Къде бяхте на 10 ноември 1989 г. ?
Промяната протече в период от време. На 10 ноември 1989 г. бях на работа в „Електроимпекс“ – бях директор в отдел „Маркетинг“. В петък следобед се съобщи за резултатите от пленума на ЦК на БКП и Тодор Живков е сменен като генерален секретар на БКП.
Някой около вас очакваше ли това да се случи?
Не, знаехме, че ще има промени и се работи за такива промени, но лично аз не съм очаквал и не е ставало дума в разговори за това, че ще има такава промяна. Първите реакции бяха спонтанни, години след това един колега каза, че се е шашнал като се качил на втория етаж където бяха директорите и ме е видял да свалям портретите на членовете на „Политбюро“. Не си спомням такова нещо, но може и така да е било. Това са били спонтанни реакции.
Как се развиха първите години след промяната за вас, били сте на ръководна позиция, имаше ли драматичен трус?
Още от началото участвах активно в събитията. Бях на политическата кръгла маса още от първия й ден в зала „З апад“ и участвах в самата кръгла маса, но не бях от най-активните участници в този процес. Така или иначе съм свидетел на събитията и познавах голяма част от участниците в този преход от двете страни на масата и след това вече в самия процес на изграждане на следващата България и в това число хората, които влязоха във Великото Народно събрание и обикновения парламент.
Какви са вашите спомени от първите години, почти веднага след това идва Лукановата зима.
Лукановата зима беше много тежка със снабдяването със стоки от първа необходимост и се чудех откъде накъде няма да има достатъчно месо в магазините и намерих доставчици на месо с камиони с тонове всеки ден и започнах да обикалям магазините в София и да предлагам на директорите на магазини доставка на прясно месо всеки ден. Навсякъде те ми отказваха с довода, че известно време не трябва да има месо, за да ни позволят да качим цените. Казваха, че печелят 50 ст. от килограм месо и като продължи това недоставяне на месо известно време ще видите какво ще стане и как ще освободят пазара и ще печелим колкото искаме. Ако си мислим, че Лукановата зима беше предизвикана от Андрей Луканов и политиците въобще не сме прави. Предизвикаха я управителите и мениджърите на магазини, които искаха да бъде освободен пазарът и да слагат каквато искат цена при желаната печалба. Това е Лукановата зима в реалността.
Това ли е една от причините преходът да не се реализира както хората очакваха – желанието за бързо забогатяване?
Да, ще дам още един пример. Бях главен секретар на Министерски съвет и изведнъж изчезна олиото. Няма олио, а беше точно сезонът, когато хората правеха зимнина. И събрахме информация къде има и къде няма олио и се оказа, че складовете за олио са пълни с олио, но не го пускат на пазара. Защо? Защото искаха да се вдигне цената на олиото. Това е гадната страна на капитализма, защото той има много положителни страни, заради които и аз с моето активно участие се опитвахме да преминем от стандартния социализъм към по-пазарно ориентирана система, която повече да прилича на западноевропейските страни. Оказа се обаче, че има и Карл Маркс страни на капитализма, които разгониха майката на хората.
По времето на правителството на Любен Беров сте бил главен секретар на Министерски съвет. Какви са вашите спомени, как се разви тогава ситуацията политически за страната? Това е било едно правителство на широка коалиция, а не правителство на БСП?
Беше центристко правителство и почти всички участници в Министерски съвет бяха хора от СДС. Фокусът и стремежът бяха да се балансират процесите в страната и да установим реално пазарно стопанство, което да има някакъв човешки вид и да служи на хората, а не да бъде самоцелно и само за забогатяване. Имаше и много въпроси, които трябваше да се решават в зависимост от състоянието на страната. В областта на финансите имахме сериозни проблеми – трябваше да се постигне споразумение с МВФ със Световната банка и т.н. за разсрочване на плащанията и бяхме в сериозно затруднение като страна и там въпросите се решаваха по друг начин.
По време на правителството на Жан Виденов оглавявате агенция „Приватизация“. По ваше време са започнали много сделки в това число и за „Солвей соди“, която е може би една от най-успешните. Защо приватизацията на много предприятия не беше успешна? Предприятията фалираха, а не се потърси отговорност на тези, които трябваше да ги възстановят и да ги направят работещи, а те ги съсипаха ?
Когато се съгласих да отида в агенцията по „Приватизация“ преди мен бяха подписани 12 сделки и още 12 предприятия бяха готови за приватизация. На практика приватизацията не беше започнала в масов порядък. Има много причини за това и то най-вече организационни. Наложи се в много бързо темпо да се установи някакъв ред. Моят стремеж беше този процес да бъде подчинен на някакъв разум и да е изпълняван в интерес на България и установих ред, че всяка приватизационна сделка, по която се получат предложения на инвеститорите се прави една сравнителна таблица, в която се подреждат предложенията от най-високо към най-ниско. В периода, в който аз бях в агенцията винаги печелеше инвеститорът с най-добро предложение. Най-висока цена и най-висока сума за инвестиции в предприятието, за да сме сигурни, че няма да го затворят. В периода, в който бях начело на агенцията, подписах 224 договора за приватизация и няма нито един договор, в който втори или трети инвеститор от таблицата с предложенията да е печелил. Това не беше винаги много лесен въпрос, защото имаше политици, които защитаваха някакви тези. Имаше и посланици, които идваха при мен и настояваха за своите кандидати и моят отговор винаги беше: „като е толкова добър кандидат да даде честна и добра цена“. Аз си мислех, че като се установи такъв режим и такова правило за подбор на инвеститорите, то ще има ред в приватизационния процес и тези, които приватизират, няма да затварят предприятията. В момента, в който бях освободен, след като се смени политическата власт, правилото беше променено от най-високата оферта печели на най-добрия инвеститор печели. И седмият инвеститор успя да купи БГА Балкан за цената на един апартамент в София.
Имаше ли как да се избегне фалитът на БГА Балкан и на Кремиковци?
Да, имаше как да се оздрави БГА Балкан, имаше и план за тази работа даже. В анализа на възможностите винаги участват и интересите на тези, които анализират. Естествено, че ако аз представлявам някой инвеститор или страна така ще изкривявам нещата, че да са в полза на моето предложение. Тези, които искаха да придобият активите на никаква цена защитаваха тезата, че няма никаква друга възможност освен ликвидирането на предприятията.
Това важи и за „Плама Плевен“. Имаше ли реален интерес към това предприятие?
Не, към „Плама“ нямаше голям интерес и не можеше да се приватизира лесно. Там трябваше държавата да действа по разумен начин, но тя нямаше интерес в тези времена. Когато настъпиха тези изменения, които ние очаквахме с радост и в които участвахме активно и имахме големи надежди, по политическа линия навлязоха много случайни хора, които нямаха никакъв опит и познания в областта на стопанското управление. За тях целият този процес беше една политическа поезия, в която те са главни актьори и то без да разбират какво правят.
Кой решаваше кои предприятия да се впишат в списъка за приватизация и кой взимаше крайните решения как да се сключи сделката? Политическо предложение ли е или на Агенцията по приватизация?
Първият ден, в който ние разбрахме, че има списък за задължителна приватизация беше когато бяхме на едно съвещание в малката заседателна зала на Министерски съвет. Донесоха ни списък, изготвен от Световната банка и бяха подредени фирмите по активи и задлъжнялост. Номер едно беше Първа частна банка и след 12 позиция беше теглена една черта и беше казано, че тези 12 трябва задължително да се приватизират. Бях млад човек с някакъв стопански и мениджърски опит и се опитах да изразя гледна точка, че така не трябва да се действа, но отговорът беше, че този въпрос е решен. Иначе МВФ и Световната банка ще се откажат да работят с България и ние ще фалираме. След това всички предприятия бяха включвани на принципа, че който има над 50 млн активи беше в списъка на Агенцията за приватизация и тя решаваше кои от тях да предложи за приватизация. Които бяха с по-малки активи бяха по разпореждане на министрите. Агенцията по приватизация провеждаше методически контрол и в случая на въпроси разпореждаше със задължителни мерки към министрите. Но имаше ясно разделение – големите предприятия в Агенцията за приватизация, а малките в министерствата. Оттам насетне Народното събрание утвърждаваше списък на предприятията, които са забранени за приватизация. БДЖ например и с тях не се занимавахме и работехме с другите предприятия и целта беше да намерим инвеститори, които да налеят пари и бизнес опит и мениджмънт и тези предприятия да започнат да работят добре и да се запази работната ръка в тях.
Към вас има критики и от тогавашния министър Александър Божков, че сте залагали на преговори с потенциалните купувачи, което е създавало условия за корупционни практики и договаряне на проценти и комисионни.
Не се създава корупционна възможност. Водят се преговори с потенциалните инвеститори, в които се установяват пропуснати слаби страни в предприятието или силни страни. В преговорите всяка страна дава аргументи. В края на този преговорен процес се обявява срок, до който участниците трябва да подадат техническо предложение и финансово предложение по приватизацията. Тоест тази процедура завършва с търг, така че това не е вярно. Те като зададат предложенията си в затворени пакети и моментално екип от Агенцията по приватизация, в който влизаха участници от три-четири отдела (търговски, правен и финансов и т.н.) те се събираха и правеха сравнителната таблица. Обикновено давахме възможност да се проведе втори кръг, ако някой иска да си промени предложението. Ние не съобщавахме кой какво е дал, но те знаеха, че трябва да го увеличат. Така се опитвахме да постигнем максимална цена и условия. Максималните условия е инвестиция и запазване на работната ръка от 3 до 5 години.
Защо не се активизира процеса на продажбата на предприятията през 90-те ? Ами нямаше как – в началото на този процес нито едно предприятие в България не беше готово с т.нар. правен анализ. Какво значи това? Предприятия, създавани в продължение на 40 години, имаха свои площи в различни райони на страната и тези площи преминаваха от едно министерство в друго. Има и производствени активи и всичко това трябваше да се анализира в т.нар. „правен анализ“ и да се знае какви са активите. Това отнемаше повече от година. Този правен анализ няма как да го пропуснеш, защото ще се окаже, че продаваш БГА Балкан за пет лева.
Има ли банкови гаранции от самите инвеститори, че могат да си позволят да закупят това дружество? Оказва се, че такива не са предоставяни, но не са и искани.
Тези сделки са отдавна приключили и не могат да бъдат ревизирани и е безсмислено да се вадят някакви конкретики и факти. Имаше дружества, които бяха продадени за по-малко пари, отколкото имаше в банковите им сметки.
Това е далеч от всякаква логика, каква е целта?
Като студент доста се присмивахме на тезите на Карл Маркс, първото ми образование е инженер и си мислехме, че неговите оценки за лошите страни на капитализма са леко надути. Мислехме, че има морал в този строй, но се оказа, че той е бил прав. Когато усетят шанс за голяма печалба инвеститорите се стараят да корумпират средата безскрупулно и да получат активите на малка цена, за да направят голяма печалба и да станат милионери за една нощ. Системата бълбукаше и позволяваше подобни свинщини.
Защо се стигна до зимата на Жан Виденов и имаше ли как да се избегне фалитът на държавата?
Проблемите около Виденов и неговата смяна бяха инспирирани до голяма степен отвън и от местни инвеститори, които имаха интерес той да бъде сменен и системата да се отпуши. Да не се прави контролирана приватизация, а най-добрият инвеститор да печели. И сега виждаме как има възможност за корупция и разни бизнесмени получават сериозно съдействие от страна на държавата, което невинаги е икономически обосновано. Корупция безспорно има – например при строителството на магистрали не се слага повече от 30% от задължителния битум и нашите магистрали струват 10 пъти повече от норвежките магистрали.
Корупцията не е от вчера, като страничен наблюдател през последните 30 години как се зароди тази корупция – от властта или самите хора искаха да забогатяват?
Оказа се, че на ниско равнище има огромен корупционен потенциал като шефовете на месарници и магазини. Оказа се, че тези хора имат чувството, че бързо могат да направят пари. На високо равнище се промъкнаха хора, които бяха платени. По средата имаше една администрация, която за един период от време работеше честно и коректно. От някъде натам започнаха да я сменят при всяка политическа промяна. Дойдат едните на власт, изчистят част от държаната администрация и сложат свои хора. Лошо няма, но ако тези хора не са подготвени и научени как да управляват тези процеси те започват да правят нещата по странен начин. След 3-4 такива изчиствания на администрацията и тя започна да дава проблеми. Оказа се, че българинът е склонен да прощава когато той е замесен в корупционна практика и да е негативен към корупция, когато той не е вътре в нея. При нас няма това съзнание, че трябва да се плащат данъци. Е как ще поддържаме образованието, здравеопазването и полицията като минимум?
Водили сте преговори с чуждестранни инвеститори в миналото, как виждате тяхното отдръпване от България в последните години. На какво се дължи? Една от причините не е ли точно корупцията?
В исторически план корупцията дойде от запад. Западните инвеститори пробутаха корупцията – те даваха пари на хора от политическата и административната част на обществото, така че то не е наша измишльотина корупцията. В България може да ти заграбят бизнеса и да иска да му припишеш процент от бизнеса. Това е нещо, което е неприемливо за който и да е западен инвеститор. Друг проблем е липсата на правна защита. Отиваш в съд и прокуратура и те размотават години наред и въпросът не се решава спрямо закона, няма върховенство на закона. Посолствата събират информация и тя се предоставя на инвеститорите и те се чудят защо да идват тук, въпреки 10 % данък печалба и на практика не е стимул за тях.
Мнението ви за приемането на еврото като валута?
На държавно равнище ще доведе до позитиви, но на битово равнище за обикновения човек ще доведе до масови негативи – цените ще скочат безобразно и обикновеният човек ще пострада. Американската икономика е в балон и никой няма интерес този балон да се спука. Рано или късно нещо ще го спука – ще го спукат самите американци и ще пострада и еврозоната и ще бъдем забъркани в покриване на гаранции и разходи в това, че сме в еврозоната.
Add comment