Баба Стефка е един от първите герои на авторската рубрика “Истории от прехода”, която стана участник в поредицата. Намерихме жената на 92 години, застанала в близост до Синия пазар зад Операта във Варна и продаваща плодове и зеленчуци, с продажбите, от които преживява. Бабна Стефка е дългогодишен работник в “Картонажната фабрика” и разказва за всичко, което си спомня от прехода, който е преживяла.

Истории от прехода Епизод 3

Баба Стефка на 92 години, дългогодишен работник в “Картонажна фабрика” и продавач на Синия пазар във Варна

„Продавам от 20 години на Синия пазар във Варна. На 12 октомври 2019 г. навърших 90 години.

Къде бяхте на 10 ноември 1989 г. когато Тодор Живков беше свален от власт?

Бях на работа в Картонажна фабрика.

Как реагираха хората около вас тогава при научаването на тази новина?

Много лошо реагираха. БКП тогава бяха на власт и си спомням, че не позволиха да има война. Имаше голям бойкот и почти се беше стигнало до война, но който беше на власт от БКП предаде властта доброволно без да има жертви.

На вас лично как ви се отрази смяната на властта?

Ние сме работници и преди 10 ноември имаше много работа. Аз съм с 3 ордена – бронзов, сребърен и златен. Спомням си, че заплатите се плащаха навреме, даваха ни аванс и заплата. Не помня да е имало случай, в който да отидем на работа за аванс или заплата и да ни кажат, че „днес няма пари“.  37 години съм работила в Картонажна фабрика.

Кога беше по-добре тогава или сега?

Тогава, как сега да е добре? Не съжалявам, че сега взимам по-малка пенсия, аз много работих и взимах много пари – хората ме ценяха. Не ни даваха дори да напуснем работа, ако сме добри работници. Директорката казваше така : „щом напуснеш по буква А никъде да не те приемат на работа‘. Задължаваха ни да работим, но всичко успяхме да направим – изучих си двете деца, направих си голяма къща, сватби, подсигуряване на висше образование. Винаги сме можели да си покрием нуждите. Помня когато дойдоха партизаните – аз съм от Белоградец.

Спомням си преди да дойдат на власт червените на 9 септември 1944 г. как заклаха на едно момче главата и я набодоха на един кол и я носиха в село Белоградец. Това става по време на партизанското движение. Помня как дойдоха руснаците да ни освобождават, а преди това бяха германците. Те се държаха много лошо с нашите каки – изнасилваха ги и им слагаха печат. Помня как отивах на училище и трябваше да мина край общината( там имаше един мост, под който минаваше едно голямо дере). Отивайки на училище чувам как викат и крещят долу комунистите, които са хванати и са затворени. Казах на майка ми: „мамо, утре няма да отида на учлище“. И тя ме попита: „защо няма да ходиш“? и аз и казах: „минах през общината и ги чух как реват, не мога да мина оттам още един път“, а аз нямаше откъде другаде да мина, за да отида на училище. И тя ми каза: „добре, майка, аз ще те заведа, но ще отидеш на училище“.

Голям тормоз беше преди 9 септември. Вие сте млади и няма как да помните. Русия защо даде толкова жертви? Кой ни освободи? Като минаха германците оттук какво направиха? Докато руснаците като минаха през 1944 г. оттук не закачиха нашите каки, дадохме им втория етаж от къщата, а ние с кака ми слязохме при майка ми и баща ми на първия етаж. Не видяхме лошо, ако бяхме видели щях да ви кажа.

Лошото е, че нямаме управници. Ако имаме управници да сложат млади хора като вас – сега имаме учени и много умни хора. Старите имат дразги – едните комунисти, другите с различни виждания. Има и много убийства, жалко за младежта, че замина в другите държави и оставиха най-хубавата България.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *