Мултигруп и Илия Павлов са водили разговори да финансират политическото движение „Гергьовден“ на Любен Дилов- син, което беше подкрепено и от Слави Трифонов и неговия екип. Това заяви в интервю за „Истории от прехода“ дясната ръка на Илия Павлов и бивш вицепрезидент на Мултигруп проф. Стоян Денчев. По негови думи Илия Павлов е изпратил Слави Трифонов и Любен Дилов-син да говорят с него за отпускане на средства за „Гергьовден“, но до реално финансиране не се е стигнало.

„Слави Трифонов го познавам още като бях в Мултигруп. Бях в болница и с Любен Дилов ме изкараха оттам, защото Илия Павлов ги беше пратил да говорим да им дам някакви пари за създаване на партията „Гергьовден“. Тогава говорих с тях, а Мая Манолова имаше една приятелка Анелия, която я беше довела в УНИБИТ (след като Мая стана депутат) за това да й кажа няколко думи как да се държи. Иначе нямам постоянни връзки с тях – не ги познавам толкова добре. Струва ми се, че и двамата ще станат депутати (както сочат социологическите проучвания и анализи), но що се отнася до изпълнителната власт там нещата са по-сложни. При всички случаи ще минат през много трудни преговори. На мнение съм, че българско правителство ще има и колкото по-големи партии се съюзят, толкова по-добре, за да може да осигурят стабилитет на това правителство. В България поне на този етап не е възможна голяма коалиция, подобна на тази в Германия. Струва ми се, че на база на резултатите, които ще покажат ДПС също ще са част от управленската коалиция на България“, коментира бившият вицепрезидент на Мултигруп.

Относно Делян Пеевски и ДПС бившият ректор на УНИБИТ сподели, че се познава с Пеевски и Доган, но не е в близки отношения с тях от години:

 „Конкретно за личността на г-н Пеевски – аз го познавам съвсем бегло, срещал съм се няколко пъти, включително и в КТБ, тъй като имах отношение към тази банка и дори съм писал писма в нейна защита до американското посолство в качеството ми на почетен консул на султаната Оман. Султанатът Оман имаше процент дялово участие в банката и години преди нейния фалит тя беше нападана. Аз взимах активно участие в ролята ми на почетен консул, за да защитя инвестициите на оманската държава. Така че г-н Пеевски съм го виждал няколко пъти, чувал съм се с него и сме говорили, но нищо повече. Оправен млад човек, поне навремето беше такъв. Аз не съм го виждал от поне 5-6 години. Явно, че за да успее в областта на икономиката и бизнеса има качествата, които да реализира. Как се оценява от обществеността е друг въпрос. Не зная неговата биография и не съм се интересувал от тези факти. Странно, разбира се, че е странно на 21 години да заеме поста на директор на държавното пристанище Варна, но има две причини – или някой да те сложи, или да си толкова кадърен, че без теб да не могат да заемат съответното място.

Всяко едно стратегическо решение на ДПС със сигурност се консултира с Доган, въпреки че аз давам висока оценка на председателя на партията Мустафа Карадайъ. Той е млад и интелигентен, завършил е математика като мен, явно тя формира начин на мислене и той успява да се справи. При всички случаи няма автономност в управлението без да се допитват до мнението на Ахмед Доган. В продължение на 7-8 години не съм го виждал, преди няколко години се чух с него по телефона. Нямам някакви специални отношения с него. Спомням си навремето като работих в Мултигруп за срещите на Илия Павлов с Доган и нищо повече. Как стартира ДПС не ми е ясно, тъй като не съм бил член никога на никоя партия, включително и на ДПС, въпреки че бях депутат. Ситуацията при мен беше особена – аз бях посланик във Финландия. Тъкмо си връчих акредитивните писма на финландския президент и тогава ми се обади един приятел Петър Чаушев – Феим Чаушев. По-късно беше заместник-министър на външните работи и младежта и спорта. Той ми се обади и ми каза: „Стояне, г-н Доган иска да те покани да бъдеш депутат от ДПС !“. За мен беше предизвикателство – имах впечатления от развитието на финландското общество – във Финландия около 200 000 души са шведи. Тези 200 000 правеха винаги така, че да са в управлението. Те имаха грубо казано т.нар. „шведска партия“. Аз си помислих, че е възможно това да се случи и у нас и това ми беше една от мисиите. Как ДПС на базата на малцинствения характер на хората, които биха гласували за тази партия, да бъдат винаги в управлението. Когато се върнах тук споделих тези идеи с Доган и хората около него. Предложиха да ме издигнат от Разград и от Елхово. Тогава ме избраха от Разград, а не от Елхово. В НС бях заместник-председател на комисията по външна политика, а Юнал Лютви беше зам.-председател на НС. Работих с млади хора, от които сега са останали Рамадан Аталай, Гюнер Тахир. Бяхме хубава група от млади и ентусиазирани хора, които имаха желание да работят за благото на България. По време на тройната коалиция обаче имаше разпределение на постовете, без да се отчитат качествата на хората, които ги заемаха. Беше нещо като 3-5-7. Не може един да го назначат за министър и да му посочат кой ще е негов заместник и той да не може да ги управлява. Аз съм имал случай, в който министър на земеделието да ми казва : „я си гледай работата, да не си ме назначил ти, мен ме е назначил г-н Доган!“. Това е в противовес на всякаква управленска логика“, спомни си бившият председател на клуб „Възраждане“.

