Димитър Митев: „Срам ме е от тези, които дойдоха след нас“…

Какви са вашите спомени от 10 ноември 1989 г.?

На 10 ноември бях в Бургас, тъй като съм преподавател и водих практиката на момчетата в морската школа. Спомням си, че имаше демонстрации срещу смяната на имената на турците. След като се върнах във Варна през март 1990 г. се запознах с д-р Дертлиев и станах социалдемократ. На 1 ноември той ме направи кмет на район „Одесос“ – т.нар. временни управи. Ние бяхме неопитни и се мъчехме. Мислехме си, „ами, ако се върнат комунистите“ ? Година и 3 месеца бях кмет на този район. Каквото можахме направихме, но след нас дойдоха такива хора, за които ме е срам да говоря.

Какви са спомените ви от конкретната дата, от 10 ноември 1989 година?

Имаше брожение, сменяха се имената, времето  беше революционно, хората се бяха надигнали. Ако се замислим за нашата история доста неща ще ни станат ясни. Кой ни е освободил от турско робство? Братята руси. На 9 септември 1944 г. комунистите са били 30 000, а към 1990 г. са били над 1 млн. Тази промяна, която се случи, беше за хубаво, но тя беше изкуствена. Трябваше БСП, тогава БКП, да понесе цялата политическа отговорност.

По време на социализма такива като мен, които бяха безпартийни, имаха подобни случаи – явявам се на конкурс за научен сътрудник. Работех в хидробазата и от 5 души моят успех е най-висок – 5,50. Минава 1 месец и никой не ме търси след конкурса. Отивам при директора, който беше партиен секретар и го питам: „какво става сега, ще ставам ли научен сътрудник или няма да ставам“ ? Отговорът му беше: „ти не си наше момче, не си член на партията“. Това ме отврати от комунизма и социализма. Макар че то не беше нито комунизъм, нито социализъм.

Взимахме малки заплати по това време( моята заплата като инженер беше 160 лв. – аз съм пенсиониран учител). Парите стигаха, но тогава хлябът беше 15- 26 ст. Сиренето беше 1,40 – 1,60 лв. , а не като сега по 10-15 лв. Стигаше ни. Направих апартамент 100 квадрата, всъщност властта ни помогна тогава – отпускаха се безлихвени заеми. Изплатихме ги двама учители – жена ми и аз, без да усетим. Знаеш ли колко ми струваха 100 квадрата тухла и бетон през 1975 г.? 9900 лв. , а сега ще струва 100 000 евро, а тогава беше 10 000 лв.