Димитър Луджев: “ГЕРБ е партия от мафиотски тип, Борисов и Доган купиха прокуратурата и следствието”

Къде бяхте на 10 ноември 1989 г. ?

По това време бях в актива на клуба за подкрепа на гласността и демокрацията. Работех с група експерти и бях отговорен за създаването на програмата на клуба. Подготвяхме политическа и икономическа програма. На самия 10 ноември 1989 г. ми се обади Желю Желев, с който бяхме приятели. Беше около 10:30 – 11 ч. да ми каже, че току-що е срещнал съпругата си на ул. „Московска“, която му е казала, че знае от проф. Николай Ирибаждаков, че тече пленумът на ЦК на БКП И, че в момента приемат оставката на Тодор Живков. Желю Желев ми каза да отида до университета, който беше нещо като щабквартира на дисидентското движение и на клуба „Екогласност“. Отидох и там беше като кошер. Събрахме се в една аудитория и обсъждахме какво да правим обаче още нямаше официално съобщение и решихме да подготвим декларация. Имаше индикации  и от други места, че Живков подава оставка. Някъде към 15 ч. написахме декларацията и изчаквахме официалното съобщение. То дойде чак в 18 ч. вечерта. Тогава се събрахме в клуба „Яйцето“, което също беше средище за нашите срещи и беше най-популярното място сред инакомислещите. Там всички се радваха, празнуваха и викаха.

Защо решихте да се занимавате с политика?

Много отрано се занимавам с обществения живот в България. Имах две дела за оперативна разработка – първото е от 1976 г. и се казва делото „Младежа“ и оттогава почнаха моите проблеми с ДС. 1979 г. бях арестуван за първи път и серията от арести през тази година завършиха с подписване от моя страна на това, че съм предупреден, че ако продължавам своята антипартийна и антидържавна дейност ще бъда съден. Тогава бях аспирант пред защита и ме спасиха български учени като Илчо Димитров, Николай Генчев. В делото пише, че ДС е предложила на ръководството на МВР да бъда изселен от София. Второто ми дело почва 1980 г. и то е свързано с групата „Твърдоглавци“, която беше създадена в подкрепа на Солидарност“. Правехме събирания и антикомунистическа пропаганда и ни арестуваха пролетта на 1981 г. , пак имаше декларации и оттам започна следственото дело, което продължи до 1985 г. След което според документи на ДС продължавам своята антидържавна и антиправителствена дейност. През 1987 г. правят едно преустройство в Шесто управление на ДС и закриват всички предишни дела и ни обединяват в делото „Философ“. Хората около кръга на Желю Желев (безпартийни активисти, които бяхме в кръга на Желю Желев). Така че навлизането ми в политиката е грубо погледнато в този порядък. В края на 90-те години моята голяма дъщеря ме запита: „баща ми, ти си човек професор по икономика, социология и история и как се хвана да правиш политика в тази държава?“ Истината е, че  1989 г. тръгнах да правя революция, а нямах намерение да правя политика. Обаче се оказа, че трябва да правиш политика, а това са две твърде различни неща. Ако погледнем на политиката като борба между партийни и обществени субекти. 1989 г. тръгнахме да правим „либерална революция“ – всички бяхме либерали тогава. Това беше модата на времето – това беше духът на „нежните революции“.

Участвате в „Кръглата маса“, а по-късно изборите за ВНС се печелят от БСП. Защо се случи така? Защо не победи СДС?

Комунистическата партия в България беше силна – тя владееше абсолютно всички ниши и структури на обществения живот. Имаше над 1 милион членска маса – имаше силна комунистическа партия и слабо дисидентско движение, особено спрямо други страни в Източна Европа. Лидерите на това дисидентско движение така и не можаха да придобият авторитета, който имаха Вацлав Хавел и Лех Валенса. Ако в Полша, Унгария и Чехия имаше сравнително солидни структури на антикомунистическото движение в България това стана твърде мъчително. Партиите се формираха пролетта някъде преди изборите и те нямаха структури, нямаха мрежи, нямаха актив и подготвени водачи. Формулата СДС се оказа в известен смисъл неподходяща.

Какво имате предвид с този израз неподходяща формула?

В клуба поначало идеята беше да направим нещо като Унгарския граждански форум и Чешкия форум. Тоест да бъде тип гражданско движение, а не партийна формация. Знаехме, че голяма част от интелигенцията е настроена резервирано към партийността и освен това движенията в Източна Европа показаха много важна характеристика. Те даваха възможност за филтриране и бързо изкласяване на способни, влиятелни и авторитетни хора по един демократичен път на селекция. СДС когато беше създадено си спомням репликата, която Желю Желев ми съобщи в Банкя на един семинар, та той ми съобщи, че ще правим СДС. Попитах го с кой ще го правим и той ми каза, че ще се включат земеделците и социалдемократите. Аз ги познавах тези хора, те се събираха при него в кухнята му на ул. „Чавдар войвода“. Аз също съм бил там и го попитах: „добре, но такива структури няма. Това са отделни хора, които нито ги знаем, нито сме ги чували, нито сме ги проверили. Нямаше ги в движението и дори от КТ „Подкрепа“ които бяха също бяха непознати за нас хора. Срещнахме се с тях някъде октомври и тогава му казах, че като направим СДС тези така наречени партии и други структури, които още ги няма, техните хора ще ги „инсталираме“ в т.нар. „народно-демократично“ движение и ще ги направим национални герои без да сме сигурни какво ще последва от това. Всъщност тази партийна коалиция създаде и най-големите проблеми на СДС и по-нататък. Тъй като по-голямата част от хората в ръководството и организациите в СДС бяха хора без авторитет, качества и капацитет да формулират някакви политики и стратегии. Най-лошото е, че много от тях нямаха обществена биография и авторитет. Правиш кампания с депутати, които бяха неособено популярни в обществото. Така че в заключение БСП имаше могъща структура с пропагандна машина и целият ресурс на държавния апарат и всички възможности да сплашваш и да влияеш, подкупваш и заблуждаваш. Имаха и доста добри кандидати – влиятелни и интересни хора по места. И от друга страна има една слаба организация , която е в процес на създаване, в която нейните лидери не могат да надмогнат партийните си и лични страсти и амбиции и да създадат нещо по-авторитетно и влиятелно. Освен това една голяма част от населението се отнасяше с меко казано недоверие към интелектуалците, които доминираха в СДС. Това беше и причината резултатите от Великото Народно събрание да са такива.

Как гледате на Конституцията, която се прие през 1991 г.? И какво мислите за идеята за нова Конституция?

Аз съм един от авторите на идеята за Велико Народно събрание. Въпросът тогава беше да се смени комунистическата система с либерално-демократична такава, а това изискваше нова Конституция. България е първата страна в Източна Европа от новите демокрации, която направи Конституция и това имаше голямо признание в западния свят. Държавният департамент даде положителна оценка за българската Конституция като основа за демократично развитие. Тогава имаше борби и несъгласие. Конституцията е демократична и базирана на всички модерни принципи на съвременната либерална демокрация и включва правата на човека, върховенството на закона и т.н. Има дефекти, разбира се. Сега се изтъква като минус частта за съдебната система, но тогава не считахме, че така ще се развият събитията в съдебната система и тя нарочно беше направена напълно независима, за да имаме реално разделение на властите. След това обаче се прояви един друг дефект на Конституцията, който аз посочвах още тогава, аз не съм я подписал, но по други причини. Тогава бях медиатор между двете групи в СДС и исках да спася СДС от разпад. Моята критика беше най-вече в липсата на баланс на властите в тази Конституция. Имаше прекалено съсредоточване на власт в парламента и слаб президент. Съсредоточването на власт в парламента означава да се съсредоточи власт в ръцете на мнозинството, а оттам на неговото ръководство и лидер. Точно оттам произтича и провалът на независимостта на съдебната система. Голямата власт на парламента ерозира независимостта на съдебната система. Целта ни беше да разчистим комунистическата съдебна система и когато СДС спечели властта през 1991 г. с малко, но завинаги, тогава беше сменен ВСС, за да вкараме мнозинство на СДС. Сменихме част от членовете и СДС получи мнозинство. Целта беше това мнозинство да направи последващи промени с главен прокурор Иван Татарчев, да се сменят председателите на ВКС и ВАС. Бяха избрани „наши хора“ – ето това ни изяде главата. Всъщност не проумяхме, че това „наши хора“ е страшно относително понятие. Хората са си хора и днес са „наши“, утре може да са „ваши“ и, че следващият парламент като има други интереси и мнозинство ще си избере техните „наши хора“. Следвахме принципите на френската и немската Конституция и заради това главният прокурор остана в съдебната власт, а не както е в американската да е към изпълнителната власт.

Подкрепяте ли желанието за нова Конституция?

Не, това е абсолютно безсмислено ! Конституцията си е добра, а тези проблеми и недостатъци може да се решат с поправки от едно Обикновено Народно събрание. Предложенията на Христо Иванов от 2016 г. бяха съвсем добри и да пита някой ГЕРБ защо тогава се отказаха и не ги приеха. Съвсем спокойно може да се промени статутът на главния прокурор, да се ограничи неговата независимост и т.н. Всичко това, което се препоръчва от Европейския съд и Венецианската комисия и за които нашите се правят на „ударени в главата“, защото не им отърва и искат да запазят политическият характер на своя чадър. Защото прокуратурата и съдът през годините на прехода се превърнаха в чадър не само за управляващите, а и за организираната престъпност.

Кога започна този процес? Има слухове, че още преди да падне комунизмът и Тодор Живков да бъде свален е имало такава идея по този начин да стартира преходът (контролиран преход) от червени лидери и хора с куфарчета с пари, които да си направят елит. Така ли се случи ?

Това са конспиративни концепции – такива идеи за целенасочен преход от социализъм към демократична система, която да е доминирана от бившата комунистическа номенклатура няма ! 1989 г. когато става ясно, че системата си отива и Съветският съюз вдига чадъра, тогава по-интелигентите партийни ръководители с помощта на ДС започват трескава дейност по осигуряването на финансова сила и независимост на тяхната партия в бъдеще. Куфарчетата са символ – те са най-малкият проблем. Създаде се банковата система, мафията с пагони. По-голямата част от т.нар. „бизнес структури“, които се създават през 1990/1991 г. са от хора, които или са бивши началници, служители и офицери на ДС, МВР или военното разузнаване или са от външното разузнаване. Там са и фирмите, които извършват държавната контрабанда. Фактът, че те запазиха властта си цяла година почти до 1991 г. даде възможността на Луканов да извърши трансформация на националния капитал в свои хора. Тук влизат и охранителните фирми и структури като Мултигруп, Нове Холдинг и Г-13. Друг е въпросът дали те останаха верни на партията, напротив. Те произведоха големи и мощни борби. Спомням си, че в докладите на Военна прокуратура, която беше под мое ръководство като министър на отбраната, бях и председател на комисията за разследване на дейността на ДС и външнотърговските дружества. В докладите на Военна прокуратура има важно заключение, че в момента се извършва прехвърляне на държавен капитал в ръцете на частни структури у нас и в чужбина и, че този капитал утре ще набере толкова мощ и сила, че ще посегне и към политическата власт. До голяма степен този процес беше довършен от управлението на СДС и Иван Костов. Това прехвърляне на „власт срещу пари“ и „пари срещу власт“ – легализирането на охранителни и всякакви структури като СИК, ВИС и т.н. стана по времето на Иван Костов. Така че ако говорим за дирижиран преход то той се дирижира от двете страни и българският политически елит нов и стар запази голямата държава като основен източник на привилегии, пари, власт.

Кога ДПС стана това, което е в момента, за да се стигне до протестите и казуса „Росенец“ ?

Ахмед Доган беше един човек между 1991 до 1994 г. , втори през периода на Иван Костов между 1997 и 2001 г. и трети в следващия етап. Доган и ДПС в първия си период имаха до голяма степен положителна функция, тъй като се оказаха особен коректив в партийно-клиентелските борби в България. Тях ги обвиняват, че свалили правителството на Филип Димитров, макар че той твърди, че хора от СДС го били свалили. Това е една твърде случайна личност, началото на една поредица от случайни личности, които попаднаха на върха на българската власт и това доведе до сегашната ни трагедия. Там са и Жан Виденов и Царят и Бойко Борисов. Това е някакво нещастие за България ! 1992 г. в СДС имаше вътрешни борби между либералното течение в СДС, водено от Желю Желев и мен, което беше за продължаване на либералните реформи и т.нар. „кинжали“ около Филип Димитров, които съсипаха СДС и спряха реформите, те не отвориха досиетата.

За лустрация ли сте 30 години по-късно?

При нас това се наричаше „декомунизация“ и през 1991/1992 г. имаше големи спорове по този въпрос как да бъде проведена декомунизацията. Чешкият закон за лустрация на служители на бившите комунистически служби в България не можа да се реализира, макар че голяма група от ръководството на СДС бяхме за такъв вариант. Този закон беше спрян от Европейския парламент и ПАСЕ. Считаше се, че този начин на лустрация води до дискриминация на цели обществени групи. И това не е приемливо в една демократична държава. Виновните за извършените престъпления трябва да бъдат съдени, но това не може да се приписва на цели обществени групи тип всички комунисти са виновни. Това няма как да бъде допуснато. Това накара и Желю Желев и други дейци да се обявят против тип чешка лустрация. Вариант беше лустрацията и декомунизацията да се извърши със съответния закон – да речем Законът за приватизацията трябва да се направи така, че да бъдат лишени бившите стопански ръководители от възможности да участват. Или пък на хора от бившата партийна върхушка или хора, които са извършили незаконно придобиване на държавна собственост и т.н. Или както аз направих в армията – там беше извършена огромна декомунизация. Аз освободих над 3000 офицери ! The Guardian написа тогава, че това е най-жестоката чистка в Източна Европа. Просто ликвидирах структури като ВКР, което си беше чисто комунистическо.

Казахте за върховенството на закона и Европейската комисия и желанието за съдебна реформа, защо 30 години по-късно се връщаме в изходна позиция и отново има негодуване сред хората?

Тези 30 години не са на някакъв постоянен прогрес, макар че има голям прогрес в много отношения. Станахме демокрация, пазарна икономика и съвременна държава, но уродлива демокрация, пазарна икономика и съвременна държава и уродливо върховенство на закона. Това стана с общите усилия на всички управляващи политически сили. Особено се разви това с идването на власт на ГЕРБ. Идването на власт на ГЕРБ води до ерозия на основните демократични принципи, защото самата партия ГЕРБ и властта, която тя установи, са от мафиотски тип. Те са продукт на хора, които дойдоха от подземието и мисленето им е, че законът е бариера в полето и само глупаците се блъскат в тази бариера, а умните минават покрай нея. Това мислене, което дойде от подземието, торпилира и ерозира всичко. ГЕРБ и ДПС си купиха прокуратурата и съдебната власт. ДПС откакто влезе във властта при Царя стана друга партия. Ахмед Доган е майстор в това отношение и успя да овладее много инструменти и структури на властта и сложи кадри навсякъде, но още тогава се беше нацелил в съдебната власт, прокуратурата и следствието и много добре разбираше какво значение имат те. Това се случи след 2001 г. нататък Може би защото се напатиха много от предишни години при опитите да бъде забранена ДПС като антиконституционна партия както Красимир Каракачанов продължава да приказва. Така че това не е изобретение на Делян Пеевски. Той е едно момче, което израсна покрай Ахмед Доган и възприе от него това мислене колко важни са прокуратурата и следствието. Тук си допаднаха с Бойко Борисов, който много добре разбира като човек, който е дошъл от подземието, какво значение има да държиш под контрол съдебната власт и по-специално прокуратурата и следствието и ВСС.

Така че основната ерозия на демократичните ценности и демокрацията в България дойде с това управление. Манфред Вебер приказва глупости, той е типичен евробюрократ, който гледа интересите на своята партия (ЕНП).  Той не е единственият, който си затваря очите за момчето Бойко Борисов – те са много добре информирани кой е Бойко Борисов. И те, и американците отлично знаят миналото и похватите му. Колко е корумпиран и как съсипва българската държава и установява едноличен режим (дори не авторитарен). Той самият е един профан и е неспособен да мисли системно – неговата работа е взимам, давам, купувам и приемам, сплашвам, гоня. Бил съм член на либералния интернационал и много пъти съм бил в Брюксел и да ви кажа повдига ми се. Щом някой печели избори, докарва им депутати, може да ги посреща и изпраща в България значи е наше момче и си затварят очите, загубена работа. Има криза на ценностите в целия Европейски съюз, но при нас е съвсем уродливо и е минало всякакви граници.

Съветвам младите да се самоорганизират, да излъчат свои представители и свои фигури, но за съжаление и тази генерация млади хора се оказа неспособна за политическо представителство и активност и оставиха нещата в ръцете на „опитни политици“. Съветвам хората, които са недоволни, да гласуват за новите партии. Няма друг начин в парламентарната демокрация да се случи най-важното, а то е ГЕРБ да загуби властта и в момента, в който те загубят властта, ще се разпаднат както се разпадна царското движение (НДСВ). Това не е партия, а клиентелска дружина. Това е огромна клиентела, която е събрана около кокала и своя главатар. Трябва да се смени съставът на парламента и поне 50 % да са хора, които не са свързани с подземието и миналото и старите мутренски и политически структури. То, че ще е бъркотия ще е бъркотия, сигурен съм, но поне ще има преход към нов тип мислене и нов манталитет. Българският политически въпрос се превръща в културно-антропологичен въпрос. Докато не се промени културно-антропологичната същност и структура на българския парламент и управление не можем да очакваме нищо. Трябва да влязат нови хора с капацитет, възможности, мислене и енергия, които действително да реорганизират държавата. Така че моят съвет е гласувайте за новите партии без значение дали ще е за Има такъв народ, Да България или Изправи се БГ ! Те по принуда ще вкарат млади и образовани хора, които не са свързани с миналото !