Не съм оптимист за позитивното бъдеще на „ДПС“ след Доган, партията тотално е излязла от началния си замисъл !

Ахмед Доган е човек със страхове, който не смее да се срещне със своите избиратели, а в същото време се държи мегаломански като диктатори от ранга на Саддам Хюсеин и Кадафи. Това заяви в интервю за „Истории от прехода“ бившият член на ДПС Корман Исмаилов. По негови думи лидерът на ДПС е със страхове за идните си дни, тъй като е в сериозни зависимости.

„Доган е човек със своите външни страхове и зависимости и в това няма спор, защото то е видно от неговото израстване и развитие. Самата му съдба в днешни дни е такава – тя по някакъв начин е трагична! Да се имаш за толкова велик, знаещ и можещ и направил за страната си, а да не можеш спокойно да се разходиш сред своите избиратели? Това е някаква мегаломания за мен….. в една нормална държава не може да се случи. Това е поведение от тип  Кадафи, Саддам Хюсеин, въпреки че той не е имал никога такава власт, влияние и богатство, но в една една демократична и европейска държава отвсякъде би прозирала корупция, злоупотреба с власт…

Той не може да си позволи абсолютно всичко, а е човек, който живее в големи страхове за идните си дни. В това съм абсолютно убеден !  Всичко се случваше във времето стъпка по стъпка и благодарение на неговите качества за политик, знания и натрупване. Той е добър анализатор, един от най-опитните в българската политика и е сред най-успешните лавьори, ако дадем такова определение в кавички за „добър политик“. Доган е човек, който е готов да използва всякакви средства, за да постигне целите си. Идеология и принципи, които аз никога не съм приемал. Всички тези злоупотреби, корупцията и това, че тези хора се откъснаха от интересите на обикновения избирател, че изградиха задкулисни империи. Нарушенията на устава и всички тези неща, които тогава открито изговорих и заради които естествено бях изключен“, коментира Корман  Исмаилов.

Може ли да има алтернатива на „ДПС“ ?

„Не, не може да има алтернатива на „ДПС“, просто защото ние сме се отказали да използваме средствата, с които „ДПС“ работи и които използва. По този начин ставаш неконкурентен. Не може примерно да се бориш с човек, който е в друга категория и използва да кажем пръчка в ръцете си, а ти да излизаш да правиш класическа борба. Това не е възможно и не може да се допусне с оглед на икономическото и социалното парцелиране, защото това е много важно в политическия процес. Разделението между другите партии на леви, десни, националистически и т.н. прави една партия като „ДПС“ по-монолитна, авторитарна, стабилна и ключова в много политически формули и затова тази стабилност на нея й дава възможност да поставя в зависимости, както икономически, така и политически, дори и управляващи партии когато тя е формално в опозиция. Много често има случаи когато „ДПС“ формално е в опозиция, но тя е икономически на власт. В България не може да се прави национална и обединена политика, това е моят поглед на база на моя личен опит и наблюдения. Според мен още едно десетилетие това няма да се случи в България. Просто защото го има това наследство и тази парцелираност (икономическа и социална), както и това ниво на контролиране на политическия процес с пари и контролиран вот. В скоро време не мисля, че ще успее да се роди силно лидерство и обединение за качествен лидер от нов тип, който да разчисти терена, който да постави институциите в интерес на гражданите. Това не го виждам и според оптимистичния ми поглед може би ще се случи след 20 години! След като 45 години си бил в комунизъм трябва да изминат още 45 години в преход, демокрация и в свободния период и след това ще се появят автентичните хора без такива зависимости, знаещи и можещи“.

За връзките на „ДПС“ с олигарси и превръщането й в партия на олигарсите:

„Т. нар. олигарси гравитират около всички партии, но в един период определени бизнесмени, чиито имена споменахте, както и други в последствие от по-малък и по-голям калибър, гравитираха около председателя Ахмед Доган и хора около ръководството. Това е било не само марка, патент или откритие на „ДПС“. Това е двустранен процес на услуги, на финансиране, влияние, на кадруване. Там са корупцията, конфликтите на интереси, злоупотребата с власт и влияние, поставянето на „наши“ хора на ключови места в различните власти и институции на държавата. Оттам идва и проникването и превземането на институциите, които се подчиняват на интересите на определени икономически сили и политически силни фигури, а не на законите и в интерес на гражданите, които следва да обслужват на първо място. “ДПС“ си има своята историческа роля, място, влияние и действие в политическата и икономическата история на страната. Пак има канализирани инвестиции към определени региони, въпреки че невинаги са били най-ефективните (предимно инфраструктура), защото там може да се прибира най-лесно и в повече“.

За изземването на бизнеси, рекетите от страна на държавни органи и репресиите:

„Винаги го е имало, особено в държави, където и правно и политически водата се мъти и медийно се вдига много прах и шум. Бизнеси се атакуват, бизнесмени се притискат, притискат се и през официалните институции. Бизнесите се изземват, това го имаше в миналото, има го и сега, а именно липсата на защита. Разбира се, ако имаш много читав и легален бизнес е трудно да бъдеш атакуван с непозволени средства, но ако си изпаднал в някои зависимости, то тогава могат да те атакуват по-лесно. Мисля, че има такива примери. Това се прави, но днес човек може да търси правата си и трябва да го направи и в съда, и в международните институции. Нашият глас вече се чува и в Европа. Това са възможности. Нещата в България са много по-добри от да кажем една Украйна в момента. Като изключим руската агресия, т.е. Украйна има много път да извърви по пътя, по който ние вървим и на моменти с доста бързи крачки го правят. Не трябва да бъдем песимисти. Аз определено не съм песимист, въпреки, че тези срокове, които споменах, ви се виждат доста дълги и големи. Да, категорично в днешно време 10 години са страшно много време. С днешните технологии и знание може да се свършат страшно много неща. В сектори като инфраструктурата, в индустрията, всичко е много ускорено и затова съм оптимист и оставам такъв“.

За началото на „ДПС“:

„Държавна сигурност категорично има много важна роля, както и бившата комунистическа пария, защото от нея са голяма част от политически активните и бизнес насочените хора. Да, имало е хора дисиденти, но така се случи, че в процеса на прехода и от документите това се вижда, че той (процесът) е бил сериозно контролиран и управляван. Имало е хора и процеси, които от само себе си са се случили, но ключовите хора и фактори са били категорично под зависимости, със скрити идентичности, пред едно задкулисие, което винаги е продължавало и през него са се случили процесите в нашата политика. Разбира се имало е и големи надежди на българските турци и мюсюлмани да си върнат правата, да станат пълноценни и равноправни граждани на страната. Имало е и хора, които не са били реалните дисиденти и не са били тези, за които са били представяни тогава. От досиетата виждаме хора, които са били поставени и които във времето използваха тази енергия и това доверие, като по този начин успяха да изградят империи и да натрупат много сериозни ресурси. Те успяха да изградят едни политически системи и модели на контролирания и купения вот, на обръчите от фирми. Неща, които не са само патент на „ДПС“, това са марки на целия преход. Това го има във всички политически партии, мръсните пари, финансирането под масата, комисионните от близки бизнесмени, обществени поръчки, източването на поръчките през общините и т.н.

За структурите на „ДПС“, страха, купеният и контролиран вот:

Това са механизмите на контролирания и купения вот на зависимостите на цели семейства от това, че техни членове са поставени някъде на работа и  участват в структурите било в администрации, било в обръчи от фирми, било в организацията. Разбира се има хора с прагматични интереси. Партията (като много други партии) удовлетворява интересите на тези хора, особено на младите. Началото, което ние положихме, беше много младежки ориентирано, с много обучения и младежки дейности (в това число и активна международна дейност). Начин, по който трябва да се случват нещата в нормалните държави и в нормалните партии. Навлезе обаче авторитаризмът, недопускането на различно мнение (едно се говори, а съвсем друго се прави …. всичко е предварително решено, а после само се гласува формално) ! Тези неща там са достигнали доста крайна степен. Дори, ако видите – никой от днешните интелектуалци сред турската общност няма да го срещнете сред политиците. Там няма одобрение за това, което прави елитът на „ДПС“.  Никой от старите, автентични дисиденти, не разни измислени такива, никой вече не е в тези редици, освен ако не е там на някаква заплата и нещо не му е подхвърлено. Така че нещата много се промениха, животът много се промени. Европа също много се променя, бизнесът и той. Предполагам, че и „ДПС“ се променя, но не съм оптимист за позитивното бъдеще след Доган, просто защото партията тотално е излязла от началния си замисъл, заради който обикновените хора тогава отделяха от залъка си и нощуваха по площадите“.

Съветът на икономиста Корман Исмаилов за справяне с последиците от Covid 19:

„Просто бизнесът трябва да се адаптира. Целият свят и човекът като интелигентно същество винаги се е адаптирал, ако не успее да го направи, просто загива или страна се изолира. Тези, които успеят по-адекватно да се адаптират, те продължават. Ние живеем повече от 20 години не само в индустриалната епоха, ние сме в информационната епоха – т.е. технологиите, науката, опита, бизнесът, достъпът до информация са огромни. Това че при нас средата до някъде спъва това нещо и пречи през администрацията, корупцията, шуробаджанащината, бавното действие и неясните приоритети, насочването на енергията и ресурсите в не най-ефективните области и сфери. Това е факт и все пак България се движи напред, тя има своите дадености. Самият факт, че България има много качествен и силен интернет и това привлича много сериозни компании, това е много голям плюс за нас. Много българи работят в сферите на технологиите. Имаме програмисти, имаме инженери. Те трябва да видят интерес, както личен, така и да осмислят общия интерес в родното си място, в нашите градове в нашите предприятия и фирми“.

Цялото интервю с Корман Исмаилов вижте

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *