Студентите по медицина да подписват договор, че ще останат в България толкова време, колкото държавата е поела тяхното образование. Това предлага бившият здравен министър доц. Мими Виткова в интервю за „Истории от прехода“ . По този начин медиците, които са завършили държавна поръчка ще могат да останат в страната, а не да заминават в чужбина веднага след завършване на тяхното образование.

„Ние изначално имаме дефицит на лекари, а за сестри да не говорим. Този дефицит е от много години, а лекари и сестри не се произвеждат за два дни.  След като десетилетия наред допуснахме бедна България да готви безплатно кадри за богата западна Европа и САЩ нещата стигат дотук. Не е нормално да завършиш държавна поръчка (медицината е най-скъпото обучение)  и на следващия ден след като си взел дипломата да заминеш за чужбина и да напуснеш страната, която ти е дала безплатно образование. Нищо ретроградно няма в това след като си решил да следваш държавна поръчка да подпишеш един договор, че колкото време те е издържало това общество, толкова и ще му върнеш с работа в България! Същото се отнася и за специализацията на лекарите и медицинските сестри. Този дефицит е очеваден, но той е ясен и предизвестен преди много  години. По броя на сестри отдавна сме под санитарния минимум и броят им е под половината от нужното“, смята бившият здравен министър по време на правителството на Жан Виденов.

Относно мерките срещу коронавирус Мими Виткова сподели, че според нея взимането на решения се е стоварило единствено върху здравното министерство, което нито има компетенциите, нито правомощията да решава кой сектор от икономиката да бъде затворен. „Тези решения трябва да се вземат на правителствено ниво и по тези решения виждаме, че се изказват премиерите на другите страни. Първият етап, който беше през пролетта у нас, аз го оправдавам, въпреки че за някои може да изглеждат като свръхмерки на затягане. Тогава оправданието можеше да бъде липсата на опит и яснота, но днес такова оправдание не може да има. Ние се люшкаме от единия полюс на свръхзатваряне на държавата при 17 болни, а при 1700 няма ограничения. Друг проблем е, че липсва анализ и предварително структуриране на политиките, така че да бъдат коментирани с обществото и то да разбере при определен сценарий на развитие на епидемията какви мерки ще бъдат взети. Няма ги авторитетите в обществото, които да бъдат признати в обществото, така че всички мерки, които бъдат наложени, обществото да ги приеме с доверие. Виждаме сега какво недоверие има в мерките, за което допринася и колебливото становище по някои мерки. Когато се взима решение то трябва да бъде обмисляно отвсякъде. Не може през часове или един-два дни да се променят мерките, които са взети. Това създава недоверие в хората“, коментира екс-здравният министър.

“Всички търсят баланса между това да не се блокират големи икономически сектори и да бъдат максимално опазени животът и здравето на хората. Решенията са трудни и затова трябва да бъдат дълбоко осмислени, да се начертае перспектива как ще се реагира в отделните ситуации и обществото да знае. Това ще дисциплинира и самото общество и за да не се стигне до някои крайности ние трябва да спазваме и някои определени мерки. Посоката навсякъде върви към затягане, а у нас по-скоро към локално затягане на мерките. Смущаващото е, че не виждаме такова задълбочено обсъждане и комуникиране с обществото и защо се налага една мярка. Имам чувството, че пропиляваме възможности за известни ограничения, които биха спестили това разпространение на заболяването. Тревожа се от това, че РЗИ няма капацитет да проследи веригата на контактните лица. Те дни наред, след като са били в контакт със заразено лице, се движат свободно между нас, неизследвани продължават да работят. Първото изследване се прави 4-5 дни след контакта със заразеното лице. Ходят на работа, не са изолирани и не са подадени в масивите, за да могат да получат болничен лист. Така че проследяването на веригата и контролът върху контактните лица са неприятен резервоар на разпространение на тази инфекция. С обществото трябва да се комуникира и да му се обяснява, че спазването на елементарните мерки е нужно. Не съм любител на обременяващите картини, но не може ние като общество да не си задаваме въпросът как минава в тези месеци животът на медицинските специалисти, които ги виждаме обезобразени от очилата и маските денонощно. Не можем да поставим от едната страна удоволствието на нощните заведения и футболните мачове, а от друга страна да са животът и здравето на лекарите и останалият медицински персонал”, завърши Виткова.

Цялото интервю пред „Истории от прехода“ вижте ТУК !

stories

View all posts

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *