Интервюто с Камен Воденичаров е проведено на 19 октомври 2020 година, публикувано на 11 април 2021 година. 

Всички онези, които се опитаха да се опълчат на този октопод и на системата, бяха думнати. Всичките , които поръчаха тези хора, са все още живи и са тук !

Камен Борисов Воденичаров (роден на 13 май 1966 г.) е български актьорпевецтелевизионен водещрежисьорсценарист и продуцент.

Той участва в създаването на Независимите български студентски дружества и тяхната Федерация в периода 1989 – 1990 г. През 1990 г. завършва актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ в класа на проф. Николина Георгиева.

Камен Воденичаров е един от създателите на Студентска програма „Ку-Ку“ (1990) и предаването „Каналето“ (1995) заедно с Тончо Токмакчиев и Слави Трифонов.[1] През 1995 г. създава и „Kамен Во студио“, което е съпродуцент на „Каналето“.

През 1998 г. поема ръководството на музикалния канал ММ, който съществува до 2010 г. Той е водещ на първи сезон на риалити шоуто „Сървайвър БГ“. От месец октомври 2010 г. до 2011 г. е водещ на шоуто на БНТ „В неделя с…“. От 2007 до 2018 г. участва в предаването „Шоуто на Канала“, на което е сценарист и режисьор.

От 6 ноември 2019 г. е водещ на шоуто „Вечерта на Ку-Ку бенд“ по 7/8 ТВ, а от 7 ноември и на „Вечерта на…“ по същата телевизия.

Къде беше на 10 ноември 1989 година?

10 ноември 1989 година ме завари в аудиториите на ВИТИС и когато разбрахме, че Тодор Живков е паднал, се събрахме както обикновено вкъщи. Аз живея много близо до ВИТИС (на “Раковска”) – събрахме се с група колеги (студенти) да празнуваме, че една епоха си отива и започва един нов свят изпълнен с надежди. Тоест на парти вкъщи е краткият отговор на този въпрос.

А как гледаха хората около теб на тази новина, а и ти самият също?

Беше голяма еуфория и в някаква степен това се очакваше. Слушахме радио „Свободна Европа” и се интересувахме много от ситуацията. Имахме и информация, че предният ден Берлинската стена е паднала и се случват много бурни процеси в цяла Източна Европа. Имахме нагласата, че нещо ще се случи, но стана много бързо и неочаквано. Както сме пеели в казармата и както сме изписвали в ученическите си години лозунгите, че дружбата със Съветския съюз и ръководната роля на Българската комунистическа партия са  за „вечни времена” и завинаги. Ние дори не можехме да си представим, че може да има нещо друго.

А как ти се отрази този процeс по смяна на режима в личен и професионален план? На първо място в личен план – тези убеждения, които тогава са били набивани буквално в главите на хората. Как ти се стори промяната изведнъж?

В личен план мисля, че цялото наше поколение очакваше много тази промяна и бяхме изпълнени с илюзии, че сравнително бързо ще се случат нещата. Дори в разговорите помежду си говорихме, че за 5-6 години ще започнем да живеем както в Западна Европа. В интерес на истината имахме и илюзорни представи за самата Западна Европа и то главно от филмите, музиката и някакви представи, четени в книги и списания или слушани по радиостанциите.

В професионален план промяната отвори много възможности и емоции в нас. В крайна сметка в личен план мисля, че съм от галениците на съдбата, тъй като благодарение на тази промяна имахме възможност да създадем студентските независими дружества и да участваме в стачки и митинги. Искахме промяна, включвахме се в борбата за демократизация на България. Започнахме телевизионно предаване – нещо, което до този момент беше немислимо в БНТ. Успяхме да направим студентската програма „Ку-ку“, а след това започнахме и турнета, представления. Частната инициатива се развърза благодарение на медиите. Започнахме да записваме песни, албуми, в един момент станахме разпознаваеми, срещахме се с политици, с бизнесмени, с хора от сенчестия бизнес. Можеш да си представиш като популярни лица в средата на 90-те години за нас всички врати бяха отворени и ние можехме през деня да си говорим с шефа на полицията, където организирахме концерт, а вечерта можехме да сме в заведение, което се държеше от най-големите мутри по онова време.

Това казва и Чавдар Червенков, който беше министър на вътрешните  работи и воeнен разузнавач –  през вечерта един полицай е охрана на заведение на мутра, а през деня си е полицай. Какви бяха тези години?

Аз видях във вашия блог неговото интервю. Да, доста странни години бяха, но за мен лично вече след толкова много години тогава имаше две паралелни линии на усещане и развитие на България. Едната е емоционалната, наивната, изпълнена с надежди -това беше нашата младежка и студентска мечта за демократизация на страната. Това е едната България, свързана с нашите емоции и с това как трябва да изглежда една демократична България. От другата страна, паралелно на тази линия, се развиваше едно икономическо и политическо и донякъде предварително планирано преминаване на собствеността и на средствата за производство от държавни в частни  ръце. Тези процеси продължават и до днес. Много хора казват, че преходът е свършил, но той е прекалено дълъг процес – много по-дълъг от това, което ние си представяхме. В крайна сметка посятото в онези години жънем и днес – с добрите и лошите страни. Категорично добрите са свързани с намеренията и мечтите на хората, а лошите са свързани с концепцията за разграбване (най -грубо казано) или преминаване на собствеността от държавна в частна.

Хората, които са живели през това време и имат активни и съзнателни спомени, свързват вас с музиката. Част от тази музика обаче беше разпозната и от едните, и от другите. И от олигарсите, като господин Павлов например и от хората, които искат промяната в държавата. Как се отнасяха с вас и едните и другите? Все пак да обърнем малко по-специално внимание на олигарсите – как се отнасяха те към зараждащата се нова култура? Към „Каналето“, а по-късно и към „Шоуто на Слави“, съответно и към „Ку-ку“? Как реагираха обикновените хора, които ходиха на вашите концерти?

Това е много интересен процес, защото в песните ни влагахме тази емоционална страна и желанието за промяна посредством иронията, пародията и сатирата на времето, в което живеехме. Странно, че на емоционално ниво то се възприемаше еднакво добре както от широката публика, която идваше на концерти, така и от хората, които бяха замесени в изграждането на новия икономически модел. Това, което споменахте за Илия Павлов или за Васил и Георги Илиеви. Това бяха хора, които познавах още преди да станат шефове на „ВИС„ , тъй като моят род е от Кюстендил и тези момчета ги познавах от преди това. Ние сме връстници.

Разкажете ни малко за тях, защото около тях има много митове и легенди. Какво са представлявали те като хора?

Ще започна малко от по-рано. Първият шок, който изпитах, беше с подготовката на първия митинг на „СДС“, когато на 8 декември 1990 г. се обяви създаването на „СДС“. За тези, които не знаят, това бяха дузина организации, които бяха събрани в този съюз, от представители на стари земеделци, българската социалдемократическа партия, представители на най-различни бивши възстановени партии. Имах възможността да присъствам на събранието, в което трябваше да се направи структурата на изказванията на този митинг. Това беше среща в центъра на София – в апартамента на Стефан Гайтанджиев, един от деятелите на Съюза на демократичните сили в присъствието на Жельо Желев, на Петко Симеонов – видни лидери на „СДС“. Аз присъствах там заедно с Емил Кошлуков като представител на независимите студентски дружества. Първият ми шок беше, че когато се събрахме и започнахме да обсъждаме как ще премине митингът пред „Александър Невски“ (има и документални кадри как говоря на събралото се множество от десетки хиляди), изведнъж в апартамента телефонът звънна.  Д-р Жельо Желев вдигна и се оказа, че от другата страна е Андрей Луканов – тогава един от лидерите на българската комунистическа (все още) партия и те двамата започнаха да си говорят и да си обсъждат кое как ще мине. Аз тогава бях брутално шокиран и си казах: „как така? Защо в щаба на „СДС се говори с щаба на комунистите ? Те тогава ми казаха:виж моето момче, те нещата са така, че все пак трябва да се иска разрешение, трябва да се синхронизират…“ и тогава на мен ми светна някаква лампичка и до ден днешен продължава да ме мъчи, че може би някъде в месеците преди това е имало предварителни планове кое и как ще се случи.

А що се отнася до т.нар. мутри и създаването на различните силови групировки в някаква степен те бяха средство на този определен кръг от партийни функционери и от служители на важните за комунистическата държава служби – идеята беше да се постигне това раздържавяване. Тези мои връстници и момчета борци, както разбира се и от най-различни други спортове, бяха оставени на улицата и без работа. Непосредствено след това бяха нарочно вкарани и им бяха дадени възможностите да изградят тези структури, за да може ефикасно да се изградят новите капиталистически модели. В крайна сметка мисля, че тези хора – Илия Павлов, Васил Илиев, Георги Илиев те са част от общата схема за преразпределение на собствеността. Самите те като млади хора започват да изпълняват това, което някои чичко (обикновено с генералски пагони) им казва какво да направят. Не знам дали може един млад спортист от Кюстендил, заедно с неговия брат, да се сетят как да направят застрахователна компания, която да започне да застрахова всичко от магазини до автомобили и предприятия. Аз съм свидетел на една среща, на която ние като популярни млади актьори и изпълнители бяхме поканени. Това беше една сбирка на Илия Павлов – той беше нещо като председател на техните дружества. Бяхме поканени да ги веселим вечерта със същите тези песни, които пеехме и по площадите. Съвсем случайно станах свидетел на това как Васил Илиев започна във фоайето  на „Гранд Хотел Варна“, където се правиха сбирките ( знаете „Гранд Хотел Варна“ е държавен хотел в един момент този хотел става собственост на Илия Павлов, как и защо, срещу какви пари, какво е платено, има го в агенцията за приватизацията, но нито аз тогава, нито вие, можехме за една вечер да станем собственици на „Гранд Хотел Варна“ или на който и да е от всички хотели от Шабла до Синеморец, т.е. там нещо е било подготвено)  чух изречението: „Това няма как да стане, ще имат да вземат, да си гледат работата, нещастници, ще се борим с тях…“ месец или два по-късно него го застреляха….Т.е. на мен ми се струва, без да мога да го докажа, че всички онези, които тогава се опитаха да се опълчат на този октопод или на тази многоглава глава, ставайки част от системата, бяха думнати. Другото нещо, което младите хора трябва да знаят и не трябва да забравят, е че всичките , които поръчаха тези хора, те все още са живи и са тук !

Част от тях са т.нар олигарси, които пък от друга страна контролират или се опитват да контролират вълната от недоволство. Нека да поговорим за актуални неща – в България се случиха протести, които не се бяха виждали много години назад. Какво мислиш ти за протестите? Новите олигарси вече не са мутри – те са бизнесмени, да не би да използват вълната от недоволство и да се възползват от нея?

Аз съм участвал в много протести – 1990 година, 1991 г. (когато България фалира). Днес младите не могат да си представят, че в магазина може да няма хляб, да няма бензин и да ти свети лампата в колата, а да знаеш, че можеш да минеш още максимум 4 км. Моите разговори с твоите връстници са свързани с това да ми кажат: „ами като няма хляб, ще отидем от другата страна и ще си купим пасти“… малко като Мария Антоанета. Не, няма нищо – нищо не можеш да си купиш, колата спира, токът спира, водата спира, няма нищо по магазините. Това някак се забравя, защото мислим, че свободата, пълните магазини и живеенето в един относително добър стандарт са даденост. Независимо че сме последни на опашката в Европа, ние сме много по-нависоко от един град в Индия или от едно население в Доминиканската република или в Бразилия. Тези, които са пътували, знаят.

Какво мислиш за господин Божков например, който е обвинен, че спонсорира част от протестиращите? Да не би да отвратят хората…. Защото имам много мои връстници, които са на площадите, подкрепят протестите, искат смяна на системата, промяна и нов модел. Те виждат, че това, което е в момента, не върви. Но ги обвиняват, че са платени. Как да стане така, че господин Божков например, който е част от прехода, да не бъде част от новите лица?

Сегашните протести се различаваха коренно с участието на млади, образовани хора, които не искат да се свързват с цялата система и това му е качеството в случая. Вече и децата разбраха, че по този начин, по който го караме до сега, не може да се продължи напред. Да, винаги ще има някой, който да твърди, че тези, които протестират някой ги е платил. Видно е обаче, че на площадите в България има хора, излезли с дълбокото убеждение, че повече така не може да продължава. Сигурно има и някои, които са пратени или платени да бъдат там, но като цяло новият протест и новата вълна е много по-заредена с енергия и желание нещо да се промени.

Как могат да бъдат спрени тези генерали, за които говорихме, които 30 години управляват задкулисно и никой не може да ги спре и се опитват и сега да го правят.

Те го правят много успешно в много сфери и области. Ще ти кажа нещо – в цялата си наивност ние нямахме подготовката да знаем какво се случва в България. Знаехме ли ние кои са пивоварните, примерно да разгледаме хранително-вкусовата промишленост. Кои са месокомбинатите ? Как заводите за бира в Стара Загора, в Хасково, във Варна ще минат в други ръце. Знаехме ли какво се случва в химическата промишленост ? Кои са заводите за антибиотици в Разград, в Благоевград, в София. Знаехме ли каква е структурата на българския туризъм, например ? Колко са хотелите в „Златни пясъци“ и Варна, в св. „Константин и Елена“. Аз наскоро научих, че рибарските хижи, които са рибарска кооперация между рибарите, която е създадена през 1923 г., са 19 от Шабла до Синеморец. Какво се случи с тях ? Кой е днешният им собственик ? Кой е днешният собственик на завода за антибиотици в Разград – господин Домусчиев. Кой е собственикът на голяма част от туристическата инфраструктура на Варна и около Варна – това са ТИМ. Кои са собствениците на пивоварните ? Те се дадоха на големи компании. Първоначалният план и там, където се къса връзката, на част от представителите на БКП, а после и на БСП, е бил основните структурно- определящи предприятия да бъдат дадени на големи западни компании. Може би и това е договорката. Да не забравяме, че в този танц и в това танго освен генерали и комунисти, както и хората на площадите, които са били наивни мечтатели като нас, участват и много големи световни сили. Съединените щати, планът на Рейгън какъв е ? Той е искал да привлече млади представители на комунистическата партия и в колаборация с тях да изградят новата собственост. Същото нещо като идея и концепция го има и при руснаците. На всяка цена те да запазят (особено в енергетиката) големи структурни възможности, така че България да продължава да купува газ, ядрено гориво и петрол от Русия. Прави ли го до ден днешен – прави го. В момента с наши пари строим един петролопровод, който ще заобиколи Украйна и който ще даде на Източна и на Централна Европа директно петрол и газ, оставайки отново руски и неизграждайки  30 години онази малка връзка между Димитровград и Гърция, която да даде възможност от Гърция да идва друг вид гориво. Защо при Иван Костов, който беше най-синият премиер, Илия Павлов взе Интерхотела, а Лукойл взеха най-голямата рафинерия в България – тази в Бургас. Защо американците взеха въглещните централи, защо и на каква цена дадохме добива на злато на канадска компания…. В целия този процес участваме не само ние, някакви весели студенти, които мечтаем за една просперираща и успешна България, но и много други сили, които създадоха това, което имаме днес.

Как виждате тогава вие бъдещето на България? Хората искат промяна, но ако „баницата е вече разпределена“  няма как да се случи. Доган също използва този израз за „разпределението на порциите“, но самият той е част от този процес…

Аз мисля, че той е един от генераторите на тези процеси. Доган е изключително интелигентен и много добре подготвен политик. За съжаление доста циничен и онова нещо, което облада всички хора, е алчността. Когато фокусът ти е как да направиш така, че да вземеш пари, давайки рафинерията на руснаците, а не мислиш за това как тази рафинерия (Нефтохимът в Бургас) да бъде полезен за цялото общество. Виждаме, че последните години Лукойл не е платил нито един лев данък, всичко се изнася навън. Това се отнася за много други предприятия. Когато фокусът ти е в това как максимално повече да спечелиш, тогава много трудно може да се грижиш за един файтон хора, колкото сме ние българите. Останахме 6 млн, а 2 500 000 наши братя и сестри, братовчеди, приятели заминаха нанякъде, за да намерят по-добър личен живот, а тук сме 6 000 000 души. Ние сме колкото един голям европейски, да не говорим за руски или китайски град и не можем да се оправим…

Бъдещето на България зависи единствено и само от нов обществен договор между хората и между политическата класа. В целия този преход всички тези взаимоотношения са се случили със  съучастието на едната половина от българския народ, а после на другата половина. Какво имам предвид? Веднъж едните, които гласуват в синьо са съучастници на едни процеси, а тези които гласуват в червено са съучастници на други процеси. Българският народ не живее в аквариум и в кафез да наблюдава само отстрани. Всички ние, всеки един от нас участва във всичките тези процеси, включително и ние самите като артисти и като хора, които сме били много популярни. Някъде сме помагали и сме били много полезни и в протестите и в песните си, другаде сигурно сме били вредни и не сме били нужни.

Песните на „Каналето“ и „Хъшове“ звучат и в момента по площадите като възродителни песни.

Така е. Обобщавам го и към нас, защото ние самите сме част от тези процеси. Всеки един от нас е част от тези процеси. Ако ние не намерим сили, както нашите баби и дядовци са намерили след възстановяването на българската държава между двете световни войни, дори и в 80-те години, когато икономическата икономика се стабилизира. В края на 70-те, началото на 80-те започва да се изграждат структурно-определящи предприятия, ползвайки огромните пазари на съветския блок и да се трупат благини и добавена стойност. Това, което нашите майки и бащи са направили. Ако ние не направим нещо подобно да намерим хармонията и общото ни живеене заедно и интерес, абсолютно нищо светло не ни чака. Тази ламя ще се самопроизвежда, тя е хитра, защото махаш главата на единия и на негово място изскача някой друг.

Такъв пример в момента ли е Слави Трифонов ? Много хора вярват в него и го възприемат като новия месия. Нагледали сме се обаче на много подобни месии. Много хора залагат на новата партия като на нещо, което ще промени държавата. Това според вас правилно мислене ли е и имат ли такава възможност Слави Трифонов и хората около него да направят тази искана от обществото промяна?

Това, което отличава Слави Трифонов и моите колеги от телевизия 7/8 е, че те имат волята да променят много от нещата, които до този момент съществуват. Със сигурност представата за месия и за това, че с магическа пръчка някой ще дойде и ще промени изведнъж България и тя ще стане Швейцария, съжалявам, но това просто няма как да се случи. Това е дълъг процес. Единственото сигурно нещо, което мога да кажа, комуникирайки с моите колеги и със Слави Трифонов, е че те имат идеята и волята това да се случи, а дали ще успее да се направи това никой не знае. Това зависи до голяма степен от взаимодействието с други политически сили, с други играчи или с хората, които подкрепят този проект. Например Христо Иванов и „Да, България“ декларират нещо подобноДали ще може да стане зависи от много обстоятелства и не зависи от един човек. Поради тази причина е много важно хората да мерят и да преценяват накъде отиват … Преди 2 000 години Иисус Христос не можа да убеди жителите на Йерусалим, че е дошъл, за да ги спаси и те го посрещнаха с възгласи, „Добре дошъл, Осанна – да си жив и здрав, колко те обичаме!“ и след 7 дни гласуваха Пилат Понтийски да го разпъне на кръст. Давам този пример, защото тази битка е от хилядолетия. Дали ще стане зависи както от личностите, така и от хората.

На изборите се гласува за личности и за партии, които стоят зад тези личности и сред тях е Слави Трифонов, само че ако той не влезе в безпринципна коалиция с тези, които до сега е обвинявал като БСП, като ГЕРБ и като ДПС, как ще стане въобще да има парламент?

Вижте всички тези хора, които чертаеха инженерно и правеха планове подходиха така, че всяка партия, която можеше да възникне, те я възникнаха предварително. Имам предвид да възникне така, както възникват едно движение и една партия – доброволно, група хора се събират и имат идея нещо да направят. Например трябва националистическа партия – появяват се „Атака“ и „НФСБ“ . Трябва лява партия и от БСП се нароиха много малки други. Има ли реално лява силна партия като например в Испания има такава? Или ето още по-наблизко Сириза в Гърция примерно. Няма такава…. Кой да я направи. Правят я, генерират я всичките тези хора, които някъде са изчислили, че сигурно една нова лява партия ще стои много добре. Ние българите в някаква степен изчакваме и искаме някак си всичко да дойде и да стане наготово. Затова харесвам протестите, защото има група от хора, които осъзнаха, че това няма как да стане наготово. Няма как да дойде един месия независимо дали е Слави Трифонов, Христо Иванов или бате Гойко и така да пренареди нещата, че да им харесва на всички. Това няма как да се случи, защото е дълъг процес и непрестанна борба. Ако няма парламент ще има следващи избори – това е демократичната процедура.

Така е, но отново ще се явят същите играчи….

Да, ако ние продължаваме така да разсъждаваме ще стигнем до там, че отново ще се върнем в началото на нашия разговор и ще си останем в нашия апартамент, където са група студенти, които стоят и чакат да падне Тодор Живков… Ако самите ние не предприемем нещо. Поляците със солидарност предизвикаха тези процеси, в Източна Германия, също. В много страни в Източна Европа се случиха промени и някои от тях са с по-добър стандарт на живот и се радват на повече възможности. Най-страшното е, че днес се отнема инициативата на хората да предприемат нещо и да развиват бизнес – да правят така, че да живеят по-добре. Така, както са правили бабите и дядовците ни и майките и бащите ни. Ние сме се капсулирали и чакаме някой да направи фокус и изведнъж всички да се събудят с последен модел мобилен телефон или с най-новия модел електрически автомобил. Или пък с 4 самолетни билета до Аруба, Ню Йорк и Южна Африка. Няма как да стане това.

Вие бихте ли се включили в политиката, ако ви поканят да участвате?

Аз винаги отговарям на този въпрос с не, въпреки че напоследък си мисля, че ако ние стоим отстрани и гледаме, тези всичките думи, които ги изприказвах до сега, те важат и за мен. Бих се включил в политиката само, ако има принципно разбирателство накъде се върви и какво трябва да се постигне в краткосрочен и в дългосрочен план. Засега нямам такива уговорки.

В момента го няма това разбирателство?

Не!

Макар че сме свидетели, как ваш колега Калин Вельов стана депутат за един ден, колкото да се снима пред Народното събрание….

Откровено казано аз Калин го познавам много добре. Мотивите на Калин Вельов са наистина много силни и той наистина вярва, че може да подпомогне и да подкрепи в случая партия ГЕРБ, за да развие по-добре политиката в областта на културата. Той го вярва, аз това го знам. Сигурен съм, че ако той участва поне в концепцията му за развитие на музикалния сектор, на театрите, на културните институти, на музеите, на всичко онова, което се опитваме да наричаме културна индустрия, концепциите и мечтите му се хубави. Те не се различават от моите. Дали ще има възможност това нещо да го направи, дали финансовият министър, дали министър-председателят и шеф на неговата партия Бойко Борисов ще отпусне средства и ще има съзнанието и капацитета да се изгради стратегия за десетилетия напред за развитието на културния сектор, това много дълбоко ме съмнява.

В такъв случай това обезсмисля участието му в политиката – не само на него, а като цяло..

От лична гледна точка три пъти подред поне още в средата на 90-те години се опитахме да направим закон, който да стимулира големите компании да финансират културата. Така както е в Западна Европа и в Съединените Щати, до голяма степен и в Русия, но винаги ни се е отговаряло, че това не може да стане. Другият мотив е, че през културата щели да се перат пари и че културата ще се използва като пощенска кутия или като пералня за изпиране на мръсни средства. Това е бил един много сериозен отговор. Добре, те не го направиха с културата, направиха го с футбола, направиха го и с туризма. Дреме им на Ветко и на Маринела Арабаджиеви дали в хотела им в „Слънчев бряг“ от 2000 места е пълен с германци, англичани или каквито и да е туристи или не е пълен. По документи той е пълен от 1 май до 30 октомври. Защо си застроихме по този начин най-красивите места на Черноморието ? Просто за да има по-голям оборот – това е един от отговорите. Има и много други.

Каква е твоята визия за развитието на България в 10-годишен план. Петилетките ги правиха комунистите, ние ще направим десетилетка. Какво трябва да се случи в страната?

Големите корпорации също правят петилетки, планове за 5 години напред. Ще се върна отново на двете паралелни представи за България – на двете паралелни движения, които има. България се развива и продължава да се развива въпреки политическата воля и политическата класа! Би могло да има положителна прогноза, ако държавната администрация и държавните политики в различни сектори не пречат на бизнеса и не крадат инициативата на хората, а ги подпомогнат. Иначе, ако това не се случи и виждаме как едните се научиха да крадат банки, а другите еврофондове, ако това нещо продължи, ако алчността продължи да властва и липсва солидарността и взаимопомощта, тогава не ни чакат никакви светли бъднини. Ако се намери механизъм, благодарение на хората и на отделните партии, тези две линии да се съберат в едно и да продължат напред, тогава би могло за сравнително кратък период от време поне да се опитаме да достигнем държавите от нашата черга, които са на Балканите. Пример за това са Хърватска, донякъде Румъния, защото Гърция и Турция са много далеч, много преди нас. Бихме могли да видим какво се случва в Словакия, Словения, Унгария, Чехия, Полша също отиде много напред през тези 30 години. Мисля, че бихме могли да ги достигнем за десетилетия, но само и единствено ако се съберат усилията на политическата класа и администрацията, също и на бизнеса и на българските семейства на малкият, средният и големият бизнес. Ако всички погледнем в една посока и тръгнат напред с взаимопомощ, само тогава може нещо да се случи. Иначе го има и най-мрачният сценарий, както се е случвало и друг път в историята на България – някой друг да дойде и да започне да управлява тази територия, мераклии много. Руската империя, Турската империя и някои части от бившата Римска империя – те също са властвали по нашите земи, така че напълно възможно след 146 години съществуване на младата българска държава тя много скоропостижно да престане да съществува.

Е, да се надяваме, че няма да се стигне до там..

Аз също! Казвам го с преувеличение, но и това го има в зара…

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *