Цветан Атанасов: “Българите сме трапезни патриоти, в Румъния ходят по 200 000 на протести!”

Къде беше на 10 ноември 1989 г.?

Бях в казармата, аз съм от последното поколение, което служи за родината 2 години. След това я направиха 1,5 г. после година и вече я няма Това е голяма грешка за мен, но не ми се влиза в тази тема, защото е болна тема, както и много други. Например спортът – аз като бивш спортист мога да кажа, че за изминалата 2019 г. нямаме нито един световен шампион, в който и да е спорт. Да не говорим в миналото колко велики спортисти сме имали и колко медали са спечелили те. В нашия музей има специална витрина на славата, в която има експонати от Олимпиадата през 1980 г. Гостували са ни хора като Вальо Йорданов –  олимпийски и европейски шампион по борба, той се развълнува като беше при нас.

През 1988 г. по индекса на жизнения стандарт на ООН сме били на 25 място по качество на живот. В момента сме, ако не се лъжа на 74 място – далеч назад, а и всички го виждат това нещо, защото хората изнемогват. Разликата преди и сега е осезаема – самите посетители на музея (без значение дали са със сини, червени, пембени, оранжеви и т.н. възгледи) казват, че навремето се живееше по-леко. Да, имало е диктатура, нямало е свобода на словото, а сега има ли? На 111 място сме по този показател в света!

Когато падна Тодор Живков през 1989 г. имах големи надежди и големи очаквания. Нямах търпение да се уволня от казармата, да правим революции, аз също бях за падането на Тодор Живков, къде ми е бил акълът не знам? То е ясно, в момента също мисля по този начин – България трябва да е демократична държава – като Швейцария, Швеция. Германия – като белите държави, а не както е тук тотална диктатура, то няма и държава вече.

Имаше надежди в теб когато режимът се смени?

Имах разбира се. Гласувал съм за СДС, бях много активен – ходех по митинги, много вярвах дори и в демона Иван Костов. Той е може би най-жестокото нещо, което се случи на българите. Гласувах за него и това не мога да си го простя. Той е човекът, който разпродаде активи за над 100 млрд. лв. за 1 долар продаде „Кремиковци“, БГА Балкан за цената на един чифт гуми и този човек не е осъден? Дава интервюта по телевизиите, съвети на банките, пише книги…. Арестуваха министъра на МОСВ Нено Димов – вероятно има вина, но не е само той. Той ще изгърми като бушон, а защо Костов не го съди никой? Къде е справедливостта? Народът я чака! Не мога да си обясня как хора, които буквално са унищожили държавата да говорят глупости – това са жестоки неща, които той нанесе на българския народ. Това са милиони хора, милиони съдби.

Приватизацията как ти се отрази лично на теб? Ти си бил вече в активна работна възраст, фалираха ли предприятия?

Когато се появи Иван Костов през 1997 г. започна тази масова, бандитска приватизация – чрез РМД-та, чрез компесаторки, пари не се даваха, плащаха се 10% и единствената цел беше да се разграбят активите на предприятията. Продаваха се най-вече метал, машини и никой не го интересуваше това дали ще продължи да работи. Има примери как е имало клиенти за много от предприятията – да продължава да се работи с тях, но това не се случи. Преди Костов пък Филип Димитров разби тотално селското стопанство с тези ликвидационни съвети, които тогава ги измислиха да връщат на хората земята в реални граници. Това е абсолютна глупост за мен – в една Чехия направиха акционерни дружества и който има някакви активи в бившето ТКЗС, например земята му е била там, получава някакви акции за това нещо и така продължиха да работят хората – вижте Чехия, Словения са по-напред дори от Австрия и Германия.

Кога усети, че преходът не е това, което трябва да представлява? Ти казваш, че си имал големи надежди когато си се уволнил от казармата.

Не знам дали ще свърши някога този преход, но може би втората месия, на който хората се надяваха, че ще оправи нещо, беше царят. Другият празен бърборко, който дойде, оправи ни за 800 дни, взе си горите и нищо не направи и той, така че месии много. След разочарованието, което преживях и от него вече не вярвам в никой. Държавата ни е оставена на произвола на съдбата, вероятно има и читави политици, но аз не познавам такива. Отвратен съм от политиката, бях се кандидатирал и за кмет на Варна наскоро и мога да кажа, че политиката е мръсно поприще – подмолно и лицемерно.

С какво се занимаваше в първите години на прехода?

Имах заведения, с търговия се занимавах – магазини, продавах обувки.

Мутренските години как ти се отразиха? Югоембаргото?

То се отнасяше по-скоро за софиянци, във Варна не се усети толкова югоембаргото, тук разчитахме повече на туризма. Имах обекти на „Златни пясъци“ – бях свидетел как туристи си говореха как втори път няма да дойдат в България. Варна запада и в този аспект с туризма – туристите намаляват, макар че са се увеличили хотелите. Хората говорят глупости, че Варна ставала 1 милион лятото – 600 000 души са посетили Черноморието като организирани групи от туристи. Това са данни на летищата, като част от тази бройка са българи, които живеят в чужбина и ползват чартърни полети, за да се приберат. Една Прага например има 12 млн. туристи.

В Чехия също е имало период на комунизъм?

Да, но те са с германско мислене. Всичко…. щях да кажа от Румъния нагоре, сега ще кажа от България нагоре, защото имам впечатления и за Румъния, те вървят в много правилна посока – особено в последните 10 г. не можем да ги стигнем никога. Бойко Борисов говори глупости, че сме били преди тях – не знам дали е ходил скоро там, беше в Сибиу мисля.

Защо те успяха да направят по-успешно този преход от социализъм към демокрация?

Най-вероятно, защото имат Лаура Кьовеши, дано се появи някоя като нея и в България. Имаме нейна восъчна фигура и я показваме на румънците, макар че тя е по-интересна за българите. Това е въпрос на манталитет и съзнание на хората. Вижте ги румънците по време на протест излизат 200 – 300 000 души – къде сме ние? Само се оплакваме, защото сме трапезни патриоти на маса и във Фейсбук.

Не можем да използваме правилно плюсовете на демокрацията?

Каква демокрация? Няма такава дума в България тя е изродена.

Какво значи за теб демокрация?

Много е трудно да отговоря на този въпрос при положение, че 30 години аз чакам да дойде демокрация в България, а тя дойде някаква псевдодемокрация, гаменщина и изпитание за българския народ, който намаля с над 3 млн. души, евакуираха се от държавата. Демокрация е да може човек да се чувства свободен – да върши това, което е прието от обществото, че е нормално, не това, което му се иска лично на него. В България не е точно така, дори и в момента. Може ли човек да говори спокойно? Утре си арестуван, веднага започват репресии срещу теб – много неща тук са изродени. Демокрация за мен е да има един нормален живот. Да има нормално здравеопазване, образование и въобще нормална среда за живот. Това, което виждам в Германия например – хората там живеят спокойно, вярват в държавата и в законите. Тук някой вярва ли в законите? Някой вярва ли на съдия, на прокурор? Това е за мен демокрация – да усещаш, че държавата е силна и си защитен – живееш спокойно, имаш всичко необходимо, а не да се притесняваш, че ако се разболееш ти си умрял.

Кое те подтикна да направиш този музей? Това е Ретро музей, но той е свързан до голяма степен и със спомените на хората, каквато е и темата на нашата рубрика „Истории от прехода“.

Аз съм колекционер на автомобили, имам над 260 автомобила, събирани през всичките тези може би над 20 години. Колекционерството е много заразно, а автомобилите са моята страст.

Ти събираш стари автомобили, а не такива, които са от последните 20 години например? Имаш експонати на почти 100 години.

Да, така е. За да се води ретро един автомобил трябва да е на поне 30 години. Изложените в музея автомобили са от моето детство – например „Москвич“. Имам и западни ретро автомобили – „Ауди“, „Опел“, Пежо“  и т.н. Мислех да правя отделен кът в музея, който да се казва „социалистически мечти“  – да видим какви са били и западните автомобили. Все още съществува като идея, но реставрацията на автомобилите е трудна работа – автомобилите са на заводско ниво. Започнах идеята за Ретро музея с автомобилите, но покрай тях събирах и велосипеди, мотори, колички, играчки. Сещам се, че ходих в Севлиево да купя една „Волга“ и един чисто нов „Балкан“, който беше закачен на един гвоздей в гаража на човека – взех го и него. Много често хората, които си пазят автомобилите, са на 500 – 1000 км. Само българин може да пази така кола.

По това време не се е ли е чакало много, за да имаш кола?

Няма такова нещо – 89 г. когато пада социализма в България има над 1 млн. автомобили, така че ако са чакали хората по 20 години откъде са ги взели тези коли? Няма такова нещо, чакало се е само за някои модели „Лада“ например. За „Вартбург“, „Москвич“ и др. не се е чакало.

Кои са най-интересните спомени или истории, които са ти разказвали или разтрогнали посетители на музея?

Всичко разтрогва хората. При нас бяха дошли Филип Киркоров и неговият антураж от 20 души. Всички бяха много възхитени, а той се възхити от първата си кола „Лада 7“. Една от жените се разплака при вида на едни ролки за коса – каза, че са били като на майка й тези ролки. Мой приятел буквално хълцаше като е видял една от своите детски играчки – автомат. Хората са различни, някои се разплакват от цигари, телефони. Като цяло жените са разнородни, а мъжете предимно се впечатляват от автомобилите. Знаете, че слабостите на мъжа са две – жената и колата.

С кой експонат искат най-много да се снимат?

За автомобилите навсякъде искат да се снимат. „Чайката“ например е много колоритна и изящна кола – с нея може би най-много се снимат. Като цяло всеки се снима до неговия автомобил – на дядо му, баща му и т.н.

Спомена, че си имал и дясно мислещи посетители, разкажи как реагират те? Как приемат да речем снимките на Тодор Живков, на Брежнев?

Досега никой не е дошъл да прави скандали. В Румъния имахме един случай за Чаушеску само. Един човек каза, че той е убиец и как може да го показваме в музей. В България такъв случай нямаме –много му се радват и на Тодор Живков и на самия музей. Това е музей на спомените и на нашия живот, това беше нашият живот и това показвам. Било социализъм, нека някой да направи музей на демокрацията за изминалите 30 години, да видим какво ще покаже? Вероятно някои празни язовири? Без значение кой какъв е, в нашия музей дойде на посещения и министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху – той не е живял в този строй, но беше 1 час в музея. Беше му страшно интересно, както е и на западните туристи – да видят какъв е бил животът зад „желязната завеса“. Те се учудват и казват: „ами вие сте имали всичко“? Да, имахме, не сме африканци. Имаше всичко и беше качествено – имахме родно производство, помня вкусът на доматите той не е такъв в момента. Трудно е да намеря българско производство на някой пазар, какво произвеждаме? Нищо не произвеждаме… Тези заводи, които ги построиха, са само в съзнанието на Бойко Борисов. Къде са тези заводи, някакви малки предприятия? Вероятно някой завод може и да има в София, но цялата държава просто изчезна.

Един от плюсовете на смяната на режима е падането на т.нар. „желязна завеса“, за която и ти спомена. Как ти се отрази на теб това, все пак си се занимавал с търговия, преди това не е било възможно да търгуваш свободно?

Занимавах се с търговия, но всичко това правеха, имаше много хора тогава. Каквото и да правиш по това време имаше работа. Сещам се, че от едно малко магазинче на „Златни пясъци“ изкарах толкова пари, че беше чудо. Сега каквото и да правиш пари няма…След 30 години стана обратното.

Защо се случи така според теб? Не би ли трябвало да се надгражда, а не да се руши?

Заради престъпното мислене на тези гадове, които ни управляват 30 години. Да, вие сте гадове. Съсипаха държавата, никой не мисли за възрастните и младите хора. За първи път се родиха по-малко от 50 000 бебета, което е престъпление. Това престъпно мислене е типично българско, ние сме ужасен народ. В Румъния за часове се събират 200 000 души на протест, ами ние къде сме? Правят някакъв протест и те ги нареждат. Тръгват да протестират медицинските сестри и почват да недоволстват останалите, че им били запушили пътя. Ние сме ужасни в това отношение, наистина. Разединено общество, такива сме българите!