Грешка е университетските и държавни болници да са търговски дружества. Здравето търговия и стока ли е?
Ако училищата бъдат затворени заради пандемията от Covid 19 това ще бъде една от най-трудните години за всички. Това мнение изрази в интервю за “Истории от прехода” бившият образователен министър (2013-2014 г.) проф. Анелия Клисарова. Според нея най-сериозно това би се отразило на децата от 1 до 4 клас, за които онлайн обучението би било почти невъзможно. „Да речем, че Министерството на образованието ще купи техниката за онлайн обучението там, където тя липсва, но живият контакт? Говоря за деца от 1 до 4 клас – как ще го научите да пише мама например? Как ще го научите да пише и чете дистанционно? Това значи абсолютен ангажимент на родителите. Родителите обаче не са педагози, а и нямат авторитета на госпожата в училището. Вкъщи се казва „госпожата каза“. Няма лошо в това, напротив – така и трябва да е. Авторитетът на учителите трябва да е голям – за малките деца това е изключително важно. Дано спазваме мерките и да има изолация на отделните класове, така че да не се налага затварянето на училищата, но ако се наложи ще минем и на дистанционно обучение“ , коментира бившият образователен министър.
Професор Клисарова изтъкна, че учениците, които учиха онлайн от март до юни, не са получили реални оценки, тъй като по нейни думи половината им бележки са дело на родителите, бабите и на съучениците им. „Реални оценки не са поставени, защото до детето стоят майка, баба, някой учител и учат заедно. Това е истината! В университета лекциите са онлайн, но практическите упражнения са присъствени. Трябва да се научиш на контакт с пациентите. Не е само медицината, същото е и за инженерните науки. Стои и чертае вкъщи, но съвсем друго е да се срещнеш с преподавателя и да говориш с него, да ти даде насоки. Личните контакти са много важни, не бива да ги пренебрегваме – това е социализация в обществото не всеки да е изолиран вкъщи“, допълни тя.
Според нуклеарния медик сериозният ръст на заболели от коронавирус в последните седмици се дължи на неспазването на мерките и най-вече на събирането на големи групи и празнуването на семейни тържества. „Не щабът, а предимно ние сме си виновни за тези високи проценти. Дай днес да се съберем, детето има рожден ден или баба му има 80-годишен юбилей. Добре, може ли този рожден ден да бъде пропуснат? Или да се направи в тесен семеен кръг? Аз мисля, че нашето правителство и щабът са предприели по-свободни мерки. Вижте какво става в Европа – във Франция има вечерен час. Ресторанти и барове са затворени – ние сме демократични. Ще се справим със ситуацията, ако всеки има лична отговорност. Не е толкова страшно да сложиш маска, да си измиеш ръцете, да измиеш бюрото. Предложените мерки не са толкова тежки – нито ресторанти са затворени. Млади хора са, ходи им се на дискотека – да влязат с маски или пък да не се натъпчат всички наведнъж вътре. Може самите дискотеки да приемат определен брой хора – да речем 100 души в зависимост от квадратурата. Ние направихме упражненията в нашия университет да са присъствени, а лекциите са онлайн. Ако всеки гледа отговорно и признае, че това е една пандемия, то няма нужда да бъдат затягани мерките“, поясни проф. Клисарова.
