Васил Божков е предложил 30 000 долара на Иво Карамански, за да работят заедно. Това каза в интервю за „Истории от прехода“ криминалистът и екс-ръководител на отдел „Убийства“ към МВР полковник Ботьо Ботев.
„Бурите, които се развиваха в България 90-те в известна степен престъпният свят им помагаше. Това, което мога да кажа е, че платиха 30-40 000 марки и изкараха Иво Карамански от ареста. Как го изкараха те си знаят тези, които са го решавали този въпрос. Свързано е с хора, които имат власт. Кой имаше власт по това време ли? Прокуратурата. Когато освободиха Карамански още на първия ден той поиска среща с мен, защото беше гузен пред мен за някои неща. Имаше една ситуация, да не изпадам в подробности, но той и затова избяга в Колумбия. Вижте, сложни са отношенията на криминалистите с тези хора, но без тази комуникация не може. Базата му беше на „Севастолол“ и аз отидох на тази среща в 18 часа и знаете ли кой срещнах на стълбите ? Слизах надолу, а той се качваше нагоре – Васил Божков (Черепа). Васил Божков беше на среща с Карамански, извикан от него.
Божков винаги е бил в полезрението, защото аз го познавам от детските му години – на тепиха, в сферата на престъпността. Той беше един „чейнджаджия“, но беше по-умен от останалите, това е вярно. И така един от първите хора, които срещнах при Карамански, беше Божков – аз се познавах с него още отпреди това. Когато слязох при Карамански той ме пита дали съм видял човека, с когото се разминах, казах да и тогава Карамански ми каза, че Божков е идвал при него да му предлага 30 000 долара, за да работят заедно. Тогава Карамански ми каза, че Божков е глупак. Всички тогава бяха около Карамански през този период, той им трябваше. Трябваше им организатор, а той беше умен, опитен на базата на миналото си и се открояваше от тези будни борчета, които се събраха около него“, спомни си Ботьо Ботев.
По негови думи заради натиск ключови случаи на убийства са били „потулвани“ като даде за пример убийството на Фатик. „Имаше изключително сложни ситуации и случаи с месеци работа се е стигнало до конкретни доказателствени резултати, свързани с тях и тези убийства бяха потулвани. И като казвам потулвани имам предвид, че не бяха разрешавани съобразно онова, което трябваше да става. В различни периоди по различен начин се трактоваха. Потулваха ги Хора, които са имали интерес. Хора, които в онова време имаха влияние и сред политическата ситуация.
Да вземем за пример убийството на Фатик. Там се стигна до конкретни доказателства, свързани с процесуалната им същност. Не искам да влизам в подробности, но случаят в една нормална държава щеше да бъде решен. Тогава имаше задържани и бяха оправдани. Това не е единствен случай. А всичко това е било плод на изключително много работа, интересна работа, дълга работа, за да се съберат съществени доказателствени процесуални неща. Споменах ви и някои недъзи в процесуалната страна на някои случай, които бяха решени, но имаше натиск. Натиск от страна да не кажа на купени, но от страна на пряко замесени лица. Не един или два такива случаи имаме.
Тук трябва да се помисли и за сега, аз не обвинявам никого конкретно и лично, но съдебната ни система не действа така, както би трябвало да действа в една нормална държава. Аз съм работил по тежки случаи с почти всички европейски служби за конкретни убийства и имам впечатление към много неща, които там са решени, как се работят без никакъв натиск“, коментира полковник Ботев.
Видният криминалист припомни, че по време на правителството на Сергей Станишев тогавашният премиер (Станишев) е поискал от тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов да гласи колко случаи на убийства са разкрити.
„По време на правителството на Сергей Станишев, тогава Борисов беше главен секретар, премиерът Станишев поиска да се постави въпросът колко поръчкови убийства са били разкрити от Борисов като главен секретар. Това от моя гледна точка беше тенденциозно политически поставено, а не онова, което професионално касае хората. Поръчкови убийства се разкриваха и то не едно или две. Разкриваха се трудно, с много работа, без да се опитваш да свързваш нещата с политическите нюанси на времето. Лично аз тогава казах, че мен политика не ме интересува, но то засяга това, което хората в тази сфера работят. Точно в този период бяха разкрити 16 тежки организирани убийства. В последствие също се разкриваха. Убийствата са свързани с една форма, на която обществото изключително много реагира, обръща се внимание, създава се тревожност. Лично аз смятам, че когато се работи конкретно и организирано, професионално по едно организирано убийство и се разкрива генезисът, който е довел до този случай, престъпленията се разкриват.
За началото на Илия Павлов, враждата с Карамански и имало ли е куфарчета с пари?
„Иво Карамански им трябваше на всички онези престъпници, които нямаха организатор, а в последствие той ръководеше всичко. Първо започнаха с кражбите на коли, след това рекетът, след това започнаха по-висшите форми на организирана престъпност. В един момент, в който вече се работеше, изплува името на Илия Павлов. Тогава чрез различни форми на държавността някои хора бяха облагодетелствани не с куфарчета с пари, а по друг начин. Даде им се път и Илия Павлов беше един от тях.
Между Карамански и Илия Павлов съществуваше патологична вражда. Илия Павлов дръпна част от известните борчета, някои от които са бизнесмени и сега, да работят с него. Тук стана разривът. Основният проблем беше между Илия Павлов и Карамански“.
