Румен Гечев: „България не е фалирала при Жан Виденов, имаше държавен преврат!“

Къде бяхте на 10 ноември 1989 г?

На 10 ноември бях главен асистент в катедра „Политическа икономика“ във Висшия институт „Карл Маркс“.

Какви бяха усещанията и реакциите на хората около вас?

Донякъде имаше шок, тъй като никой не очакваше такава промяна, която се случи изведнъж, която изглежда е подготвена от определен кръг от хора (вътрешно и външно). В цяла източна Европа предстояха такива промени, но така или иначе едва ли някой освен малцина „просветлени“ е бил подготвен. Така че беше неочаквано и имаше съмнение накъде ще тръгнем и какво ще се случи оттук насетне. Още повече, че тогава бях млад баща – имах две момчета и всеки един българин е мислил за това какво ще се случи в следващите години.

Защо решихте да се занимавате с политика? Лична облага ли се търсеше тогава или идеята беше водеща?

За лична облага въобще не може и да става дума. Да припомня, че през 1986 г. аз спечелих конкурс на фондация Fulbright, която имаше споразумение чрез американското с българското правителство за такъв конкурс и аз бях първият българин, който замина за САЩ след спечелен конкурс на дългосрочна специализация в Държавния университет в Илинойс. Отидох там през 1987 г. август и се върнах през май 1988 г. В началото на промените бях сред малцината български икономисти, които знаеха за какво става дума и имаха теоретична подготовка, а и лични наблюдения. Така че аз знаех какво е пазарна икономика и какво ни очаква в следващите години.

Все пак защо влизате в политиката, а не сте просто един съветник на хората, които искат да се занимават с политика?

Още като студент през 1980 г. бях поканен да стана член на БСП и партията ме покани да се включа в предизборната борба, защото бях подготвен млад човек със специализация в САЩ. Всяка политическа сила не би се отказала – тук не става дума за личността на Румен Гечев.  Такива кадри винаги се търсят, така че аз имах усещането, че мога да помогна в този преход и мисля, че бях морално задължен да продължа и да откликна на това, защото все пак си давах сметка, че преходът ще бъде изключително труден, противоречив и тежък, тъй като имах впечатления, но знаех, че за да стигнем до нивото на развитите пазарни икономики (каквато беше американската по това време) имахме да извървим много тежък път.

Защо според Вас БСП спечели изборите за ВНС и имаше мнозинство при подготвянето и гласуването на Конституцията, след като по това време е имало редица митинги, организирани от „СДС“ и нагласите са новосформираната десница да спечели изборите ?

Всяка партия в демократичното общество има право да се яви на избори – така се яви и БКП, а по-късно БСП. Мисля, че тази промяна в името стана 1990 г. , а това, че другите източноевропейски социалистически партии са били по-малко успешни от българската сигурно се дължи на различни фактори. БСП се оказа по-устойчива – тя е приемник на БКП и други социалдемократически партии още от края на 19 век и е 130 години на политическия терен. За да се задържи толкова дълго очевидно намира подкрепата на значителна част от българското общество.

Какво мислите за предложението на ГЕРБ за свикване на Велико народно събрание и нова Конституция? – това са и исканията на една част от протестиращите?

ГЕРБ преследват две цели – искаха да спечелят време и да отклонят вниманието от страхотния скандал как премиерът на една страна-член на ЕС сладко си „спи“ до 2 млн лв. или над 1 млн евро според експерти, които прецениха това чекмедже пълно с банкноти от 500 евро. Прочутата „Мата Хари“, която продължават да крият премиерът и главният прокурор и съдебната система на България и за да излязат от този страхотен скандал те почнаха да пускат разни димки. Уверявам ви като човек, който е преподавал в много страни по света. Наблюдавал съм телевизионни дебати и политическия живот, но съм сигурен, че и в Африка, ако бяха показали премиера в такова безпомощно състояние до тия пари, злато и пистолет, той нямаше да остане на власт повече от няколко часа. Те трябваше да предприемат някакви странни, противоречащи на здравния разум действия – предлагат някаква нова Конституция месеци преди изборите. Всичко това завърши с крах и разбира се е в техен минус. Този опит се провали, въпреки че те имаха достатъчно гласове в парламента, но очевидно даже и сред техните редици се намериха разумни хора, които им казаха, че това няма как да мине.

Нужна ли е нова Конституция на България – старата правилно ли беше конструирана?

Според Европейската комисия и Венецианската комисия няма проблеми с Конституцията на България. Аз съм си изработил професионален критерий когато става дума за икономическа политика гледам нормите на нашите европейски партньори. Сигурно както във всяка Конституция може нещо да се поправи, но вижте в САЩ – от приемането на Конституцията за 250 години имат само няколко поправки в нея и то в крайна необходимост. Пипането на Конституцията трябва да се прави внимателно и от експерти. Аз не съм такъв, но не мисля, че българската Конституция е виновна за състоянието, в което се намираме, а то е: първи по корупция, първи по смъртност, грабежи, претопяване на населението. Последни сме по конкурентноспособност, според ЕК и статистиката сме последни и по стандарт на живот. Не ни е виновна Конституцията. Просто тя очевидно не се прилага достатъчно добре и очевидно е, че законите, които мнозинството в последните 10-11 години превърна в швейцарско сирене с десетки и стотици промени – очевидно, че това не работи добре. Затова очевидно не е виновна Конституцията не само според мен, а и според нашите експерти по конституционно право и нашите партньори от ЕС.

Има критики към кръглата маса и като цяло към прехода, че е организиран от висши служители в  бившата държавна сигурност и, че са се раздавали куфарчета с пари на определени лица – т.нар. кредитни милионери“ . Вашият коментар – това план на БКП за „изкуствен преход“ ли беше? 

Има серия от легенди, които се разнасят в средствата за масова информация, с които съм запознат, но няма как да ви кажа дали това е така. За да ви кажа дали това е така трябва да имам някакви аргументи, а до 1991 г. аз съм главен асистент, а след това станах и доцент в Икономическия институт „Карл Маркс“, който по-късно беше прекръстен на УНСС. По това време не съм бил член на ръководството на БКП и щях да съм последният човек, който някой щеше да информира за такива планове. Дали е имало някаква организация и подготовка – без конкретни аргументи няма как да ви кажа. Все пак като човек, който е имал достъп до информация (коментари и разговори с хора, които по това време са били във властта), то аз споделям общественото мнение, че най-вероятно някои хора са се подготвяли за този преход и то е логично, тъй като това е станало в цяла източна Европа и България не прави изключение. Това, че тези хора, които са се подготвяли за промяната, са били от кръговете на партията, е напълно възможно. Тогава не е имало друга партия – кой друг да го подготвя? В България е имало една партия – БКП и някои хора в тази партия са знаели, че се готвят промени. Това личи и от поведението на елита на БКП през 80-те години и в някои страни от източна Европа едва ли някой се съмнява, че са готвени промени. В бивша Чехословакия и Полша промените започнаха още от 1980 г. Няма как да съм бил вътре в нещата като млад доцент и асистент и както се шегуваме с някои приятели – нас ни няма в тези списъци очевидно с т.нар. „куфарчета“.

Ако трябва да направим анализ – според вас в първите години след промяната правилно ли постъпиха тези, които отговаряха за прехода от планова към пазарна икономика?

Трябва да има някакви критерии, за да преценим дали е правилно, но очевидно не е правилно, тъй като резултатите не са особено добри. Промените настъпиха изведнъж, разпадът на икономическата система в източна Европа беше внезапен. Имахте предвид два фактора- до януари 1995 г. според статистиката в България са приватизирани под 1% от активите на държавните фирми. Има 5-6000 фирми, които през 1990 г. попадат в небрано лозе. Те не са подготвени, пазарите се разпадат – вътрешните и международните такива. Разпада се валутната система на разплащане между страните-членки на СИВ. Изведнъж буквално за няколко седмици се преминава от превод на рубла към немски марки. В България почват промени, а уверявам ви по това време само няколко икономисти са имали представа какво е това пазарна икономика и само някои от ръководителите на държавни фирми са имали представа от държавна икономика и са осъществявали външна търговия. Тоест това са експортните държавни фирми и някои от големите държавни фирми, които са контактували понякога и пряко с външни пазари. Техните ръководители са знаели за какво става дума и са могли да адаптират техните фирми към тези внезапно променили се условия, но това е капка в морето. Колкото и честни да са били стопанските ръководители, а по-голямата част от тях аз мисля, че са били наистина честни хора и са искали да осъществят промяната, но те никога не са чували за маркетинг. Те не знаят какво е пазарно търсене и предлагане, те не са знаели какво е ценообразуване. Техните контрагенти – държавните фирми при плановата икономика знаят какво количество да произведат. С какво качество ще бъде то и кой ще им достави ресурсите за продукцията. Изведнъж се оказва, че те нито знаят кой ще им доставя суровини и материали, нито знаят къде да си реализират продукцията. Трагедията беше много голяма в първите години и заради това настъпи икономически взрив, който е бил неизбежен независимо кой управлява. Все пак в България реформите се забавиха твърде много. Според данни на НСИ към януари 1995 г. са били приватизирани под 1% от активите на държавните фирми, а през 1997 г. Чехия закри министерството си за приватизация, защото бяха приключили процеса, а България почна от нулата 1995 г.  През 1996 г. извадихме от забранителния списък за приватизация големите фирми. Този списък беше приет през 1990 г. Когато Чехия, Полша, Унгария бяха на финалната права на процеса по приватизация ние бяхме в началото. Тоест могло е и по-добре, но не е организирано по-рано.

Защо се случи така, че изостанахме от другите държави от бившия съветски блок? Заедно с румънците движехме заедно на последните места?

Много логичен въпрос. Факторите са различни – България и тогава беше по-слабо развита в технологично отношение от бивша Чехословакия, Унгария и Полша – това е безспорен факт, което не е оправдание разбира се. Промените в България бяха хаотични и непоследователни. Сменяха се различни правителства, като първите изкараха по 6-8 месеца. Тяхната задача не беше да ускорят реформите, а да утвърдят определени олигарси. Например правителството, което уж не беше политически оцветено, но всички партии носят отговорност, че твърде дълго поддържаха правителството на един от любимите ми професори – проф. Беров. Беше ми преподавател по стопанска история в Икономическия институт „Карл Маркс“. Неговият екип имаше други задачи – до януари 1995 г. в България не беше направено нищо за преструктуриране на икономиката. Тоест беше сбъркан подходът. България направи груба грешка, мислейки си, че прави крачка към пазарната икономика като съсипа селското стопанство. В Чехия не свалиха нито една керемида и тухла от техните кооперативи, напротив те ги запазиха и направиха нещо много разумно. Какво направиха те? Какво върнаха те на хората, които са включени в чешките кооперативи след ВСС? Направиха ги акционери и собственици на дялове, с които са влезли в техните ТКЗС-та и аграрно-промишлени комплекси. Чехия си запази селското стопанство, растениевъдството, напоителните системи, животновъдството. Тука излъгаха българите определени десни хора. В това число и тогавашния президент Желю Желев, който казваше, че селяните ще станат милионери и нека да върнем земята в реални граници и стана тя каквато стана. Изглеждаше добре на думи само.

Стратегическа грешка в България е връщането на земята в реални граници. Нито една друга източноевропейска страна не направи такава стъпка и в България тя оказа пагубен ефект. Като си съсипеш селското стопанство неговото възстановяване след това струва много пари. В България е имало малко над 11 млн декара поливни площи, които са били съвременни и по европейски стандарт. Към момента имаме по-малко от 1 000 000. През 1995 г. бяха направени сметки колко ще ни струва възстановяването им – беше над 1 млрд щатски долара в твърда валута, за да се възстанови отново на 11 млн декара. Това беше 7-8 % от БВП на България, тоест непосилно.

Но преди това има Луканов и стратегическата му грешка със спирането на плащането на външния ни дълг и купонната система?

Защо България е спряла обслужването на плащането на външния дълг? Ами никой не си задава въпроса какви са били възможностите на България да си обслужва външния дълг? Аз ще ви кажа – никакви ! През януари 1995 г. бяха оставени 350 000 щатски долара резерв, което е смешно. Това са джобни стотинки, така че Луканов не е имал друг избор ! Аз не съм негов поклонник, но все пак когато даваме оценка на някой за определено действие трябва да си отговорим на въпроса можел ли е да плаща? И отговорът е – не! Тъй като парите не ги е имало в резервите на БНБ. Той не е имал друг избор и е спрял плащането. Друг е въпросът, че това спиране е могло да стане с предварителна информация и поне опити за срещи с Парижкия и Лондонския клуб, които вече са функционирали и са водили преговори с други бивши социалистически страни. Вероятно е могло да стане по-подготвено, но така или иначе пари ние не сме имали. Не сме ги имали, тъй като този срив, който става в икономиката 1990 г. не е позволил изплащането. До 1983 – 1984 г. България не е имала никакъв проблем да обслужва външния си дълг и това може да се види от договорите, които са сключени и статистиката. След 1983 г. и дори от 1982 г. като погледнете потоците на външни заеми ще видите как България е почнала масивно да тегли заеми в долари от западни държавни частни банки. Така изведнъж страната се оказва в края на 80-те години при настъпващата промяна в невъзможност да си плаща дълговете поради срива на икономиката. Явно, че тези заеми в края на 80-те години не са били добре обмислени. Те са били твърде масирани, макар и насочени към българската индустрия. Така че се е получило, че към 1990/1991 г. който и да е управлявал не е имал парите, с които да плащаме дълга и затова се почват преговори с Парижкия куб на държавните западни банки, а след това на Лондонския клуб на частните банки. Водят се преговори до края на 1993 г. и се подписват споразумения и България започва да си плаща отново външния дълг при правителството на Жан Виденов – от 1 януари 1995 г. Българският народ плащаше по 1 млрд и 150 млн щатски долара на година през 1995 и 1996 г. При една рухнала икономика, която се мъчехме да възстановим, ние трябваше да плащаме по 10% от БВП на страната за покриване на външния ни дълг по силата на споразумението, което беше подписано при правителството на проф. Беров. Някои хора казват: „защо трябваше да плащате тези пари при тези тежки условия. Не можеше ли да ги оставите и да не се стигне до криза“? Да, ако не плащахме тези пари може би кризата щеше да бъде много по-лека, но не можеше да си позволим да не изпълняваме международните споразумения и за втори път да обявим невъзможност да плащаме дълга си. Това щеше да загроби България за дълъг период напред. Така че плащанията са спрени веднъж, защото не е имало възможност да се погасяват, и са възстановени през януари 1995 г., защото е подписан договор и трябва да си плащаме сметките.

В едно от последните си интервюта обаче Тодор Живков твърди, че няма такова нещо и дълговете на страната не са били толкова големи, колкото са били изкарвани. Вие сам споменахте, че във външнотърговските дружества е имало достатъчно специалисти относно пазарната икономика. Какво се случва с парите от тези дружества? Говори се, че попадат в определени кръгове, които пък после създават т.нар. олигарси ? Това е например кръгът „Монтерей“ и хората около генерал Любен Гоцев (мир на праха му) и генералите от ДС, които са разполагали с достъпа до тези средства и ресурси.

Ако е така, както казвате и вие и го пише и в медиите то тогава само три групи хора могат да знаят за това. Първата група от хора са тези, които евентуално са направили това отклоняване на средства. Аз също като вас допускам, че това би било възможно. Там обаче има втора група хора, които мълчат – това са хората в западните банки. Защо никой не казва, че след като е имало външнотърговски дружества и те са имали сметки в тези западни банки не е ли смешно да се казва, че западните банки няма да знаят на кой са сметките. Нима разузнаването на Франция и Германия не знае на кой са сметките? Разбира се, че знаят перфектно, но защо си мълчат? И третата група от хора – това са българското следствие, прокуратура и съдебна власт. Те какво правят 30 години и защо не намериха тези средства? Защо определени хора мълчат, след като бяха намерени средства? Уж някакъв диск щеше да дойде от швейцарските банки в България. Този диск дойде в Германия и г-жа Меркел и нейното правителство използваха този диск и си прибраха парите. Накараха немците, които са скрили пари в швейцарски банки да ги върнат, но нищо не се чу в България за този диск, той беше скрит. Даже човекът от НАП, който скри диска, стана депутат – те го покриха (мисля, че беше г-н Стефанов). Защо западните банки и специализирани служби мълчат, след като имат списъците и защо спи българската съдебна система ? Няма как аз да отговоря, след като аз такива сметки нямам и не съм участвал.

Вие в лицето на БСП управлявахте държавата по времето на Луканов, Виденов, тройната коалиция и Орешарски. Нищо не се направи и по ваше време за разследване на приватизацията, макар че това е в прерогативите на прокуратурата – инициативата можеше да дойде от страна на правителството и МС.

Беше поета инициативата. Правителството на Жан Виденов подготви т.нар. „бяла книга“, с което се целеше да се влезе в дирите на тези, които формално са членували в БСП. Беше нададен страхотен вой и върху премиера Жан Виденов беше оказан колосален натиск психически и политически да не излязат имената в тази бяла книга. Аз не съм се занимавал с нея, тъй като моите отговорности бяха други. Най-вероятно това е една от причините да се иска оставката на Жан Виденов от вътрешнопартийни среди, които се страхуваха, че може да излязат наяве факти, които не са лицеприятни. Правителството се е опитало със своите информационни източници и със службите, които са били тогава под контрола на премиера, да извади наяве нелицеприятни факти за хора, които са участвали в приватизацията и са забогатели по един непривичен начин.

Това включва и хора от БСП?

 Разбира се. Трябва българите да се обединим около едно нещо, че когато става дума за нарушение на Конституцията и законите на България не трябва да има разлика между това кой е на власт и кой е опозиция. Кой е от СДС, БСП и ГЕРБ не би трябвало да има никакво значение. Държавните институции и българското общество са в правото си и имат задължението да стигнат до истината без значение от това кой към коя партия се приписва. Престъпникът и крадецът са такива без значение към кой се причисляват. Много хора се причисляват към една или друга партия когато тя е на власт, за да могат да крадат. Това е неприемливо и недопустимо !

Защо БСП не пое курс към въвеждане на валутния борд още при Луканов, а трябваше да се чака след падането на правителството на Жан Виденов?

Чудесен въпрос ! Много е важен неговият отговор – ще ви дам информация от източника. Част от тази информация с години е крита, аз в някои интервюта съм я казвал, но това се крие. Не би било възможно 1990 г. да се въведе валутен борд, тъй като паричният съвет е специфичен механизъм. Едно от изискванията е българската валута да има покритие в чужда, конвертируема валута. Тоест, ако имаме 16 млрд лв. в обръщение трябва да имаме 100 % – 8 млрд евро в резерва в националната банка. 1990 г. ние не можем да си плащаме външния дълг, камоли да имаме валутни резерви, с които да покриваме, ако минем към паричен съвет. България не би могла да мине към режим на паричен съвет без помощ. По това време банките, които си чакат парите от България, няма как да отпуснат нов заем при положение, че 1990/1991 г. сме спрели да си плащаме главницата и лихвите. Би било налудничево някой да отиде и да каже: „абе ние спряхме плащанията, но дайте ни 800 млн щатски долара, за да правим паричен съвет!“. Те биха се изсмели на такова искане и надали някой с капка разум би искал такова нещо.

Второ – през 1991 г. България не е член на МВФ. Как тогава МВФ да даде пари на България при положение, че ние сме в началото на реформите, моткаме се 5-6 години, бавим реформите и трошим нервите на МВФ и те бяха казали, че ще отпуснат пари, ако вървят реформите. През 1993/1994 г. Естония и Литва имаха паричен съвет, но при други условия – те бяха активен член на МВФ и правеха реформи, а България не е правела. Преговорите за паричен съвет в България ги водеха вицепремиерът Румен Гечев и Димитър Костов във МВФ и Световната банка. От пролетта на 1996 г. заедно с МВФ дойде директорът на МВФ за източна Европа Майкъл Деплер. В разговори с нас, премиера Виденов и шефовете на БНБ той каза, че те са готови да осигурят на България нужните валутни средства. По наши смети, съвместно с МВФ ставаше дума за между 650 – 800 млн щатски долара изведнъж, в пакет, за да излезе България от кризата и да се въведе паричен съвет. Има решение на МС с премиер Жан Виденов, има и аудиозаписи и протоколи. На тези заседания ние сме взели решение за паричен съвет. Преди това имаше политическа подкрепа малко над 50% във висшия партиен съвет на „Позитано 20“. Правителството, за да вземе такова решение и коренна промяна – да промени закона на централната банка, то трябва да има политическа подкрепа. Тя беше много слаба, но решението мина. Лично аз като вицепремиер и министър на икономиката, заедно с министъра на финансите Димитър Попов, влязохме в парламента и защитихме необходимостта от паричен съвет през октомври 1996 г. Бяхме изготвили Закона за паричен съвет и имахме готовност около Коледа този паричен съвет да бъде въведен. Тоест паричният съвет е подготвен от правителството на Жан Виденов и тогава всички останали бяха против паричния съвет. БСП и правителството на Жан Виденов се оказа право, че той трябва да бъде въведен. Олигарсите и разбойниците не искаха да се въведе паричен съвет от 1 януари 1997 г.

Кои са тези олигарси? Кажете имена, така е много общо….

Има интервю в 24 часа на лидера на СДС Иван Костов, който казва, че ако Виденов и неговият заместник по икономическите въпроси Румен Гечев (не знам защо ме беше харесал, всъщност знам – не спомена нито министъра на финансите, нито БНБ) въведат паричен съвет ще влязат в затвора. Трябва ли да влизат в затвора Виденов и Гечев, че са предложили една система, която спаси България?

Казахте олигарси, но Костов не е олигарх?

Костов не е олигарх, но олигарсите бутаха Костов напред. Той не участваше в протестите, организирани от олигарсите, които не искаха паричен съвет. Той се присъедини и сложи лентата на челото си чак в последните дни на протестите и на 10 януари 1997 г. (не само според нас) беше осъществен държавен преврат. В резултат на този преврат станаха две неща – първо не позволиха на тези, които разработиха паричен съвет в България, да го въведат и да се решат проблемите с инфлацията и дисбалансите. Виждате, че този паричен съвет работи доста добре, а той беше внесен в парламента от правителството на Жан Виденов ! Въвеждането му беше осуетено, за да може олигарсите да откраднат при измисления курс 3000 лева за долар. Около 300 млн лв. бяха откраднати от българския народ в резултат на промените в курса. Как така валутният курс ще стане от 450 лв. за долар по Коледа през 1996 г. при вече процедури на затворени 15 банки от българския съд ще стане на 3000 лв. за един долар за няколко дни и изведнъж се върна пак на 1500 лв. за долар. Тук икономическата теория е безсилна ! Обяснението е, че тези хора използваха държавния преврат, за да не допуснат тези, които искаха да въведат паричен съвет, да го сторят, защото така БСП щеше да спечели следващите избори, ако беше показала, че може да стабилизира икономиката с помощта и парите на МВФ. Те искаха да откраднат още 300 млн долара, които бяха допълнително откраднати в резултат на играта с валутния курс (това показват данни на Стопанска полиция).

Кажете едно име, олигарси е общо понятие. За хора като Илия Павлов и Емил Кюлев ли става въпрос, които вече не са между живите? Може и да са лица, които в момента продължават да искат да диктуват събитията и затова е важно да ги споменете.

За да ви кажа конкретните имена трябва да имам конкретни юридически доказателства. Едва ли имам намерение да ходя по съдилищата и да доказвам конкретни имена – това не е моя работа. Вие самият казахте имената, тъй като тези хора, които се облагодетелстваха от държавния преврат, те изплуваха след това засилени икономически и придобиха още по-голямо влияние върху българската държава. Правителството на Жан Виденов им пречеше – например то искаше да продаде големите български фирми, които излязоха на тезгяха с решение на правителството на Жан Виденов. Те бяха в забранителния списък от 1990 г. до пролетта на 1996 г. (всички големи фирми в българската индустрия и хотелиерство).  Единствената читава сделка с големите фирми е на „Соди Девня“. Solvey владееше 12% от световния пазар на соди през 1995 г. Министърът, който осъществи сделката със Соди Девня, се казва Румен Гечев. Аз подписах тази сделка, тъй като бях упълномощен от българското правителство. Големите сделки бяха дадени на отделни министри да ръководят екипите, а другите сделки се водеха от Агенцията по приватизация. Тя продължи да ги води, но за големите сделки сложиха за ръководители на екипите хора от икономическото министерство. Единствената сделка, която беше завършена до края на 1996 г., беше ръководена от мен. 60% от Соди Девня бяха продадени за 160 млн щатски долара. Това предприятие по време на прехода беше с най-висока средна заплата, запазиха работните места и обновиха технологично фирмата. Нашият екип даде 60% от предприятието на Solvey – това е фирмата, която е доставяла техническото оборудване на държавната „Соди Девня“. Предприятието продължава да функционира и до днес с модерно производство и сигурен износ, а българските олигарси не искаха това. Те не искаха водещи чужди фирми да купят големите български – те искаха да ги купят на безценица и да ги разграбят. И успяха за голямо съжаление !

Тези олигарси станаха силни още от 1990 г. – когато БСП печели изборите. Тези олигарси не са се създали за два дни със сигурност, като за тяхното съществуване се е знаело и по време на управлението на Жан Виденов. Говорехме, че тогава е имало вътрешнопартийни противоречия в БСП и определени хора не са искали Жан Виденов да продължава да управлява и са подкрепяли олигарсите. Тези хора защо не бяха изгонени от БСП, на олигарсите не беше потърсена отговорност тогава, а не да се търси конфронтация между партии – БСП и СДС, а по-късно и НДСВ. За всички тези 30 години в хората има усещане, че политиците и олигарсите са много близки.

Вие сте прав, по принцип олигарсите и техните кражби не може да станат без съдействието на политиците. Това е безспорен факт и никой не може да го отрече. Това, което твърдя като член на екипа на Жан Виденов е, че една от причините правителството да бъде свалено е, че ние стеснихме възможностите на олигарсите да действат. Ето конкретни факти – тези, които вие споменахте не защото не са между живите (като Илия Павлов и Мултигруп, Емил Кюлев) няма нито едно действие на правителството на Виденов, което да е улеснило техните кражби. Напротив, те бяха свити. Как? Мултигруп имаше претенции към българската енергетика – Илия Павлов се опитваше да пробие заедно с руски олигарси, свързани с тогавашните политически кръгове в Русия, и да сложат ръка върху газоразпределелението в България. Имаше натиск от хора, свързани с тогавашния президент Борис Елцин, като в България дойде тогавашният министър-председател Черномирнин, които оказаха натиск върху българското правителство да даде т.нар. екстериториалност върху тръбите за пренос на газ от Русия през България към Европа. В тази редичка се беше наредил и Мултигруп, но ние отказахме на Илия Павлов и Мултигруп да дадем собствеността на земята и да я прехвърлим върху Газпром. Казахме и, че няма да се съгласим в Топенерджи да влизат Мултигруп и Илия Павлов. Тъй като ние отказахме това, защитавайки българските интереси, Мултигруп и други олигарси се включиха в свалянето на правителството и организираха метежа и държавния преврат, за да може да си „папкат“ спокойно и да крадат българския народ. Сваляйки правителството на Жан Виденов, което беше качило големите фирми на тезгяха, след като бяхме започнали да подготвяме предприятията за приватизация с небългарски фирми, така че никакви олигарси нямаха достъп и нямаше да участват в приватизацията на големите фирми. Щяха да участват само хора с доказан произход на парите и възможности за технологично обновление на тези фирми и хора, които дават допълнителен пазар.

Кой би могъл да участва в приватизацията на България през 1990 г. ? Питат ме: „защо не продадохте бързо фирмите“ ? Казах, че имаше закъснение, но кой ще купува големите български фирми 1990 г. ? Българските учители или лекари ли? Кой имаше пари да ги купи? Само престъпници, мошеници и натрупали пари от валутни спекулации от края на 80-те години и хора, които са могли да откраднат оттук-оттам, а те откраднаха впрочем от банките. Банките бяха ограбени ! Откраднаха каквото имаше в тях, за да купят евтини активи от държавните фирми и за голямо съжаление успяха.

Искате да кажете, че кризата 1996/1997 г. е предизвикана от това, че определени хора са искали да ограбят банките, за да може после да си купят предприятия ?

Не само, това би било много наивно и недостатъчно обяснение. Трябва да видим какво поема да управлява правителството Виденов, за да му дадем оценка трябва да видим то какво започва да управлява, на какви пачи яйца е насадено и какви са резултатите. Първо през 1994 г. България все още не изплаща никакъв външен дълг, а инфлацията е била около 130 % годишно. По време на освобождаването на цените и министър на финансите Иван Костов и премиер Димитър Попов инфлацията беше като при Виденов 1996 г. – към 500%. През 1995 г. инфлацията слиза на 34 % – четири пъти се сваля инфлацията през 1995 г. През 1994 г. за първи път България има позитивен икономически растеж след 1990 г. – 1,4, като през 1995 г. икономическият растеж е почти удвоен – 2,4. (което не е и толкова добре, защото икономиката все още не е реформирана). През 1995 г. с около 2 % намалява безработицата и се разширява индустрията и се увеличава износа. Няма как да сме знаели какво е състоянието на банките! 30 години се въртят едни и същи лъжи – по Конституция за банките отговаря БНБ и така е навсякъде по света ! БНБ дава лиценз на банките, тя прави банков надзор, тя контролира кредитораздаването и кой правилно или не получава кредити. На всеки министър му е забранено със закон даже да се обади и да пита кой и при какви условия е взел кредит. Дали някои министри са се обаждали въпреки закона е друг въпрос, ако е така този министър трябва да отиде в затвора. По Конституция банките се управляват от БНБ. Как така толкова години се сипе огън и жупел срещу правителството на Виденов и се споменават отделни имена, а знаете ли кой беше шеф на БНБ по това време?

Неговото име не е толкова популярно…

Защо така? Това случайно ли е според вас, млади колега? Не е случайно, тъй като фокусът се измества в друга посока вместо там, където трябва да е. Министърът си отговаря за неговите неща в министерството – финанси, икономика. Също не е случайно, че толкова години уж случайно се бърка, че професорът Румен Гечев е бил финансов министър, каква случайна грешка. Никога не е бил, аз бях министър на икономиката. Финансов министър беше друг човек много квалифициран – Димитър Костов. Обществото не знае кой е бил шеф на БНБ, не знае и законите, че БНБ носи отговорност за банковия надзор. Откъде накъде правителството на Жан Виденов ще носи отговорност, че нашата централна банка е давала лицензи на сервитьори, овчари, кравари и крадци, които правеха частни банки, за да откраднат от българския народ, но това не е единственото обяснение.  Към 15 банки фалираха през 1996 г. по следната група от причини – виновни са правителствата. Всички те имат вина, защото в продължение на 6 години приватизацията не е осъществена и кой получава пари от банките? Ти, ако имаш 99% държавна собственост кой тегли кредити от банките? Държавни фирми, то няма частни. Ами те като се движат по надолнището 5-6 години и се движат към фалита по-голямата част от тях, то как ще връщат кредитите си към банките? Първата причина за банковите фалити (не най-важната, но много важна) това е нереформираната икономика, което е отговорност на правителствата и държавните фирми, които не са могли да върнат кредитите.

Втората група от причини е пладнешки грабеж. Това е било замислено много добре. На моя въпрос към колеги от БНБ: „абе вие защо дадохте 82 лиценза на банки? С кой акъл в малка България давахте на всеки, който поиска, да прави банка и да краде? И отговорът знаете ли какъв беше? Ама чакайте, нали трябваше да развиваме пазарната икономика и да даваме лицензи на частните банки? Това, което учим студентите, е, че навсякъде по света е забранено частна банка нова да се лицензира без доказан произход на парите. Как са давани лицензи на банки през 1991-1993 г. ? Взимат заем от държавната банка и правят частна такава. Това е углавно престъпление и е забранено навсякъде по света – да се прави със заемни средства. Частните банки дали са върнали парите на държавните банки? Познахте, не са ги върнали без никакви последици !

Когато заставахте начело на държавата тези неща не ги знаехте, така ли?

Не съм знаел на кой са давали лицензи и не съм знаел, че са давали тези заеми при такива условия.

Наличието на банките го е имало когато идвате на власт – те са били вече много.

Били са много, но са били източени от губещи държавни фирми и крадци. Освен, че са вземали заеми, за да направят нова банка… Ами как ще направят иначе нова банка? Сега вече искат да покажеш 10 млн лв. , за да направиш банка, но вече е късно. Кой може да има собствени пари да прави банка 1990 г. ? Само мошениците. Откъде ще вземе пари един лекар или учител да прави банка? Или един футболист. Трябва някой извън закона да му даде тези пари, за да направи банка.

Малко изглежда странно когато толкова много партии в лицето на СДС, БСП и ДПС не знаят какво се случва в държавата при положение, че пред очите на всички се създават нови банки, които раздават заеми на поразия. Тези заеми трудно се връщат, защото хората остават без пари, създават се и пирамидите, които също прибират парите на хората. В един момент всичко това рухва и идва кризата по време на вашето управление. Малко ми е странно как така държавата в лицето на опозицията и управляващите няма да знае какво става с банките и БНБ.

Вие питате дали някой е знаел? Знаел е! Това няма как да стане без мълчаливото съгласие или активно участие на хора от всички партии. Но вие ме питате мен дали аз съм знаел? И аз ви обяснявам, че в този период съм бил преподавател в Икономическия институт. След специализацията 1987 г. до 1995 г. бях преподавател във водещи американски, английски, френски и други университети. Няма как един преподавател да знае кой и при какви условия е давал лицензи. Разбрах за това след първите три-четири месеца, след като влязох във властта. Централната банка и тогава (правилно) отказваше да ни даде подробности за кредитните портфейли, даже обобщени – без конкретни фирми. Правителствата нямат право на достъп до такава информация. Ние научихме от странични факти – проблеми, които започнахме да имаме в работата на отделни държавни фирми с банките и даже от факта, че към края на пролетта 1995 г. тогавашния шеф на БНБ Тодор Вълчев ми каза лично и аз предадох на премиера. „Момчета 1995 г. няма да можем да си изпълним ангажимента да ви преведем печалба от централната банка“. По закон, ако БНБ завърши баланса си на излишък то много малка част (около 5%) остава в банката, а излишъкът се предава в бюджета на правителството. И той каза, че тази година няма да може да преведат тези пари и когато го попитах защо, той отвърна: „нещата не се очертават добре и няма да сме на печалба през 1995 г. „. Когато една централна банка не е на печалба от нейните операции ( в това число и валутни), то нещата не са добре. Затова и ние се оказахме в небрано лозе. Някои хора са потривали ръце когато е избирано правителството на Жан Виденов, защото са знаели, че ни „качват на ските“ и ще управляваме икономика, която не е реформирана и се сгромолясва. Имаме и източена банкова система обективно и субективно и са чакали удобен момент и са потривали доволно ръце. Тези небългари, които само са грабили българския народ в този период, само са потривали ръце, защото за тях колкото по-зле, толкова по-добре. Колкото по-голяма е инфлацията, колкото по-гръмко е сриването на банките, толкова по-евтино те са могли да си напазаруват активите на българските фирми. С откраднатите пари от банките (те не върнаха заемите на държавната банка, даже собствениците на частните банки не върнаха парите, които бяха откраднали от собствените си уж банки). С тези откраднати пари те си купиха на безценица българската икономика 1997- 2000 г. и сега контролират огромна част от активите на България. Гледам, че сега ги разкарват по съдилища, но е твърде късно, тъй като държавата е разграбена!

Има колизия около вашето име и това, че отново ще участвате на изборите като кандидат за депутат. Казва се като довод, че вие сте участвали във фалита на държавата по времето на Жан Виденов и не е морално да участвате отново като кандидат за управлението на държавата. В телефонен разговор с вас спорехме за това фалирала ли е България през 1996 г. Сега имате възможност да кажете пред всички, че тя не е фалирала тогава! Защото вие твърдите, че държавата фалира когато не си плаща дълговете, а България ги плаща. Хората остават със следното впечатление – няма банки, те са фалирали. Нашите спестявания изчезват, левът се обезценява спрямо долара. Какво е това, ако не е фалит?

Тъй като се занимавам с икономика обичам точните понятия. Споделям разбирането на хората и те не са длъжни да го изразяват с категорията на икономистите. Никога една държава не може да фалира ! Няма такава държава, която да е фалирала !  Това противоречи на икономическата логика, но аз разбирам това, което хората имат предвид. Държавата не фалира – тя само може временно да се намира в състояние на неплатежоспособност за разлика от домакинствата и фирмите. Никога в света не е фалирала и не може да фалира една държава, даже Гърция не фалира по време на последните сътресения! Докато държавата си плаща дълговете тя не е във фалит, тя само може да е в затруднено положение. Как ще е фалирала държавата като точно по времето на Жан Виденов изплатихме 2,5 млрд държавен дълг. Те са изплатени не от Виденов или неговите министри, а от българите ! От 1990 г. до 31 декември 1994 г. не са плащани дълговете на България ! През 1995 г. само това ни липсваше – да почнем да плащаме и външни дългове. Фалираха банки, които аз обясних защо фалираха.

За спестяванията на хората – нека видим какви са фактите. За сметка на увеличение на бюджетните разходи и дефицит българите получиха 100 % от спестяванията си във фалиралите банки ! Това е наглост и малоумие някой да твърди как са изчезнали спестяванията. Вие отидохте до банката както и аз отидох и имах 350 щатски долара в Първа частна банка и си получих парите в долари като всеки български гражданин. Всеки български гражданин с депозит във фалиралите банки си получи 100 % от парите в лева с лихвите, в долари с лихвите, в немски марки с лихвите. Фирмите получиха 50% от спестяванията си, тоест те загубиха половината. Правителството каза, че няма как да поеме 100 % на фирмите, защото ще се разруши финансовата ни система, поехме 100 % на гражданите и 50% на фирмите. Ако гражданите през 1995 – 1996 г. не са се научили все още на принципите на пазарната икономика, а те нямаше и как да са се научили освен един малък кръг икономисти, то фирмите – този, който е направил частна фирма или ръководи държавна такава, то следва да разбира от елементарно управление на валути, Ами сега колко процента загубиха в КТБ фирмите? Лъжат как са били изгубени спестяванията!

Тези, които си получиха парите в левове усложниха нещата, тъй като хората бяха уплашени и имаха основание да се притесняват. Банките изплащат парите, но не се знаеше какво ще стане на другия ден и това пак беше използвано от мошениците да всяват паника. Всеки нормален човек, за да си запази парите, които е получил от банката, ако е имал спестявания. Всеки нормален човек отива на пазара и веднага гледа да си обърне левовете в долари. Мошениците го чакаха на завоя и така откраднаха още 300 млн щатски долара, създавайки паника и карайки хората да си обръщат левовете в долари. Доларите са малко на българския пазар и няма откъде да дойдат. Никой не може да предложи такова голямо количество долари и курсът „хвръкна“ нагоре. Хората, които вече си бяха обърнали спестяванията в долари, спечелиха в стотици проценти. Никой не е загубил никакви спестявания от гражданите – получил си е всичко с лихвите, но ако след това не е намерил начин да си запази парите, а те начините са били ограничени, то той е загубил.

Да не пропусна и това с пенсиите – огромна лъжа, как пенсиите били 3 долара! Нямам спомени моите баби и дядовци да са получавали пенсии в долари…

Пенсиите в левове, обърнати към курса на лева спрямо долара, правят 3 долара пенсии.

Вие сметнали ли сте го дали прави 3 долара, или се доверявате на хилядите лъжи от 30 години. Седнете и го сметнете дали е 3 долара, защото това силно ме развеселява. Никога не е била пенсията 3 долара! Правителството е дало оставка на 21 декември 1996 г. Държавният преврат не е срещу правителството, защото то не е сваляно никога. То си е дало оставката и след държавния преврат те твърдят, че пенсията е била 3 долара, което силно ме разсмива. Ако допуснем, че теоретично през февруари 1997 г. пенсията наистина е била 3 долара сега пенсията колко долара е млади колега?

Пак е 150 долара, което значи, че вие не сте си свършили работата за толкова години, защото това е срамно !

Срамно е наистина, моята майка е учителка и пенсията й след 38 години стаж е около 300 лв. Ако сега пенсията е 150 долара, а през 1997 г. е била 3 долара о, небеса! Сега пенсионерите трябва да живеят 50 пъти по-добре отколкото през 1997 г. ! Дали е възможно това? Мисля, че е доста нелогично. Ако попитате баба си дали живее 50 пъти по-добре, отколкото през 1997 г., то баба ви ще ви се изсмее!  Така че лъжат и няма такова нещо – де да беше така да живеем сега 50 пъти по-добре от 1997 г. ! Пенсионерите са все така в критично състояние, така че айде стига с тия лъжи и мантри, които се развиват, защото истината е съвсем различна !

Oще една препратка към нашия спор по телефона. Тогава ви споменах нещо, което и Ричард Ран каза в интервю за „Истории от прехода“, че тогава все още е имало някакво останало селско стопанство и хората са обработвали някакви земи. Повечето българи са си правили зимнина и буркани, което е спомогнало да се справят с кризата, докато сега никой почти не прави зимнина. Освен това един ден когато аз съм пенсионер да не дава Господ, но най-вероятно няма да имам и пенсия! Това не значи, че нещата се развиват добре, напротив. Това значи, че и БСП се е провалила в политиката си 2005/2009 г. и 2013/2014 г.

Предполагам, че от това, което ви казах, най-малкото ще ви накара да се замислите. Аз не ви карам да си промените мнението, но когато човек води дискусия, който и да е той, трябва да слуша внимателно и да проверява фактите, защото може някои от тези, които вие интервюирате да ви казват верни факти, а други да ви подвеждат, но фактите може да се проверят и са леснодостъпни. Не е ваша вината, че в продължение на 30 години се въртят едни ленти… Знаете ли, че след 1997 г. бях в забранителния списък с интервютата. На мен не са ми публикувани интервюта и журналистите, които ги взимаха, ми се обаждаха да се извиняват, че не им е позволено да ги излъчат от главния редактор, защото не им изнасяше някой да се опита да обясни кои са факторите и причините.

1997 г. излязох от политиката напълно съзнателно. Имахме среща с тогавашния шеф на БСП Георги Първанов, в която той ме покани да остана в парламента, но аз направих правилно и важно житейско решение да не се връщам в парламента, защото това ме съхрани професионално. Върнах се откъдето бях тръгнал – в академичните среди, защитих втори докторат на икономическите науки – т.нар. „голям докторат“, станах професор и обиколих света да чета лекции. Публикувах монография в САЩ – много е вероятно да съм единственият български икономист, който е публикувал собствена монография в САЩ. Публикувах монографиии в съавторство във Великобритания, Канада и Сингапур. Тоест аз си реализирах професионалните намерения и получих признание и оценка – международно и в България. В България станах директор на Центъра за устойчиво развитие в университета, участвах в международни конференции и организации. Това, че излязох от политиката през 1997 г. за мен беше много правилно решение и 2013 г. отново бях поканен от партията.

Стана дума за 2005/2009 г. – в момента имам доста големи различия с политиките и позициите на Сергей Станишев, но е и крайно неправилно да се принизяват някои от успехите на т.нар. „тройна коалиция“. По време не тяхното управление три пъти нарасна пенсията в реално изражение. Знаете ли какъв е годишния растеж през 2007/2008 г. , с който например сега се хвали Бойко Борисов? 6,5 % е растежът на БВП. Най-големите успехи на Борисов са около 4 % растеж.

В интерес на истината това бяха силни години за света като цяло 2001/2008 г.

Абсолютно, бих се съгласил, че колегите, които управляват в периода 2005/2009 г. имат късмета да са на гребена на вълната. Ако това е така значи все пак не са попречили и са се възползвали от тази вълна. 2007 г. преките чужди инвестиции в България са близо 9 млрд евро, а сега сме на ниво около 700 млн годишно – 10 пъти разлика над 1000%. За което има причина и съветът влезе в криза, но така или иначе 2005/2009 г. пенсиите се утрояват, рекорден икономически растеж и безработицата е рекордно ниска. Сега Бойко Борисов се хвали, че държавният дълг е малък, а знаете ли какъв дълг остави 2009 г. тройната коалиция ? 13 % от БВП при тогавашен БВП около 13 млрд. Сега са 40 млрд дългове и около 24 %  – тоест удвоени числа. Фискалният резерв, който остави правителството на Сергей Станишев беше 8,5 %.

Тройната коалиция въведе промяна в данъчната система – въведе плоският данък, който имаме и до днес. Какво мислите по този въпрос?

Казах ви, че имам различия с господин Станишев. Може би съм един от първите български икономисти, който направи веднага сравнителен анализ и, ако отворите списанието на Икономическият университет във Варна през 2009 г. ще видите, че Румен Гечев си къса ризата да обяснява, че това е голяма грешка – икономическа и идеологическа за БСП. Друг въпрос е дали е грешка или е направено умишлено богатите да не плащат по-висок данък. Май не е съвсем грешка, но не мога да го докажа.

Звучи като да е направено в услуга на тези, които не искат да плащат големи данъци…

Експертната ми оценка е, че това е направено нарочно в услуга на „дебелите котки“ както ги наричат колегите икономисти – богатите фирми на запад и богаташите. Това се видя, че е така, защото въвеждането на плоския данък беше с идеята, че това ще увеличи събираемостта на данъците, но статистиката не го потвърждава. Приходите в България от данъци са с около 10% по-малки от средните за Европа, имат много здраве и Европа им го доказва със статистиката. Друга теза е, че всички щели да си плащат данъците, защото са ниски. Ами като ще плащат всички, защо „дебелите котки“ и големите играчи не плащат никакъв данък или минимален и аз съм го поставял от парламентарната трибуна. Нашият Нефтохим – Лукойл до миналата година не е платил нито една стотинка данък корпоративна печалба от момента на приватизацията. В най-тежките години, във финансовата криза 1996 г. Нефтохим е на печалба ! Откакто е приватизиран той не е платил нито една стотинка корпоративен данък ! Как така? Нали има плосък данък, защо не плащат 10 % ? Ами ще ви кажа – който иска да открадне и му е разрешено да открадне, той няма да иска да плаща и няма да плати и една стотинка данък. Освен това в държавите с високи данъци степента на плащане е много по-висока. Някои бизнес организации изказват тезата, че корпоративният данък не бива да се пипа, защото това ще намали тяхната конкурентноспособност. Ама дами и господа ние ходим на училище! В света има класация по индекс на конкурентноспособност и първите 10 страни са с висок данък. САЩ поддържаха корпоративен данък 30-35 % и свалиха на 27.5 % – средният корпоративен данък в Европа е 25-30 %, а данъкът върху дохода на физически лица е 40-45 %. Знаете ли колко е комулативният данък в Германия на богатите немци над 350 000 евро годишно – той не е 45 % колкото пише в статистиката, а е 62,5 %. Немците плащат федерален данък и данък върху доходите си на провинциите, така както в САЩ има федерален данък. В някои щати няма щатски данък върху доходите, но в повечето има. Като сформирате данъка на федерациите и на провинциите се получават 62,5 % данък за богатите немци. Ами данеби Германия да е съсипана от високия данък? Напротив – тя е в първите шест по конкурентноспособност в света. Тоест няма нито един икономически аргумент в България и по света, който да потвърждава, че плоският данък трябва да остане.

Да се върнем към 2013 г. и предложението за шеф на ДАНС да бъде определен Делян Пеевски. Не говорихме за ДПС, а аз исках. БСП няколко пъти беше подкрепяна от ДПС, даже това се случи открито по време на тройната коалиция. Не беше ли издигането на Делян Пеевски такава кардинална грешка, която би коствала на БСП бъдещи избори? Тъй като хората не са забравили това, мога да ви уверя.

Не знам от лицеприятност ли го направихте, но трябваше да ми зададете въпроса по-пряко. Например вие г-н Гечев като бяхте в парламента как гласувахте за Пеевски ? Преди за вземат решение по такива въпроси парламентарните групи се събират и решават как да се държат долу в парламента по време на гласуването. В парламентарната ни група в последния момент ни беше сервирано (беше около 8:30 ч., а започва парламентът започва работа в 9 часа). Извикаха ни към 8:15 ч. сутринта и влязоха премиерът Орешарски, шефът на партията Сергей Станишев и председателят на парламента г-н Михаил Миков, Тримата застанаха отпред пред парламентарната група от 84 души и казаха: „предлагаме Пеевски за шеф на ДАНС!“. Настана брожене и жожене като пчели. Те казаха: „другарки и другари, положението е сериозно или гласуваме за Пеевски, или премиерът Орешарски трябва да си даде оставката!“. Тоест ситуацията беше или – или, има 84 свидетели на това обсъждане. Аз гласувах против в парламентарната ни група заедно с още 11 души. Аз гласувах против категорично. Първи, който гласува против, беше покойният Стефан Данаилов. Няма как да ви кажа в ефир каква точно беше реакцията му, но беше доста българска и остра. Дванадесет души гласувахме против, нямаше време за дискусии като само Стефан Данаилов се изказа и слязохме долу. След като дванадесет сме против ние сме подписали декларации като членове на парламентарната група (по принцип това е демократично и правилно), че когато мнозинството е решило нещо всички трябва да гласуваме както е решило мнозинството. Това е един от малкото случаи, в който продължавам да съжалявам, че не наруших правилника на парламентарната група и не гласувах „против“ и долу в пленарната зала. Изпълнихме решението на мнозинството, но го направихме с голямо неудоволствие. Ако има нещо за което да съжалявам и да се извинявам сега, то е, че не наруших правилника и долу да гласувам против. Имах предимство спрямо останалите колеги, тъй като имах политически опит и на мен ми беше ясно, че те блъфираха – имаше блъфиране, те искаха да наложат Пеевски и това беше ужасна грешка ! Това беше абсурдно, нищо лично не познавам Пеевски, но човек около 30-годишен със съмнителна биография да ми става шеф на ДАНС противоречи на здравия разум. Явно силите, които са натискали, са били много сериозни и явно, че тези тримата са били зависими, но не можахме да го спрем !

Те обосноваха ли се някак за това решение?

Не, нямаше време. То беше направено минути преди да влезем в залата, било е замислено много добре ! Те се обосноваха с това, че или гласувате за Пеевски, или отиваме на избори. Аз нямах проблем с това, но вътре 62 души бяха нови парламентаристи, които също са разчели този момент. Може да си представите такъв човек е дошъл преди няколко дни, станал е парламентарист и му казват или, или. Той затваря очи и гласува за съжаление. Това не е извинение, това е обяснение.

Вие сега ще се кандидатирате за депутатско място, БСП би ли се коалирала с ДПС оттук насетне при положение, че има такъв background?

Аз не представлявам БСП, аз съм член на Националния съвет, но не съм член на Изпълнителното бюро и няма как предварително да знам, а историческият опит ме е научил, че е трудно да се правят прогнози. Мога да ви отговоря лично от това, което виждам да се случва в БСП мога да кажа, че 99,99% е изключено да се коалираме с ГЕРБ! Що се касае до ДПС аз лично бих гласувал против, категорично ! А на въпроса с кой друг бихте се коалирали отговарям какво пише в учебниците по политически маркетинг  – тези неща се коментират след изборите.

Имаше протести срещу статуквото, част от което е била и БСП. Това означава да откажете ДПС и ГЕРБ, а то не останаха много варианти, ако погледнем социологическите проучвания. Възможно ли е БСП да остане в опозиция?

Ами защо да не остане в опозиция? Аз нямам никакъв проблем, а и бих препоръчал на партията, ако ние ще трябва да нарушаваме основните си принципи на предизборната платформа и да лъжем хората – тоест сме казали едно, а ще правим друго, то по-добре да си останем в опозиция. Няма нищо страшно, какво толкова страшно има? Не може да искаме властта на всяка цена – обстановката сега е такава, че ако някой иска властта на всяка цена, той ще бъде свален след няколко месеца и последиците ще са много по-тежки. По-добре да си честна опозиция, отколкото очевиден манипулатор и лъжец в управлението.

Чува се за фронтови действия срещу ГЕРБ на всяка цена от страна на Мая Манолова, Отровното трио, може би и партията на Слави Трифонов, но там все още не е ясно. От тази гледна точка ви питах дали вие по-скоро бихте странили от това като партия

Трябва да се внимава, но когато говорим за протестите и борбата срещу статуквото прочетете внимателно биографията на хората, които са срещу статуквото. Те са развеселяващи – тези хора къде са били, да не кацат с парашут случайно? Много от тях са били заместник-председатели на парламента, членове на партии в парламента, някои от тях предлагаха Пеевски за шеф на ДАНС от парламентарната трибуна, така че хайде малко по-спокойно !