Някои от популярните нови изпълнители не могат да съберат повече от 23 души на свое участие, а други пък искат помощи от държавата във връзка с коронавируса. Това каза в интервю за „Истории от прехода“ Васил Найденов.
„Не е до млади и стари в радиата е друга игричка – не е защото хората няма да слушат българска музиката причината да не я пускат. Там е съвсем друго – тази тенденция не е дали хората слушат или не. Те, ако не слушат няма и да дойдат и да си платят в клуба или пиано бара. Много по-лесно е да си пуснеш телевизия, да си качиш краката на масата и да гледаш, а е много по-трудно да отидеш вечерта, да си платиш в зима и лете, за да чуеш еди кой си и накрая да е пълно всеки път. Колко от младите пълнят? Те, ако толкова пълнят няма да искат помощи от Министерство на културата. Когато човек пълни това означава, че даже в Монголия, България и Таджикистан все пак работейки той прави някакви пари и няма нужда да кандидатства за помощ даже и при коронавирус. Да сте чули Елтън Джон да моли кралицата за пари? Може би звучи смешно, но е вярно! На тия най-известните, където ги слушат младите, къде са им парите? Нещата са много близки до логиката! Млад изпълнител за половин година пълни зала с 23-ма човека, а не с 2 300. Трябва да се покриват икономически разноски. Щом те канят и получаваш толкова от това, те печелят двойно. Трябва да има причина да те канят непрекъснато и да ти плащат голям хонорар. Не е проблема кой ще ни слуша и кой не. Ние сме доказали, че ни слушат, колкото и самоуверено да звучи това“, обясни позицията си Найденов.
Според него една от причините по българските радиостанции да звучи по-малко българска музика са музикалните редактори, които избират какво да се пуска. „Когато правиш музика и се появят някакви музикални редактори, които не са написали половин песен в живота си и са назначени по системата 4-4-2, изведнъж започват да определят какво се излъчва и какво не. Това е меко казано смешно. Те дори не са продуценти. Музикални редактори. Как аз ще разчитам на техния вкус като половината от тях получават пари под масата или за да си легнат с тях или за да им платят. Този механизъм трябва действа като ниво в музикалния живот ? Това са много големи глупости. Какво означава продуцент? Това е много стабилна дума. Кой от тях има толкова пари, че да продуцира? За да си продуцент, трябва да ти се бръкне в джоба, а те са продуценти, но на чужди пари. Ако си голям продуцент, няма да работиш на щатна заплата в радиото за 1 000 лева. Пожелавам на младите да ги слушат поне 4,5 или 15 години. Ние с Лили Иванова, Щурците и други, сме занаятчии, щом 40-50 години са ни слушали“, сподели Васил Найденов.
Относно изгубените архиви с пенсионните права на музикантите и отпуснатите награди за определени изпълнители, във връзка с годишнината от „Златния орфей“ :
„Прави чест на министъра, че се опита да направи нещо. Много министри преди него (моите уважения към тях, някои даже са ми приятели) не можаха или не искаха, или и двете, да си мръднат пръста. Не ги обвинявам, защото някои от тях наистина обичам като хора и то хора на изкуството. Сегашният министър малко или много се постара да направи нещо, но тъй като не можеха да се открият тези архиви, които уж били наводнени и изгорели. Скоро ми казаха, че архивите в момента, в който са били изнесени на улицата, за да бъдат пренесени, са минали роми и са ги взели за вторични суровини ! Имали са нужда от вторични суровини и заради това хора, които са отговаряли за всички тези архиви, не смеят да си го признаят и заради това има наводнения. Това е колкото смешно и толкова тъжно – не съм присъствал на случката с вземането на тези документи за вторични суровини, но в тези документи е животът на поколения музиканти и артисти! Продължавам да говоря за това и съм сигурен, че ще има хора, които да си кажат: „този човек не млъкна“! Не млъкнах, защото много хора не са запознати, а и аз самия не мога да разбера какво точно е това. Помощи ли са, годишнина на „Златния орфей“ ли е, награди от Мелодия на годината, пенсиониране ли е? Може би само стриптийзьорите не реагираха, все пак и те са правили изкуство с телата си! Може би и те трябваше да дадат поредния списък, който да пратят до Министерството. Вижте колко съм гаден, но съм точен. Цялата истина беше, че хора, които са на държавна работа и трудов стаж и са плащали данъци за пенсионни права години наред и са били в най-държавното обединение „Музика“, което е под шапката на Министерство на културата. Респективно и счетоводителите са еднакво измислили нормите за щатовете. Тези две институции са длъжни да пенсионират – аз съм сигурен, че чистачките в обединение „Музика“ и Министерство на културата (моите уважения към техния труд) са получили пенсии. Как тогава изведнъж артистите не получават? Ние каква вина имаме, че те са изгубили нашите архиви? Това е проблем на държавата, Министерство на културата и държавно обединение „Музика“ и НОИ !
Изредих три държавни институции, които са отговаряли за този наш трудов стаж. Нас ни задължиха да сме на трудов стаж. Веднага след казармата започнах да работя в обединение „Музика“ с „Диана експрес“ и „Златни струни“ и по-късно самостоятелно с моя група. Оказа се, че тъй като преди мен са получавали артистите хонорари и те колкото и малки да са са доста по-големи от заплатата, която получавах. Те решиха, че трябва да има определен брой концерти 60,80, даже някои бяха със 100. Срещу това ти получаваш щатна заплата от 160-180 лв. Само диригентите взимаха 200 или 210 лв. При нас това беше Митко Щерев, говорим за „Диана експрес“. В момента, в който реализираш този брой концерти, тогава имаш правото да минеш на хонорар. Този хонорар, за да бъде над хонорар и половина трябва да имаш зала, която да са реализирани над 3000 лв. приход или над 4000 лв. Тогава при нас идваха местните счетоводителки, които гледаха да спестят някой лев на държавата и на себе си. Те казаха, че приходът не е 3000 лв. , а е 2960 лв. и много съжаляват, идвайки с бонбони, шоколад и бутилка уиски. И те бяха много горди, защото залата е препълнена и ти нищо не можеш да направиш. След това приходът не е 4000 лв. , а е 3863 лв. Така че тези, които пишат свободни изказвания, нито знаят за какво става дума, нито имат идея. Българинът е адски злоблив! Хора, които нямат и понятие за какво иде реч бръщолевят и завиждат от това, че ти си еди кой си и ти гледат цял живот в портфейла и колко получаваш и дали имаш правото да ги получиш тези пари – те даже са и съдници! Това е типично българска черта – няма как да се обидя от такива хора. Те пишат против всеки и всичко от чисто човешка, балканска злоба.
Тъй като Министерство на културата нямаше как да осчетоводи тези награди чрез министъра на финансите са решили, тъй като има годишнина на „Златния орфей“ за известен брой хора да дадат някакви помощи, които отново не са пенсионните права! И то за определен брой години! Ако съм жив на 74 години какво правя, ако разчитам на тази пенсия и пари. Като съм работил цял живот в обединение „Музика“? Не съм правил копчета, не съм бил счетоводител, агроном, метач и изведнъж недай си Боже да нямам пари… Да прося пред Министерство на културата ли? Виж колко съм прав, даже говорих със заместник-министъра и той каза, че съм прав. Не бих си позволил да говоря всичко това, ако не съм прав. Железобетонно прав съм! Тъжното е, че в момента, в който сложиха „Златния орфей“ веднага и други хора казаха, че заслужават и те са прави за себе си! Има и други хора, които може да не са били в обединение „Музика“ и те заслужават и всички музиканти започнаха да искат пари и стана тази цялата истерия. Трябва да кажа, че Министерство на културата имат вина дотолкова, доколкото не го обясниха точно и правдиво за какво го правят. Това са държавни учреждения, които са длъжни да пазят тези пенсионни права. Всички мои колеги, които са били на работа в „Кремиковци“ като музиканти имат пенсии. Може да са малки, но имат. Тези, които са били в ГУСВ, също имат пенсии. Тези, които са към военните и Софийски градски народен съвет също имат пенсии. Единствено най-концертните музиканти точно на тях им изчезнаха архивите!
Говори се в нашите среди, че това е периодът, в който с куфарчета за изнасяни пари за Чехия. Може в някои от тези куфарчета да са били част от тези милиони, които сме спечелили. Никой не може да гарантира какво точно е това – странното е, че ръководният кадър на обединение „Музика“, моите уважения към тях и то видни диригенти на международно ниво, но всичките те барабар с партийния секретар имат пенсионни права. Как изчезнаха избирателно само на артистите, които изработваха тези пари години наред. В НОИ не знаят кои са Лили Иванова, Кирил Маричков, „Щурците“, Диана Експрес, Сигнал, Богдана Карадочева, Йорданка Христова? Това са глупости ! Не разбирам от счетоводни, прави и пенсионни права, но можеха за тия години, в които сме работили независимо, че да речем, че са изчезнали тези данни да намерят колко е била средната заплата и на тази средна заплата колко са пенсионните права и да платят една средна пенсия и всичките тези артисти, които не са повече от 50-80 души. Едно 40-50% от тези хора вече умряха. Те не дочакаха своите законни, пенсионни права! Това са хора като Боян Иванов, Борис Гуджунов, Борислав Грънчаров. Така че те не доживяха своите реални, пенсионни права.
Това нещо само по себе си е някакъв държавен цинизъм – тези пенсии може да са малки и нищожни, но те са изработени и са ни взети от залъка години наред сме плащали като попове. В момента, в който ти отидеш и ако това, което заработваш е за норма, то автоматично отиват очисления. Ти си на хонорар при 4000 лв. на месец и получаваш един или двоен хонорар и счетоводителката на хонорарния лист ти пише колко точно е осигуряването ти, ергенският данък колко е, съюз на музикални дейци и т.н. След 50 концерт получавах малко по-малко от хората, които носеха апаратура след мен. Аз имах и голям ергенски данък след 30 години и някой си позволява сега да говори за мен, Богдана или който и да е. Ние няма да забогатеем с тези пари и тук не става въпрос за това дали ще ги подарим и какво ще ги правим. Изкарвам предостатъчно пари според моите изисквания в момента – няма да си купувам самолет или остров, но държавата е длъжна да ни даде тези пари. Тя е получавала от нас милиони . Когато бяхме на концерти не работехме в пиано барове и ресторанти, а само в концертни зали. Имаше дни, в които работехме от 4, 6 и 8 и 30, за да отидем до тоалетната. И си представете в 11 часа как се е чувствал всеки от нас като не може и да отиде да яде даже и е правил по три концерта на вечер. Да не говорим за стадионите и летните театри и спортните зали. Ние бяхме доходоносни и знаят как се прехвърляха пари от „несериозната музика“, която хранеше симфоници и камерна музика. Накрая точно нас не ни пенсионираха. Това не е мой проблем и слава на Господа имам възможност да пътувам може би най-много от всички. Тук става дума за някакви правила и то не просто да искаме и да се молим, а държавата е длъжна да ни даде тези пенсионни права, които ние сме ги изработили и са удържани години наред от нашите пари, които сме давали на държавата“!
Цялото интервю с Васил Найденов вижте
Коментирай