Еврозоната може би ще се разпадне, предпазлив съм за приемането на еврото
Основният проблем на България е корупцията, особено корупцията в съдебната система. Това мнение изрази американският финансист Ричард Ран в интервю за „Истории от прехода“. Ран е един от авторите на разработения в началото на прехода план „Ран-Ът“ , който цели преминаването от планова към пазарна икономика. Според финансиста това, което е попречило на напредъка на страната през годините, е именно корупцията.
„Спомням си, че беше обявен търг на фабрика за килими, която правеше големи индустриални килими и беше купена от западни инвеститори. Тя произвеждаше много – имаше пазари в САЩ и други страни. Един ден ръководителят на компанията ме повика и каза: „Ричард, те взеха нашата компания“ . Имаше корупция сред съдиите, които отнеха собствеността от групата, която е купила завода и го дадоха на някой друг. Така че имаше много подобни случаи. За мен този проблем винаги е бил най-големият проблем на България. Какво имам предвид? Искам да кажа, че в САЩ и по-голямата част от Западна Европа, Англия и Скандинавия, съдилищата са с честни и компетентни съдии. Разбира се винаги има и изключения, но ако отида в съд в САЩ по някой търговски спор предполагам, че съдията ще бъде честен и уверен. Тоест той ще приложи закона без значение дали ще спечеля, или загубя – при всички положения повечето хора мислят, че получават справедливо изслушване. В България това не беше така и постоянната корупция, особено в съдебната система, мисля, че попречи много на напредъка“, обоснова се Ричард Ран.
На въпрос относно влизането на България в чакалнята на еврозоната (интервюто е проведено в началото на април, когато България все още не беше приета в чакалнята на еврозоната) той прогнозира, че според него европейският валутен съюз ще се разпадне, като вероятно в него ще останат само страните от северна Европа. Точно поради тази причина той би бил предпазлив относно приемането на еврото като валута в България.
„Е, аз подкрепях присъединяването към еврозоната, но предвид бъркотията, която се случва в Европа в момента, това може да не е толкова добра идея. Не съм разглеждал въпроса достатъчно детайлно, но виждам ситуацията в Италия и разбира се какво се случва в Гърция и дори в Испания. Мисля, че има голям шанс европейският валутен съюз да се разпадне. Може да се случи така, че в него да останат само северноевропейските страни. Много от другите (като Гърция например) първоначално влязоха в еврозоната с грешно ценообразуване. Ако разгледаме италианската икономическа ситуация – там също е трудно да се види как това ниво може да се поддържа. Това, което искам да кажа, е че германците всъщност субсидират всички останали държави. Така че бих бил предпазлив да поема посока към еврозоната, но не мисля, че съм достатъчно подготвен сега, за да дам каквато и да е препоръка по темата. Робърт Мъндел, който първоначално разработи план за еврото и е много добър икономист, виждаше влизането във валутната зона като много смислено начинание. Политиците в цяла Европа обаче не се занимаваха с България – западноевропейските политици не направиха и това, което се изисква, за да управляват всяка от икономиките с фискална стабилност. Например тези огромни дългове – до една година Италия вероятно ще бъде с над 200% дълг спрямо нейния БВП, което не е устойчиво – видяхме какво се случи в Гърция … Докато различните страни не решат своите фискални проблеми ще е много трудно да има единна валута. Германия има относително малък процент дефицит спрямо БВП, но останалата част от континента не се държи като Германия и това е проблемът“, коментира Ричард Ран.
Запитан кой данък е по-добър за България прогресивният или плоският, тъй като в изготвяния от него план „Ран-Ът“ фигурира прогресивният данък, той разясни, че в момента за страната плоският данък е по-добра опция. „От гледна точка на времето съжалявам, че тогава не бях по-смел и не настоявах да го въведете. По това време казвахме: „вие трябва да имате много ниски данъци“, но тогава смятахме от гледна точка на политиката, че трябва да има известна прогресивност, за да накараме нещата да работят. Сгреших в това си мислене, а бях писал много неща в полза на плоския данък. Всъщност в Русия ме посочват като първия, който предлага плоския данък там. В действителност той е далеч по-добър данък. Именно затова казвам, че вашият плосък данък включва корпоративни и лични доходи и това е един от големите успехи на България. Моето мнение е, че не трябва да се отказвате от него“.
По темата с Covid 19 и влиянието на коронавируса върху световната икономика американският финансист изложи тезата, че очевидно цялата световна икономика ще бъде в дълбока рецесия заради Covid 19 и най-правилно ще бъде да не се налага пълна карантина в държавите, а да се търси вариант хората да останат на работните си места. “По време на карантината почти една четвърт от икономиката на САЩ не функционираше и мисля, че това важи и за повечето други страни. Никога преди не сме имали подобна ситуация – това беше умишлено спиране на световната икономика от правителствата и затова нямаме никаква яснота какво точно трябва да се направи. Не мисля, че МВФ и Световната банка ще играят голяма роля в този процес. Отделните държави трябва да се справят с това и моето мнение е, че колкото по-бързо хората се върнат към нормалното, толкова по-добре за всички (бел.ред. интервюто е проведено в началото на април). Колкото по-дълго правителствата забавят връщането към нормалността, толкова по-лоша ще бъде световната икономика. Факт е, че има неизвестни – не знаем дали вирусът ще се върне и т.н., но знаем, че от него страдат предимно по-възрастните хора. Аз например съм в групата на застрашените, защото съм възрастен, но за младите хора вирусът не представлява опасност – няма причина да не се ходи на работа. За хората от моята възрастова група вероятно е важно да бъдат по-внимателни при събирането на обществени места и струпването. Мисля, че светът реагира прекалено остро. Знам, че това мнение, което изразявам, не е популярно. Някои хора могат да кажат: „Ричард, искаш да загинат хора“. Разбира се, че не искам, но също така разбирам и опасностите за икономиката от въвеждането на карантина за дълъг период от време. Хора умират и когато икономиките не са силни и не могат да осигурят възможност за добър живот. Съществува и въпросът за личната свобода, за който не се говори много“, обоснова се Ран.
Според него предлаганите мерки от страна на българското правителство няма да работят в дългосрочен план, ако хората нямат възможност да ходят на работа, тъй като стойността се създава от хора, работещи с технологии. „Временно може да дадете на хората пари, но ако няма производство – средствата на всички ще намалеят. Стойността се създава от хора, работещи с технологии. Ако правителството спре притока на средства може да продължи да печата пари, но това няма да донесе истинска стойност, а просто ще бъде начин за задържане на хората временно. Това е краткосрочно решение – много от тези програми са добри, но ако продължат повече от няколко месеца това няма да сработи. Истината е в това хората да се върнат на работа.
Със сигурност не искате да наложите увеличение на данъците. Увеличаването на данъците е като отравяне на пациентите, така че наистина не искате да го правите. Единственият отговор е да върнете разходите под контрол. Моето притеснение е, че толкова увеличихме разходите в САЩ – увеличихме ги с 6 трилиона долара и дори за икономика като САЩ, която все още е огромна, това е голяма сума пари. Конгресът обсъжда добавянето на още 600 милиарда – това е абсурдно! Както вече споменах Италия и други държави не могат да върнат това, което са изтеглили като заеми. Погледнете дълговете на държавите – с изключение може би на Норвегия, Швейцария, Германия и няколко други по света, които са в платежоспособност, останалите икономики се насочват към обявяване на несъстоятелност. Какво означава това? Ами всички тези хора, които са закупили държавни книжа? Има отрицателни лихвени проценти в голяма част от Европа – тези пари никога няма да се върнат. Това обаче ще свърши все някога и тогава ще бъде много болезнено.
България е достатъчно малка и влиянието й не е голямо, но това, което може да направите, е да бъдете по-отговорни от други страни. Би било добре това да се случи, но как ? Не знам с точност. Ситуацията се променя всяка седмица и понякога се радвате, че не сте начело на правителството. Това, което искам да кажа, е, че натискът, под който е поставен например президентът Доналд Тръмп, е просто невероятен. Отговорността е голяма и излиза извън неговия контрол. Виждаме Великобритания и Борис Джонсън – там вирусът се разпростира. Covid 19 създаде бъркотия в целия свят. Разбира се Китай беше двуличен по отношение на информацията за всичко това. Ако бяха казали истината още през декември, то всички страни по света биха могли да се подготвят по-добре, но те не го направиха и сега сме там, където сме“, аргументира се финансистът.
Какъв е неговият съвет към спестяванията на хората по време на пандемията?
„Това не е уникална ситуация за България. Всеки ден хората ме питат: „Ричард, какво да направя с инвестициите или спестяванията си?“ Предстои да направя презентация пред аспиранти по финанси в университета в Маями. Ще говорим за това, но никой от нас не знае какво точно ще стане, защото не знаем какъв ще бъде резултатът не само от вируса, но и ответните реакции към разпространението му. Така че какво прави един благоразумен човек в подобна ситуация? Относно банките – не съм разгледал внимателно цялата ситуация в България, но тъй като сега сте част от световния банков съюз бих очаквал, че ще има спасителни мерки за банките. В САЩ няма да позволим на големите ни банки да се провалят и не мисля, че така или иначе сте в голяма опасност. Това далеч не означава, че няма да имате депозити с отписана стойност. Спомням си, че по време на революцията през 1989, 1990 и 1991 г. в Русия бедните руснаци теглиха пари за резерв и накрая загубиха всичко – спестяванията си, натрупани през годините. Това се случи и в България – по време на хиперинфлацията хората загубиха спестяванията си.
На въпроса „какво да направя?“ бих отговорил следното – инвестирайте част от парите си в акции и дялове на фирми. Една част от личните ми средства например поддържам като ликвидни. Може да имате пари на депозит и известно количество в брой. Добре е да имате малко недвижимо имущество, ако можете да го имате разбира се. Помнете едно нещо, което спаси българите по-рано. Това беше фактът, че не бяхте комунизирали изцяло цялата страната. Много хора в селските райони имаха градински парцели, където отглеждаха собствена продукция и така си осигуряваха храна – това се случи в края на 1991 г. и по този начин се спаси животът на много хора. Те не получиха никаква държавна подкрепа освен, че имаха тези овощни и зеленчукови градини. Българите са били в далеч по-лоши ситуации.
Не искам да правя паралел между ситуацията тогава и сега. Ситуацията ще дава отражение и през следващите няколко години и в основата трябва да бъде разумът. След като икономиките започнат да се развиват отново няма причина те да не могат да се върнат там, откъдето са тръгнали, но това може да отнеме известно време – да кажем края на тази или началото на другата година. Нямам „панацея“ за българите, както и за американците. Сега всички сме в една лодка – няма големи разлики между страните. Както виждате навсякъде по света (независимо дали сте в Азия, Европа, Южна или Северна Америка) всички са изправени пред същия проблем. Мога да Ви обясня какво аз предприемам – държа част от парите си в недвижими имоти, някои от средствата ми са в корпоративни акции, а други ги пазя в т.нар. „ликвидни фондове“. Никой от нас няма перфектни предвиждания какво ще се случи в бъдеще“, завърши Ричард Ран.
Цялото интервю с него в „Истории от прехода“
вижте ТУК!
Коментирай