„Зееви взе БГА Балкан за куфарче с 3 милиона“

Тодор Костадинов Батков е български адвокат и бизнесмен, известен предимно като собственик на ПФК Левски (София).

През периода 1984 – 1991 работи като организационен секретар на общинския съвет на район „Оборище“, София и съветник в Министерския съвет. Бил е секретар по идейно-възпитателната дейност в районния комитет на ДКМС – район „Левски“.[2]

След 1991 г. е сътрудник и мениджър в адвокатска кантора „Батков, Стоев, Ботев и Ко.“; член на Международната адвокатска лига в Париж.

Член на надзорния съвет на Мобилтел. Председател на съвета на директорите на „Стандарт Нюз ООД“ – издател на вестник „Стандарт“.

Собственик на ПФК „Левски“ (София). Адвокат на изгонения от България Майкъл Чорни, бившия собственик на футболния клуб.

На 30 март 2006 г. Батков предизвиква скандал по време на интервю след загубата на ФК Левски с 1 – 3 от германския футболен отбор Schalke 04. Той изрича думите: „Този британски хомосексуалист развали мача!“, визирайки съдията Майк Райли и червения картон, който той дава на Седрик Бардон, централен нападател на ПФК Левски (София)[3].

На 17 октомври 2008 г. президентът Георги Първанов му връчва орден Стара планина – първа степен.

 

Къде бяхте на 10 ноември 1989 г.? Къде ви завари смяната на режима?

На 10 ноември бях завеждащ – отдел в националния отдел на „Отечествен фронт” в отдел „Законност, правов ред и демокрация” имаше и такъв отдел. Беше ме харесал Гиньо Ганев и Пенчо Кубадински като секретар на изпълком на столична община “Оборище”. Имаше местни избори в началото на 1988 г. и за първи път режимът допусна да има повече от един кандидат за място. По това време трябваше да се популяризира демократичното гласуване по телевизията в „Панорама” и избраха най-фотогеничния и най-младия секретар на изпълком. Гиньо го организираше (лека му пръст) и избраха мен. Създадохме една изборна секция като декор, отидох в „Панорама”, спомням си, че Антон Георгиев беше водещ. Това беше през 1988 година. След това минаха изборите, а Пенчо Кубадински първия път не можа да ме вземе, защото не ме пуснаха, но втория път вече ме взе. Така че по това време бях на тази длъжност в тази организация – бях на 31 години.

Чух в трамвая за падането на Тодор Живков, беше на бул. „Витоша 18” където ми беше работното място. Спомням си, че беше мрачен ноемврийски ден, валеше дъжд, аз си взех трамвая да се прибирам, така че е било някъде около 18 часа вечерта. Щях да ходя при жената и дъщерята. Това не беше изненада за мен, защото следях внимателно процесите покрай Гиньо Ганев, който беше изключителен политик, безпартиен и демократично мислещ човек. Имахме много задълбочени контакти с няколко от водещите структури на опозицията – клубът за „Гласност и демокрация”, екологичната организация „Спаси Русе”. Имахме срещи, ходили сме на техни събирания. Няма да забравя през октомври имаше събиране в кино „Петър Берон”, бяхме там с Гиньо Ганев. Като човек, който беше на тази позиция и имаше за пряк ръководител Гиньо Ганев аз искам не искам се оказах навътре в кипежа на събитията, които подготвиха и осъществиха промяната. Покрай Гиньо бях привлечен в парламента, писах проекти за няколко закона.

Още по време на Народното събрание на Тодор Живков когато председател беше Станко Тодоров. Участвах в изготвянето на Закона за избор на Велико Народно събрание, изменението на закона за имената на българските граждани, който лично аз писах и се гордея с това. Тогава трябваше бързо да се възстанови справедливостта и да могат мюсюлманите с насилствено променени имена да си върнат имената. Идеята за кръглата маса, нейното осъществяване като организация, всички спорове. След това самите избори за Велико Народно Събрание, първият кабинет на Луканов, на който беше решено да се поканят представители на опозицията и да бъдат назначени като заместник – областни управители и заместник- кметове на големите окръжни градове. После самата работа на Великото Народно събрание.. беше много напрегнато и много интересно. Тогава се налагаше „на коляно“ така да се каже да се запознаваме с демократични институти, които ни бяха непознати и да пишем проекти на закони, които да бъдат приети. Такъв е например Законът за политическите партии, първият проект аз го писах, вярно, че го обсъждаха и приемаха депутатите, но с мое участие. Конституцията също е такъв пример. Имаше контактна група, след това работна група, конституционна комисия към ВНС, на Гиньо беше председател, а аз бях негов помощник. Писах текстове, някои глави.

Има много критики към началото на демокрацията, че много от службите са помагали. Имаше ли такова нещо, какво си спомняте – т.нар. „червени куфарчета”?

За „червени куфарчета” мен никой не ме е канил, макар че имах всички данни за бъда поканен, но дори и да ме бяха поканили щях да откажа. По отношение на службите искам да изясня една клевета, която сега 6 години близо откакто се оттеглих от Левски мисля, че мога да кажа истината. Това, което се отнасяше до мен е, че аз бях огласен няколко пъти в списъци на тази комисия по досиета. Истината е, че аз в продължение на 1 година, по време на редовната си военна служба, служих като старшина школник в поделение 72 -700 на българската армия, което същевременно беше трето управление на Държавна сигурност – военно контра разузнаване. Никой не ме попита дали искам да ходя войник, просто получих повиквателна (смее се). Оказах се в школата за запасни офицери в Плевен, която завърших с пълно отличие. След това получих направление именно в това поделение. Първо не знаех какво е това поделение и второ дори да знаех нямаше вариант да откажа, защото следва военен съд и затвор. И това е единственото ми съприкосновение с Държавна сигурност. След това започнаха спекулации в тази връзка, изкараха ме агент, доносник, прикрепиха ми някакво партизанско име, това са някакви гнусни неща.

А с вас службите свързаха ли се, искаха ли да ви вербуват по някакъв начин?

Не, никога не са искали. Не крия, че бях партиен член преди деполитизирането на съдебната система. Тъй като получих адвокатски права се оттеглих и в момента не подкрепям никоя политическа сила, макар че имам своите симпатии. Политическата сила, която подкрепям, е България. Много съм притеснен от това, което се случва.

Това, което се случва в момента ?

Да, 32 години след голямата промяна виждам колко сме изостанали. Имам поглед върху това, което се случва при другите бивши социалистически страни, които продължават да ни изпреварват. Имам впечатление, че голяма част от можещите и знаещите и хората, които имат качествата да управляват България на различни нива, са до такава степен отвратени от политиката и са се оттеглили. За сметка на това виждам нивото на министрите, на депутатите – в момента все още действащият парламент е позор в сравнение с това, което беше Великото Народно събрание, в което гордо мога да кажа, че работих в някакво качество като съветник и наистина работих с всички сили безвъзмездно.

Защо така 30 години по-късно стигаме до тази констатация? Какви са причините според вас?

Причините са много. Първата причина според мен е, че по много неправилен начин беше извършена реституцията, беше извършено възстановяването на селскостопанската собственост и особено беше извършена приватизацията.  С много малки изключения ние не допуснахме големи, сериозни инвеститори, които да вземат големите предприятия, идвайки със знания, опит, пари, пазари и най-вече култура и начин на мислене. Те щяха много да спомогнат за бързата промяна на начина на мислене на целокупния български народ. Какво се случи?

Първо възстановиха земята в реални граници, благодарение на което беше унищожено селското стопанство, което е най-големият плюс на България. Селското стопанство беше разрушено и ликвидирано! Второ масовата приватизация беше скандал. В крайна сметка 3 – 4 структури прибраха боновете на хората и унищожиха с много малко изключения предприятията, които бяха приватизирани по този метод. За касовата приватизация с много малко изключения (да кажем „Солвей Соди”, Циментовият завод в Девня, още един два циментови завода) – всичко друго беше погром и грабеж ! В резултат на което от 22 икономическа сила в света в момента сме сигурно след стоте, ако има такава класация. Никаква тежка индустрия. България произвеждаше в 3 до 4 пъти повече продукти, отколкото бяха необходими за изхранването. Сега произвеждаме единствено зърнени култури (под голям въпрос) и олио слънчогледово – всичко друго се внася, което е срамно.

В тази връзка един от хората, които бяха вързани с приватизацията е господин Зееви, който пък беше близък до господин Чорни, с който пък вие имахте отношения…..

Зееви, с риск да ме съди, е един международен аферист! Аз се срещнах с него когато вече беше направил сделката по приватизация на „Балкан” и той гордо ми се похвали, че е платил на българската държава колкото един апартамент в София 150 хил. долара и едно куфарче с 3 милиона долара! Това ми го е казвал лично на мен. Не уточни на кого, но те са два вариантите. Единият беше начело на изпълнителната власт, другият му беше заместник….

Тези хора изгониха Чорни по-късно ?

Е, да….. Това, което ми каза тогава Зееви, беше: „ Пристигнах с бизнес джет в София, имах среща в 5 часа с …. (няма да му назовавам името), показах му куфарчето и му казах: „Нямам време да ви чакам и да се пазаря или да ви моля! Утре в 11 ч. летя за Лондон и имам бизнес среща! Подгответе всичко за подписване!“. Зееви ми каза още, че са работили цяла нощ (Агенцията по приватизация и неговия екип), получили са куфарчето и той е излетял за Лондон.  Това е само един пример, а примерите са десетки и стотици. След всички тези примери на „честни и прозрачни сделки”, „направени в името на бъдещето на България с името на утрешния ден”, какво се учудваме, че 30 години след това (с малки изключения) хора ниско културни, корумпирани и непатриоти на „талази“ прииждат и искат да влязат във властта и това е причината особено последните 10 години над милион млади и работоспособни българи, годни да създават деца за нашия народ и нашата нация, да напускат България. Ние нищо не правим, за да им създадем условия да се върнат и колкото повече време минава тези хора се отчуждават. Даже сега ги лишихме и от възможността да гласуват с някакви смешни доводи, че можело да се хакне електронното гласуване. Хората правят транзакции за милиони долари по електронен път и никой не ги хаква, поне не съм чул. Да, гласуването по пощата е малко архаично. Видяхте в Америка какво стана с изборите за президент. Те въведоха заради пандемията гласуване по пощата и Тръмп проспа тази възможност и заради това загуби изборите. Неговите опоненти се възползваха по най-добрия начин…… Но можеха поне електронно гласуване на въведат, всеки има техническо устройство пред себе си. При добра програма и защита можеше да се гласува по този начин.

Да, но не можеш да контролираш хората и вота по този начин.

Е, да. Това е проблемът.

На вас предлагаха ли ви да се включите в политиката през всичките тези години?

Да, предлагаха ми и то още за Великото Народно събрание, както и за първото Обикновено народно събрание. Колкото и да е странно ми предлагаха и трите водещи сили – БСП, ДПС, и СДС. Няма да назовавам имена, но още тогава имаше ясни знаци на къде върви България. Аз вече имах сериозни материални проблеми, имах жена чужденка, малко дете, два заема, с които трябваше да си купя жилище, които профуках, за да поддържам някакъв стандарт на живот. Дадох си ясна сметка, че ако отида в политиката трябва да започна от най-ниското стъпало и да се обрека цял живот или да подавам ръка (тоест да бъда корумпиран),  или да крада държавни пари. Другият вариант беше да отида в частния сектор. Аз тогава реших абсолютно авантюристично и кандидатствах в Софийската адвокатска колегия. Явих се на изпит, приеха ме и на 1 юни 1991 г. се вписах като адвокат.

Последната ми задача във Великото народно събрание беше да подготвя заедно с екип колеги проектозакона за Обикновено народно събрание. Успях да предам тази задача и да включим различните варианти на изчисляване. Тогава отпадна възможността за мажоритарен вот например. Още тогава се усетиха водещите политици, че в пряк двубой нямат шанс и решиха да изберат само пропорционална система, в която и едно магаре да впишеш, ако има паспорт си става депутат. Общо взето така приключи….

Защо беше изгонен Михаил Чорни от България, какво се случи тогава?

 

Той беше набеден, че застрашава националната сигурност без нито един факт, без нито едно доказателство. Беше му нанесен страшен удар – удар върху репутацията му ! След това, което се случи на 18 август 2000 г. в България, а именно изгонването, за него започнаха проблеми от такъв характер в Израел, Швейцария, Испания и те приключиха реално преди 3 години. Тоест 17 години той трябваше да зареже бизнеса и да се занимава само с адвокати и с процедури във всички тези държави. Но фактът е факт. До момента нито един съд в нито една държава, включително в родния му Съветски съюз, той е роден в Уман – това е днешна Украйна, израснал е в Узбекистан, работил е в Москва, не го е осъдил за това, в което го обвиняваха. Причината, която стоеше зад изгонването му, беше апетитите към неговата голяма инвестиция в България –  фирмата „Мобилтел”, която беше първият GSM оператор, която се развиваше много успешно и определени хора искаха да сложат ръка или поне да получат тлъсти парчета комисионни..

Изпълнителната власт?

Изпълнителната власт естествено. Допълнително изключително много ги дразнеше, че той взе Левски и отборът тръгна стремглаво нагоре с титла 2000 година. Левски имаше много силен отбор по това време и може би чашата преля когато той купи вестник „Стандарт”, който беше символ на СДС тогава. Буквално след като го изгониха тръгнаха някакви сондажи по адрес на Владо Грашнов (лека му пръст) и по мой адрес от силните на деня тогава, които директно си казваха: „Ще отстъпите „Стандарт” , ще отстъпите Левски и казали сме ви от Мобилтел 34%“…..

 

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *