Истории от прехода” – 

Епизод 12 

Пламен Даракчиев

Къде бяхте на 10 ноември 1989 г.?

Бях секретар на „КТ Подкрепа” и така да се каже извън закона. Ходих насам-натам по градове, по София, къде ли не и си казах поне няма да ме арестуват повече. Голяма радост беше  да ви кажа. Помислих си: “ето това беше, свършихме си работата”!  Mоже би 2 дни след 10 ноември отидох в “Народна младеж” – вестникът в който работех  и ме бяха уволнили оттам.  Отидох и поисках да се върна на работа, но главният редактор се уплаши като ме видя  с брадата  и нищо не стана.

Къде ви завари самата новина за смяната на Тодор Живков?

Самата новина ме завари в клуб “Яйцето”  в Софийския университет. Първо бях в Южния парк  където идваха много хора от цялата страна  и там се понесе някакъв слух, че нещо ще става. След това в “Яйцето” чух от покойния Желю Желев, че се очаква да има пленум и ще има някаква промяна, а а за самата смяна разбрах от новините.  Имаше някаква информация, че нещо ще става този ден.

Как се развиха идните години за вас, имате доста интересен живот в следващите няколко години.  Участвали сте в доста обществени инициативи – по какъв начин протече животът ви?  Дотогава сте имали един живот, сменя се цял строй и идва съвсем друг начин на живот – при вас като че ли нещата се случват доста бързо? 

За мен новият живот дойде в края на 88-а година когато написах поредица от материали, които нямаше как да публикувам. Част от тях бяха четени в “Свободна Европа”  и в едно списание в Париж.  1989 година беше съвсем друг живот за мен и от журналист във вестник “Народна младеж” изведнъж се озовах в ситуация, в която всеки ден ти се случва нещо различно – арести, задържания, работа, писане, сблъсък с органи на властта – къде прокуратура, къде милиция. Тогава  без работа, но пък бях щастлив като виждах хора, които се записваха в “Подкрепа”  и бяха готови да се съпротивляват срещу режима, независимо от репресиите. След 10 ноември се случиха доста неща, като най-хубавото нещо беше улицата. Такова нещо се вижда веднъж на 100 години – такава улица и площади. Тогава не беше професионална политиката, тя и сега не може да се нарече политика.  Всеки си вършеше работата – аз бях учредител на СДС –  трябваше да направим вестник на СДС и вестник на “Подкрепа”.  Трябваше да правим стачки – това бяха първите стачки още в края на 1989 година.  Трябваше да правим избори, а след това в самото Велико Народно събрание имаше доста работа и трябваше да го напусна в един момент.

А защо го напуснахте и не подписахте Конституцията ? 

 Честно казано аз не съм юрист  – аз съм журналист по професия. Професията ми налагаше често пъти да работя с право. Писал съм по много теми и често ми се налагаше да работя с право и горе-долу имах правна култура, но Конституцията е сложна материя. Тогава най-важното за хора като мен беше интуицията. Имах житейски опит, бях на 35 години и знаехме, че става нещо нередно. То се виждаше, че технологията на приемане на Конституцията е никаква – някои неща още тогава се виждаха като постановки в Конституцията – по отношение на съдебната власт. Тази конструкция беше повече плод на хора с комунистическо мислене – законът идва от държавата, а не е еманация на обществото да речем. Имаше смущаващи текстове – например, че гражданските сдружения не може да извършват политическа дейност. Забраната на етническите партии също беше смущаваща – дори ДПС тогава протестираха.

Имаше ли тогава такова разделение на съдийска и прокурорска колегия? Имаше ли такова искане прокурорите да не са част от ВСС и да се отделят от съдебната власт? Спомняте ли си дали тогава имаше подобно желание? Все пак приемането на Конституцията е ставало след обсъждане с юристи?

За съжаление от страна на СДС нашите юристи в Конституционната комисия не бяха в час с малки изключения. Когато се учреди Великото Народно събрание скоро след това беше създадена Конституционна комисия, която започна да заседава в края на 1990-та. Години след това влязох в библиотеката на Народното събрание и се запознах подробно с протоколите на тази комисия. Даже част от тези протоколи съм цитирал в книгата ми „ДНК на прехода“. Там вече проблемът се видя ясно – съдебната система, както е замислена от хора като Любен Корнезов, Янаки Стоилов и най-вече Гиньо Ганев – тя се е творила в кабинетите на тогавашната БКП. В съдебната система тогава нямаше разделяне – то стана по-късно през 2015 г. ВСС беше единен ВСС. Интересното в тези протоколи беше едно изказване на тогавашния правосъден министър – проф. Пенчо Пенев. Това изказване ме наведе на мисълта, че тази съдебна система е подготвена още преди 10 ноември с прокуратурата вътре, даже и следователите. Тогава бяха 3 категории магистратите – те и сега уж са 3 – съдии, прокурори има и следователи, които не са онези полицейските, а са в съдебната власт. Тогава в изказването си Пенчо Пенев приветства проекта пред Конституционната комисия и казва: „ние точно затова заседавахме преди 10 ноември“ – тогавашните казионни съюзи на съдии и прокурори и са обмисляли по поръчение на Тодор Живков реформа в съдебната власт. Тодор Живков извърши една реформа в местното самоуправление и създаде 9 области и следващата реформа, която е трябвало да се осъществи, е била съдебната. И куриозът е, че точно тази реформа на комунистическата партия и на Политбюро отпреди 10 ноември беше прокарана през ВНС.  По-младите получихте държавата си едва ли не в колет с червена панделка – не знаете как беше сглобена. Този тип държава е сглобка. За разлика от всички други държави у нас изборите бяха спечелени от комунистите и те направиха държавата. Тази държава сте я получили от тях, не от нас. Ние направихме каквото можахме, напуснахме и не подписахме Конституцията, макар че някои след това я преподписаха. Някои като Георги Марков дори станаха конституционни съдии, който също не подписа в началото.

Има твърдения, че включително сред листите на СДС е имало хора на Държавна сигурност. Как отговаряте на тези твърдения – още в първите години на Прехода, камоли след това.

Да, имаше 3 вида хора там – едните вън от всякакво съмнение бяха агентура на ДС – някои от тях бяха и доста влиятелни хора – да речем Георги Марков (агент Николай). Имаше и други фракции и движения – например Доган. Другата категория хора бяха от по-възрастното поколение, които не бяха еволюирали и не бяха готови. Най-красноречив пример беше покойният д-р Желев, който под път и над път заявяваше, че е Марксист предните месеци. Нямаше воля за битка с БКП и това се видя и на 14 декември – веднъж когато почна Коалиционният съвет на СДС. Най-влиятелните хора призоваха площада да се разотиде – видя се и в края на годината когато КТ „Подкрепа“ започна национална политическа стачка с искане за вестник, кръгла маса и оставки на Политбюро и завеждащите отдели – оставки и разпускане на БКП. СДС направи всичко възможно да спре стачката и успя да я спре, така че воля за подобна битка нямаше като изключим отделни хора. И третата категория бяха хора, които бяха по-независими. Макар и без опит те имаха ясна интуиция и воля да се преборят. Целта беше бързо да се справим с тогавашната БКП и да не им оставим време да си направят конгреса, както го направиха през февруари, да си преименуват вестинка. Целта беше да отидем на избори още през март 1990 г. което за съжаление не се случи точно заради агентурата на ДС и заради хората, които имаха илюзии – такива като покойния д-р Дертлиев, който подписа Конституцията и сега в София има улица на негово име, а Милан Дренчев не подписа и затова няма улица на негово име и умря в сиропиталище. Такъв тип хора като Стефан Гайтанджиев и Петко Симов, който се отдели с част от клубовете. При приемането на Конституцията между нас настъпи разцепление наистина – една част напуснахме и отказахме да гласуваме и подпишем Конституцията – т.нар. 39, а те бяха повече, а по-голямата част остана вътре и подписа.

Тогава ли се разцепи „синята идея“? Години по-късно СДС отново спечели изборите и управлява, но доста хора вече не са вярвали в „синята идея“, въпреки че са гласували за СДС.

„Синята идея“ се свеждаше до едно просто словосъчетание – правова държава или гражданска държава или върховенство на закона. В това влиза не само работата на съдебната власт и правосъдието – то е широко понятие. Тогава по-радикалната част от СДС виждаше, че има опасност чрез Конституцията БСП да предопредели целия преход, защото в Конституцията има заложени 2-3 много основни проблема, с които сега се мъчим да се преборим – първо Конституцията е дух на колективизъм като цяло. Това ще рече, че държавата е прекалено много вътре и центърът не е животът на човека – презумпцията е, че ние ще вървим напред (страната) чрез държавата, а не всеки от нас да е свободен да си подрежда живота както иска и да си пази държавата. Със съдебната власт е голям проблем, защото в нея е заложена друга презумпция, че правото (вярно, че правосъдието е монопол на държавата – тя е тази, която дава правосъдие), но за съжаление презумпцията на комунистите, че законът е еманация на държавата, а не на обществото е пронизало буквално цялата Конституция. Въвеждането на Прокуратурата в съдебната власт е необичайно за българската практика и традиция. Една от причините може би беше, че почти всички тогавашни прокурори бяха натопени в т.нар. „Възродителен процес“ и имаха доста грехове и въвеждайки ги в съдебната власт, предоставяйки им имунитет и несменяемост, бившата комунистическа партия практически ги предпази.

Оттогава минаха 30 години…

Тази съдебна власт и устройство е оттогава. 2015 г.  имаше две промени, които според мен не оказаха голямо влияние. Това разделяне на две отделения, което се вижда, че независимо от разделянето на съдии и прокурори вътре – главният прокурор в момента доминира цялата съдебна система, което е нонсенс, защото Прокуратурата е една от страните в процеса. Имаше и други проблеми в Конституцията – отпадна второто ниво на местно самоуправление – областните съвети, областното самоуправление на ниво област и това доведе до страхотна централизация на властта – концентрация на властта в София и в ръцете на един човек – на премиера, а общините едва кретат.

Опитаха се някои агенции да ги преместят в градовете извън София. Имаше такава идея на ГЕРБ и Томислав Дончев преди време, но това също се стопира преди време. Например Морска администрация се намира в София, което е абсурдно, тъй като повечето хора от София не са виждали кораби наживо.

Преди години бях на едно събрание в Бургас, на което беше събран и бизнесът на града. Присъстваше и сегашният кмет, който още беше в СДС. Попитах присъстващите дали е редно моряците от Бургас да си подпечатват моряшките паспорти в София. България винаги е имала много сериозни традиции в местното самоуправление още по време на Възраждането. На практика с новата Конституция ние оставаме без второ ниво на местно самоуправление – областното самоуправление.

Кое ви накара преди 30 години да искате да станете част от промените и да влезете в политиката и кое ви кара сега да искате да направите същото като част от „Да България“?

Преди 10 ноември бях журналист и от тази си позиция добре виждах нещата – какво се случва. Имахме примера на това, което се случваше в бившия СССР. Така че решението аз го взех още 1988 г., че по някакъв начин трябва да се казва истината и да се съпротивляваме. Конкретната причина да се включа организирано беше гладната стачка на Петър Манолов. Това беше януари 1989 г. – ДС го обискира, иззе му материали, вдигна се шум, включително и навънка. И си казах, че ако го оставим да умре ще ни тежи на съвестта на всички и си взех решението тогава. Сега като гледам това ново поколение, което е на площада, си мисля, че протестирам съзнателно и се включвам в протеста, защото знам, че в основата на всичко това, което се случи, беше неуспехът ни в началото на 90-те години. След това, ако не друго, то поне правителството на ОДС успя да обърне пътя на България – особено след 1997 г. към ЕС, но явно и това не е достатъчно и сега се борим да си върнем държавата. Оказа се, че държавата ни е завладяна, но не от определени хора, макар че и тях ги има – такива като Гешев, Доган и Борисов. Тя е завладяна, защото правилата и институциите са така направени, че едно е държавата съвсем друго са човекът, гражданинът и обществото.  Тези институции много лесно се превземат – те са създадени, за да бъдат превзети.

А не са ли превзети те от лидерите на Държавна сигурност? Като за тях нищо не се говори в интерес на истината дори и по време на протестите в момента. Говори се за имена – Гешев, Борисов, Доган, но не се говори за тези, които стоят зад тях. Тъй като сам човек няма как да направи нищо в това число и в политиката и зад тях стоят лица, които са познати и то не от вчера. Имаше книга, написана от Георги Стоев за мутрите, те по-късно го гръмнаха. Той говореше за ген. Гоцев от ДС – за тези хора като че ли нищо не се говори, а те си съществуват и управляват задкулисно. Има ли воля „Да България“ да се противопостави на това задкулисие, тъй като в противен случай моделът на управление ще си продължи, просто ще се сменят лицата.

„Да България“ категорично е за лустрация, включително и на хората от бившата Държавна сигурност, тъй като те оказват много мощна логистична подкрепа, а някъде може да имат и пълен контрол над тази група, която наричаме „мафия“ и която е във властта и извън нея. Категорично сме за лустрация. Причината за завладяването на държавата е, че е нарушено най-фундаменталното правило на демокрацията – разделението на властите. Ако властите не са разделени може да се случи следното – отивате на митинг, набиват ви и отивате да се оплачете на прокурора. Той ще се обади на премиера и ще пита какво да правя и той ще каже: „повдигни обвинение“. Вместо да бъдете защитен от изпълнителна власт изведнъж получавате обвинение. Така стана на митинга 2009 г. когато Борисов беше кмет и обяви митинга за незаконен и полицията би хората на площада. Повечето, които се оплакаха на Прокуратурата, им се случи точно обратното – на някои им повдигнаха обвинение. Когато на една маса обядват депутат, прокурор и министър – ясно е, че защита не може да има. Властта се слива и нямаме разделение на властите, защото го позволяват Конституцията и законодателството. Например изборният закон е един от примерите в това отношение – той се приема с обикновено мнозинство.

В момента избори се правят по изборния закон на Мая Манолова, ако не се лъжа? Оттогава не е променян? Това е БСП изборен закон.

Точно така.   

В момента има такава теза, че всеки, който е на площадите е купен от БСП, за да дойдат червените на власт. Тази мантра битува и то непрестанно. Мая Манолова се кри зад едни автобуси, а после дойдоха отново ГЕРБ, сега отново има протести. Доколкото виждам младите хора не искат да връщат БСП, а да се смени изцяло системата, но има такава мантра, че едва ли не, ако подкрепяш протестите си комунист. А изборният закон не е пипан точно от управлението на БСП, тоест ГЕРБ не е ли отражение на БСП?

Моето мнение за ГЕРБ, познавам доста хора там е, че ГЕРБ е по-доброто лице на БСП или другото лице на БСП. Макар че като ги гледам как действат, те действат точно както комунистите – инатят се точно както комунистите (както се инатеше и Луканов през 1990 г. ) и по-късно през 1997 г. за малко да стигнем до гражданска война, помните барикадите в цялата страна. Що се отнася до самите протести те са различни – те се сляха 2 протеста според мен. 

Единият е на Румен Радев и хората, които го подкрепят и искащите да се върне БСП на власт?

Нямам предвид това – сигурно там има и хора, които симпатизират на Радев, макар че не са много сред тези 50-60 000, които бяха онзи ден на големия протест. Сляха се два протеста, ако вземем за пример 2013 г. През 2013 г. имаше един спонтанен протест – една серия от протести около сметките за тока. Много народ излезе по улиците – най-различни хора, беше неорганизиран, но голям. Говореха се различни неща тогава, че протестът е доминиран от Алексей Петров и т.н. В крайна сметка си беше протест и хората излязоха на улиците. По-късно през юни пак млади хора излязоха на улиците – срещу назначението на Пеевски за шеф на ДАНС. Тогава пресата на Орешарски ги титулуваше „умните и красивите“. Сега двата протеста се сляха и излязоха най-различни хора – не може да се каже, че това е протест само на „Демократична България“ и БСП. На всичкото отгоре той беше предизвикан от акцията на „Да България“ и Христо Иванов в Росенец.

Има критика, че нищо не идва случайно, което е факт. Дали няма обвързаност между акцията в Росенец, Антикорупционният фонд и тяхното разследване за „Осемте джуджета“ и един опит на Румен Радев да си „спаси кожата“ казано на жаргон. Дали тези събития не са обвързани – има ли идея за бъдещ проект и коалиция между „Да България“, и лява структура, която сега се заражда?

Абсурд! Това не може да бъде допуснато – хората в „Да България“ като Велизар Шаламанов, като Стефан Тафров, Ивайло Мирчев, Христо Иванов. Всички тези хора няма как да допуснат такова нещо. Координация с президента не е имало и няма как да има, защото, ако е имало координация тя щеше да се прояви – той четвърта година е президент.

Хронологично се случи така, че ден след акцията в Росенец Прокуратурата влезе в Президентството, Румен Радев започна да подканва хората да го подкрепят и се навързаха нещата. „Да България“ организира протест в Росенец и всеки, който е страничен на случилото се започна да се пита дали няма някаква организация?

Сигурен съм, че акцията на „Да България“ е добре обмислена, защото това е една символична акция – трябваше да се посочи този плаж и завладяна територия. Но през цялото време на кризата с коронавируса (още февруари и март), ако помните в сайта на „Демократична България“ и „Да България“ ще видите колко позиции по най-различни проблеми и икономически и външнополитически и колко декларации и то смислени предложения към властта са правени, на които няма никакъв отговор. Една такава акция получи широк отзвук. А що се отнася до влизането на въоръжени лица в президентството – това е безпрецедентно и независимо кой е президент трябва да се реагира. Ако бяха арестували съветниците след работно време и като знаем кой е главен прокурор и по чия поръчка действа – това не можеше да бъде посрещнато спокойно.

Самото говорене на Румен Радев не е ли малко притеснително?

Румен Радев няма нашите симпатии меко казано – няма сред нас негови симпатизанти и привърженици и няма как да има. Знаем как спечели изборите, кой го препоръча – всичко това е ясно. Той в момента е под ударите на тези 4 души, които споменаваме – сарайската групировка, неговата партия в опозиция – това са си негови битки. Освен това не съм сигурен, че въпреки че заяви, че ще инициира промяна в Конституцията, ще го повтори и дали ще е толкова решителен по-натам, когато правителството падне и дойде време да се правят конституционни промени.

Бойко Борисов отправи питане към Христо Иванов, което е логично – с кого би управлявала „Да България“, ако влезе в парламента? Тъй като е възможно да прескочи 4% бариера, но да няма достатъчно гласове за самостоятелно управление. В каква коалиция би участвала „Да България“ или ще остане в опозиция до края на следващото правителство?

Въпросът е кой ще управлява? Логично и близко до ума е да му зададем ние въпроса – а кой ще е опозиция? Важно е кой ще управлява, но е важно и кой ще е опозиция, защото ГЕРБ като ги гледам и като знам как се държаха по времето на Орешарски …. работата беше свършена не от ГЕРБ. Натискът върху Орешарски беше точно от демократичната общност най-вече. Редно е да се попита кой ще бъде опозиция, защото аз не вярвам, че ГЕРБ би могла да е смислена опозиция.

Що се отнася до коалицията и как ще се управлява – първо е важно да се отиде на предсрочни избори. И второто, което е важно, е да разделим проблема. От една страна трябва да се управлява и да се състави правителство и да се правят реформи. От друга страна има и друга част от управлението и това са конституционните реформи – да си оправим държавата.

Има ли ресурс „Да България“ да инициира подобно нещо и да е в основата на такава промяна? Тъй като младите хора, които са на площада, голяма част от тях нямат представителство в Парламента, а искат да имат такова. Може ли в лицето на „Да България“ да се появи това представителство? Да не се окаже, че както преди 30 години голяма част от вас са били подведени, така пак ще бъдат подведени младите? Има ли ресурс и възможности „Да България“ да организира подобни промени?

„Да България“ има огромен потенциал като хора, които виждам на Националния съвет. Много от тях са публично известни – нямам предвид само Мануела Малеева, Стефан Тафров. Страшно много са хората, които са публично известни  – добре говорят, добре мислят и имат морал, могат да влязат в управлението и ще се справят. Твърдя, че имаме най-сериозния кадрови потенциал, който съществува в една политическа партия в момента. Твърдя това, защото ги познавам, а имам представа и от потенциала на другите партии. Друг е въпросът по отношение на „ремонта на държавата“. Тук вече „Да България“ и „Демократична България“ ще трябва да преговаря с всички и да постигне консенсус по промените в Конституцията – промените, свързани със структурата на главния прокурор.

За толкова години другите партии, ако искаха промяна, досега да са я инициирали. Едва ли разчитат на това хората да скочат да протестират, така че надали ще имате кой знае каква подкрепа в това отношение.

Така е обаче нека да поставим въпроса така – преди години разсъждавахме погрешно. Едва ли БСП като поставим въпроса за реформа в съдебната власт и извеждане на прокуратурата извън нея, те ще искат. Защо да го поставяме на обсъждане с БСП и ДПС като знаем какъв ще бъде резултатът? Това беше едната гледна точка, но другата гледна точка е, че като не искаме преговори с тях ние ги оставяме в зоната на комфорта и нищо не искаме от тях, а хората гледат. Едно е да им кажеш: елате да седнем на масата, защото трябва да съберем 160 депутати в най-лошия случай или 180 в добрия, за да приемем тези конституционни промени, които са в интерес и на вашия електорат и на всички хора, тъй като става дума за държавата. И когато те кажат, че не искат да преговарят у кого остава топката? Затова лично аз изповядвам и тази позиция на „Демократична България“ – що се отнася до държавата трябва да се преговаря с всички. Що се отнася до управлението – зависи от конфигурацията, но не виждам коалиционен партньор от една страна. От друга страна виждам много сериозен резултат на „Демократична България“ този път, за разлика от миналия път.

Вие промени в Конституцията ли ще търсите или свикване на Велико Народно събрание? Промени в Конституцията може да се правят и в сегашно народно събрание, без да се налага свикване на ВНС, защото то е доста трудна задача. Може и да няма капацитет за това – от приелите предходната Конституция доста не са между живите, а сред младото поколение може да няма достатъчно опитни?

Сегашното Народно събрание пази Боже да тръгне да прави промени в Конституцията. Няма и да има време, аз съм убеден, че другата седмица ще има оставка. Що се отнася до това дали да се свика Велико Народно събрание или Обикновено такова – моето мнение и това на колегите в „Демократична България“ е, че не трябва да се бърза – трябва да се направят промени. Например промяната главният прокурор да се избира от Народното събрание. През годините е имало много идеи – тази идея може да стане и без Велико Народно събрание. Също идеята за областно самоуправление, индивидуална жалба до Конституционния съд от гражданите и има неща, които може да се случат в рамките на Обикновено Народно събрание. 2014 г. Реформаторският блок излезе с 6 стъпки за промяна на България – следващото правителство да бъде с ограничен мандат 2 години, през които държавата да се стабилизира и след това да се разпусне Народното събрание и да се отиде на Велико Народно Събрание. Това беше заявката. На преговорите с Бойко Борисов, когато „Реформаторският блок“ влезе в коалиция с ГЕРБ, се отстъпи от това. Борисов не се съгласи  – за съжаление тогава не трябваше да се прави този „исторически компромис“, но той се направи. Така че разумният подход е този  – да приемем следващото Народно събрание с някакъв ограничен мандат – да има предварително разписано споразумение, за да има време – година, две за дебат върху една бъдеща нова Конституция и след това да се пристъпи към Велико Народно събрание. В този момент няма готовност за това – не сме имали сериозен дебат.

„Да България“ има ли разписани тези идеи като стъпки, които трябва да се следват, а не тепърва да трябва да се описва? Управленска програма например. Очевидно вървим към избори – без значение дали ще бъдат след седмица, месец или 7 месеца.

Имаме 9 комисии, които работят и част от документите са готови, но основното в тези документи  са две неща – от една страна модернизация (под това понятие са всички реформи, които трябва да се извършат – текущи от управлението), а от друга страна са институционалните промени и те трябва да вървят заедно. Тези институционални промени трябва да отпушат енергията на хората, защото едно правителство без енергията на хората какво може да направи. Това отпушване на енергията на хората трябва да стане чрез тези институционални промени. На първо място и основен приоритет са промените в съдебната власт. В самия парламент също има нужда от промени, защото изборния кодекс се приема с обикновено мнозинство. Това ще рече, че от 121 депутати, ако 61 гласуват „За“ може да обърнат политическата система на България с краката нагоре. Освен това опозицията във всеки български парламент практически е слаба, защото липсват т.нар. „органически“ закони. Не може всички закони или законът за виното или пчеларството да се приемат със същото мнозинство, с което се приема да речем изборният кодекс и закони, които третират данъчното облагане. При сегашната ситуация и начина на правене на закони в парламента практически опозицията няма шанс. Тя има шанс когато има квалифицирано мнозинство по определени важни закони, особено тези, които третират правата на човека. Трябва да се извърши една поредица от реформи – като се започне от съдебната власт, която ще трябва да се извърши в режим на диалог.

Може ли да се получи така, че „Да България“ да се яви самостоятелно на избори или ще се гони някаква коалиция с представителството на други десни фигури като Радан Кънев например? „Да България набра популярност, единично ли ще се яви на избори или в коалиция с други, мислещи като тях?

Ще се явим заедно на избори като коалиция „Демократична България“ – в която сме „Да България“, ДСБ и „Зелените“. По този въпрос няма спорове, тази коалиция няма да се разширява. Основата на коалицията ще се разширява посредством листите вероятно ще има включване на много хора, но не очаквайте нова коалиция преди изборите.  В този случай предпочитаме изразът „демократична общност“, а не „градска десница“ или десни. Не за друго, просто на този етап е странно да се определяме като десни. Дясна или лява идеята за държавност и за правосъдие.

Много критики търпите в това отношение, че от „Да България“ не сте типична десница, а залитате към социалдемократични идеи и дори леви такива.

Познавам много десни хора и с някои от тях съм в контакт често. Одеве споменах бившия военен министър Велизар Шаламанов и Стефан Тафров – един от изтъкнатите ни дипломати. В „Да България“ има доста хора, които имат собствен бизнес и са с десни убеждения, но това няма никакво значение. В момента дясна партия всеки може да направи – да речем хипотетично във „Факултета“ в София може да се учреди една дясна партия – да се съберат 10 заможни роми и да я направят. Те ще я направят и ще има добри документи и наистина ще е дясна, но във „Факултето“ управлява Мешерето. Докато управлява Мешерето няма значение каква партия ще направиш – тя ще бъде изядена и маргниализирана. Това се случва в завладяната държава – трябва да си освободим държавата, да освободим терена на политиката и да разширим неговият контекст. Полека лека през годините ще се пренастрои самата система. Едва ли след 3-4-5 години картината за българските политически партии ще е същата. Няма да е същата категорично! 

Има твърдения, че зад „Да България“ стоят интересите на „Отворено общество“, „Америка за България“, Сорос, Соросоиди и т.н. Вижте как се навързаха и събитията – протести в Росенец, влизането на прокуратурата в Президентството и Румен Радев, след което САЩ първи заявиха, че подкрепят протестите и демокрацията. Едва след това реагира и Европа. Какво ще кажете на тези хора, които биха били зад идеите на „Да България за реформи, но не ви подкрепят, защото „САЩ  ви плаща“.

Това навява на мислите, че цяла Европа и дори Америка са Соросоиди. В крайна сметка има ценности на демокрацията, на които Европа държи и САЩ също. Те са ги преживяли през годините, виждат какво става у нас и заемат позиция. Нас още от 2013 г. ни наричат „соросоиди“. Той и Путин в Русия работи срещу всички НПО-та, които имат връзка с такива организации от САЩ и Европа. Това е нормално да има такива международни мрежи от НПО-та и хората да взаимодействат. Една част от соросоидите, които са обвинени в случая, са групата сайтове около Иконмедиа и Иво Прокопиев. Аз съм техен читател от началото на 90-те. Това са единствените сайтове и вестници в група, които последователно държат позицията на т,нар. „качествена преса“ и качествени медии и имат цяла история оттогава насам – повече от 20 г. са пред очите ни и информират обективно. Не правят компромиси, ровят се добре. От другата страна погледнете другите медии с малки изключения.

Да, Канал 3, ПИК – медиите на Пеевски, То това разделение го има и в обществото – Пеевски и Прокопиев. Десни и леви, демократи и комунисти. И някъде там сме ние младите хора, които нито харесваме едните, нито другите и си искаме държавата. Това е слоганът на протеста.

Истинското разделение е граждани срещу мафията. Властта е обсебена и в това вече няма никакво съмнение. Тя е обсебена и понеже не сме глупави и вашето поколение не би трябвало да е толкова глупаво, че да си помисли, че като смени хората във властта ще си отвоюваме институцииите. Ние трябва да променим самите институции и да ги направим непропускливи по отношение на мафията и пропускливи по отношение на гражданската енергия и гражданите. Да ги отворим към гражданите и да ги затворим към мафията. Това става чрез промени в съдебната власт и връщане на властта на хората. Най-доброто връщане на властта е да оставим хората да се управляват по места. Да им оставим правата и правомощията и тогава онзи, който иска да наруши закона и да дава рушвет, ще бъде в затруднено положение. Той отива в общинския съвет и не става, след това трябва да отиде в областта, ако иска да вземе обществена поръчка, свързана с регионалните ресурси и най-накрая да опита в министерството. А сега просто си взема куфарчето и отива в министерството и си пазарува директно от София. Така че реформата в институциите ще гарантира, че това няма да се случва.

Относно лустрацията много хора ще ви обвинят, че търсите да вадите „скелети от гардероба“ – лустрация 30 години по-късно е малко странно понятие. Това е като искането да се прави разследване на приватизацията със задна дата. Да ви попитам към кого ще е насочена тази лустрация? Тя трябва да е насочена към тези, които държат задкулисието – агентите на Държавна сигурност. Това включва ли политици, общественици? Защото има и журналисти, които работят с тях, прокурори, данъчни. Това не е малка част от обществото, ако търсите лустрация това е реваншизъм в известен смисъл?

Лустрацията има много измерения и едно от тях е да го лишиш от правото да заема държавна длъжност. Бившето ченге например.

Да, ама те и сега не заемат държавни длъжности – те стоят зад кулисите?

В много случаи те преподават в университетите – има даже цял университет – „Унибит“. Лустрацията има много измерения и едно от тях е това, което се случи в Полша. Те намалиха наполовина, ако не и повече, пенсиите на бившите държавни служители на тяхната държавна сигурност от комунистическо време. Те взимат огромни пенсии затова, че са преследвали хора. Те непрекъснато това са правили – комунистическата полиция преследваше хора, рушеше човешки съдби. Да не говорим, че престъпленията по време на комунизма и геноцидът срещу нашите съграждани турците – тези хора също трябва да получат справедливост – преследваните по време на Възродителния процес и тези, които са извършвали тези престъпления. Това, че е станал на 70, 80 или 90 години не е от значение. Нали гледате какво става в Източна Европа – там бяха съдени хора на преклонна възраст. Един от тях умря в затвора – за престъпления срещу човечеството (защото за мен геноцидът е това) не трябва да има давност и такива престъпления трябва да са винаги актуални и този, който ги е извършил, винаги трябва да получи наказание, макар и с голямо закъснение. Справедливостта не може да кажем, че има давност – минало е време какво да се занимаваме с тия неща. Ето един убиец на деца, минали са 20-30 години да го оставим. Лустрацията в цялостното й измерение трябва да бъде приложена и аз съм убеден, че ще е така. Преходът за мен не е приключил, той не може да приключи с една завладяна държава. Той трябва да приключи с правова държава, върховенство на закона и институции, които са така организирани, че да отразяват волята на обществото. Това е Преходът и навсякъде в Източна Европа, макар и проблемите в Полша и Унгария, там Преходът приключи с новите институции и включването на гражданите във властта и управлението. При нас нещата се развиха обратно. Това общество е така организирано, че систематично да изключва гражданите от властта и да ги включи само в режим на гласуване. „Господин за един ден“ и оттам нататък институциите са отворени навътре, но навънка вратите са затворени. Затова българите са намръщени и всеки ден имаме проблеми. Затова на бизнеса му е трудно и бизнесът в България е скъп и всеки гледа да се застрахова, защото няма правосъдие и ако стане беля и не си получи доставката ще се оправи онзи, който получи повече пари, а не онзи, който е прав.

 

 

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *