Отец Василий Шаган: „Заради руско влияние бесарабските българи може да изгубят майчиния си език“

Влиянието на руския език и култура върху бесарабските българи е толкова голямо, че ако не се предприеме нещо бесарабските българи ще загубят своя майчин език след време. Това мнение изрази в интервю за „Истории от прехода“ отец Василий Шаган от варненския морски храм св. „Никола“. Според него все по-силно става влиянието на руския език и на местната молдовска култура върху нашата диаспора в Молдова, така че българските традиции и език са започнали да губят позиции.

„Преди разпада на СССР системата беше съветска навсякъде в целия съюз – без да определяме дали тя беше добра или лоша. Всички съветски граждани, в това число и българите, имаха право в паспортите им да пише, че са българи. Никой не ни отнемаше това право, но нямахме възможност да учим български език, защото нямаше български училища и изобщо не се преподаваше майчиният ни език.  Аз никога не съм учил български в Молдова – говорех го със семейството си и  тъй като там живеем компактно ние общувахме помежду си на български език. Не съм имал възможността да изучавам българската граматика и начинът, по който говоря днес, съм го усвоил в България. За което впрочем съм много благодарен, тъй като българите в Молдова все повече губят своя майчин език и имам чувството, че ако не направят нещо по въпрос, ще го изгубят, защото са много силно повлияни от руската и молдовска култура и език“ , обясни отец Шаган.

Според него за разлика от Молдова и другите страни, които са били част от СССР, промяната в България от социализъм към демокрация е била ясно осъзната и самите българи са желаели да се случи. „Българите в България имаха много по-силна жажда за свобода и много повече се бориха за нея и я осъзнаваха като необходимост. Аз бях участник във всички тези промени, които ставаха на площадите. Спомням си, че хората изразяваха решително и осъзнато своето мнение (което е много важно), невинаги водени за носа, а съзнателно се бориха за своята свобода и демокрация. Българите тук, за разлика от нас в Молдова, по-ясно осъзнаваха от какво бягат и какво искат да получат“, коментира о. Василий Шаган.

Относно настъпилия по време на 90-те години разкол в църквата той изрази мнение, че разколът е бил „грубо вмешателство на външни фактори върху църковните дела“. Въпреки това по негови думи църквата се е справила с този тежък момент. „Точно тогава се появиха много добри духовници, беше време на полугонение срещу църквата. Тя не беше издигана в култ от правителството – дори обратното. Именно в това състояние БПЦ придоби възможност да остане такава, каквато е – невинаги обласкана от правителството. Това е много хубаво, защото тя запази своята скромност и чистота, което е едно от най-важните неща за християнството. Друг въпрос е, че покрай това се получиха и някои белези и рани в църквата, които породиха някаква апатия в духовниците и християните. Този период продължи твърде дълго и не се намери това вдъхновение за решително проповядване на Евангелието, както е в други съседни държави“.