няма подготовка. Защо поемаш тогава този отбор? Там в Левски повлия много публиката.

Там ли е разликата между Левски, Берое и Черно море – публиката?

Не, аз казах, че и от Черно море съм си тръгвал, заради публиката. Не е това. След един мач в Гоце Делчев, в който завършихме наравно, феновете спряха автобуса и имаше ексцесии. Казах на Иво Тонев и Даниел Боримиров да говорят с феновете и, че имаме реален шанс да постигнем нещо след толкова години. Те ми казаха, че са говорили с феновете и казаха, че ще подкрепят отбора, ако мен ме няма и мен ме нямаше след това.

Върна се в Черно море, но няма как да не те питам за случая през май 2019 с този полиграф след мача с ЦСКА. Какво се случи тогава? Това е прецедент в историята на „А“ група – поне аз не знам друг отбор да е минавал през полиграф.

Всички минахме тогава през полиграфа не само футболистите, а и треньорите. Никой не е обвинявал някого. Имахме отбор, който можеше да се бори дори за нещо повече от влизане в шестицата. Мисля, че завършихме пети – неприятното беше, че се случи. Никой не е обвинявал друг, говорих с ръководството, че това са ни важни играчи, но те казаха, че те изгубят ли доверие в някой то е по-добре да се разделят.

Друга легенда на Черно море Георги Илиев се почувства обиден…

Със сигурност не е приятно. Казах го и тогава – ако някой има доказателства да излезе и да ги покаже. Но ръководството каза, че като няма доверие между играчите и тях то по-добре да не са заедно. Нямах проблеми да продължа да работя с тях.

Какви са условията за работа в Черно море? Сред феновете се коментира, че отборът седи доста добре – в „А“ група е, но като че ли целите отстъпват на тези на Лудогорец, Левски, ЦСКА, че и Арда. Беше спечелена една купа на България през 2015 г. с Никола Спасов и пак с него трето място през 2000 г. (затова и стана легенда ) , но след това няма постижения?

Няма как да извадим 15-20 млн, за да почнем да се борим за титлата. Макар че не е само това решаващият фактор. Амбиция винаги е имало, откакто се върнах в Черно море минаха 4 първенства. Успяхме да станем пети през 2019 г. което беше най-доброто ни класиране след третото място при Никола Спасов. Другите три години играем бараж. Така че всяка година се борим за нещо.

Локомотив Пловдив дръпна много в последните 3-4 години. Берое имаха добър отбор, дори Арда сега… Хората очакват и Черно море да успее.

И ние се надяваме да успеем, това не го искаме само като игрово. В някои мачове пропускаме точки от мачове, които са в графата „задължителни“. За тройката трябва да имаш желязна организация и като гост да си на ниво. На Арда и Берое бюджетите им са близо три пъти по-големи от нашия.

Черно море как стои финансово?

Нямаме проблеми с парите. Един футболист, ако искаш да го вземеш, да речем чужденец, в началото на трансферния прозорец, ако иска 5-600 евро, като няма къде да отиде ще дойде на 3000 евро. Трябва да имаш търпение. Много отбори казват, че искат българи в състава си. Но те могат да платят – един такъв отбор е Арда. Те платиха 100 000 лв. за Иван Тилев и Тонислав Йорданов. Скоро търсихме двама български футболисти – единият беше централен защитник, а другият крило. За защитника предложихме максималното, което можем да предложим, а други два отбора, които споменахме, предложиха три пъти повече от нас. Е, как да дойдат? Имаме чужденец, който направи добър сезон при нас, той играе за 2500 лв.

Поне да не правим изходящи трансфери. Ето Стефан Станчев си тръгва. Ако се правят такива трансфери и за шестицата няма да може да се бори Черно море. Готов отбор да се разбие.

Няма как да ги задържим. Патрик Андраде има откупна клауза, плаща я отборът и си го прибират. Както и с Матиас Курьор – той на 32 години също има откупна клауза, как да го задържим?

Има ли как да се върне, феновете много се надяват на това?

Потърсих го, каза, че има други две предложения. Каза, че има голямо желание, но кариерата му е кратка. Мартин Минчев няма как да го спрем на 19 години, получава оферта от отбор в чужбина.

Да, но в момента е резерва в Прага. Това добър ход ли е? При теб се случи така, че замина в чужбина на възраст, в която вече беше име в България? А сега като че ли младите играчи бързат да заиграят в чужбина? Пример – Кирил Десподов, Божидар Краев, братята Цоневи.

Добре е, че излезе в чужбина и то в добър отбор като Спарта Прага. Чуваме се, криво му е, че тук беше титуляр, а там не е, но той не отиде в слаб отбор, а във втория в Чехия. Там се изповядва съвсем друг тип футбол. Имаше и малшанс, изкара коронавирус имаше още 14 дни карантина, защото се опасяваха, че не е напълно излекуван, получи и контузия. Който е излизал в чужбина знае, че ако изтървеш влака друг се качва да го кара. То и тук е така. Сега ще си почине тук и ще си изчисти главата, има качествата да бъде класен футболист, има и характер.

Какво става с твоя син Илиан Илиев-младши?

Става същото, което и с другите млади момчета в отбора, които ги викнаха в младежкия национален отбор. Надяваме се да израстват и да са част не само от нашия отбор, а и от националния. Най-важното е да са здрави и от тях зависи дали ще хванат своя шанс.

Кой е добрият ход пред него? Да остане в Черно море, да отиде в Левски или да излезе в чужбина?

Опровергах това, че ще ходи в Левски. Пак се връщам на средствата за масово осведомяване – един го написал и всички го преписали. Има едно неписано правило, че като минеш 21-22 години и те броят за стар в чужбина. За Виктор Попов също има интерес. Иван Дюлгеров попадна малко във вакуум и трябва да си изчисти главата и да се бори за титулярно място, Марти Дичев, Денис има неприятна контузия в коремен мускул и още не е на 100%. Надявам се още 3-4 момчета да качим с нас на лагера.

Какво е състоянието на школата на Черно море?

Има поне 3-4 момчета, които може да викнем да изкарат подготовката с нас. Зимата някои от основните ни играчи бяха с контузии и бяха с нас, така че ще ги вземем пак на подготовка и може и да им предложим договори. Пак се връщаме на организацията на футбола в България. Повечето отбори свършиха първенството след 20 май. Юношите играят до 26 юни. Как да вземем тези момчета без да са починали на лагер с нас? Направо абсурдна ситуация. Ако ги спрем те се борят за 2-3 място и може да не си постигнат целите. Патова ситуация и ще преценяваме на място.

Би ли поел националния отбор в бъдеще, ако ти се отдаде такава възможност?

За всеки българин ще е чест да води своята страна.

Предлага ли са ви?

Имахме разговори зимата, но преценихме, че няма как да напусна Черно море. Не, че са ме избрали и заради това Ясен Петров е там, просто преценихме, че няма как да стане.

Предстои конгрес на БФС. Идва свежа „кръв“ както в политиката, така и във футбола. Боби Михайлов от една страна, а от другата са Бербатов, Мартин и Стилиян Петрови.

Преди малко ви дадох пример за такива неща за сегашното управление. Нямам нищо против тях – с Емил Костадинов сме в добри отношения. С другите не поддържам чак такъв контакт. Първенството почва след месец и половина – ние не знаем колко отбора ще играем, каква ще е формулата, кои влизат, кои изпадат. Движим в една патова ситуация и това не е нормално. Горе долу сме като щрауса, който си е заровил главата и чака нещо да се случи. Трябва да има някаква промяна, не може да не се знае кой изпада ! Юношите играят до средата на юни, почваме подготовка преди да са им свършили мачовете. Има неща, които са недомислени, ако искаш да ръководиш нещо, то трябва да го правиш ! Ние не можем да измислим организацията във футбола, то е направено вече в големите държави. Има си Професионална футболна лига, която управлява футбола професионално и футболният съюз управлява националния отбор и аматьорския футбол, който също е важен, защото от него идват таланти. Това доколкото виждам го има и в програмата на Димитър Бербатов – той също не го е измислил, а го е видял отнякъде. Вместо 12 души в Изпълкома на БФС да определят съдбата на Черно море и всички клубове, това може да се случи от Професионалната лига, в която членуват 32 клуба. Те си избират шеф на лигата и се обсъжда бюджетът за телевизионни права. Не е толкова лесно колкото го казвам, но това е пътят. Ако аматьорският футбол, който е важен и за здравето на хората, и националните отбори са в ресора на БФС, то не вярвам да има голям наплив от президенти вътре в Изпълком.