Корман Якубов Исмаилов е български политик и народен представител в 43–тото Народно събрание.

До април 2011 г. е бил член на ДПС, но тогава е изключен заради подкрепата му за също така изключения Касим Дал.

Завършва гимназия в столицата. След отбиването на военната си служба се дипломира със степен бакалавър по икономика в университета в Кония, Турция. След дипломирането си през 1997 година за кратко работи като зам. редактор във вестник „Права и Свободи“ – издание на ЦС на ДПС. В периода 1998 – 2001 година е банков служител в „Зираат Банкасъ“ клон София, след което регистрира бизнес консултантска компания. През 2004 година завършва „Регионалното училище за политика“ към Асоциация „Българско училище за политика“. Завършва и „Стопанско управление“ в град Кония, Турция. През 2006 година е избран за председател на младежката организация на ДПС, като остава на този пост до 2009 година.  Тогава е избран за депутат в 41–вото Народно събрание от листата на ДПС в Добрич. Бил е и член на Централното оперативно бюро (ЦОБ) на ДПС.

На 12 април 2011 година лидерът на ДПС Ахмед Доган дава една седмица срок на Исмаилов да изясни позицията си дали подкрепя ДПС или Касим Дал. Причината е участието на Исмаилов в среща на Касим Дал със симпантизанти в Търговище. Една седмица по-късно, преди изключването му от партията, Исмаилов обвинява лидера на ДПС Ахмед Доган, че нарушава устава и програмата и уронва престижа на партията и не изпълнява задълженията си като народен представител.

В края на май 2011 по време на публичен дебат с лидера на партия „Атака“, Волен Сидеров, влизат в конфликт в предаването „Неделя 150“ по БНР Хоризонт, при който се налага водещият и редакторът на предаването да разтървават политиците. Причина за случая е спречкването станалото два дни по-рано пред столичната Баня Баши джамия между хора от „Атака“ и молещи се пред джамията.

На 1 декември 2012 Корман Исмаилов заедно с Касим Дал учредяват Народна партия „Свобода и Достойнство“

Интелектуалците от турски произход не подкрепят това, което става в "ДПС"

Къде бяхте на 10 ноември 1989 г.?

Бях ученик в последния клас на гимназията при бурните процеси и митинги. Всеки ден се случваше нещо и се отразяваше и на нас учениците, които вече четяхме вестници. Спомням си, че тогава имаше много големи опашки за вестници, дори много бързо се изчерпваха тогавашните „Работническо дело“, „Отечествен фронт“. През тези месеци какво се случваше в нашето училище и в нашите часове? Правихме протести – например срещу униформите, защото  тогава ходихме с едни сини костюми. Тази униформа беше за нас израз на нещо, което ни се налага – на антисвободата и отказвахме да ги носим. Както и когато се дипломирахме имаше традиция да ги късаме демонстративно.

Тоест вие сте бил последният випуск на стария строй и в началото на новия. Как се промени образованието за една година, имаше ли някакво отражение? Говореше ли се за промяна в учебниците, в системата, от „другари“ изведнъж сте станали приятели. Разкажете ни малко повече за това как е било тогава през призмата на един дванадесетокласник?

Бяха започнали определени реформи в горния курс – гимназиите ставаха с професионална насоченост. Толкова не се говореше за промени в учебниците и програмите (разбира се говоря за София) и още повече в последните години живеехме с очакването за кандидатстване, казарма. Когато влязох в казармата ние бяхме наборът, който смени петолъчките с българското знаме и българското лъвче на кепетата. По това време още имахме онези стари униформи тип „руски“ от Втората световна война.

Вие лично участвахте ли в митингите, които се случиха после от страна на „СДС“ ?

Със състуденти участвахме в митингите – спомням си, че имаше огромно струпване особено пред „Александър Невски“. Вълнувахме се, беше ни интересно. Случиха се неща, които не бяха виждани за нас. Усещахме, че се случват процеси, които ще променят много бъдещето.

Как през вашата лична призма се стекоха първите години на демокрацията?

Служих в казармата и тогава тези промени, които се случваха, вече се забелязваха. Това беше например промяната в униформите, първите свободни избори, на които имахме възможност да гласуваме като войници. Разликата беше, че наистина имаше избори и реален избор, който да направиш, защото и преди имаше избор, но той беше един по времето на комунизма. След казармата отидох да следвам икономика в Турция и от там следяхме събитията, кризите, трудностите, другите протести, падаха правителства. Ще запомня тези години с недоимъка, купонната система, чакането по опашки. Разбира се и очакването когато бяхме студенти, че след 4 години като се върна в България ситуацията ще бъде много по- променена, животът ще бъде много по-добър и спокоен.

Така ли се случи? По-спокоен и добър ли беше животът като се върнахте или не съвсем?

Просто живеехме тогава с много оптимизъм и очаквания, може би такава е моята натура да съм по-позитивен. Когато се върнах отново в България и започна професионалният ми живот и моята работа – тогава се случваха също процеси – икономически, фалити на банки, чуждестранни инвестиции, чуждестранни банки откриваха клонове в България. Започна членството ни в НАТО, отвори се пътят ни към Европейския съюз.

Разбира се в последствие включването ни в младежките политически движения и в редиците на младежкото „ДПС“. Всички тези процеси бяха доста интересни и динамични за нас като млади хора и всичко мина в очакване и динамика.

Как решихте да влезете в политиката и по-конкретно в „ДПС“ ? Имаше ли лична облага или по-скоро гонехте конкретна идея, която да следвате и ако „да“, то каква е идеята, която сте имали тогава?

При мен се случи по естествен начин, защото майка ми беше ангажирана в софийските структури на организацията тогава и връщайки се (тъй като тогава заминахме под организацията на „ДПС“ да учим в Турция, образованието ни беше изцяло финансирано от турското правителство по системата както и България отпуска стипендии на бесарабските българи за българите в чужбина) и после връщайки се аз по естествен начин влязох в политиката заедно с приятели, с които тогава се дипломирахме. В „ДПС“ се случваха процеси на изграждане и структуриране на национална младежка организация. Решихме да участваме и се свързвахме с политическите фондации (предимно немските за либерална политика), които организираха  много семинари и мероприятия. Така влязохме във вихъра на изборните процеси, на младежките дейности, макар и  много аматьорско, но вече имаше история и заложено минало, имаше народни представители и хора, които идваха в София, бяха в  администрациите и т.н. Това беше началото.

Питам ви, понеже много хора смятат, че влизането на човек в политиката несъмнено е свързано с това да се „облажи“ от нея, да спечели пари. Имаше ли такова желание у вас и у хората, които бяха около вас. Желанието за власт и за пари или имахте идеология тогава?

Тогава нас повече ни интересуваха младежките дейности, обученията, участието в избори. Да, имаше стремеж когато повече навлязохме и осмислихме процесите. Искането ни беше повече млади хора да влязат на избираеми позиции. Организацията да се структурира и да започне едно по-професионално ръководство и разбира се бяхме водени от идеали. Не, за мен лично не е имало такива користни материални цели, никога в политиката за мен това не е било водещо. Може би, ако това е било водещо за мен тогава, аз в днешно време бих бил един от много влиятелните икономически сили в близко обкръжение на днешни олигарси, почетни председатели….

От „ДПС“ излязоха доста хора, които после станаха влиятелни, включително и г-н Пеевски, за когото после ще споменем, но има едно мнение, че „ДПС“ е създадена от Държавна сигурност, тъй като и господин Доган е бил агент на Държавна сигурност. Кой създаде „ДПС“ според вас?

Държавна сигурност категорично има много важна роля, както и бившата комунистическа пария, защото от нея са голяма част от политически активните и бизнес насочените хора – нямаше друго преди това. Да, имало е хора дисиденти, но така се случи, че в процеса на прехода и от документите това се вижда, че той (процесът) е бил сериозно контролиран и управляван. Имало е хора и процеси, които от само себе си са се случили, но ключовите хора и фактори са били категорично под зависимости, със скрити идентичности, пред едно задкулисие, което винаги е продължавало и през него са се случили процесите в нашата политика. Разбира се имало е и големи надежди на българските турци и мюсюлмани да си върнат правата, да станат пълноценни и равноправни граждани на страната. Имало е и хора, които не са били реалните дисиденти и не са били тези, за които са били представяни тогава. От досиетата виждаме хора, които са били поставени и които във времето използваха тази енергия и това доверие, като по този начин успяха да изградят империи и да натрупат много сериозни ресурси. Те успяха да изградят едни политически системи и модели на контролирания и купения вот, на обръчите от фирми. Неща, които не са само патент на „ДПС“, това са марки на целия преход. Това го има във всички политически партии, мръсните пари, финансирането под масата, комисионните от близки бизнесмени, обществени поръчки, източването на поръчките през общините и т.н.

Понеже споменахте за българските граждани с турски произход, не се ли използваше твърде много тезата за възродителния процес и то до ден днешен (почти до случая „Росенец“) – това беше гърбът, който пазеше Ахмед Доган толкова дълго във властта с опасението да не стане втори Възродителен процес. Българите не разбираха много точно за какво става въпрос, особено тези от моето поколение или както ги наричаме „децата на прехода“. Причината е, че ние живеем заедно с нашите приятели турци в едно общество, което реално не е виждало омраза един между друг.  За съжаление това се използва от политиците, включително и от господин Доган. Не е ли това мантра, която се експлоатираше прекалено много през годините?

Не толкова, че ще се случи нов Възродителен процес, но ето виждате ли ги националистите ( българските националисти)  те са наши врагове, те ни мислят злото и едно такова противопоставяне винаги е имало и от двете страни на монетата. Това се е използвало и с това са се плашили хората, които имат травматична памет от тези процеси на репресии и насилие, на гонения и побоища, на забрани. Дори на места на етническо прочистване, на прогонване на мирното население. Това се е използвало и продължава да се използва, въпреки че новите поколения вече не са чак толкова чувствителни на тази тема. Те може би имат по-прагматични идеали и цели.

Вие бяхте в „ДПС“ – имаше ли в партията олигарси и беше ли тя близка с олигарси? Много хора казват, че „ДПС“ е може би най-олигархичната структура. В едно интервю на господин Осман Октай той споменава, че „ДПС“ от 2001 година, когато той напуска партията, започва да става близка с олигарси и вкарва олигарсите във властта. Хора като Илия Павлов, Пеевски. Имаше ли такива нещо според вас? „ДПС“ да се превърне в една емблема за олигархия?

Т. нар. олигарси гравитират около всички партии. но бих се съгласил с позицията на Осман Октай. Да, в един период определени бизнесмени, чиито имена споменахте, както и други в последствие от по-малък и по-голям калибър, гравитираха около председателя Ахмед Доган и хора около ръководството. Това е било не само марка, патент или откритие на „ДПС“. Това е двустранен процес на услуги, на финансиране, влияние, на кадруване. Там са корупцията, конфликтите на интереси, злоупотребата с власт и влияние, поставянето на „наши“ хора на ключови места в различните власти и институции на държавата. Оттам идва и проникването и превземането на институциите, които се подчиняват на интересите на определени икономически сили и политически силни фигури, а не на законите и в интерес на гражданите, които следва да обслужват на първо място.

В последните години много се говори, че „ДПС“ се е превърнала в една партия, която защитава не само олигарсите, но и позицията на Русия. Имаше няколко такива новогодишни речи на господин Доган, в които тънко личеше подкрепа за Русия? А това някак противоречи на проевропейската политика, която води България и ДПС в лицето на “либералите”?

„ДПС“ си има своята историческа роля, място, влияние и действие в политическата и икономическата история на страната. Пак има канализирани инвестиции към определени региони, въпреки че невинаги са били най-ефективните (предимно инфраструктура), защото там може да се прибира най-лесно и в повече. Ако трябва да говорим за Доган той е човек със своите външни страхове и зависимости и в това няма спор, защото то е видно от неговото израстване и развитие. Самата негова съдба в днешни дни е такава. Тя по някакъв начин е трагична. Да се имаш за толкова велик, знаещ и можещ и направил за страната си, а да не можеш спокойно да се разходиш сред своите избиратели?

Помним в „Росенец“ как се скри в едни храсти и предлагаше сладолед на протестиращите…

Това е някаква мегаломания за мен….. в една нормална държава не може да се случи. Това е поведение от тип  Кадафи, Саддам Хюсеин, въпреки че той не е имал никога такава власт, влияние и богатство, но в една една демократична и европейска държава отвсякъде би прозирало корупция, злоупотреба с власт.

Когато вие бяхте в партията, господин Доган имаше ли тази власт, която има в момента и която му е дадена? Тогава започнаха процесите с „Цанков камък“, но кога всъщност той се сдоби с тази власт да може да си позволи абсолютно всичко? Защото до случая „Росенец“ той можеше да си позволи абсолютно всичко, това е мнението на много хора?

Той не може да си позволи абсолютно всичко, а е човек, който живее в големи страхове за идните си дни. В това съм абсолютно убеден !  Всичко се случваше във времето стъпка по стъпка и благодарение на неговите качества за политик, знания и натрупване Той е добър анализатор, един от най-опитните в българската политика, най-успешните лавьори, ако дадем такова определение в кавички за „добър политик“. Доган е човек, който е готов да използва всякакви средства, за да постигне целите си. Идеология и принцип, които аз никога не съм приемал.

Затова ли напуснахте „ДПС“, всъщност вие не го напуснахте, а подкрепихте г-н Касим Дал и те ви изключиха?

Те са много неща, които влизайки в кухнята виждаш и осмисляш. Всички тези злоупотреби, корупцията и това че тези хора се откъснаха от интересите на обикновения избирател, че изградиха задкулисни империи. Нарушенията на устава и всички тези неща, които тогава открито изговорих и заради които бях естествено изключен.

Разкажете ни малко повече за структурите на „ДПС“, защото битува мнението ( и то може би действително е факт), че „ДПС“ има може би най-здравите структури по места. Какво представляват структурите на партията в малките региони и има ли страх сред хората да гласуват задължително за „ДПС“ или те действително вярват в идеологията на господин Доган и в партията?

Аз отдавна се откъснах и се дистанцирах от процесите и не мога в момента да съм много актуален и точен, но това, което се случва по места и което не се е променило много – това са механизмите на контролирания и купения вот на зависимостите на цели семейства от това, че техни членове са поставени някъде на работа и  участват в структурите било в администрации, било в обръчи от фирми, било в организацията. Разбира се има хора с прагматични интереси. Партията (като много други партии) удовлетворява интересите на тези хора, особено на младите. Началото, което ние положихме, беше много младежки ориентирано, с много обучения и младежки дейности (в това число и активна международна дейност). Начин, по който трябва да се случват нещата в нормалните държави и в нормалните партии. Навлезе обаче авторитаризмът, недопускането на различно мнение (едно се говори, а съвсем друго се прави …. всичко е предварително решено, а после само се гласува формално) ! Тези неща там са достигнали доста крайна степен. Дори, ако видите никой от днешните интелектуалци сред турската общност няма да го срещнете сред политиците. Там няма одобрение за това, което прави елитът на „ДПС“Никой от старите, автентични дисиденти, не разни измислени такива, никой вече не е в тези редици, освен ако не е там на някаква заплата и нещо не му е подхвърлено. Така че нещата много се промениха, животът много се промени. Европа също много се променя, бизнесът и той. Предполагам, че и „ДПС“ се променя, но не съм оптимист за позитивното бъдеще след Доган, просто защото партията тотално е излязла от началния си замисъл, заради който обикновените хора тогава отделяха от залъка си и нощуваха по площадите.

Каква е нагласата на хората преди изборите, според вас? Има ли алтернатива „ДПС“, примерно партията, която вие представлявате „Народна партия свобода и достойнство“.  Тя може ли да бъде алтернатива на „ДПС“ и да обере вота, който е на недоволните хора и не са свързани с корпоративния вот?

Не, не може да бъде алтернатива на „ДПС“, просто защото ние сме отказали да използваме средствата, с които „ДПС“ работи и които използва. По този начин ставаш неконкурентен. Не може примерно да се бориш с човек, който е в друга категория и използва да кажем пръчка в ръцете си, а ти да излизаш да правиш класическа борба. Това не е възможно и не може да се допусне с оглед на икономическото и социалното парцелиране, защото това е много важно в политическия процес. Разделението между другите партии на леви, десни, националистически и т.н. прави една партия като „ДПС“ по-монолитна, авторитарна, стабилна и ключова в много политически формули и затова тази стабилност на нея й дава възможност да поставя в зависимости, както икономически, така и политически, дори и управляващи партии, когато тя е формално в опозиция. Много често има случаи когато „ДПС“ формално е в опозиция, но тя е икономически на власт.

Както реално се случи в последните 3 години?

Аз от няколко години се отдръпнах от политиката, защото това беше мое дълго премислено решение. Просто защото виждаш, че теренът е изключително „кален“ и актьорите са много некачествени. В България не може да се прави национална и обединена политика, това е моят поглед на база на моя личен опит и наблюдения. Според мен още едно десетилетие това няма да се случи в България. Просто защото го има това наследство и тази парцелираност (икономическа и социална), както и това ниво на контролиране на политическия процес с пари и контролиран вот. В скоро време не мисля, че ще успее да се роди силно лидерство и обединение за качествен лидер от нов тип, който да разчисти терена, който да постави институциите в интерес на гражданите. Това не го виждам и според оптимистичния ми поглед може би ще се случи след 20 години!

Т.е. цяло поколение, което сега е на улицата, да не види това, за което вие сега говорите?

След като 45 години си бил в комунизъм трябва да изминат още 45 години в преход, демокрация и в свободния период и след това ще се появят автентичните хора без такива зависимости, знаещи и можещи. Убеден съм, че такива ще се появят, които са добри анализатори на процесите, на заплахите пред страната и гражданите ни, защото такива има и те стават все по-големи. Дори в рамките на съюз като европейския текат глобални процеси, технологични и търговски войни. Особено, ако образованието не е на нивото, на което трябва и то най-вече в управлението на страната. Ще се появят млади хора, които да се ангажират и да влязат в политиката, но може би ще отнеме по-дълго време.

Имаше протести, на които присъстваха много млади хора, разбира се не само. Въпреки че има обвинения, че голяма част от тях са представители на партии, има доста хора, които са млади и не подкрепят никого. Какво бихте казали точно на тези млади хора и този дългосрочен оптимизъм не е лош, но краткосрочно какво може да се скъси този срок, за да не са 20 годините, а поне 10, или 5..?

Партиите са това, което са. Вътре в тях текат и такива процеси на естествено подмладяване. Там има млади хора, които влизат и ще заемат ръководни и влиятелни позиции, но това е пътят, през партиите. Както през съществуващите, добри или лоши, това  не са застинали образувания, те се променят, защото и средата се променя,  през изграждането на нови партии, коалиции и обединения. Това е пътят и това е процесът, който е възможен в представителната демокрация, тоест трябва да се участва. Младите хора трябва да инвестират в себе си, като изучават добре историята, както като дисциплина, така и политическата и икономическата история. Въобще процесите, които се случват в Балканите и в света. Мисля, че днешните млади са много по-информирани и знаещи и имат повече възможности от това, което ние сме имали преди 20 години.

Да, но в същото време системните партии, които са в момента могат да ги използват като неопитни и това е нещото, което отвращава много хора и не искат да участват в политиката. 30 години говорим за олигархични кръгове, за корупция, за интереси, за купен вот, за контролиран вот, за откраднати пари от еврофондове. Това младите ги отвращава. Ако говорим за партии – нова партия ли трябва да дойде, за да обедини това, което се случва на улицата или партиите, които са сега да привлекат тези млади хора и те да подобрят нещата, който вариант на мен ми се струва малко труден.

Нови партии са се появявали и ще се появяват. Младите хора и тези, които са извън политиката, трябва да канализират своите емоции в едно възмущение и в последствие на поемане на отговорност и на лични действия. Да, това става когато гласуваш. За съжаление дълги години сме гласували за по-малкото зло, но това е пътят, който трябва да бъде извървян, когато измежду всички злини се появи една добрина и тя трябва да бъде разпозната ! Нещо по-добро, нещо по-перспективно и успешно, но факт е, че ние не трябва да живеем с много големи очаквания и надежди, колкото и да се хвалим това е нивото, това е материалът, защото ние не сме дошли от  Космоса, не сме дошли вчера на тази територия, има една наследственост – генетична, историческа и икономическа. Има периоди на възход и спад. Факт е, че политиците са най-големите длъжници на българските граждани във всяко отношение тези, които са заемали високи ръководни позиции и са взимали управленски решения през различните периоди. Това е факт и ако се измери общото недоволство и отношение, а то е видно през политиците, то рефлектира и върху институциите, защото те се опитват да ги контролират и подчиняват на личните си партийни интереси. Това за мен е много сериозен проблем, който във времето трябва да се изчисти и да се регулира на ново. Това обаче не може да стане изведнъж и с дамоклев меч.

Вие сте човек, завършил икономика, каква е вашата икономическа прогноза за справяне с последиците от Covid 19 и какво трябва да предприеме страната в бъдеще, защото очевидно коронавирусът ще продължава и догодина?

Просто бизнесът трябва да се адаптира. Целият свят и човекът като интелигентно същество винаги се е адаптирал, ако не успее да го направи, просто загива или страна се изолира. Тези, които успеят по-адекватно да се адаптират, те продължават. Ние живеем повече от 20 години не само в индустриалната епоха, ние сме в информационната епоха, т.е. технологиите, науката, опита, бизнесът, достъпът до информация са огромни. Това че при нас средата до някъде спъва това нещо и пречи през администрацията, корупцията, шуробаджанащината, бавното действие и неясните приоритети, насочването на енергията и ресурсите в не най-ефективните области и сфери. Това е факт и все пак България се движи напред, тя има своите дадености. Самият факт, че България има много качествен и силен интернет и това привлича много сериозни компании, това е много голям плюс за нас. Много българи работят в сферите на технологиите. Имаме програмисти, имаме инженери. Те трябва да видят интерес, както личен, така и да осмислят общия интерес в родното си място, в нашите градове, в нашите предприятия и фирми.

Напоследък сме свидетели на опити за изземване на бизнеси..

Винаги го е имало, особено в държави, където и правно и политически водата се мъти и медийно се вдига много прах и шум. Бизнеси се атакуват, бизнесмени се притискат, притискат се и през официалните институции. Бизнесите се изземват, това го имаше в миналото, има го и сега, а именно липсата на защита. Разбира се, ако имаш много читав и легален бизнес е трудно да бъдеш атакуван с непозволени средства, но ако си изпаднал в някои зависимости, тогава могат да те атакуват по-лесно. Мисля, че има такива примери.

Дори и да ти е читав бизнесът, ако ти направят една ревизия и ти затворят обекта, после се извинят (някой път даже не се извиняват), те ти спират работата, а и създават достатъчно дискомфорт. Не е ли точно така – в крайна сметка това се случи и по време на протестите, когато 10 институции едновременно направиха акция на „Хиполенд“.

Това се прави, но днес човек може да търси правата си и трябва да го направи и в съда, и в международните институции. Нашият глас вече се чува и в Европа. Това са възможности. Нещата в България са много по-добри от да кажем една Украйна в момента. Като изключим руската агресия, т.е. Украйна има много път да извърви по пътя, по който ние вървим и на моменти с доста бързи крачки. Не трябва да бъдем песимисти. Аз определено не съм песимист, въпреки, че тези срокове, които споменах, вие се виждат доста дълги и големи. Да, категорично в днешно време 10 години са страшно много време. С днешните технологии и днешното знание може да се свършат страшно много неща. В сектори като инфраструктурата, в индустрията, всичко е много ускорено и затова съм оптимист и оставам такъв.

На финала какво е вашето становище – плосък или прогресивен данък?

Аз винаги съм бил поддръжник на плоския данък, обаче когато видиш някои много силни страни, като една Австрия, колко много социален капитализъм са направили, понякога и прогресивният данък има своите добри ползи и ефекти. Тоест освен събирането много важно е и разпределението и как хората гледат на данъците си. Не само данък от гледна точна на този, който ще се наложи и ще се стопира, защото ако работещите и произвеждащите хора гледат на данъка като нещо справедливо – то за него ще е достойно да си плати данъка и да бъде чист и открит, защото той допринася. Докато при нас това мислене е малко по-заден план.

А кой е според вас по-добрият вариант за инвеститорите или няма да има значение за тях?

Разбира се ниските данъци са стимул, но ниските данъци правят и хазната по-бедна. Да, оставяйки повече пари в бизнеса при други добри условия тези пари могат да се превърнат в добри инвестиции и да имат повече блага, ресурси и капацитет. От друга гледна точка това понякога стъпва и затруднява, защото България е бедна страна и събирането на повече данък от богатите може да подпомогне бизнеса и социалните баланси в държавата. Видно е, че в развити капиталистически държави средната класа доста изостава и обеднява заради финансови кризи, заради Covid 19, заради протекционистки политики и неравенството се увеличава. Това като траен и дълъг ефект ще има своите проблеми и то се вижда и на дневен ред. Идват по-националистически и крайни движения, но разбира се тук можем да засегнем и бежанския процес. В една държава и хазната трябва да е богата, а тя става през своите субекти, през богатството на гражданите, богатството на фирмите и ефективното управление.

Ние сме вече в чакалнята на Еврозоната, какво е вашето мнение за влизането ни в Еврозоната, трябва ли да се случи или по-добре да си останем с лева?

България няма кой знае какъв избор след валутния  борд. Ние винаги сме искали да бъдем част и интегрирани в европейската икономика и валутната й система. Да, това е загуба на определена част от идентичността и на инструментите, които една нация има – в случая финансови, но много процеси не зависят толкова от нас. Ние сме малки на базата на това как се развиват големите и това как се преразпределят центровете на влияние в Европа и в света.

Ползите според мен са повече и това ще се случи. Да, може би в момента, в който заменим лева с евра, ще се почувстваме за пореден път подведени чисто на психологическа основа. Едно е да имаш 700 лв, друго е да имаш 350 евро. Това също ще трябва да го преживеем, но вече България е интегрална част на европейския съюз и на тази икономика и възможностите за българските граждани, както да работят, така и да правят бизнес в европейския пазар през неговите възможности към други пазари, които са големи.

Кажете ни като обобщение, какво трябва да направи от утре българският гражданин, за да не се случи така, че да живее още 30 години в преход, независимо от възрастта му ? Защото тук става въпрос и за пенсионери, които могат да помогнат, и за ученици, които да завършат, студенти, работещи?

Всеки ден трябва да прави нещо, не от утре, още днес и вчера да го е правил. Трябва да си знае правата, да изисква от хората на власт, на които делегира представителните права, да изисква качествено управление, да изисква от тях честно, морално и справедливо поведение.

Това е битката за демокрация, независимо в коя сфера работи или учи или служи в армията. Това е един постоянен процес на натиск, на упражняване на влияние и въздействие и носене на кръста, ако щеше. Така ги виждам аз нещата, както от малките, така и от по-големите. Ние живеем в много лоша, грозна и мръсна среда. От тази гледна точка качеството на живот е много ниско. Не трябва да чакаме и само да обвиняваме институциите. Да, те имат своята отговорност, своята слабост и недостатъци, дори на места и престъпно бездействие. Много неща обаче можем и ние сами да ги направим. Да не цапаме, да чистим, да подредим с доброволни усилия и труд, а това не го правим и чакаме някой друг да ни го свърши.

stories

View all posts

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *