Близо 20 000 са били агентите на ДС, една четвърт от тях са двойни агенти и на чуждо разузнаване

Къде бяхте на 10 ноември 1989 г? Къде ви завари смяната на режима ?

Завари ме в системата на МВР като служител и приехме тази промяна по-скептично, може би и с по-малко недоверие, но имах усещането, че тогава бяхме на друга възраст и с по-вперени очи в бъдещето и с надежда за по-достолепно професионално и житейско развитие на всеки един от нас.

Каква беше системата на МВР преди и след 10 ноември ?

 Мога да говоря за системата на Милицията (както се казваше тогава) и Висшата специална школа и съм се развивал от редови милиционер до директор на регионалната дирекция. Мен ме завари като служител в районното управление като заместник-началник.

Много се говори, че тогава е имало т.нар. „червени ченгета“ . Имаше ли изцяло хора от ДС или имаше и редови полицаи ?

Имаше служители, които бяха от системата на ДС и нямаха нищо общо със системата на полицията. Всеки си изпълняваше задълженията по съответния закон. Те си изпълняваха Законът за Държавна сигурност, то не беше дори закон, а непубликуван указ, а ние работехме по закона за Народната милиция.

 Как се промени системата в първите години на демокрацията?

Очаквахме едно по-разкрепостено отношение към обществото, гражданите, икономиката и културните събития. Възможността да се пътува зад граница беше мечтан блян за тези, които работехме в тази система. Мечтаехме за по-справедливо прилагане и изпълнение на закона. В последствие, узрявайки от годините и възрастта, се избистриха много от въпросите, които бяха неизвестни пред нас. Живеели сме с една представа и може би умишлено въвеждане в заблуда и към настоящия момент мисленето и съзнанието е в съвсем друга посока. Системата на МВР понесе най-жестоките удари, а не тези, които трябваше да я понесат. Не прехвърлям отговорността към служителите от ДС – те също са изпълнявали техни задължения, но там имаше голямо деление. Вижда се, че в настоящия момент обществото страда от необходимостта от добър обществен ред и защитеност от посегателства, кражби, престъпления, хулиганските прояви и т.н. За да се осигури тази сигурност на гражданите тази система на полицията, жандармерията и ГДБОП претърпя катаклизъм заради липса на добре подготвени ръководни кадри, които да поведат младото поколение и да изградят една добра и съвременна полиция, за да се осигури това, което обществото иска.

Защо досиетата на бившите служители на ДС не бяха отворени веднага след смяната на режима ? Това се случва едва след приемането на България в ЕС ?

От 14 години се занимавам с архивите на тайните служби и мога спокойно да го кажа – не е имало политическа воля ! Нито от демократичните сили, в които хората имаха надежди, че доведат до нов подход в обществото, икономиката и културата, нито в левите. Нормално е тези, които са били служители в тази система или са се облагодетелствали по един или друг начин от нея, да създават съответните препятствия. За съжаление това е от 30 години и скоро няма да бъде завършен този преход и да стигнем до едно нормално общество с добра средна класа и работеща икономика, образование и здравеопазване, което да отговаря на една европейска държава каквато сме ние, все пак сме член на ЕС.

Какви са функциите на Комисията по досиетата? Приет е Закон за досиетата, но той няма ролята на фактор, който да предотврати заемането на даден публичен пост от страна на служител, който е бил с принадлежност към ДС. Има и политици, които са имали принадлежност към ДС, има и хора, които са били на постове в системата на сигурността. По-скоро морални функции ли има тази комисия или може да се ползва и за основа за бъдещ законопроект за лустрация ?

Като народен представител имах възможността да бъда член на комисията в 40 НС където се обсъждаше този закон, а преди това проектозакон, който роди тази четвърта поред комисия. Преди това имаше три опита за комисия, която да внуши, че се правят опити да се отворят архивите на тайните служби.  Сравнявайки тези три опита смятам, че този закон, който беше приет, беше най-отворен и даде възможност на нас като членове на комисията от нейния първи и втори мандат, да постигнем тези резултати, които сме ги обяви публично. Каква е ролята ? Ролята е да информира повече обществото. Така беше замислен – не знам дали е грешно или правилно, но смятам, че е поне крачка напред, ако не е точно правилното решение на политическата воля от 40 НС да даде информация на тези, които ще подкрепят дадени лица от политически партии да осъществяват политиката и да ръководят държавата. Дали те са зависими от бивши служители на ДС или преобладават в тях като членове. Законът няма лустрационен характер, но в един шеговит тон казваме, че откакто я има комисията (вече повече от 12 години) има 11 опита за нейното закриване. Това значи, че явно тази работа на комисията не се е харесала на дадени кръгове и политически среди, но въпреки всичко успяхме да постигнем тези резултати. Съжалявам, че първите години от началото на прехода не са се използвали за създаването на истински Закон за лустрацията. Това щеше да даде много други възможности за развитието на държавата, защото необременените кадри щяха да донесат по-благоприятен резултат в интерес на държавата и обществото.

Комунистическият режим е обявен за престъпен със закон, но 30 години по-късно тези, които са участвали активно в изграждането и службите му у нас остават ненаказани. Какво е вашето мнение по отношение на Закон за лустрацията ? Трябва ли да има такава или вече сме закъснели ? Чуваха се искания от протестиращи за лустрация 30 години по-късно…

Не мога да намеря решение за това кое е по-правилното. Понякога си давам воля на съзнанието, че би трябвало да има такъв закон. Може би и да настъпи в средата или в края на този преход – не знам кога точно. Понякога се замислям дали ще бъде справедливо спрямо тези, които преживяха това до настоящия момент. Ако има воля от политическите партии, които са в Народното събрание и са представени с депутати, могат да е прилагат грубо лустрационния текст, но могат да направят и съответният подбор в кадровите среди и да предлагат хора, които да заемат административни длъжности като депутати, ръководители на агенции и министри, които да не са били в такива зависимости. 

Трябва ли да има разделение между бившите служители в ДС спрямо конкретните досиета и функциите, които са изпълнявали и конкретното управление, към което са били начислени ? Или всеки, който има досие и е бил агент, не бива да заема публичен пост ?  Тези, които имат досие, но само са били проверявани, без да са вербувани, трябва ли да не заемат публични постове ? Има хора, които негодуват, че всички ги числят към един и същи закон.

Смятам, че трябва да има такъв подход и той трябва да е на много принципна основа. Тези, които веднъж са се поставили в услуга, те няма да бъдат свободни да взимат управленчески решения. Не се знае откъде какво ще изскочи като документ или компромат. За да не допуснем забавен ход трябва да има категорично недопускане на такива лица. Друг е въпросът за тези, които са работили в структурите на ДС. Не всички са имали възможност да са на длъжности, които позволяват да се формулира политика.  Да речем може да се е водил на щат в Държавна сигурност, но е изпълнявал някакви технически функции или пък както бяха паспортните служители – те бяха назначавани на някои длъжности. Въпросът е какви всъщност са били действията на конкретния сътрудник. Те трудно може да се докажат, защото голяма част от документацията е унищожена (около 40 %) още в началото на прехода. Така че трудно може да се докаже същността на извършената дейност. Затова този закон, по който работим, законодателят предвиди, че ние само ще се ръководим от документите, които са ни предоставени и са точно описани функциите и задълженията на комисията. По какъв начин да бъде установявана и обявявана тази принадлежност. Ние нямаме правото да ползваме доказателства – тоест да поканим някой оперативен работник и той да сподели за своите агенти. Това е субективно отношение, продиктувано изцяло от характера на времето и е нормално да бъде заличено от паметта на бившите служители. Подходът трябва да е много принципен особено за определени категории. Работници и от двете ведомства (служителите не само на Шесто управление на ДС, но и на другите ведомства, които са се занимавали с определена разузнавателна дейност). Трябва внимателно да се подхожда при кадровия подбор и издигането на съответните лица на техните длъжности.

Колко са бившите агенти на ДС, които заемат ръководни постове в държавната администрация в момента ? Иначе казано колко са служителите на ДС, които заемат обществени длъжности ? Има ли такава статистика и поискана ли е от някой ?

Няма такава статистика и не е поискана от никой досега. Можем да кажем колко са лицата, които са с установена принадлежност към ДС. Тоест били са щатни сътрудници на ДС на съответните длъжности – оперативен работник, разузнавач или дознател /следовател. Както е според инструкцията за агентурната дейност – агенти са секретни сътрудници, резиденти, доверени лица и т.н.  Около 18 580 души сме обявили в публичното пространство, като трябва да споменем, че законът не ни дава правото да обявим лицата, които през този период са починали. Тази цифра от 18 580 души за нашата страна никак не е малка. Около 1400 души са бившите служители на ДС в МВР. Някои от тях са освобождавани и са били върнати на работа и то на съответни полицейски постове. Може би умишлено беше вменено в съзнанието на голяма част от гражданите, че сигурността на държавата ще пропадне, ако се разкриват агенти. Не става дума за агенти, които са ползвани за закрилата на държавата, а агенти, които са били в услуга на политическата партия, която е управлявала в него момент, става дума за БКП. В Министерство на външните работи също има внушителна цифра, предвид желанието на хората да се обърнем към свободна Европа. Над 192 души са преминали през последните 30 години на ръководни длъжности в МВнР и са имали агентурно минало, в това число и в момента има такива действащи служители. Над 165 души пък са с агентурно минало в Министерство на отбраната. В Министерство на икономиката пък са над 65 души, а то отговаряше за приватизацията.

Как е положението в съдебната система?

В съдебната система също има доста лица, които са били сътрудници на ДС. Съдебната система беше засегната от протести през 2020 г. и това показва, че реформите, които се направиха в съдебната система след 1989 г. , не доведоха до желания резултат. Искахме независима съдебна система, но за целта трябва да има промяна и подход към кадровата политика.

Странно е да няма статистика за съдебната система в България ? Съдии, прокурори, следователи – магистратите са важна част от една държава…

Така е, но в момента не разполагам с такива данни. Не сме си поставяли за цел с техническите сътрудници да изведем такава статистика. Може би е по-добре и, че я няма в момента да не кажат, че имам някакво пристрастие или отрицателно отношение към съдебната система. Те са много чувствителни на тази тема и да не кажат, че им се месим и в тази работа. Аз също съм професионално ангажиран с тази система, тъй като съм из тези среди и като частно лице, и като юрист и също се интересувам от правилното прилагане на законите.

От коя действаща партия има най-много бивши служители на ДС?

БСП, разбира се – 51 депутати имат принадлежност към службите. В ДПС 18.

В ГЕРБ?

В ГЕРБ са около 10-12 души и то няколко щатни служители.

България е член на ЕС от 14 години и близо 20 е член на НАТО. Има ли запитване от страна на европейските институции за това колко от нашите евродепутати са с агентурно минало? Същото и за нашите военнослужещи ?

Няма официално запитване, но ние като комисия имаме задължение в чл. 3 непосредствено след регистрирането на кандидатите за евродепутати да извършим проверка и да обявим резултатите в публичното пространство.  Същата процедура я спазваме и като се обявят имената на евродепутатите. Нашите решения са публични и са качени на нашия уебсайт. За Красимир Каракачанов се знаеше още от първите заседания на комисията от 2007 г.

Има ли синхронизация между комисията в България и тази в бившите социалистически републики и страни от съветския блок като Чехия, Полша и Унгария ? Има ли доказателства за принадлежността на определени лица към чужди служби (т.нар. „двойни агенти“).

Още през 2008 г. се създаде европейската мрежа и това беше в чест на годишнина от падането на Берлинската стена. Всичко това стана под ръководството на колегите от Европейската комисия. В България вече беше създадена Комисията по досиетата и имахме възможността да сме едни от основателите на тази европейска мрежа, в която влязоха всички представители на комисиите от бившите социалистически страни. На ротационен принцип правим управлението на тази европейска мрежа, а преди две години бяхме домакин и имаше конференция у нас. По този начин ние черпим опит от тях какво са постигнали и най-вече се ръководим от постиженията на германските партньори. Още през 2008 г. получихме съдействие от тяхното ръководство. По този начин ние си споделяме и проблемите по законодателната дейност, прилагането на закона и начинът, по който се отварят архивите. България успя за кратко време да навакса тези пропуснати години от началото на прехода. Ако беше създадена възможност за такава работа архивите щяха да се отворят много по-бързо. Създадохме много добра база за съхранение и ползване на архивните материали. Даже колегите от Германия, Чехия и Полша казаха, че не са вярвали, че за толкова кратък период ще се постигнат тези резултати. Имаме много добри и колегиални отношения дори с колегите от Румъния. Техният закон е под влияние на тяхната Securitate. Работим и с Албания като страна-наблюдател и им помагаме за развитие на тяхната комисия и отварянето на техните архиви. С колегите в Северна Македония също направихме няколко опита за взаимодействие. Имаме питане и от Украйна да сключим двустранно споразумение и да им споделим нашия опит. Те имат огромно желание за отваряне на техните архиви.

Има ли данни за български граждани, които са били двойни агенти – имали са принадлежност и към други служби ?

Имаме такива данни, но знаете, че по закон нямаме право да известяваме тези, които са в услуга на чуждите служби – имаме право да известяваме само тези, които са съдействали на Държавна сигурност.

Предполагам, че става дума за служители на бившите съветски служби и разузнаване ?

Да, става дума за бившия СССР. Има регистрационен дневник, който не ни е в приоритетите в момента. Не, че не искаме, а нямаме правното основание да боравим в тази материя. Имаме право само за системата на ДС и военното разузнаване.

Все пак приблизителна бройка имате ли, голямо ли е количеството ?

Нямам точна информация, но някъде около 5000 души бяха.

Това е една четвърт от всички агенти, доста е ?

Може би да… Все пак трябва да подходим справедливо и не трябва да мерим с един аршин. Чувал съм много аргументи по тази тема, някои даже вкарват и елементи от преди 9 септември 1944 г. и след това. Знаете, че имаше и обединен фронт срещу фашизма преди това, а след 9 септември 1944 г. имаше засилена пропаганда в услуга на СССР. Трябва да подхождаме по-умерено и да защитаваме българщината и страната ни.

Колко често се допитват до вас граждани и институции ? Всеки гражданин, който поиска ли може да получи информация за конкретно лице и каква е процедурата ?

Имаме около 12 000 запитвания на година, първите години бяха по-малко. Хора, които искат да разберат за техни близки – баща, братя и т.н. В началото интересът беше много малък, но в крайна сметка през годините се засили и за мен по-важното е, че се засили интересът на изследователите (на журналистите, педставителите на медиите). Може би това беше и целта на закона, защото нашата дейност е ограничена. Ние само трябва да оповестяваме информацията и да убеждаваме хората, че тя е достъпна. Смятам, че дори сме длъжници на обществото да изследваме тези документи и да поднесем много по-достоверна информация. Спорил съм с приятели, които защитават историята ни до 1989 г., че много помпозно са ни предоставяни факти и доказателства, които не са отговаряли на обективната истина. Издадохме над 58 сборника с цел да засилим интереса и да бъдат изследвани документи. Предоставили сме ги по електронен път и на хартиен носител.

Може ли да се подаде заявка онлайн или трябва да се идва до София ?

Разбира се, че може онлайн. Получаваме заявки от чужбина и наскоро водихме кореспонденция с журналист от Германия, който се интересуваше и стриктно спазвайки закона се стараем да бъдем максимално полезни. Дори сме получавали запитвания от САЩ от наши сънародници, които живеят там. Направили сме максимално необходимото, стриктно спазвайки закона да бъдем полезни и да не обременяваме хората. Предоставяме информацията и информираме обществото. Не преустановихме дейност по време на пандемията (отговаряхме по електронен път и изпращахме отговорите си по имейл). Осигурявахме и физическата възможност на тези, които искаха да се докоснат до тези документи.

Има ли списък на кредитните милионери в България, които са били съпричастни към ДС и, ако да, то как може да бъде намерен? Има случаи, в които се говори за това, че едва ли не са раздавани куфарчета с милиони от бивши служители на ДС към вербуваните лица?

Има такъв списък и го получихме от БНБ, законът ни задължава да направим проверка. В списъка повечето бяха юридически лица, имаше и физически такива, но повечето бяха юридически. Юридическите лица трябваше да ги разбием на физически (тоест да удостоверим зад юридическото лице кои са собствениците, управителите и в борда на директорите). Голяма част от решенията ни са в публичното пространство за кредитните милионери. Имаше брожения и трусове от страна на засегнатите лица и запитвания кой ни дава това право да ги огласяваме. Те се опитват да оневинят дейността си – нашата дейност е дали тези, които са получил тази кредити, са имали принадлежност към ДС. Наскоро се наложи да покажем пред съда, че този списък не е таен и си закупихме онлайн такава книга със списъка на тези юридически лица, които са обявени като кредитни милионери.

Каква е тяхната бройка ?

Някъде между 10 и 12 000 бяха юридическите лица. Ако ги умножим по три или четири (има холдингови, има ООД, има ЕТ) стават около 35 – 40 000 лица. Там има интересни факти и обстоятелства – има вързани оперативни работници с агенти и агенти с оперативни работници. Единият е оглавил една банка, другият друга и така си отпускат кредити помежду си като юридически и физически лица.

Каква част от инвеститорите, придобили фабрики след 10 ноември 1989 г. и са участвали в т.нар. масова приватизация, са с принадлежност към бившите служби ?

Някъде около 10-12 % на 1000 души излизаха с принадлежност към ДС. Тоест около 100- 120 души излизаха с принадлежност към ДС, което е сериозна цифра.

Кои са тези хора, които се обърнаха към вас с негодуване, че ги показвате в списъците на кредитните милионери ? Част от тях ли са т.нар. олигарси?

Един или двама от олигарсите, които са в публичното пространство имаха претенции и опитаха да оневинят своята дейност чрез правосъдната система. Не можах да разбера защо беше тази негативна реакция при положение, че те не са се появили в публичното пространство ползвайки тези кредити. Или не са имали желанието да развиват дейността, за която са изтеглили тези кредити, или пък не са имали възможността или опита да се докажат в тази професионална дейност. Или са имали основно целта да присвоят тези кредити с цел да бъдат върнати на съответните банки. Това са трите момента, с които мога да определя тяхното поведение.

Има ли информация за това колко души са били служители на ДС , но няма данни за налични техни досиета понеже са били унищожени в началото на демокрацията ?

Няма такава информация и няма как да я направим тази статистика, но нека не се заблуждаваме. Агентурните дела може да са унищожени, но картотеката и регистрацията в регистрационните дневници са цели. Ако има унищожени, то това са 4-5 %. Архивните дела са около 40 % . Това беше и мотото на законодателя в 40 НС да лиши правото на комисията да разсъждава върху дейността, която е извършил съответният агент или лице, което е работило в ДС. Липсата на документация не може да се приеме за достоверна, трябва да има съответната документация, която е регламентирана в инструкцията за агентурната дейност.