Стоян Денчев: „Илия Павлов не е взел нито един лев от никой, който не е работил. Натрупа пари от ембаргото!“

Къде бяхте на 10 ноември 1989 г ? Къде Ви завари Вас самата новина?

От 1987 до 1989 г. бях в САЩ, където бях поканен като гост-доцент в Калифорнийския университет в Бъркли. Там изкарах две академични години и се върнах малко преди 10 ноември 1989 г. Като се прибрах обратно в България работих в „Информационния център за трансфер на технологии“. Спомням си, че малко преди 10 ноември 1989 г. в кабинета на генералния директор г-н Богдан Угърчински идваше Георги Тамбуев (известен журналист).  Бях заместник-генерален директор по научните въпроси и оставяше някакви материали, които се страхуваше да не му ги намерят вкъщи. Писахме плакати и се събирахме колективът, беше нещо неочаквано. Аз имах предложение да остана в САЩ като преподавател в университета, но се страхувах да остана там, защото щеше да има репресия към моите близки. Съпругата ми е пуснаха само последните три месеца да дойде при мен и то без децата, които бяха при родителите ми. От друга страна на мен не ми се оставаше в САЩ, защото не е държавата, в която мисля, че бих могъл да живея. Имах голяма полза от престоя си в Америка – пречупих си мирогледа и започнах да мисля по друг начин. Бъркли е университетски град с около 5000 жители и 60 000 студенти и преподаватели. Бяхме трима души, които бяхме зад т.нар. „желязна завеса“ – аз, един руснак и една полякиня, така че интересът към нас беше голям.

Каква България заварихте когато се върнахте обратно? Все пак има културен шок, въпреки че не сте били в чужбина 30 години?

Културният шок го получих когато отидох в щатите. Спомням си, че отидохме в някакво студентско общежитие където имаше 17 чешми. От едната течеше Coca Cola light, от другата Coca Cola cherry и най-различни видове Sprite. Само дето нямаше боза и те си течаха и никой не плащаше – всеки ходеше и си пускаше каквото му се пие. Такива неща в България не можеха да се случат, можеше да си купиш банани когато и колкото поискаш. Това са неща, които бяха новост за мен, въпреки че дотогава бях излизал на запад. САЩ е много по-впечатляващо и грамадно място. Когато казвам, че не мога да живея в тази страна то е от гледна точка на културните особености, а не на това, че се отнасям лошо към тази държава. Напротив, тя е една велика страна, която има своите предимства и недостатъци, които проличаха особено явно сега, с изборите за нов президент.

Как се стече вашият живот след 10 ноември 1989 г. ? Влизате като общественик в политиката. Защо решихте да се занимавате с политика и обществена дейност ? Ставате част от експертния кабинет на Димитър Попов, който се сформира.

Беше някак случайно. Аз съм математик, завършил съм ФМИ в СУ. Един от моите асистенти беше сегашният професор Авраам Ешкенази. Неговият брат Илко беше политик по онова време. Авраам ми се обади и ми каза: „Стояне, брат ми иска да се види с теб, за да поговорите за политика“. Изчаках Илко Ешкенази пред Народното събрание, запознах се с него (всичко това става в рамките на един ден). Той ми каза: „знаеш ли младеж, трябват ми такива хора като теб, които имат ново, пречупено мислене. Бил си в САЩ и на запад и би трябвало да си от полза за дейността, която ние предвиждаме да се случи в България и да се променят нещата в позитивна посока. Ще отидем при Иван Пушкаров“. По това време той беше министър на икономиката или промишлеността. Отидохме в един голям кабинет, до Иван Пушкаров седеше предишният министър – Валери, който по това време му беше заместник. Иван Пушкаров му каза: „Валери, пиши. Утре Стоян идва и ще става заместник, ще отговаря за международната дейност. Тогава така се решаваха нещата. Илко каза: „Иване, ние си свършихме работата и тръгваме“. Излизаме отвън и Ешкенази ми казва: „Стояне, да отидем до Министерски съвет и да се видим с Митко Луджев“. Той беше заместник министър-председател и ние влязохме в приемната при секретарките. Илко Ешкенази влезе при него и чакахме около 40 минути. По едно време Луджев излезе и се запознах с него. Пита ме кога съм се върнал от САЩ и с какво съм се занимавал там. Обади се на Пушкаров и му каза: „Иване, тази дето си я казал на Денчев няма да стане!  Той остава в Министерския съвет и бях назначен за съветник на министър-председателя Попов и под прякото ръководство на Луджев. Назначиха ме за началник на икономическия отдел на Министерския съвет. Така стартира кариерата ми като политик.

Има доста критики към това, а и към следващите правителства, че са правителства на задкулисието. Как ще отговорите на тези критики?

Преди Беров беше правителството на Филип Димитров. Не виждам какво задкулисие е имало точно тогава. Аз съм много впечатлен от работоспособността на Луджев, Пушкаров и Иван Костов. Те бяха участници в тези правителства – не съм виждал такава всеотдайност в работата. Вицепремиер по това време беше Александър Томов, макар че аз нямах контакти с него. Преките ми контакти бяха с Луджев и той беше един човек, който не се щадеше – по 16-18 часа на ден се работеше тогава. Идеята на това правителство беше да се премине от социалистическа към пазарна икономика.

Под задкулисие се има предвид, че става въпрос за агентите на ДС, които и преди това са имали влияние, просто това се засилва в началото на прехода.

Не искам да дискутирам тези въпроси от гледна точка на митологията им. Аз нямах никакво отношение към тези служби, но после разбрах, че наистина съм бил вербуван, за да бъда агент на ДС. Имах срещи с един човек, който се казваше Гаврил Благоев. По онова време мислех, че е човек на службата по задгранични паспорти, тъй като се срещахме на бул. „Мария Луиза“. Явно, че съм бил интересен от гледна точка на заминаването ми в САЩ. През 1987 г. написах една декларация, в която завих, че бих желал да служа на отечеството по друг начин, а не по този, който те предвиждат. И предадох тази декларация за несъгласие, но явно човекът не е взел предвид това и се е борил за бройка. Това го има регистрирано на 14, а на 15 ме обявяват, че са ме вербували. Преживях един катарзис и въпреки че съм на пределна възраст от 68 г. най-вероятно ще ми остане време да си изчистя името. При все, че не виждам нещо да се е случвало – нито някой ме е карал да пиша нещо, нито са говорили с мен. Нямаше такива зависимости или някой да е проявявал интерес от гледна точка на моята „принадлежност“ към структурите на ДС.

Трябваше ли да има лустрация и защо не беше извършена такава. При положение, че в други държави, които са били част от социалистическия блок, такава е имало?

Ако имаше лустрация може би аз щях да пострадам без да имам никаква вина. От чисто човешка гледна точка има други механизми да се извърши промяна в обществения статус на личностите, които в една или друга степен са управлявали. Дори и един да пострада не би било добре за хората, които са ангажирани с провеждането на тази лустрация. Кадърните хора и в едната, и в другата система, са кадърни хора. За да се издигнеш на гърба на някой само, за да търсиш причина за това да го премахнеш без да имаш необходимите качества според мен не е добре.

Във външнотърговските дружества е имало достатъчно финансиране в началото на прехода, но тези пари като че ли се разпределят между определени играчи.

Най-вероятно е така, поддържам това становище и тази констатация в голяма степен е вярна. Аз съм обществена личност и работих като вицепрезидент при Илия Павлов в Мултигруп. Държа да кажа, че не съм се занимавал с финанси, но системата на корпорация Мултигруп никога не е ползвала пари, които не са произведени в рамките на корпорацията. Тя имаше над 5000 служители в цял свят, включително и в САЩ и Англия. Мултигруп беше компания на прехода, свързана с личността на един човек – Илия Павлов, който я ръководеше и пред очите ми израсна. В компанията работеха хора, които бяха цвета на интелигенцията – икономиката и социалната сфера от предишната система. Илия ги беше привлякъл, защото те имаха капацитет и на базата на тези хора той успя да направи корпорацията.

Да де, но според доста хора Илия Павлов е бил свързан с агентурата на ДС… Ако е така, както Вие твърдите, защо Илия Павлов има толкова негативен имидж?

Много хора казват е все едно една баба ми каза…. Ако видите сериозните хора от обществения живот когато говорят ползват доказателства. Илия Павлов не е взел нито един лев от никой, който не е работил. Като всеки бизнес по това време на прехода успяха да натрупат пари от ембаргото, което беше наложено на Югославия. Илия Павлов не правеше изключение в това отношение. Той би бил голям глупак, ако не се възползва от възможностите да направи пари в рамките на избягване или прескачане на препятствия, свързани с легалното нарушаване на ембаргото.

Кога станаха хора като г-н Пеевски толкова влиятелни? Кога олигарсите придобиха толкова власт? Г-н Пеевски започва своята кариера през 2001 г. като човек, който се занимава с бизнес. Протестите, които между другото продължават все още, бяха и са насочени точно срещу това, което се е случвало в началото на прехода – мутрите и олигарсите. Хора като ВИС, СИК, Маджо, ТИМ…

При всички случаи, вие изредихте тези имена, но никой не си позволява да причисли към тези имена и трибуквени наименования Мултигруп. Конкретно за личността на г-н Пеевски. Аз го познавам съвсем бегло, срещал съм се няколко пъти, включително и в КТБ, тъй като имах отношение към тази банка и дори съм писал писма в нейна защита до американското посолство в качеството ми на почетен консул на султаната Оман. Султанатът Оман имаше процент дялово участие в банката и години преди нейния фалит тя беше нападана. Аз взимах активно участие в ролята ми на почетен консул, за да защитя инвестициите на оманската държава. Така че г-н Пеевски съм го виждал няколко пъти, чувал съм се с него и сме говорили, но нищо повече.

Какви са вашите лични впечатления от него като човек? Тъй като много малко хора казват, че го познават, а дори и да го познават не смеят да кажат, че не го познават.

Как да ви кажа? Оправен млад човек, поне навремето беше такъв. Аз не съм го виждал от поне 5-6 години. Явно, че за да успее в областта на икономиката и бизнеса има качествата, които да реализира. Как се оценява от обществеността е друг въпрос.

Доста хора се чудят обаче как на 21 г. ставаш изпълнителен директор на държавно предприятие – пристанище Варна. Той дори не е от Варна….

Не зная неговата биография и не съм се интересувал от тези факти. Странно, разбира се, че е странно, но има две причини – или някой да те сложи, или да си толкова кадърен, че без теб да не могат да заемат съответното място.

Понеже стана дума, че вие сте общественик. В момента има недоверие в обществото към институциите. То се поражда от факта, че олигарсите в началото на 21 век започнаха да придобиват много влияние. Защо приватизацията не се случи така, както се очакваше? Доста предприятия буквално бяха разграбени?

Отношението към приватизацията е негативно, въпреки че такъв тип действия трябваше да се случат. Винаги когато общувам с Иван Костов, с който се познаваме добре (аз работих с него в правителството на Филип Димитров) съм му казвал: „Иване, нямаше по-добро правителство от твоето през неговите първи две години“. Оттам нататък обаче нещата станаха непрозрачни и явно, че са се случили някои процеси, които най-вече са свързани с приватизацията  и създаването на условия за разграбване. Никой не е отишъл дори и от тези трибуквени групировки и да открадне нещо, да го вземе или да си го занесе вкъщи. Условията и нормативната база са били такива, че се е позволило това нещо да се окраде. Включително и т.нар. „работно-мениджърска“ приватизация. Искам да обърна внимание и на един друг факт, който е свързан с приватизацията и земеделието. Основната глупост, която направи правителството на Филип Димитров (макар че аз го уважавам, защото той беше много коректен по отношение на управлението на държавата с всички негови слабости и привички, които се проявяваха в процеса на управление) – ликвидационните съвети. Самата дума ликвидация е глупост, а Полша, Чехия и др. държави от източния блок постъпиха по различен начин. Те направиха АД и кооперации и всеки си получи дяла, който имаше. Без да се делят овцете на четири… Родом съм от Елхово, а дядо ми е от едно от селата Гранитово и имаше голяма черешова градина – тя беше разпарчетосана и дърветата бяха нарязани. Усилията на хората можеха да бъдат обединени и да се продължи с износа на череши и да идват тировете и камионите до близките летища, които изнасяха продукцията за Западна Европа. Приватизацията в България не можа да се случи по начина, по който би трябвало да стане. Включително и приватизацията на земята с нейната ликвидация.    

Каква е причината да се стигне дотам? Нормативната уредба и законите се „коват“ от управляващите, които хората са избрали. Законите не се „коват“ от мен или от вас?

Има много политически елементи в икономическата основа на развитието на държавата. Тази ликвидация например беше направена със специален закон в НС. Имаше и други закони, например законът за реституцията. Наистина трябваше да се върне отнетото на хората, които са притежавали имоти. Тази реституция продължи доста дълго и станаха фалшиви неща, свързани с възстановяване на неща, които не са принадлежали на дадения човек. Явно, че за да се случи това е виновна класата, която по това време беше в управлението и която не е направила необходимите нормативни документи, които да съответстват на стремежите на хората за справедливост.

Това вероятно е и нарочно, защото като се придобие едно предприятие от субекти, които нямат особена експертиза и искат да го разграбят, то може да се разпределят и комисионни за сделката. Това е и една от критиките към правителството на господин Костов.

Toва е възможно, аз ви казах за първите две години, а за вторите нямам впечатление, макар че имам оценка. В първите две години се виждаше, че правителството отлепи България от връзката с комунистическата система. Оттам нататък нещата се изкорестиха и неслучайно президентът Петър Стоянов каза репликата: „Иване, кажи си!“. Какво да си каже Иван? Вероятно това, което не е за казване…

Да поговорим малко и за ДПС, защото тя е интересна партия. Как стартира тя и как се стигна дотам, че всички смятат и виждат как тя буквално управлява държавата. Естествено непряко…

Как стартира ДПС не ми е ясно, тъй като не съм бил член никога на никоя партия, включително и на ДПС, въпреки че бях депутат. Ситуацията при мен беше особена – аз бях посланик във Финландия. Тъкмо си връчих акредитивните писма на финландския президент и тогава ми се обади един приятел Петър Чаушев – Феим Чаушев. По-късно беше заместник-министър на външните работи и младежта и спорта. Той ми се обади и ми каза: „Стояне, г-н Доган иска да те покани да бъдеш депутат от ДПС !“. За мен беше предизвикателство – имах впечатления от развитието на финландското общество – във Финландия около 200 000 души са шведи. Тези 200 000 правеха винаги така, че да са в управлението. Те имаха грубо казано т.нар. „шведска партия“. Аз си помислих, че е възможно това да се случи и у нас и това ми беше една от мисиите. Как ДПС на базата на малцинствения характер на хората, които биха гласували за тази партия, да бъдат винаги в управлението. Когато се върнах тук споделих тези идеи с Доган и хората около него. Предложиха да ме издигнат от Разград и от Елхово.

