Красимир Стоянов: „Миг 29 може да се ремонтират”

Изтребителите „Миг 29“ може да се ремонтират, като тези самолети са едни от най-добрите в авиацията на България. Това мнение изрази дубльорът на втория български космонавт (Александър Александров) – Красимир Стоянов в интервю за „Истории от прехода“ . Според Стоянов руските изтребители-прихващачи са повече от добри самолети и ремонтът им си заслужава. „този самолет беше един от най-добрите в авиацията на България. Не казвам нищо против и F16, който също е хубав самолет. По-скоро в момента сме свидетели на нови поколения самолети, които се разработват в Русия в конструкторски бюра, които са наложили своят образ, имидж и качество и се задават самолети от нов вид поколение“, обясни Стоянов.

Космонавтът, който е бил и пилот във ВВС спомена още, че от 2000 г. (откакто той се е завърнал във ВВС) не само, че не са закупувани нови изтребители, но и много от специалистите, които са поддържали старите, вече не са на работа в авиацията.

 „Преди авиопаркът се поддържаше и имаше възможност чрез специалисти да се поддържат нашите самолети. Преди 2 години изтече срокът на живот на „Миг 21“ и те бяха спрени и останаха само „Миг 29“, за които отново имаше много проблеми и спорове. Сами виждате колко малко бойна техника е останала към този момент, а от 2000 г. (когато се върнах във ВВС) усилено се говореше за закупуването на нова авиационна техника – представете си колко дълго се проточи този процес“ , поясни той.

Красимир Стоянов припомни, че преди 10 ноември 1989 г. България е разполагала с над 470 самолета, вертолета и транспортна авиация. Авиобазите и летищата са били 15, а в момента са останали само 5 – Граф Игнатиево, Узунджово, летище  „Враждебна“ и вертолетна авиобаза.

Дубльорът на втория български космонавт си спомни и за периода си в Института за космически изследвания към БАН. „След идването на прехода започнаха да намаляват постъпленията по различни направления за развиване на науката и по-конкретно нашия Институт за космически изследвания и технологии. До 1996 г. беше професор Бонев – генерал от авиацията, след което той създаде Българската космическа агенция и стана неин председател. Назначиха нов директор на Института и средствата, които трябваше да се отпускат за изследвания, намаляваха все повече, заплатите също бяха редуцирани.

Това беше неприятен и несъвсем удобен за всички момент, но все пак преодоляхме това нещо и Институтът продължи да съществува независимо от всичко. Имаше много кадрови промени и компресиране на научния състав, но за щастие Институтът остана да съществува и дори беше водеща организация в изследването на космическите пространства за мирни цели и в името на науката, човечеството и хората като цяло“, припомни си Стоянов.