Бившият ректор на МУ Варна коментира и опитите за реформи в здравеопазването, които са правени в последните 30 години. „Наистина от желание за реформи ние допуснахме големи грешки. Една такава грешка е да се направят търговски дружества университетските и общински болници. Здравето търговия и стока ли е? Нали по нашата Конституция всеки трябва да има равен достъп до здравеопазване? Това реално случва ли се? Нека кажем истината – да, много положителни неща се случиха. Трябва да има частни болници например. Според мен трябва да има и втори стълб в здравната ни система по отношение на осигуряването. Не можем да не гарантираме минималните условия за всички граждани на България – независимо от техните доходи и това беше гарантирано (бел ред. преди 10 ноември 1989 г. ). Каква профилактика имахме? Вие сте много млад, но всички ние като ученици минавахме на профилактични прегледи. Сега разчитаме на личните лекари и по-точно на съвестта на родителите да заведат детето на профилактичен преглед. Било то за очите, зъбите или физическото и психологическото му развитие. Много сме длъжни по отношение на здравеопазването на нашите граждани. Нашата здравна система хич не беше лоша – виждате всички сме ваксинирани с БЦЖ ваксина. Сега като говорим за Covid 19 стана ясно, а в колко държави няма ваксина БЦЖ? Защо не запазихме тези положителни неща, които имахме през социализма? Относно профилактиката например. Сега се налага ние да се връщаме към тях. Помните ли момента, в който в училищата нямаше нито лекар, нито медицинска сестра. Имало е неща, които са били много добре организирани – ние сме били изключително напред. Тези неща не биваше да ги махаме. Разбира се и да добавим новите, тъй като сега постиженията на медицината са изключително високи. Новите неща трябва да са внедрени и българските граждани трябва да имат достъп до тях, а не да се чудят коя къща да продадат, за да си финансират лечението в чужбина. Не бива да премахваме всичко старо – дето се казва: „и след мен потоп!“. Нека да запазим това, което е добро“, обясни проф. Клисарова.
Според нея е нужна повече държавност в здравеопазването в България, тъй като в момента страната разполага с модерна апаратура за лечение, каквато има в Австрия, Франция и Швейцария, но лекарите напускат страната заради отношението към тях, „Тези апарати са купени на европейски цени, а нашите вноски на здравеопазване са доста по-различни от тези на европейците. Как се грижим за държавните и общинските болници, въпреки че имаше реформа тя беше само в доболничната помощ, а в болничната нямаше. Ние все още не сме остойностили нашите клинични пътеки. Какво става с болниците? Всеки иска да има печелившите пътеки и бяга от губещите. Никой не иска инфекциозни отделения и болници, защото те не са печеливши. А сега гледайте какво става – всички искаме да имаме инфекциозна клиника, защото гледайте какви са условията. Не е само до заплащането на лекарите и медицинските сестри. Да, то е недостатъчно. В Австрия или Германия ще получат много по-високи заплати, но там и животът е по-скъп. Не само парите са мотивацията, а и уважението към хората и възможността за кариерно развитие и специализации на младите лекари. В Германия им дават възможност да им платят курса по немски език, настаняват ги в общежития, които се покриват от държавата и им дават условия. И те знаят, че след 5 години ще излязат като специализанти и ще имат условия за кариерно развитие. Ние тук им казваме, че ще трябва да се явят на изпити, няма места в болниците за специализация и какво става? След като семейството те е издържало 6 години да учиш медицина има платени специализации и ти чак след 11 години започваш да си търсиш работа и не говорим за сумата, която ти се плаща като заплата“.
Относно образованието в страната бившият министър коментира следното:
Предучилищното образование:
„В предучилищното образование се направи една добра реформа, която беше необходима за нашата страна. От тази година детските градини са задължителни и за 4-годишните. Много е полезно децата да свикват, да се адаптират (особено за децата, чийто майчин език е различен от българския) това е много необходимо. Създават се хигиенни навици, навици на общуване, социализация на тези деца. Въпросът е имаме ли достатъчно детски градини? Безплатни ли са те? Би следвало да е безплатно. Имаме ли достатъчно квалифициран персонал? Имаме ли достатъчно учители, които са готови не само да забавляват децата с игри, а и да ги подготвят за училище? Това касае квалификацията на учителския персонал – така че това решение е добро, но ние трябва да се съобразим с тези неща. В малките населени места има достатъчно места, но не мога да кажа добра квалификация. Не искам да обиждам никой колега, просто нямат опита за работа с деца от предучилищна подготовка. Това са сериозни и отговорни хора, на които трябва да им осигурим квалификацията. За съжаление квалификацията на учителските кадри в България не е на нужното ниво. Необходима е по-голяма отговорност, строгост, а не квалификацията да е свързана само със заплащане. Това не бива да се случва“.
Училищното образование:
„Кой е най-големият проблем там? Ужасно е да звучи и да се казва елитно и неелитно училище…Ако си роден в по-малък град не означава, че си по-ограничен или с по-малки възможности от някой, който е роден в София. Защо софийските 5 училища ще са по-елитни и защо във Видин, Монтана или Дългопол училището няма да е елитно. Имам колеги, които станаха професори и не са завършили елитно училище. Ние си ходехме в кварталното училище. Който имаше желание, потенциал, той успя. Можехме да учим право, медицина, международно отношения. Питайте от нашето поколение кой е ходил на частни уроци? Сега има ли почти дете, което да не ходи на частни уроци? . Сега частните уроди не са просто мода, а самите учебни програми са толкова натоварени, че не остава никаква възможност на учителя да преговори още един път урока, да види кой е изостанал. Няма време, имаме луд учебен план, по който препускаме, защото учителите са длъжни да го спазват Трябва да осъвременим учебните си планове и програми и да ги вържем с интересите на учениците. В момента с тези мобилни телефони ние трябва да научим децата как да работят с интернет, а не само да гледат клипове. На коя информация да вярва, как да обработва тази информация. Не бива да спираме това развитие. Какво направихме ние? Влезе новият закон за училищно и предучилищно образование и първи клас учат по една програма, но четвърти клас са по друга програма. А в 7 клас не знам по коя програма ще учи, защото в 5 и 6 клас е бил по друга програма. В новите учебни програми дори и да има грешки в тях трябва да се започне от първи клас и да има последователност. А не децата да се чудят от кой учебник какво да учат. Те и родителите се объркаха, че дори и частните учители. Например по биология имаме 5-6 учебника и идват да ме питат да им кажа как да се готвят за кандидат-студентски изпити. Нека да има един учебник по един предмет и много различни помагала. На едно дете му е сила математиката и може да учи по най-сложните помагала по математика. На друго му е сила българският език. Трябва да има различни помагала, а не много учебници и един хаос кой откъде учи. А колко грешки пък има в тези учебници“.
Университетите:
„Мисля, че дадохме прекалена свобода и автономия на университетите да разкриват специалности, които не са им присъщи. Не съм против разкриването на нови специалности, напротив. Науката и технологиите се развиват, но нека тези специалности бъдат разработени в тази насока, в която има потенциал самият университет. Който не е подал документи, той не е получил акредитация за дадена специалност. Системата на акредитация трябва да бъде коренно променена. Заедно с министъра на образованието и с Томислав Дончев много работихме в тази насока и те изразиха същото становище, че сега акредитациите не са обективни. Има голяма част субективност в оценките, които дават, което пък демотивира университетите – това не бива да е така. Нека да е реална акредитацията и не да е дискриминираща (дай да го отрежем), а да е мотивираща. Да се разкриват тези специалности, защото този университет има този потенциал. Университетите не трябва да бъдат закривани, а профилирани! Трябва да правим разлика между Висше училище и университет. . Висшето училище трябва да дава професионално обучение, а университетът освен професионалното обучение надгражда с наука и докторантски програми. Когато кажем, че имаме нужда от софтуерни специалисти и инженери те може да са като висше училище – може да са бакалаври. Не е задължително да стават асистенти и да пишат докторантури. Те просто искат да упражняват професията си. Не всеки завършил има желание да продължи в академичната йерархия. Той може да се развива в професионална посока, а не академична“.
Относно БСП и бъдещето на партията бившият депутат и настоящ общински съветник на БСП във Варна обясни:
„Нека не говорим за разцепление в партията – това беше модерно преди прекия избор на г-жа Нинова. Винаги в една стогодишна партия (при това с демократичен режим на мислене) ще има различни мнения. Едни са „за“, други са „против“. Правят се групички и хората се събират по интереси. Изборът на Корнелия Нинова показа, че партията може да бъде консолидирана. Не може само с трикове да събереш 80%. Можеш да биеш с 2-3% с трикове, но не и с 50%. Симпатизантите на БСП уважават тази лява политика, вярват в нея и мисля, че най-много ги убеди това, че ние сме сериозна опозиция. Че не бива да има съглашателство и крачка назад, а по-твърда ръка. Трябва да има по-твърда опозиция и мисля, че това г-жа Нинова успя да го направи. Ако искаш да се развиваш правилно трябва да слушаш какво казва и опозицията. Виждате, че дори десните партии, ако ги няма левите, трудно съществуват и то в международен мащаб. Не може да не слушаш опозицията и да искаш да чуваш само хубавото, без критиките. Няма как да вървиш напред, ако така си запушваш ушите за критиката и слушаш само позитивното! Затова е добре, че в националния съвет влязоха хора, които не са от кръга на г-жа Нинова и мисля, че така ще вървим по-напред.
Искам млади хора да са в парламента и общинските съвети. Това решение, което се взе от конгреса на БСП – да няма повече от два мандата в парламента го подкрепям на 100% и го разбирам напълно. Не може да има професия депутат – това не е професия. Това ще даде възможност на по-млади хора, на нови лица, да влязат в парламента и да се обучат. Обновлението обаче няма как да стане изведнъж – да кажем махаме всички над 55 г. и слагаме тези до 35 години. Това няма как да стане и не е правилно – губим връзката между по-младите и старите поколения, както и приемствеността. В никакъв случай не бива да пренебрегваме и опита – ако не си бил там, ако не си участвал… Опитът е изключително важен, за да може да защитиш твоите интереси и тези на партията“.
На въпрос за негативните нагласи в обществото относно БСП и спомените от предложението на партията ДАНС да бъде оглавена от Делян Пеевски ексминистърът заяви:
„Какво лошо направи правителството на Орешарски? Затънахме финансово ли, нямаше социална програма ли? Направихме грешна реформа в здравеопазването ли? Какво е грешното? Мисля, че с разговори и с това какво предлага БСП може да привлече повече хора към себе си, защото социалната, образователната политика и здравеопазването – те са стълбовете, на които БСП се спира, както и развитието на икономиката. Развитието на малките и средни предприятия – ние нямаме средна класа. Трябва ли да имаме толкова бедни хора? Ако проведем такава политика и има разговори аз съм убедена, че много хора ще подкрепят БСП. Левите партии осигуряват здравеопазване, образование и сигурност. Не мога да бъда отговорна за това решение да бъде предложен Делян Пеевски за ръководител на ДАНС, тъй като не съм била в ръководството на БСП и не съм взимала тези решения. Не го казвам като оправдание, просто не мога да направя точния анализ. Това беше сериозна грешка, за която си понесохме и пораженията“.
Какво мисли бившият ректор на МУ Варна и образователен министър за протестите срещу правителството и главния прокурор?:
„Смятам, че е задължително да чуем младите хора. Подкрепям протестите, даже се зарадвах, че и студентите организират протести. Студентите са тези, които трябва да останат в България и да са движещата сила. Промените се правят от младите. Как виждам бъдещето на държавата? В нов начин на управление, който да е много по-прозрачен и консолидиран. Няма как да се направи здравна реформа, ако всички партии не се обединят около това, заедно с народа. Трябва да се стигне до консенсус и да се направи една програма, около която всички да се обединят. Независимо кое е правителството и кой управлява, това трябва да е като задължителна програма. Трябва да има консенсусно управление – нека хората, които са на улиците, да кажат кой и как искат да ги управлява. Те също са объркани – хората са отчаяни и не виждат алтернатива! Която и да е партия трябва да заяви, че ще направи промени с ясна програма и да иска подкрепата от хората. БСП има визия за България, която хората не я знаят. ГЕРБ пък предлага нова Конституция, ама какво точно ще съдържа щяло да се обсъжда после. Как да имат доверие хората? Затова не вярват на политиците и партиите, а без доверието на обществото няма как да се направят реформи. Правим една реформа в здравеопазването – първо ще излязат докторите, после сестрите, акушерките. Накрая ще се откажем да правим реформа, защото всички протестират. Не е ли така? Затова смятам, че като ще се прави реформа трябва да има дебат и да се чуят всички страни. Да се чуят общинските, държавните, частните болници, сестрите, лекарите, санитарите, спешната помощ. Да разберем какви са исканията им и тогава да предложим реформата. Това е изключително важно. Досега като правим нещо се отделяме от „масите“, написваме го научно и изглежда прекрасно, но не можем да го реализираме“, завърши проф. Анелия Клисарова.
Цялото интервю с бившия ректор на МУ Варна и министър на образованието вижте
Коментирай