В Елхово нямаме изобщо турци и аз отивам и правя едно събрание в читалището. Събра се много народ и един човек, който явно е бил съратник на баща ми, а баща ми беше заместник-председател на АПК, а преди това председател на ТКЗС и той каза: „Стоянчо, всички знаем откъде произтичаш, знаем ти семейството и постиженията“. Тогава аз бях най-младия доцент в България – бях на 32 г. И той каза: „защо от турците? От всяка друга партия да беше щяхме да те изберем, но сега никой няма да гласува за теб!“. Аз се опитвах да им обясня, но явно настроенията бяха такива. Старото име на Елхово е Казълагач, което значи „червено дърво“ и се препредава като легенда как на мястото на днешната гара е имало някакво дърво, което е било отсечено и там са режи главите на българите. Турци не се задържат да живеят там, макар че Елхово е на 30 км от границата. Тогава ме избраха от Разград, а не от Елхово. В НС бях заместник-председател на комисията по външна политика, а Юнал Лютви беше зам.-председател на НС. Работих с млади хора, от които сега са останали Рамадан Аталай, Гюнер Тахир. Бяхме хубава група от млади и ентусиазирани хора, които имаха желание да работят за благото на България.

Как стана така, че от благото на България в момента има случаи като със сарая в Росенец и не само. Росенец е просто пример – общо взето ДПС разполага с огромно влияние и Ахмед Доган въпреки че не е председател официално, реално управлява партията, а и държавата.

Всяко едно стратегическо решение на ДПС със сигурност се консултира с Доган, въпреки че аз давам висока оценка на председателя на партията Мустафа Карадайъ. Той е млад и интелигентен, завършил е математика като мен, явно тя формира начин на мислене и той успява да се справи. При всички случаи няма автономност в управлението без да се допитват до мнението на Ахмед Доган. В продължение на 7-8 години не съм го виждал, преди няколко години се чух с него по телефона. Нямам някакви специални отношения с него. Спомням си навремето като работих в Мултигруп за срещите на Илия Павлов с Доган и нищо повече.

Доган сам си каза, че разпределя порциите преди около 10 години. Явно това остава така и до днес…

Това беше една съвършена глупост като израз, но много вярно като действие. Това не важи само за Ахмед Доган, а за всички политически лидери. Той беше казал буквално: „тия депутати не ги гледайте там, от тях нищо не зависи, мен ще гледате“. Това даде шанс на ГЕРБ да спечели изборите с голяма преднина. Иначе ДПС е една либерална партия по характера на членската си маса (след като представлява малцинство или поне да се афишира като либерална) и защитава специфични права. В Германия и Франция няма такива партии – там малцинствата са интегрирани в рамките на другите партии.

Да поговорим за една тема, която е насочена като критики към вас като личност. Когато Н.В. Симеон Сакскобурготски идва в България през 2001 г. той не познава почти никой и му се „помага“ да се направи кабинет. Във ваше лице и това на Илия Павлов той получава подкрепа за направата на кабинета Сакскобурготски. Това вярно ли е?

Не мисля, че царят е личност, към която трябва да имаме някакви негативни настроения, че да му се помага или да не му се помага. Имаше тогава приказки, че аз ще ставам министър-председател и, че царят ме е избрал. Аз се видях само веднъж с него тогава. Илия Павлов се познаваше с царя, срещаха се и Илия му говореше почти на „ти“.  Те си говореха на Симеон и Илия. За мен това не беше приемливо, но както и да е. След като се прекъсна тази идея може би на някой, включително и на царя, защото идваха да ми говорят хора как той ме е избрал и как Стоян Ганев много се е сърдил, защото той е искал да е премиер, а Сакскобурготски се е спрял на мен. А аз се бях виждал не повече от един или два пъти с него и то в присъствието на други хора и без да съм имал специална покана за това. В момента, в който започна да се конструира кабинетът на основата на правния факултет на СУ не съм имал никакво участие в никакви комбинации и разговори, а съм сигурен и, че Илия Павлов е нямал такива. Той не се намесваше в тези неща – сега поддържам чудесни отношения с Н.В. Симеон II. От време навреме се срещаме, моля го за услуги, искам му съвети, свързани с развитието на УНИБИТ, на който имах честта да съм 16 години ректор, но нищо повече. Нито съм имал намерение, нито съм редил кой и на какво да е министър. Тези твърдения са пълни абсурди.

Самият Симеон Сакскобурготски имал ли е подкрепа от външни фактори? Така или иначе той дълги години е бил в чужбина?

Ще ви открия една тайна. С него сме си говорили и аз съм му казвал: „ваше величество, ако искахте можехте да направите така, че да смените Конституцията на България, защото имахте голямо доверие във Вас и да върнете                 Търновската Конституция и България да стане монархия“. Той обаче каза: „не, Денчев. Не може да стане, защото аз имах среща с кралицата, но тя не беше в добро разположение на духа. Видях се с принц Чарлз и той ми каза: „Симеоне, трябва да докажем на света, че ние, коронованите особи, можем да сме лидери и на изпълнителната власт. И аз се съгласих да съм министър-председател на България, за да мога да реализирам идеи, които считам, че са важни за просперитета на моята страна“. Това ми каза той, а иначе аз не съм имал никакво влияние върху формирането на кабинет, нито пък той се е допитвал до мен, за да сложи някой за министър, абсурд!

Вие сте един от създателите на УНИБИТ, но от този университет произлизат доста от кадрите за националната сигурност в последните години. Към кадрите от националната сигурност има критики, че ползват влиянието си за лични цели.

Това беше една много болезнена тема, която много ме ядосваше в годините, но никога не съм си позволил да изляза и да говоря за нещо, което струва ми се не е достойно. Създадох едно висше училище и успях да го развия и да стане един от водещите университети в България – събрах наистина кадърни хора. Има един американски философ – Джон Дюи. Негова е мисълта – learning by doing (учим чрез правене). Най-добре е да събереш такива хора, които да преподават на студентите неща, които са минали през ръцете им. Имах опит в Калифорнийския университет в Бъркли, който беше един от водещите университети в света. Виждах как става обучението там и успях да приложа американската обучителна система и да я обвържа с българските образователни традиции. Що се отнася до националната сигурност държа да вметна нещо – когато се говори за сигурност се изхожда от термина “intelligence service”. Всичко това се базира на анализ на информацията, а УНИБИТ е университетът на книгата и информацията. Когато създадохме катедрата по национална сигурност ние събрахме всичко най-кадърно и в момента продължава да има 3 или 4 генерали, които са професори и доценти и няколко човека, които са работели в ДАНС или са били ръководители в ДАНС. Неслучайно при мен беше Цветлин Йовчев, а в момента е Константин Казаков, който също е бил шеф на ДАНС, генерал Манев, който беше шеф на Военната академия.

Професор Семерджиев е един от най-добрите учени в света в областта на стратегията и стратегическите управленски решения. Той е син на генерал Семерджиев, който беше вицепрезидент на Желю Желев и министър на вътрешните работи в правителството на Андрей Луканов. Той ми каза един път: „професоре, имам един докторант, който беше в ДАНС, но напусна – изгониха го. Трябва да си довърши дисертацията, може ли да го вземем?“. Става въпрос за Цветлин Йовчев, който беше никой – той беше на улицата и го взехме да си довърши дисертацията. Стана така, че този човек, който беше на улицата, стана шеф на ДАНС, а после стана началник на кабинета на президента и съветник в кабинета на министър-председателя Бойко Борисов. На негово място постъпи Константин Казаков – той също беше наш докторант, защити и остана на работа в университета. Тези глупави истории с т.нар. „библиотекарско-сарайска“ групировка са измишльотина на няколко човека – Атанас  Атанасов, Методи Андреев (който после се коригира за моя радост) и Осман Октай.

Цялата история се състоеше в това, че трябваше да се смени Писанчев като шеф на ДАНС и се търсеше под „вола теле“, за да се намери причина за неговата смяна. Тогава се появиха тези писания и дори един вицепремиер от кабинета на Бойко Борисов, с който сме близки, ми каза: „Стояне, нали знаеш откъде идват тези атаки“. Аз наистина знам, но няма как да го твърдя, защото не мога да до докажа и бих могъл да съм носител на съдебно преследване. Дори си спомням един случай, в който от студентския съвет на УНИБИТ написаха едно писмо до Бойко Борисов и ми го изпратиха. Без да заплашват никой просто казаха, че ако продължат тези небивалици и нелепици само искат да кажат, че университетът се намира на разклона за аерогарата, кв. „Младост“ и пътя за Пловдив. Тоест можеше 200-300 студенти да излязат и да направим един голям панаир. Аз говорих с младежите и им казах, че е глупост да се прави това нещо и не би трябвало да слизаме на нивото на тези, които плюят по университета. Продължава тази негативна окраска за хората, които не разбират нито от същността на проблема, свързан със смяната на Писанчев. Най-вероятно Атанасов искаше да стане шеф на ДАНС или го готвеха да стане такъв, той е бил шеф на НСО. С това се прекратиха атаките когато Писанчев беше изпратен не от мен, а от премиера за генерален консул в Солун. В момента имаме много добре развита система по национална сигурност – ние сме от водещите в киберсигурността и т.нар. „бяло хакерство“. Що се отнася до „библиотекарско-сарайската“ групировка и борбата със силите, свързани с разпределението на функциите за управлението на държавата, мисля, че това е глупост, на която не трябва да се отговаря. Иначе се шегуваме, че не е добре когато сме втори „център на властта“. Защо пък да не сме първи? Нали такива бяха техните обвинения…

В рамките на университета работи и Димитър Иванов или както го наричат още „Митьо Гестапото“ – аз го поканих на работа с мен. Когато започнах в Мултигруп той познаваше Илия Павлов. Срещна се с мен и ми каза: „г-н Денчев ето ви една бележка да я дадете на Илия Павлов, но не го отваряйте“.  Казах му: „как няма да го отворя“ и той го отвори и вътре пишеше, че Илия трябва да му върне някаква сума пари. Те се бяха сдърпали двамата нещо и аз го занесох на Илия и той го скъса и ми каза: „да си избърше оная работа с това писмо“. После ми го доведе в кабинета на УНИБИТ (вече бях ректор) проф. Александър Фол. Аз не се познавах добре с Гестапото и проф. Фол ми каза: „много е важно, този човек има много експертиза и качества и трябва да стане професор“. Отговорих му, че имаме закони в България и ако действително покаже качества би могъл наистина да стане професор и той показа качества и е един от хората, които най-много се занимават със сферата на лидерството и има интерес към неговите лекции. Независимо, че двамата сме с различна политическа ориентация и намерения за целите на отечеството той продължаваше да работи, но като гост-преподавател в университета поради възрастови ограничения.    

Има твърдения, че УНИБИТ е сателит на фондация „Примаков“. Това значи ли, че сте проводник на руско влияние?

Не знам за такава фондация и за първи път чувал от вас за фондация „Примаков“. Знам, че има форум България – Русия, който се води от г-жа Светлана Шаренкова. Имам няколко приятели, които са руски световноизвестни професори. Така, както имам в САЩ, Франция и Австрия. Си Дзинпин  казва, че учените принадлежат на целия свят, но всеки един от тях има родина. Така, както аз не мога да заменя моята родина, така и останалите колеги, с които общувам, принадлежат на държавите, в които са израснали и заради които работят. Що се отнася до Русия аз високо ценя думите на проф. Лихачов, че България е държавата на духа.

Каква е вашата оценка за евентуално формиране на ново правителство от хора, които досега не са участвали в политическия живот? Например партията на Слави Трифонов или новото движение на Мая Манолова и „Отровното трио“?

Слави Трифонов го познавам още като бях в Мултигруп. Бях в болница и с Любен Дилов ме изкараха оттам, защото Илия Павлов ги беше пратил да говорим да им дам някакви пари за създаване на партията „Гергьовден“. Тогава говорих с тях, а Мая Манолова имаше една приятелка Анелия, която я беше довела в УНИБИТ (след като Мая стана депутат) за това да й кажа няколко думи как да се държи. Иначе нямам постоянни връзки с тях – не ги познавам толкова добре. Струва ми се, че и двамата ще станат депутати (както сочат социологическите проучвания и анализи), но що се отнася до изпълнителната власт там нещата са по-сложни. При всички случаи ще минат през много трудни преговори. На мнение съм, че българско правителство ще има и колкото по-големи партии се съюзят, толкова по-добре, за да може да осигурят стабилитет на това правителство. В България поне на този етап не е възможна голяма коалиция, подобна на тази в Германия. Струва ми се, че на база на резултатите, които ще покажат ДПС също ще са част от управленската коалиция на България.

Подобно на тройната коалиция?

Това не е добър пример, тъй като там имаше разпределение на постовете, без да се отчитат качествата на хората, които ги заемаха. Беше нещо като 3-5-7. Не може един да го назначат за министър и да му посочат кой ще е негов заместник и той да не може да ги управлява. Аз съм имал случай, в който министър на земеделието да ми казва : „я си гледай работата, да не си ме назначил ти, мен ме е назначил г-н Доган!“. Това е в противовес на всякаква управленска логика. Така че тройната коалиция не е пример за подражание, но има много световни примери, които биха могли да послужат за формиране на едно правителство с ясни функции и цели.

Около Бойко Борисов има много скандали още от първия му мандат на министър-председател, но сега са вече твърде много. Как стартира кариерата на Бойко Борисов и как ще финишира тя, защото тя върви към финал така или иначе ? Обвиняват го за връзки със СИК и Маджо?

Не бих могъл да обвиня никой докато няма доказателства за извършени от него престъпления и нарушения. Познавам го, говоря си с него на годината по веднъж и то, ако имам повод за това. Миналата година говорихме на 1 ноември по повод деня на Народните будители. Бяхме с Янка Такева и други колеги преподаватели, беше приятен разговор. Не, че нямам желание – нямам причина да му се обаждам на министър-председателя. Вярно е, че доста скандали се натрупаха около неговото име, но тези скандали би трябвало да бъдат решени от органите, които имат законово основание да извършат тези разследвания и да се види дали наистина обвиненията срещу него отговарят на предполагаемо извършените деяния. Бих могъл да вляза в общия тон на обидите и атаките срещу определени личности, но аз не съм такъв човек, ако нямам доказателства и мотивация. Никой не може да зачеркне с лека ръка 10-годишното управление на Борисов. Не се изненадвам, че доста социологически проучвания показват, че той може отново да спечели изборите. Позициите на ГЕРБ и БСП са изравнени и е по-вероятно БСП да има дори и малък превес на изборите. При все, че атаките срещу Борисов ще продължат.

Компетентните органи ще се произнесат, но в тях няма доверие. Доста хора от прокуратурата се компрометираха покрай случая „Осемте джуджета“… Защо се стигна дотам в хората да няма доверие в институциите – и в МС, и в прокуратурата, и в службите?

Не искам да влизам в ролята на адвокат на обвинителите на Борисов или на самия него. Аз съм човек, който твърдо вярва в институциите (не само българските). Доверието в институциите трябва да се запазва и увеличава колкото се може повече – личностите, които ръководят тези институции са друго нещо. Критиките трябва да са насочени към тях. Българите трябва да уважаваме институциите си, защото те са създадени с нашата Конституция и законови основи. Това, че отвреме навреме не се получава така, че най-добрите личности да вземат тези институции е въпрос на наши грешки, тъй като не можем да изберем тези, които действително заслужават да оглавяват институциите.