Бившият собственик на Левски Васил Божков е трябвало да опрости задълженията, които клубът има към него. Това мнение изрази в интервю за „Истории от прехода“ бившият собственик на Левски адвокат Тодор Батков. „Чудя се защо Васил Божков не опрости дължимите му пари. Aз например опростих дълговете –  дадох дума и това е, защо трябва да тежат?  Не искам съвети да давам, но предвид ситуацията може би Петър Хубчев също трябва да направи компромис. Все пак има разни хора, разни идеали. Формално има право. Има и решение, доколкото разбрах, а това е и сериозен проблем за лицензирането, макар че Левски едва ли ще играе в турнирите“, коментира адвокат Батков.

Дълговете на Левски са започнали от решението за събаряне на сектор „А“ и изграждането на нов сектор. Бившият бос на „сините“ определи това начинание като авантюра. „Строежът на сектор „А” беше в немалка степен авантюра  – много тежко го преживях. Истината е, че ние започнахме строежа, т.е. бутнахме старата трибуна, която е легендарна и е строена с народни пари – не държавни, а народни пари. Бяха поети ангажименти на най-високо ниво, които не бяха изпълнени. Да не говорим, че първият изпълнител “Главболгарстрой Холдинг” АД едно говори, друго направи. Пусна фактури за нещата, които беше извършил, които според мен бяха много надути. Така че за този дълг аз мога да нося морална отговорност. След това не. Ние бяхме добре данъчно, всичко си плащахме. Но го направихме все пак за хубаво, а общежитието няма нищо общо  с дълговете – от тези 20 000 000 говорим за 4-5 милиона за сектор „А“.

Повтарям, бяха поети ангажименти на най-високо ниво. Това, което най-високото ниво беше поело като ангажимент го изпълни, а тези, които трябваше да го реализират се извъртяха. Това е което мога да кажа. Не искам да говоря повече, но ако реша мога да говоря“, каза Батков.

Какъв е изходът за Левски от дълговата криза и какъв съвет би дал той на Наско Сираков?

„Бъдещето на Левски очевидно не е розово и нещо трябва да се направи с тези дългове. Трябва да се продължи с активното търсене на сериозни спонсори с дългосрочни договори. Трябва да се пести и виждам, че пестят. При цялото ми уважение към Наско на него му е много трудно и може би трябва да намери сериозен стълб, който да влезе. Получавайки някакъв пакет да влезе и да изпълнява моята роля или ролята на Чорни, ролята на Киро, ролята на Младен в Славия, дайте да си говорим истината. Ролята на ТИМ във Варна. Без това в България не може!“

Защо се развали сделката с „Газпром“ и щеше ли да остане начело на клуба, ако се беше случила?

„Сделката с „Газпром“ беше договорена с ръкостискане и прегръдки. Това се случи в централата на „Газпром“ в Москва и в присъствието на двамата ръководители на „Газпром“. Сделката беше за спонсорство за 5 години по 4 200 000 евро на година, плюс остана да мислят (тогава строяхме трибуната или щяхме да почваме да я строим вече не си спомням) да дадат още 5 000 000 евро да ни помогнат за строежа. Изрично казах, че стадионът ще се казва „Арена Газпром – Георги Аспарухов”. Просто Георги Аспарухов е нещо свято и не се пипа. След като се прегръщахме им казах, че в момента, в който тръгне да се действа, за да засвидетелствам съпричастност ще прехвърля и безвъзмездно пакет от 20-30%. Тогава „Газпром“ поставиха изрично условие – стартираме в момента, в който стартира строителството на Южен поток. Знаете какво се случи. Така че аз имах невероятен мотив да се случи сделката. Даже бях ангажиран по юридическата работа по сухопътния участък, който извършихме перфектно, той беше абсолютно подготвен. Дори помогнах и за морския участък, но други сили решиха, че това не трябва да се случи и сега осъществихме Балкански поток за сметка на България, всъщност продължение на Турски поток. Не искам да коментирам“

Кой и защо изгони Михаил Чорни от България?

„Причината, която стоеше зад изгонването му, беше апетитите към неговата голяма инвестиция в България –  фирмата „Мобилтел”, която беше първият GSM оператор, която се развиваше много успешно и определени хора искаха да сложат ръка или поне да получат тлъсти парчета комисионни.. Буквално след като го изгониха тръгнаха някакви сондажи по адрес на Владо Грашнов (лека му пръст) и по мой адрес от силните на деня тогава, които директно си казваха: „Ще отстъпите „Стандарт” , ще отстъпите Левски и казали сме ви от Мобилтел 34%“…..

Господин Чорни  е спортен човек –  занимавал се е с бокс преди години и е голям фен на футбола, така че първата комуникация я осъществи Томас Лафчис с Владо Грашнов някъде началото на 1998 година, но тогава нищо не се получи. През цялото време аз и Владо сме давали съвет на господин Чорни, че бидейки собственик на такава голяма структурно-определяща компания, която е свързана с ежедневието на целия български народ, а именно Мобилтел, то е нормално да даде своята дан и лепта за нещо голямо и общонационално. Няма нищо по-добро от футболен клуб Левски, който наистина е най-популярния клуб у нас и неслучайно се казва „отборът на народа“. Някъде през август 1998 година „Мтел“ получи безвъзмездно 20% пакет от Томас Лафчис. Подписахме 5-годишен договор за спонсорство с 300 000 долара годишно, върнахме Наско Сираков (това беше нашето условие) като спортен директор и реално Томас Лафчис си управляваше клуба. Само за една година дадохме цялото спонсорство, което беше предвидено за всички 5 години – тоест дадохме милион и половина долара, че и отгоре. Спомням си, че с първия транш, който им дадохме, купиха правата на Мъри Стоилов и т.н. Очевидно Томас изнемогваше финансово и от негова страна имаше непрекъснати намеци: „Айде взимайте го, айде взимайте го”…

Спомняте ли си злополучния финал с Литекс на Герена 1999 година – Левски не можа да стане шампион. Чорни реши да купи останалите акции – 70% до 90% като подчертавам, че ние ги купихме и то за добри пари. Нямам право да разкривам колко, но наистина си платихме. До края на август 2000 година и изгонването на Чорни нещата бяха много добре. „Мтел“ покриваше абсолютно всички разходи. За добро или за лошо ние първи изпуснахме духа от бутилката, взехме доста скъпи чужденци тогава. С Херо начело взехме титлата през 2000 година. След изгонването на  Чорни Владо Грашнов, който беше президент остана начело, но буквално два месеца след изгонването на Михаил Чорни получи тежко заболяване и постъпи в болница във Виена, а след това и в други болници. Трябваше някой от името на собственика да поеме юздите и нямаше кой друг освен мен. Така че реално от октомври 2000 година започнах да ръководя Левски, съгласувано с господин Чорни и естествено харчейки неговите пари.

 

С бруталната намеса на „Козяк“ (бел.ред. сградата на американското посолство се намира на ул. „Козяк) беше издадена втора заповед за изгонване със смешният мотив, че на България й предстои да влезе в НАТО и е възможно нашите бъдещи партньори да възроптаят, че личност като Михаил Чорни може да посещава България. Това беше мотивът – смях ! Тогава много скоропостижно съдът потвърди всичко. Повтарям намесата беше от американското посолство – много груба и нещо се прекъсна в него и той търсеше повод да се отърве от Левски.

Формалният повод да се откаже от Левски беше загубата от Родопа Смолян. Няма да забравя, ако не бъркам мачът беше в събота. Ние тогава се надбягвахме с Локомотив, макар че мачът беше вече свирен – те си бяха взели титлата предварително благодарение на покойния Жоро Илиев.  Все пак имахме някакви теоретични шансове. Ходатаи от България му бяха обяснили на Чорни колко позорно Левски е загубил и той ми звънна, като ми каза: виж, разбрах, че отборът е паднал от твоя отбор от Смолян (тогава помагах на Родопа, защото коренът ми е от там) – забранявам ти да ползваш мои пари за Левски! „ Пак ми каза да занеса акциите на Левски на министъра и ако не ги иска – да ги оставя на полицая долу. На което аз започнах да му обяснявам как няма вариант това да се случи и той ми отвърна: „прави каквото искаш, но аз не те съветвам ти да ги вземеш, защото това е неблагодарно да си президент да си на клуб като Левски. Все едно да си президент на Спартак в Русия или на Арсенал в Англия. Освен това ти нямаш тези финансови възможности да издържиш, но в крайна сметка прави каквото знаеш“.  И аз взех акциите и се оказах собственик на Левски“.

Как бяха похарчени парите от влизането в Шампионската лига и защо се дадоха за чужденци, а не за развитие на школата?

„Калкулацията е много проста. Ние получихме от участието в Шампионската лига и от приходи  от трите мача, които бяха много посетени, около 7 300 000 евро. Разходите във връзка с участието ни в Шампионска лига и данъкът, който платихме (макар че НАП изнагляха в такава степен, че пуснаха някакъв запор, който аз се борих 7 години да го отменя), бяха около 800 000 – т.е. останаха 6 500 000 евро чисто. От тях аз една трета дадох на футболистите и треньорите като премия. Те взеха тогава между 120 – 150 000 евро всеки в зависимост от участието си. Те си правиха разпределение –  Мъри и помощниците му. Той даде бонус на Косьо, даде бонус на Наско Сираков. Между другото чест му правя на Наско, че категорично възрази той и Константин Баждеков да бъдат в списъка за премиите и това беше морално. Не знам дали за другите клубове важи и дали при тях е така, мисля че не е така. Тоест премии се взимаха само от футболистите, треньорите, масажистите, доктори, шофьори и т.н. Около милион дадохме за терена, нямаше как да не го направя. Теренът беше в отчайващо състояние. Като купихме Левски го оправихме за първи път. Вие помните, че тогава Левски (в края на 90-те години) играеше на Националния стадион, а на стадион „Георги Аспарухов“ имаше даже пораснали дървета в секторите. Когато ремонтирахме терена се направи система с поливане, отопление, отворихме проход, за да могат да влизат коли. Един милион лева отидоха там. Според Мъри, а и аз бях съгласен с него, след участието в Шампионска лига трябваше да има обновяване. Ние купихме 6 футболисти, за които дадохме към 3 300 000 евро.

 

Реално 3 000 000 отидоха за футболисти. Борето уреди и купихме автобус за 600 000 чисто нов и горе долу парите свършиха. Може би съм сбъркал, а и школата – ние трябваше да го направим това общежитие. Децата живееха в мизерни условия, които бяха срам за България, а камоли за Левски! Направихме тип хотел „3 звезди“ – със стаи по две легла, санитарни възли, обзаведени с телевизори и отопление и абсолютно всичко за около 50 деца. Там също отидоха към 800 000. Така че аз нищо не съм взел от Левски, ако това е скритият замисъл“.

Казанската афера:

Бях жертва на голяма измама, поръчана от българи и осъществена от ръководителя на един клуб (говоря едно към едно), които търсиха реванш за това, че загубиха титлата 2009  година, обвинявайки ме, че едва ли не аз съм купил техните футболисти да играят симулативно. Това е мач на националния стадион – май 2009 г.  когато Гонзо и Йовов се контузиха. Бихме 2:0 и станахме шампиони. Това беше една измама, осъществена перфектно. Първо получихме запитване официално в клуба от Рубин Казан. Рубин беше новоизгряла звезда и аз не познавах президента им. Бил съм в борда на Европейската футболна асоциация, бил съм преди това и в европейския клубен форум, бил съм в „Г 13“ и познавах ръководителите на водещите руски клубове, но Рубин го нямаше до тогава. След което пратиха покана за тези футболисти. Срещнах се с руския посланик, написах писмо да им бъдат издадени спешно визи. Издадоха им визи. Пътуваха заедно с Баждеков и Галя. Бяха посрещнати като ВИП гости с мерцедеси, настаниха ги в 5-звезден хотел в Москва, направиха им медицински прегледи. Бях жертва на измама! Идеята беше първо да бъда  компрометиран, което горе-долу успяха и второ тези четирима възлови футболисти да не участват в дербито, което те го взеха и какво от това? Литекс стана шампион. Не се гордея с това. С българските поръчители не съм се занимавал, но руските изпълнители си получиха заслуженото. Като отплата в един беларуски сайт беше публикуван разговор за уредени мачове. Това беше жест от една голяма руска служба към мен като компенсация. Ставаше дума за една гнусна мрежа от уредени мачове, черно тото и т.н.“

Цялото интервю с Тодор Батков вижте

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *