Ричард Ран е американски икономист тясно свързан с най-новата история на България и по-специално с изготвената от него национална стратегия за преход към пазарно стопанство. През 1990-та година по молба и настояване на правителството на Андрей Луканов, комисия от Националната търговска камара на САЩ, начело с Ричард Ран, изготвят популярната стратегия. Критиките към нея са насочени в посока, че нейните изпълнители целенасочено разрушават България чрез реформиране и либерализиране на икономиката на страната.
Ричард Ран е е бил вицепрезидент и главен икономист на Американската търговска камара по време на администрацията на Роналд Рейгън и все още остава верен привърженик на икономика на предлагането, малко правителство и класическия либерализъм (според американските критерии – либертарианизъм)[1].
Ричард Ран – американски икономист, автор на плана „Ран-Ът“
Кога посетихте България за първи път и какви бяха вашите впечатления?
За първи път посетих България през пролетта на 1990 г. Тогава не ме изненада, тъй като вече бях прекарал известно време в други източноевропейски страни като Унгария, имах и бизнес в Естония. България беше бедна, но не толкова много, колкото останалите бивши съветски държави. Бил съм в редица комунистически страни, така че добре знаех как изглеждат те и колко бяха объркани след падането на режима.
Как Ви се стори България по време на вашата първа визита? Какво очаквахте и какво видяхте в действителност?
Не помня да съм бил особено шокиран. Бях впечатлен от дружелюбието на хората, които срещнах. Проведох много добри дискусии с хората, с които разговарях. Те искаха да се стигне до промяна в страната, България се нуждаеше от това. Имахме желанието да водим продуктивни и приятелски дискусии, а освен това моето мнение за България е, че вашата страна е много красива.
Какви са вашите спомени от проведените разговори по темата за изготвянето на плана Ран-Ът – кога стартира процесът? Какви бяха настроенията по това време в партиите?
Започнахме с проекта „Ран-Ът“ няколко месеца след моето посещение – хората искаха да знаят какво трябва да направят. Аз вече работех по унгарския проект за преход, който беше ръководен от екип от американски и германски икономисти. Така че бях наясно какво да правя, нещата не бяха толкова различни в България. По време на нашите разговори с премиера Андрей Луканов аз му споменах, че мога да съставя екип от експерти – икономисти, юристи, бизнесмени и др. , които да започнат да работят с хората в България за създаването на екип за преход от социализъм към демокрация. Самите политици искаха това, така че ние си взаимодействахме. Поддържах връзка с тогавашния американски посланик, казах му какво се случва и той ме насърчи да продължа с усилията си и в крайна сметка така и стана.
Имаше ли разделение в българските партии на „леви“ и „десни“?
Спомням си, че имахме много проблеми. Някои от убедените комунисти не искаха да правят нищо, но в интерес на истината бяха малко като брой и не бяха чак такъв проблем. Имаше разлика във вижданията между тях и тези, които искаха промяна. Имаше и група от хора, които искаха да са смели и да действат бързо по начина, по който поляците го направиха. Имаше и такива, които искаха да преминат постепенно през периода на прехода. По това време имаше личностни битки между нашите български партньори и именно това беше един от най-големите проблеми, които имахме. Събрахме американски екип, българите и те избраха свой екип. При тях имаше голямо разнообразие от гледни точки – не се разбираха помежду си. Спомням си един от българите, който беше ключова фигура, той отказа да присъства на среща, на която присъстват представители на неговите опоненти. Спомням си, че човекът, когото той най-много не харесваше, беше Иван Ангелов, който беше икономически съветник на министър-председателя Андрей Луканов. Иван беше много приятен човек – той знаеше, че българите имат нужда от промяна и в същото време не беше радикален за разлика от някои други. Спомням си, че имаше подобни конфликти, така че трябваше да смекчаваме много от различията помежду им. Спомням си, че нямах подобен проблем с американския екип – всички бяхме много единни при срещите (когато трябваше да седнем и да обсъдим предложенията си). Знаехме, че имаме различия във вижданията, но въпреки това бяхме в състояние да ги изгладим. Големият проблем беше в българския екип, защото страстите бяха твърде големи.
Имаше ли разлики в прехода в Унгария и този в другите постсоциалистически страни?
Струва ми се, че беше почти същото. Във всяка от тези страни имаше най-различни групи. Спомням си, че в Унгария имаше партия от малки акционери, които бяха представители на по-малки бизнеси. Те имаха голямо влияние. В партията на сегашния унгарски президент Виктор Орбан по това време беше позволено да се включват само хора, които са на по-малко от 35 години. Те бяха много либертариански настроени. Разбира се с годините това изискване за възраст се промени – президентът Орбан сега е на 60 години. Спомням си много от тези промени – във всяка нормална държава има широк спектър от политически гледни точки. От хора, които са с почти анархистични възгледи, до либертарианци, традиционни консерватори, квазисоциалисти и твърди социалисти и комунисти. В България също имаше целия спектър от пъстри политически възгледи, както и в Унгария, Естония, Чехия и други страни, в които сме работили. Разнообразието от гледни точки е нещо нормално. Какво беше смешното по онова време – имаше малко монархическо движение, с което започнахме разговори. В него участие имаше и синът на цар Симеон II , който по това време беше млад икономист в САЩ. Той искаше да се присъедини към нашия екип, а аз не го допуснах, защото в този момент не исках да вкарвам партийно обвързани лица, а той беше в подкрепа на това движение. Имаше такива забавни моменти – казах му, че не може да бъде член на екипа и той се разстрои.
Какви бяха вашите предложения за либерализация на цените, приватизация, развитие на икономиката и селското стопанство, промяна на данъчната система и избягване на хиперинфлацията, която се случи по-късно?
Спомням си, че цените в твърда валута бяха намалени наполовина. Правителството повече не можеше да налага стария контрол върху цените. Това, което се случи като ситуация, е, че нямаше как да постъпват данъчни приходи – всички данъци, които се плащат на правителството и държавната администрация. По това време имаше регулаторни агенции и правителството се тревожеше какво ще се случи с държавата. Затова аз им казах: “добре, не се нуждаете от повечето от тези агенции”. Имаше контрол на цените и дори период на липса на реални плащания при търговски сделки между икономическите субекти, защото не можеха да плащат на митническите агенти например, което от своя страна водеше до контрабанда и т.н. Единственият начин да се справите с контрабандата беше просто да отидете на свободния пазар. Първоначално правителството на Димитър Попов направи някои от тези неща, след което българите отстъпиха и германците бяха тези, които “натиснаха”, за да се спазят някои от регулациите. Те “натиснаха” повече отколкото на мен ми се искаше. Всъщност имах проблеми със Световната банка, МВФ и германците, които искаха да въведат повече регулации, отколкото смятах за нужно.
Всъщност в България се извършва приватизация и се освобождават цените само година след вашата визита, но по ваши наблюдения почти нищо от изготвения от Вас и Роналд Ът план не е било осъществено?
На България й отне твърде много време. Някои неща не бяха приложени както бяха препоръчани или бяха приложени частично. Бях разочарован от селскостопанската приватизация, защото отчасти България все още имаше запазени записи от периода преди 1940 г. За разлика от Съветския съюз и Русия, в която работех и където нямаше записи, в България имахме информация за това какво е представлявало селското стопанство преди съветския режим. Имахме записите кой какво е притежавал, така че имаше начин да се въведат приватизацията и реституцията на имоти. В същото време бяха направени много неща за приватизацията като цяло. Колегата ми Роналд Ът беше експерт в приватизацията и разработи цяла система за изготвяне на търговски оферти за много от вашите стари предприятия, които трябваше да се приватизират. Спомням си, че имахме проблеми и в тази насока, тъй като счетоводството на тези предприятия беше лошо. Налагаше ми се да ходя до някои от тези фабрики и там ми даваха копия от книгите. Вие сте имали периоди на хиперинфлация, така че имах записи на неща отпреди 10 години, които контрастират на тези в настоящия момент. Повечето от числата бяха безполезни, тъй като стойността се променя толкова много (с хиляди проценти), така че ние имахме много технически проблеми. Установихме, че трябва да извършим повторна инвентаризация и да започнем всичко отначало – да погледнем стойността на активите. Голяма част от предприятията не струваха много, въпреки че бяха инвестирани немалко пари в тях. Просто те изоставаха технологично – светът се движи много бързо и те бяха остарели от поне 2-3 години, което значи, че губят пазарния си дял.
Например имахте химически завод, в който правителството беше вложило много средства за изграждането му, но технологиите, по които беше направен заводът, бяха остарели. Някои от технологиите дори по времето, когато заводът е бил построен, не са имали предимството на ниско-разходните запаси. Заводът беше загубил пазарите си, които бяха неговото единствено предимство. Спомням си деня, в който съобщих на борда на директорите лошите новини, че компанията е безполезна, въпреки че в нея са инвестирани няколкостотин милиона долара. На борда му беше трудно да приеме новината – имате този химически завод, имате добри инженери, но просто заводът не беше икономичен. Така че имаше много подобни проблеми.
През 1990 г. България обявява фалит в голяма част и благодарение на изгубените пазари в арабския свят след разпадането на СССР и Източния блок – какви бяха алтернативите пред страната за финансиране (освен заеми от МВФ и Световната банка) и имаше ли инвеститорски интерес към страната от американски и западни инвеститори?
Имаше много западни фондове, които предоставяха заеми, но много от тези неща не бяха добре свършени. Спомням си, че имах неразбирателство с колега от Световната банка, който беше британец. Те инвестираха в телефонната компания – БТК. В парламента беше вкаран законопроект, в който беше упоменато, че правителството няма да допусне конкуренция относно телекома. В същото време ние се опитваме да предложим конкурентни телефонни компании – ATT и други телекоми, всички желаещи да влязат на българския пазар. Смятахме, че най-добре щеше да бъде да има добра конкуренция в България между телекомуникационните компании. Този колега от Световната банка, с когото имах голям спор, беше лобист за заем от Световната банка. Аз казах: “ами това е и което Вие трябва да направите, просто нека има конкуренция” и той каза: “добре, но трябва да сме сигурни, че кредитите ни ще бъдат изплатени”, което по това време не беше целта. Целта беше да се модернизира българската телефонна система чрез нейното актуализиране. Имах толкова проблеми с международните бюрократи, колкото и с българските, защото всички те държат на старите си идеи. Имаше много скептицизъм сред представителите на тези международни институции, но в крайна сметка беше направена промяна. Разбира се сега МВФ има българин за ръководител (бел.ред. Кристалина Георгиева) – нещо, което никой не би могъл да предвиди преди 30 години. Така че нещата са се движили добре и така или иначе съм доволен от постигнатото.
България претърпя период на хиперинфлация и фалит в периода 1996 – 1997 г. по-известен като „Виденовата зима“ – само неосъществените реформи (които са залегнали във вашия план) ли са причината за това?
Проблемът беше, че първоначално бях предложил България да приеме чуждестранна валута – щатския долар или германската марка или поне да фиксира лева към тези валути. Описах тези предложения в доклад и започнах дискусия за въвеждането на валутен борд. Колкото повече го обсъждахме, толкова повече смятахме, че това е идеален вариант за България – въвеждането на валутен борд. В крайна сметка това се получи години по-късно. Тогава имаше голяма съпротива срещу борда. Спомням си един от сътрудниците на БНБ – мил човек, но той не разбираше международните парични потоци и продължаваше да ми казва: „добре, Ричард, но ние можем да управляваме лева отлично“. Аз му казах: „съмнявам се, че това ще се случи. Мисля, че ще имате още един кръг на инфлация“. Допитах се до сър Алaн Уолтърс, който беше главен икономически съветник на Маргарет Тачър. Говорих и с Бърл Сприл, който беше главен икономически съветник на президента Рейгън, както и до един много известен икономист, който е бил в България много пъти – Стив Хайнке. Четиримата се срещнахме и аз казах на българските ни партньори: „е, ако не ми вярвате на мен – довел съм тримата най-добри експерти в света, защо тях не ги слушате„? Но така или иначе нашите идеи все така бяха отхвърляни.
Спомням си, че имахме такива срещи и българите непрекъснато казваха: „грешите“ – тоест, че ние бъркаме, а те са прави. Излизахме от една от срещите и сър Алан се обърна към мен и каза, че младежът, който беше представител от българска страна, има още какво да учи. Е, разбира се след това преминахте още веднъж през хиперинфлация и това беше при правителството на Жан Виденов, което беше само фискално отговорно. Те похарчиха пари, които нямаха – тяхното правителство беше корумпирано. Аз получих обаждане (предполагам, че беше през 1996 г.) когато преживяхте хиперинфлацията и бях потърсен от България. Казаха ми: „добре, валутният борд може да ни помогне“. Тогава и МВФ беше много активен, а Уорън Коустс беше много добър икономист – създаде редица валутни бордове в Източна Европа. Той влезе в България и с екипа на МВФ ви помогна да въведете валутния борд. Екипът се спря на един много добър унгарец, който да управлява БНБ – той беше прекарал четири години като инвестиционен банкер в Лондон, така че познаваше международните финанси. Разбира се след като въведохте валутния борд вие трябваше да останете с пари в наличност и така се получи, но междувременно трябваше да преживеете много трудни моменти.
В България беше извършена приватизация, но резултатът не беше задоволителен – голяма част от предприятията бяха разпродадени, липсваше контрол върху инвеститорите, а участието на акционери в лицето на българския народ така и не се реализира (въвеждането на боновите книжки). Къде сбърка страната при приватизацията? Не бяха привлечени правилните инвеститори или самият модел не беше ефективен (гражданите да получат безвъзмездно акции от предприятията – т.нар. „масова приватизация“).
Вашият основен проблем е корупцията, особено корупцията в съдебната система. Спомням си, че в един случай беше обявен търг, ако си спомням правилно на фабрика за килими, която правеше големи индустриални килими и беше купена от някои западни инвеститори. Тя произвеждаше много – имаше пазари в САЩ и други страни. Един ден ръководителят на компанията ме повика и каза: „Ричард, те взеха нашата компания“ . Имаше корупция сред съдиите, които отнеха собствеността от групата, която го е купила и го дадоха на някой друг. Така че имаше много подобни случаи. За мен този проблем винаги е бил най-големият проблем на България. Какво имам предвид? Искам да кажа, че в САЩ и по-голямата част от Западна Европа, Англия и Скандинавия, съдилищата са с честни и компетентни съдии. Разбира се винаги има и изключения, но ако отида в съд в САЩ по някой търговски спор предполагам, че съдията ще бъде честен и уверен. Тоест той ще приложи закона без значение дали ще спечеля, или загубя – при всички положения повечето хора мислят, че получават справедливо изслушване. В България това не беше така и постоянната корупция, особено в съдебната система, мисля, че попречи много на напредъка.
Кое е било по-добре за България бърза или по-бавна приватизация?
По онова време бях за сравнително бърза приватизация, но днес смятам, че тя трябваше да стане дори още по-бързо. Отново да вземем за пример полския опит – те направиха много бърза приватизация. Трябва да запомните, че повечето от тези предприятия, които имаше в България, наистина не струваха много, защото бяха толкова остарели. Капиталът им беше толкова лош, че повечето трябваше да започнат отначало. Не съм гледал водещите български предприятия през последните години, но бих се обзаложил, че повечето от тях, които наистина добавят стойност към българския БВП, са изцяло нови компании. Разбира се може да има и такива, които имат общо със старите държавни предприятия. Имахте ДЗУ Стара Загора, което беше най-големият ви завод за дискове и запаметяващи устройства. По това време дори може би беше най-голямото индустриално предприятие на България, направено за целия комунистически блок. Когато промените се случиха през есента на 1989 и 1990 г. заводът загуби почти целия си пазар. Те произвеждаха по западна технология – дори мисля, че бяха откраднали дисково устройство Winchester и го препрограмираха, което е забележителен подвиг. Сътрудникът, който всъщност го е откраднал от САЩ, ми обясни, че е направил всичко това. Аз съм бил в ДЗУ много пъти – те бяха купили японски и немски машини за изграждане на дискове. Проблемът е, че нямаше как да са „в крак“ със съвременните технологии – макар че тогава от тях се интересуваха дори предприятия от Калифорния. Беше жалко, че заводът фалира, защото беше добро индустриално предприятие и беше направено по различен начин. Можеше да има голям успех, защото там имаше фантастични инженери. Последно разбрах, че в крайна сметка са правили неща като брави и др.
Данъчната система в България от години е т.нар. „плосък данък“ – във вашия план се предлага прогресивен данък. Коя система е по-добра за България?
Плоският данък определено е най-добрият вариант и от гледна точка на времето в момента съжалявам, че не бях по-смел и не настоявах да го въведете. Тогава казвахме: „вие трябва да имате много ниски данъци“, но тогава смятахме от гледна точка на политиката, че трябва да има известна прогресивност, за да накараме нещата да работят. Сгреших в това си мислене, а бях писал много неща в полза на плоския данък. Всъщност в Русия ме посочват като първия, който предлага плоския данък там. В действителност той е далеч по-добър данък. Именно затова казвам, че вашият плосък данък включва корпоративни и лични доходи и това е един от големите успехи на България. Моето мнение е, че не трябва да се отказвате от него.
Преди кризата с Covid 19 България беше на прага да влезе в чакалнята на еврозоната, но мненията в страната са полярни – дали България да подаде документи и да кандидатства за еврозоната или да остане българският лев. Какво е вашето мнение по въпроса, още повече след края на Covid и очакваната световна криза и период на рецесия. „За“ или „против“ България в еврозоната при тези обстоятелства? (бел.ред. интервюто е в началото на април – към днешна дата България вече е в чакалнята на еврозоната).
Е, аз подкрепях присъединяването към еврозоната, но предвид бъркотията, която се случва в Европа в момента, може да не е толкова добра идея. Не съм разглеждал въпроса достатъчно детайлно, но виждам ситуацията в Италия и разбира се какво се случва в Гърция и дори в Испания. Мисля, че има голям шанс Европейският валутен съюз да се разпадне. Може да се случи така, че в него да останат само северноевропейските страни. Много от другите (като Гърция например) първоначално влязоха в еврозоната с грешно ценообразуване. Ако разгледаме италианската икономическа ситуация – там също е трудно да се види как това ниво може да се поддържа. Това, което искам да кажа, е че германците всъщност субсидират всички останали държави. Така че бих бил предпазлив да поема посока към еврозоната, но не мисля, че съм достатъчно подготвен сега, за да дам каквато и да е препоръка по темата. Робърт Мъндел, който първоначално разработи план за еврото и е много добър икономист, виждаше влизането във валутната зона като много смислено начинание. Политиците в цяла Европа обаче не се занимаваха с България – западноевропейските политици не направиха и това, което се изисква, за да управляват всяка от икономиките с фискална стабилност. Например тези огромни дългове – до една година Италия вероятно ще бъде с над 200% дълг спрямо нейния БВП – това не е устойчиво – видяхме какво се случи в Гърция … Докато различните страни не решат своите фискални проблеми ще е много трудно да има единна валута. Германия има относително малък процент дефицит спрямо БВП, но останалата част от континента не се държи като Германия и това е проблемът.
Какви са вашите очаквания за световната икономика след края на кризата с коронавируса – да очакваме ли рецесия, възможно ли е задаващата се криза да се окаже по-тежка от „Голямата депресия“ (каквито мнения циркулират) и ако да какво трябва да се предприеме като действия от страна на МВФ, Световната банка, местните парламенти и ЕС?
Обсъждаше се от специалисти възможността дали може да има т.нар. рецесия „v“ или „u“. Очевидно цялата световна икономика ще бъде в дълбока рецесия заради Covid 19. Китай, Япония, Русия, всички европейски страни и Америка. Икономиката на САЩ процъфтяваше и до март 2020 г. имахме най-силната икономика в света. Все още сме в тези позиции, но навсякъде цари бъркотия. По време на карантината почти една четвърт от икономиката не функционираше и мисля, че това важи и за повечето други страни. Никога преди не сме имали подобна ситуация – това беше умишлено спиране на световната икономика от правителствата и затова нямаме никаква яснота какво точно трябва да се направи. Не мисля, че МВФ и Световната банка ще играят голяма роля в този процес. Отделните държави трябва да се справят с това и моето мнение е, че колкото по-бързо хората се върнат към нормалното, толкова по-добре за всички. Мисля, че имаше някаква свръхреакция от страна на правителствата. В Италия, Ню Йорк и други места безспорно имаше трагедия с броя на заразените и починалите, но като цяло броят на жертвите в останалия свят е сравнително нисък.
Колко души са загинали в България? (21 към датата на интервюто – април 2020 г.)
Добре, да затворите цялата си икономика само защото 21 души са загинали няма смисъл. В някои части на САЩ има щати, които са с размерите на България. Там има около две дузини смъртни случаи. Ню Йорк е друг случай, защото там имаше хиляди загинали. Италия също е различен случай. Мисля, че на другите места колкото по-скоро се върнат хората на работа и икономиката се върне към нормалното си функциониране, толкова по-добре. Колкото по-дълго правителствата забавят връщането към нормалността, толкова по-лоша ще бъде световната икономика. Факт е, че има неизвестни – не знаем дали вирусът ще се върне и т.н., но знаем, че от него страдат предимно по-възрастните хора. Аз например съм в групата на застрашените, защото съм възрастен, но за младите хора вирусът не представлява опасност – няма причина да не се ходи на работа. За хората от моята възрастова група вероятно е важно да бъдат по-внимателни при събирането на обществени места и струпването. Мисля, че светът реагира прекалено остро. Знам, че това мнение, което изразявам, не е популярно. Някои хора могат да кажат: „Ричард, искаш да загинат хора“. Разбира се, че не искам. Но също така разбирам и опасностите за икономиката от въвеждането на карантина за дълъг период от време. Хора умират и когато икономиките не са силни и не могат да осигурят възможност за добър живот. Съществува и въпросът за личната свобода, за който не се говори много.
Доларът и еврото достатъчно стабилни валути ли са в настоящата ситуация?
Разбира се хората веднага се втурват към долара. Стойността на долара нараства, което от своя страна е добре за Америка – имаме приток на пари, но всъщност нямаме стабилни събития в света. Написах статия в защита на тезата да се използва алуминият като покритие на долара. Това може да звучи много странно, но направих разработка на тази тема. Защо има смисъл в това предложение? Светът процъфтяваше, доларът имаше златно покритие и особено от края на 19 век до 1914 г. и Първата световна война. Това беше период на голям просперитет по света – нямахме проблеми при обмена, защото всяка държава ползваше златното покритие на валутата. За съжаление политиците премахнаха златното покритие и сега ще бъде много трудно да се върнем към него. Така че аз се оглеждах за други алтернативи на златото и затова предложих алуминий. Аз например съм “за” криптовалути, но мисля, че криптовалутите трябва да имат истинско покритие, така че да няма колебания на цените. Нещо, което наблюдаваме със спада на биткойна.
Какъв ще бъде вашият съвет към българското правителство и българите в частност, ако сега Ви поканят отново да изготвите план за изход от предстояща криза? Българското правителство очаква до 3,5 млрд. дефицит за 2021 г. което е около 3% от БВП. Парламентът разреши максималният размер на националния дълг да се увеличи от 2,2 млрд до 10 млрд лв. Какво е най-доброто решение в случая – дълг или увеличение на данъците (каквото засега не се очаква) ? В България доста хора са освобождавани от работните си места, очаква се висок ръст на безработица – цели сектори нямат яснота за бъдещето – туризмът например.
Е, със сигурност не искате да наложите увеличение на данъците. Увеличаването на данъците е като отравяне на пациентите, така че наистина не искате да го правите. Единственият отговор е да върнете разходите под контрол. Моето притеснение е, че толкова увеличихме разходите в САЩ – увеличихме ги с 6 трилиона долара и дори за икономика като САЩ, която все още е огромна, това е голяма сума пари. Конгресът обсъжда добавянето на още 600 милиарда – това е абсурдно! Както вече споменах Италия и други държави не могат да върнат това, което са изтеглили като заеми. Погледнете дълговете на държавите – с изключение може би на Норвегия, Швейцария, Германия и няколко други по света, които са в платежоспособност, останалите икономики се насочват към обявяване на несъстоятелност. Какво означава това? Ами всички тези хора, които са закупили държавни книжа? Има отрицателни лихвени проценти в голяма част от Европа – тези пари никога няма да се върнат. Това обаче ще свърши все някога и тогава ще бъде много болезнено. България е достатъчно малка и влиянието й не е голямо, но това, което може да направите, е да бъдете по-отговорни от други страни. Би било добре това да се случи, но как ? Не знам с точност. Ситуацията се променя всяка седмица и понякога се радвате, че не сте начело на правителството. Това, което искам да кажа, е, че натискът, под който е поставен например президентът Доналд Тръмп, е просто невероятен. Отговорността е голяма и излиза извън неговия контрол.
Какво бихте посъветвали българите – чуват се мнения на хора, които искат да изтеглят спестяванията си притеснени от евентуални фалити на банки, въпреки че от правителството твърдят, че банковата система е стабилна (правени са стрес тестове на различни банки).
Това не е уникална ситуация за България. Всеки ден хората ме питат: „Ричард, какво да направя с инвестициите или спестяванията си?“ Предстои да направя презентация пред аспиранти по финанси в университета в Маями. Ще говорим за това, но никой от нас не знае какво точно ще стане, защото не знаем какъв ще бъде резултатът не само от вируса, но и ответните реакции към разпространението му. Така че какво прави един благоразумен човек в подобна ситуация? Относно банките – не съм разгледал внимателно цялата ситуация в България, но тъй като сега сте част от световния банков съюз бих очаквал, че ще има спасителни мерки за банките. В САЩ няма да позволим на големите ни банки да се провалят и не мисля, че така или иначе сте в голяма опасност. Това далеч не означава, че няма да имате депозити с отписана стойност. Спомням си, че по време на революцията през 1989, 1990 и 1991 г. в Русия бедните руснаци теглиха пари за резерв и накрая загубиха всичко – спестяванията си, натрупани през годините. Това се случи и в България – по време на хиперинфлацията хората загубиха спестяванията си.
На въпроса какво да направя бих отговорил следното – инвестирайте част от парите си в акции и дялове на фирми. Една част от личните ми средства например поддържам като ликвидни. Може да имате пари на депозит и известно количество в брой. Добре е да имате малко недвижимо имущество, ако можете да го имате разбира се. Помнете едно нещо, което спаси българите по-рано – това беше фактът, че не бяхте комунизирали изцяло страната. Много хора в селските райони имаха градински парцели, където отглеждаха собствена продукция и така си осигуряваха храна – това се случи в края на 1991 г. и по този начин се спаси животът на много хора. Те не получиха никаква държавна подкрепа освен, че имаха тези овощни и зеленчукови градини. Българите са били в далеч по-лоши ситуации. Не искам да правя паралел между ситуацията тогава и сега. Ситуацията ще дава отражение и през следващите няколко години и в основата трябва да бъде разумът. След като икономиките започнат да се развиват отново няма причина те да не могат да се върнат там, откъдето са тръгнали, но това може да отнеме известно време – да кажем края на тази или началото на другата година. Нямам „панацея“ за българите, както и за американците. Сега всички сме в една лодка – няма големи разлики между страните. Както виждате навсякъде по света (независимо дали сте в Азия, Европа, Южна или Северна Америка) всички са изправени пред същия проблем.
Все пак какво да предприемем за спестяванията си? В какво е добре да инвестират сега парите си – недвижимо имущество (ако цените паднат), злато или да ги оставят на влог в банките?
Мога да ви обясня какво аз предприемам – държа част от парите си в недвижими имоти, някои от средствата ми са в корпоративни акции, а други ги пазя в т.нар. „ликвидни фондове“. Никой от нас няма перфектни предвиждания какво ще се случи в бъдеще, пандемията изненада всички.
Как може правителството и държавата да подпомогнат най-бедните и тези останали без работа? Правителството предлага безлихвени заеми за тези, които са освободени, но нямат право на обезщетение – банките ще отпускат по 1500 лв за период от 3 месеца и до 100 000 лв заем за фирми, останали затворени заради кризата. Както и държавата да плаща заплатите и осигуровките на работниците във фирми, затворили работа заради карантината, в размер на 60%. Останалите 40% се покриват от работодателите. По този начин се цели намаляване на броя на съкращенията. В България обаче тази мярка среща сериозна съпротива. Какво е вашето мнение по въпроса?
Нито едно от тези неща няма да работи в дългосрочен план. Какво искам да кажа? Временно може да дадете на хората пари, но ако няма производство – средствата на всички ще намалеят. Стойността се създава от хора, работещи с технологии. Ако правителството спре притока на средства може да продължи да печата пари, но това няма да донесе истинска стойност, а просто ще бъде начин за задържане на хората временно. Това е краткосрочно решение – много от тези програми са добри, но ако продължат повече от няколко месеца това няма да сработи. Истината е в това хората да се върнат на работа.
Какво предвиждат президентът Тръмп и сенатът в САЩ за преодоляване на финансовите последици от кризата?
Проблемът в САЩ е същият като този в България или на всяко друго място. Световната икономика спря и тогава хората, които са с най-малки доходи, страдат повече от хората, които имат много спестявания. Аз съжалявам тези, които са около 20-годишни, тийнейджърите и младите, които създават и ще създават семейства. Те нямат много спестявания и губят работата си – това е трудно и със сигурност няма лесен отговор как да се справим с всичко това.
Коментирай