За Васил Илиев и началото на ВИС:
„Ще ви кажа един случай – аз подкрепям това, което казвам, с факти. Факти от случаи, които са изигравали някаква съществена роля. Един ден ми се обажда директорът на полицията в Бургас. Снощи, казва, стана един инцидент в Созопол в дискотеката на известния Ганди. Ганди е архитект, който държи първата нощна дискотека в Созопол. Там става инцидент и едно момче го намушкват в гърлото, младо момче на 17 години. Не пускат оперативна група да отиде, отива окръжен прокурор и там са били всички – Васил, Георги Илиев, Маргините, Стоил Славов – цялата тази „сбирщина“ е била там, те са били едно цяло. Не пускат да влезе група да направи оглед. Момчето вече бере душа, добре че бързо са реагирали и го спасяват. (Това се случва някъде 1992 година).
По това време Васил Илиев се беше оформил като личност измежду всички тези, които са там. Нямаше разделение тогава, нямаше ВИС все още. Спомням си, че ми се обади директорът на полицията в Бургас (Чинев се казваше) и ми обясни, че не са пуснали да влезе следствената група. Човекът, който е намушкал момчето, е избягал със зелен Фолксваген и ми дава номера на колата. Вдигнахме цяла София, знаехме номера на колата и исках да ми се обадят директно, когато има информация. Обадиха ми се. Колата беше паркирана на локалното на стадион „Славия“. Отидохме и задържахме 5–6 души докато влизаха, а те там наели апартамент. Единият от тях приличаше на Васил, а се оказа, че е брат му – Георги, извършителят. Цялата тази ситуация са я направили, за да дадат възможност на извършителя да избяга, затова не пускат дежурна група. Не дават възможност на прокурор да направи оглед на сутринта – това беше нещо невъзможно, затова ние реагирахме така и ги задържахме. Васил не беше там. След три дни ми се обажда една от известните фигури между тях – Печурката се казваше. Вика ми „шефе, искам да те видя“ .. казвам му, добре, нямаш проблеми. Имайте предвид, че аз говоря за онези години, когато във Варна и Бургас още нищо не се случваше – това бяха прощапулниците на онова, което по-късно се разви като събития.
Отидох на среща с Печурката, който ми каза, че Васил Илиев искал да се срещне с мен и да му дам съвет, обаче да отида в Димитровград в Сърбия, за да се срещна с него. Тогава му казах, че той идва с някакво доверие в мен и това така и ще остане. Казах му, че Васил ще дойде тук, аз ще се срещна с него, докато аз се срещам с него никой няма да го пипне с пръст и ще разговаряме тук, щом иска съвет от мен. След три дни ми се обадиха за среща в 8 часа на стария „Чепишев“ в Бояна. Отивам, Васил Илиев беше също там и започна да ми обяснява какво е станало. Тогава му казах: „момче, не ме интересува какво е станало – аз знам какво е станало, ти искаш съвет от мен, а аз ще ти кажа три неща. Първо – свършваме разговорът, ти ставаш и се връщаш там, откъдето дойде – обаче Интерпол вече е в течение на нещата и все ще те засечем някъде. Вторият вариант – оставаш тук, в България, след месец, два три ще те намерим. И третият, съветът, който аз мога да ти дам – отиваш в Бургас и се предаваш. От там нататък имаш всички процесуални правомощия и възможности да се защитаваш, заедно с адвокати. Ако до утре 10 сутринта не си се предал в Бургас, ако аз те срещна и ти не си се предал – ще те задържа“.
Знаете ли какво направи Васил? В 9 часа сутринта беше в Бургас и се предаде. Как се разви после сагата? Момчето оздравя, Васил Илиев стоя месец в ареста, през това време неговите хора уреждаха неща с прокуратурата. След като момчето се излекува го пратиха да учи в Италия. Кой го прати сами разбирате – хората на Васил, а Васил Илиев го извадиха от ареста. Момчето се отказа от показанията си и уредиха нещата. Ето така, с влияние на държавността и на държавните органи се случваха нещата. Защото това става чрез следствие, прокуратура и влияние.
Когато ВИС съществуваше съм имал сблъсъци – на тях им беше отнет лицензът за охранителна фирма, те започнаха да използват други форми. Като един от случаите в Бургас. Използваха фирмата на един европейски шампион в Бургас и създадоха възможност да обхванат „Слънчев бряг“, но там вече се беше опитала да влезе руската мафия и станаха противоборства. В „Златна ябълка“ стана едно убийство на двама руснаци и тогава всичко беше под ръководството на Васил Илиев. Така те, чрез фирмата на някое подставено лице, бяха спечелили да извършват охранителна дейност и да охраняват „Слънчев бряг“ – те, самите бандити. Бяха си направили пропускателни пунктове, на които стояха техни хора и проверяваха кой и как влиза. Ставаха много грабежи в комплекса и когато стана въпросният случай с убийството в „Златна Ябълка“ събрах в Бургас началника на Районното и им казах: „Добре де, вие сте дали комплекса да се охранява от бандити“? Хората на Васил Илиев. Всички бяха там. Те проверяват и знаят кой влиза в комплекса, виждат кой е богат, кой може да се удари, къде се настанява – всичката тази информация отиваше при тях. Обяснението беше, че така е решил самият комплекс „Слънчев бряг: АД. Казах му на началника на районното: „Добре, Евстати, ти си началник на районното, ти имаш глас там:… Събрах от Бургас 30-40 полицаи с наличните и пред техните КПП-та (защото те имат договор, не можеш да ги махнеш) сложих полицаи да охраняват и онези станаха излишни. Имаше много интересни и преки сблъсъци. Ето това всичкото говори за организацията, която се създаваше. Това се позволи да стане в България поради отслабване на държавността. Никога не съм се притеснявал да говоря истината. Определено имаха роля личности от държавен аспект – слабата държава позволи на всички тези хора да се развият и да развият тази своя дейност, да се превърнат в последствие в мастити бизнесмени. Това е истината.“
Цялото интервю с Ботьо Ботев вижте
Коментирай