Мнението на Стоян Денчев за скандалите с Бойко Борисов:

 „Не бих могъл да обвиня никой докато няма доказателства за извършени от него престъпления и нарушения. Познавам го, говоря си с него на годината по веднъж и то, ако имам повод за това. Миналата година говорихме на 1 ноември по повод деня на Народните будители. Бяхме с Янка Такева и други колеги преподаватели, беше приятен разговор. Не, че нямам желание – нямам причина да му се обаждам на министър-председателя. Вярно е, че доста скандали се натрупаха около неговото име, но тези скандали би трябвало да бъдат решени от органите, които имат законово основание да извършат тези разследвания и да се види дали наистина обвиненията срещу него отговарят на предполагаемо извършените деяния. Бих могъл да вляза в общия тон на обидите и атаките срещу определени личности, но аз не съм такъв човек, ако нямам доказателства и мотивация. Никой не може да зачеркне с лека ръка 10-годишното управление на Борисов. Не се изненадвам, че доста социологически проучвания показват, че той може отново да спечели изборите. Позициите на ГЕРБ и БСП са изравнени и е по-вероятно БСП да има дори и малък превес на изборите. При все, че атаките срещу Борисов ще продължат. Не искам да влизам в ролята на адвокат на обвинителите на Борисов или на самия него. Аз съм човек, който твърдо вярва в институциите (не само българските). Доверието в институциите трябва да се запазва и увеличава колкото се може повече – личностите, които ръководят тези институции са друго нещо. Критиките трябва да са насочени към тях. Българите трябва да уважаваме институциите си, защото те са създадени с нашата Конституция и законови основи. Това, че отвреме навреме не се получава така, че най-добрите личности да вземат тези институции е въпрос на наши грешки, тъй като не можем да изберем тези, които действително заслужават да оглавяват институциите“.

За царя – реден ли е неговият кабинет от Доган, сараите, Илия Павлов и Стоян Денчев?

„Не мисля, че царят е личност, към която трябва да имаме някакви негативни настроения, че да му се помага или да не му се помага. Имаше тогава приказки, че аз ще ставам министър-председател и, че царят ме е избрал. Аз се видях само веднъж с него тогава. Илия Павлов се познаваше с царя, срещаха се и Илия му говореше почти на „ти“.  Те си говореха на Симеон и Илия. За мен това не беше приемливо, но както и да е. След като се прекъсна тази идея може би на някой, включително и на царя, защото идваха да ми говорят хора как той ме е избрал и как Стоян Ганев много се е сърдил, защото той е искал да е премиер, а Сакскобурготски се е спрял на мен. А аз се бях виждал не повече от един или два пъти с него и то в присъствието на други хора и без да съм имал специална покана за това. В момента, в който започна да се конструира кабинетът на основата на правния факултет на СУ не съм имал никакво участие в никакви комбинации и разговори, а съм сигурен и, че Илия Павлов е нямал такива. Той не се намесваше в тези неща – сега поддържам чудесни отношения с Н.В. Симеон II. От време навреме се срещаме, моля го за услуги, искам му съвети, свързани с развитието на УНИБИТ, на който имах честта да съм 16 години ректор, но нищо повече. Нито съм имал намерение, нито съм редил кой и на какво да е министър. Тези твърдения са пълни абсурди. Ще ви открия една тайна. С него сме си говорили и аз съм му казвал: „ваше величество, ако искахте можехте да направите така, че да смените Конституцията на България, защото имахте голямо доверие във Вас и да върнете Търновската Конституция и България да стане монархия“. Той обаче каза: „не, Денчев. Не може да стане, защото аз имах среща с кралицата, но тя не беше в добро разположение на духа. Видях се с принц Чарлз и той ми каза: „Симеоне, трябва да докажем на света, че ние, коронованите особи, можем да сме лидери и на изпълнителната власт. И аз се съгласих да съм министър-председател на България, за да мога да реализирам идеи, които считам, че са важни за просперитета на моята страна“. Това ми каза той, а иначе аз не съм имал никакво влияние върху формирането на кабинет, нито пък той се е допитвал до мен, за да сложи някой за министър, абсурд!„

За библиотекарско-сарайската групировка, УНИБИТ, ДАНС, Писанчев, Цветлин Йовчев, Казаков и Митьо Гестапото:

„Когато създадохме катедрата по национална сигурност ние събрахме всичко най-кадърно и в момента продължава да има 3 или 4 генерали, които са професори и доценти и няколко човека, които са работели в ДАНС или са били ръководители в ДАНС. Неслучайно при мен беше Цветлин Йовчев, а в момента е Константин Казаков, който също е бил шеф на ДАНС, генерал Манев, който беше шеф на Военната академия. Тези глупави истории с т.нар. „библиотекарско-сарайска“ групировка са измишльотина на няколко човека – Атанас  Атанасов, Методи Андреев (който после се коригира за моя радост) и Осман Октай.

Цялата история се състоеше в това, че трябваше да се смени Писанчев като шеф на ДАНС и се търсеше под „вола теле“, за да се намери причина за неговата смяна. Тогава се появиха тези писания и дори един вицепремиер от кабинета на Бойко Борисов, с който сме близки, ми каза: „Стояне, нали знаеш откъде идват тези атаки“. Аз наистина знам, но няма как да го твърдя, защото не мога да до докажа и бих могъл да съм носител на съдебно преследване. Дори си спомням един случай, в който от студентския съвет на УНИБИТ написаха едно писмо до Бойко Борисов и ми го изпратиха. Без да заплашват никой просто казаха, че ако продължат тези небивалици и нелепици само искат да кажат, че университетът се намира на разклона за аерогарата, кв. „Младост“ и пътя за Пловдив. Тоест можеше 200-300 студенти да излязат и да направим един голям панаир. Аз говорих с младежите и им казах, че е глупост да се прави това нещо и не би трябвало да слизаме на нивото на тези, които плюят по университета. Продължава тази негативна окраска за хората, които не разбират нито от същността на проблема, свързан със смяната на Писанчев. Най-вероятно Атанасов искаше да стане шеф на ДАНС или го готвеха да стане такъв, той е бил шеф на НСО. С това се прекратиха атаките когато Писанчев беше изпратен не от мен, а от премиера за генерален консул в Солун. В момента имаме много добре развита система по национална сигурност – ние сме от водещите в киберсигурността и т.нар. „бяло хакерство“. Що се отнася до „библиотекарско-сарайската“ групировка и борбата със силите, свързани с разпределението на функциите за управлението на държавата, мисля, че това е глупост, на която не трябва да се отговаря. Иначе се шегуваме, че не е добре когато сме втори „център на властта“. Защо пък да не сме първи? Нали такива бяха техните обвинения…

В рамките на университета работи и Димитър Иванов или както го наричат още „Митьо Гестапото“ – аз го поканих на работа с мен. Когато започнах в Мултигруп той познаваше Илия Павлов. Срещна се с мен и ми каза: „г-н Денчев ето ви една бележка да я дадете на Илия Павлов, но не го отваряйте“.  Казах му: „как няма да го отворя“ и той го отвори и вътре пишеше, че Илия трябва да му върне някаква сума пари. Те се бяха сдърпали двамата нещо и аз го занесох на Илия и той го скъса и ми каза: „да си избърше оная работа с това писмо“. После ми го доведе в кабинета на УНИБИТ (вече бях ректор) проф. Александър Фол. Аз не се познавах добре с Гестапото и проф. Фол ми каза: „много е важно, този човек има много експертиза и качества и трябва да стане професор“. Отговорих му, че имаме закони в България и ако действително покаже качества би могъл наистина да стане професор и той показа качества и е един от хората, които най-много се занимават със сферата на лидерството и има интерес към неговите лекции. Независимо, че двамата сме с различна политическа ориентация и намерения за целите на отечеството той продължаваше да работи, но като гост-преподавател в университета поради възрастови ограничения.    

Цялото интервю на Стоян Денчев пред „Истории от прехода“ вижте

stories

View all posts

1 comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  • За Гестапото. Денчев кажи как един може да стане професор, без да е бил асистент. И как така си бил 16г. ректор, като по закон можеш само 8 (два мандата по четири).