„Обжалване на глобите за маските едва ли ще се приеме от съда“

Доцент Атанас Мангъров няма как да бъде подведен под отговорност за разпространение на фалшива новина. Това каза в интервю за „Истории от прехода“ адв. Марин Марковски запитан дали след като Фейсбук спря негова публикация под претекст, че е „неистина“, доц. Мангъров не попада под ударите на приетите през март поправки в Наказателния кодекс, инкриминиращи разпространението на фалшиви новини.

„Мангъров не може да носи отговорност за фалшива новина. Той казва: „аз ходя при майка си без маска, считам, че тя не помага“. След като има спор по този въпрос може да го каже това – доколко той има вярното научно разбиране това е отделен въпрос, той може да бърка. Само Господ е непогрешим, но това не означава, че той дава фалшива новина. Този, който поднася лъжлива новина, трябва да знае, че тя е такава и умишлено да я споделя. В противен случай не носи отговорност. Всеки случай се преценява конкретно – да речем „в Перник има сух режим“, а то няма и това е фалшива новина. Тоест новината трябва да е различна от действителната истина и от факта. Когато става въпрос за фалшива новина става дума за преиначаване и лъжливо поднасяне на доказан факт. Примерът с Перник – „в Перник пак има воден режим“, а то няма. Когато става въпрос за спор, по който има различни мнения, това не е лъжлива новина. Просто това е едната теза в спора и не може да се приеме, че това е лъжлива новина. Не може да се приеме, че Мангъров изнася лъжливи новини, ако неговата позиция е различна от тази, която е във връзка с някои епидемиологични мерки. Има спорове, които ще бъдат решени и това минава през лабораториите, научните изследвания и резултати“, обясни адв. Марковски.

На въпрос доколкото мерките, въведени при извънредно положение, могат да нарушават определени права и свободи на гражданите адвокатът отговори следното:  

„Конституцията разрешава възможността да се въвежда извънредно положение. Когато има такова, ако се въведе, тогава се допуска нарушаване на правата на хората. Целта не е да се нарушат техните права, а да се погрижат за тях. По Закона за здравето може да има без извънредно положение обявяване на извънредна епидемиологична обстановка (както е и сега). Заповедта на здравния министър е свързана със закона за народното здраве, което позволява тя да бъде дадена. Тази заповед може да се обжалва като всеки административен акт по реда на административно-процесуалния кодекс. Смея да прогнозирам категорично, че всички жалби ще останат без уважение, защото приетите мерки действително са свързани с необходимостта от ограничаване на пандемията“.

Относно изразената от него теза в интервю за Нова телевизия, че наложените глоби за неносене на маска може да бъдат обжалвани поради записаното в заповедта на министъра изискване те да се осигуряват от държавата, Марин Марковски разясни, че според него това възражение е възможно, но той не е убеден доколко съдът би го приел. „Когато тълкувах текста на закона аз имах предвид задължението на държавата да осигурява маски – нямах предвид начина, по който да се борят хората с наказателните постановления. Разбира се това възражение съществува, но аз не мога да прогнозирам какви ще бъдат решенията на съда по този въпрос. Тези решения ще се видят като тръгнат жалбите и съдът ще очертае някаква практика. Наказателното постановление е индивидуален административен акт и се обжалва от всеки, който е бил санкциониран. Но понеже санкциите на са големи хората няма да се затичат да ги обжалват според мен, но разбира се всеки има своите права в рамките на закона. Искането за компенсация от страна на затворените заради епидемиологичните мерки бизнеси е интерес на всички компании и юридически лица, които защитават интересите на работниците си, които приемаме, че са разумни. Но това е само искане, а за да има заведен иск трябва да има правна норма, която да дава възможност да се заведе такъв иск, а такава няма“, обясни специалистът по наказателно право.

Запитан дали приетите преди седмица промени в Наказателния кодекс относно нерегламентираното извършване на обществен превоз засягат т.нар. „споделено пътуване“ той разясни, че не би следвало, тъй като общественият превоз следва да се отнася само до организациите, които се занимават с транспорт на граждани.

„Това са влакове, рейсове и автобусни компании. Споделеното пътуване може да не бъде включено в рубриката обществен превоз, защото това са частни договорки за превози. При едно по-разширително тълкуване на наказателния кодекс обаче (което по принцип е забранено в теорията на правото, тъй като е опасно) някой може да реши, че четирима студенти, които си делят парите за бензина и, ако има някой лев отгоре го изяждат и изпиват под формата на сандвичи и кафета в бензиностанцията, извършват престъпление. Между другото санкцията е много тежка и аз не виждам смисъл от този текст. Принципът е следният – всяко лошо нещо, което е направено от човек и то е много лошо, съответно става опасно и мъчително за хората и пострадалите, то става престъпление. Принципът на това дали едно нещо трябва да е престъпление е не кой какви интереси има, а това, което е записано като престъпление, да уврежда. Не виждам как може да се уврежда при споделеното пътуване някой, а това е начин, по който хората може да си помагат.

Някъде обаче съдът може да приеме, че да се возят няколко души също е обществен превоз. Още повече, че може да се прецени, че някой, който обслужва две-три села с едно бусче и бабите му дават по 2-3 лв. – това също е обществен превоз и на този човек ще му искат от 2 до 5 години лишаване от свобода, което е тежко като санкция. Разбира се, ако има частни лица с превозни средства, които позволяват да се транспортират хора от точка „А“ до точка „Б“ и тези хора са повече от 2-3 души, то може да се приеме, че е обществен превоз. Всеки един случай се коментира индивидуално,  но все пак стои следващият въпрос толкова ли е опасно това за държавата и хората? Опасността за държавата е лошото, което хората ще изтърпят. Това, че не си е платил билета в транспортната фирма и един бус прекарва 10 души с някакъв частен превоз…. Разбира се това е свързано с необходимостта да се плащат данъци, защото това е редното и нормалното, но в никой случай това не бива да бъде въздигано в престъпление“.

Мнението на адв. Марковски относно нуждата от реформа в съдебната система и по-конкретно в прокуратурата:

„Въпросът за прокуратурата е решителният, но нека да отдадем всекиму дължимото! Не трябва да се задрасква прокуратурата като практическа дейност. Какъв е проблемът на прокуратурата? Проблемът й е в наказателно-процесуалния кодекс и е проблем на хората, които могат да го променят. Как да бъде спасена прокуратурата и да работи правилно? Трябва да се промени наказателно-процесуалният кодекс. Там има текст, който казва, че всеки прокурор може да отмени постановлението на по-горния прокурор. Както Берлускони беше осъден от един прокурор в Рим, повдигна му обвинение и го осъди – в България това не може да стане, защото по-горният прокурор може да му отмени постановлението. Постановлението на по-горния за привличане, което прави евентуалния престъпник обвиняем и да го доведе до присъда, това може да бъде решено от главна прокуратура. Затова рефлексът на хората е да падне главният прокурор. Сменя се главният прокурор и идва Петров – при този закон прокуратурата пак няма да внася обвинителни актове без да ги съгласува горе, защото законът е такъв. Трябва да се промени текстът – всеки прокурор да е функционално независим в рамките на своите правомощия. Десет думи и прокуратурата става изключително мощна! Десет думи, които могат да бъдат променени в закона още на другата сесия на Народното събрание, а те не искат да ги пипнат. Може би не е случайно или е недоглеждане, както и да е, но това е рецептата.

Във всякакви идеи за мястото на прокуратурата се крие грешният подход. Не от мястото се определя ефективността на работата, а от това какви правомощия има прокуратурата. Какво като прокуратурата стане към изпълнителната власт? Нали министър-председателят ще прави кариерата на прокурорите? Кой ще скочи срещу управляващите тогава? Това е жалко, невъзможно и неправилно и няма и да стане! В момента рейтингът на прокуратурата и на съда е един и същ. Този на прокуратурата е паднал почти до нулата и то защото се „избушват“ фондове, има пропилени огромни суми за безстопанственост, харчат се пари, които не могат да бъдат покрити с работа по обществените поръчки. Заради тези сериозни пропуски хората са на улицата, но съдът не е виновен за това нещо“.

За ролята на съда в съдебната система в България и оказва ли се влияние от олигарси на българските съдии? :

„Защо рейтингът на съда ще е равен на този на прокуратурата? Равен е при допитване, защото хората не знаят каква е работата на съда. Те са информирани от американските филми и два-три разговора. Съдът не е уред срещу престъпленията, той трябва да съди. Когато внесат правилния обвинителен акт, когато внесат доказателствата в съдебното заседание (добре подредено от прокурор) – то съдията отсъжда. Съдията е говорител на закона – внесат ли му обвинителния акт той ще отсъди. Тези заключения и утвърдени изводи много често са погрешни.

На съда няма защо да се оказва влияние – този, който е с големите пари или е вързан с властта, въобще не му се прави следствие! Простичко е, а като се прави се търси начин да не влезе в съда. Съдът не може да бъде винен за това нещо – това касае вече прокуратурата и полицията. Затова не трябва да има равенство. Как един олигарх ще повлияе на един съдия? По какъв начин? Ще му влезе ли обвинителният акт? Прокурорът го е вкарал, разпитват свидетели, вещи лица приемат заключения. Установява се безстопанственост. И какво като му се обади някой на съдията? Онези, които ги оправят големите удари и се предпазват от това да не бъдат съдени, те не искат да бъдат допускани до съда. Иначе съдиите в момента, в който имат наказателното дело, те си го гледат по закон.

Правосъдието не е просто съдии, прокурори. Трябва да има много хубави закони, да има полиция, да има отговорни, квалифицирани и почтени хора. Когато законът е добър и има останалите неща налице е добро правосъдие. Без добро правосъдие е мъчително разбирането на хората за справедливост. Всеки носи в себе си часовника на справедливостта и когато той е объркан и стрелките вървят нагоре и надолу – човекът живее неспокойно. Ако тези престъпления не бъдат разкрити това води до чисто икономически последици, които са много тежки. Освен това се пречи на хората, които са готови да дадат пари в България заради евтина работа ръка и чист въздух. Те не идват тук, защото тези механизми със защитата не работят както трябва“.

Предложените конституционни промени от ГЕРБ и по-конкретно намаляване на броя на депутатите от 240 на 120:

„Когато има 120 депутати ще се конструира правителство от по-малко хора. За да се прокара един закон за хазарта например, зад който стоят много пари с големите метални куфарчета. Сега банкнотите по 500 евро дават възможност в малък обем да се занесат много пари. Депутатите гласуват закон, който да е в полза на тези, които плащат. Когато депутатите са 240 по-трудно се купуват. В Швейцария са 120, но там имат и вили, и къщи и градини, а у нас са дошли от село и родата е казала: „сега, ако не вземеш пари, за никъде не сме“. Това е толкова погрешно и неразумно, че повече не може да бъде.

Второто предложение, което е направено, е да има избор на началниците на полицията. От „трън та на глог“ и направо скачаме в копривата. Нали този, който е началник на шерифа, който ще го изберат, той има 2-3 завода и фабрики, банки. Каймакът на обществото, в което са намесени власт и пари, те така ще нагласят изборите, че да изберат шеф на полицията, който да е под техен контрол. Така че предложенията трябва да са съобразени с реалностите у нас.“

Решения от компетенцията на ВНС да се взимат с референдуми:

Има решение, че резултатите от референдумите не са задължителни. Лично аз не бих съветвал всички въпроси, по които има спор, да се решават от народа. Не е разумно решение да се направи така. По основни въпроси, за които се събират определен брой депутати и има референдум, то решенията на референдума ще бъдат задължителни. Въпросът с референдума трябва да има своето решение, което да е свързано с точната законова формулировка. Ако се направи референдум „за“ или „против“ смъртната присъда над 80% ще са „за“, много малко ще са против. Статистиката обаче сочи, че смъртната присъда не намалява броя на престъпленията. Доживотният затвор също е много мъчителна работа – все едно даваме смъртна присъда.

Намаляване на мандата на главния прокурор от 7 на 5 години:

И да го намалят от 7 на 5 години, ако на всеки един прокурор може да му се отмени постановлението от по-горния прокурор, а главният може да отмени всяко постановление, това означава, че никой прокурор няма да повдига обвинения. Нека го намалят седем години е много, но не се решава генерално въпросът. Всеки прокурор в рамките на своята компетентност трябва да е независим и да му се подчиняват службите на МВР, за да може да възлага конкретните задачи.

Приетата резолюция от Европейския парламент относно върховенството на закона в България и критиката, че в България има забавени дела:

„Няма посочено конкретно дело, има записан общ преглед и принципни постановки. Абсолютно не е вярно, че в България делата се бавят по 15 години! Имаше едно забавено дело, по което махнаха и съдията. В Испания например делата се бавят малко повече от България. За да бъдат по-кратки делата трябва да се съкратят следствията! Едно следствие може да трае една година, осем месеца Аз съм бил адвокат на един от пострадалите в „Индиго“ – за 3 месеца разпитаха 400 свидетели и направиха над 50 експертизи. Наказателните дела могат да бъдат забързани с по-кратки досъдебни производства, а досъдебното производство трябва да е обезпечено с ресурс. С полиция, която да призовава, с вещи лица, които да си дават заключенията, на които да им се плаща и може да се съкрати срокът. И тогава от извършване на престъплението – до издаването на присъдата ще се съкратят много сроковете. . Когато е записано в текст, че едно следствие се бави повече от шест месеца следват конкретни дисциплинарни мерки с длъжностни лица. Сочи се срок и санкция и всеки ще си каже – какво да се бавя, имам да храня деца.

Прокуратурата и всеки прокурор да има правото да нарежда на всеки полицай, когато има информация да вкарва обвинителни актове, след като разбира се има прецизни съдебни следствия. ДАНС всичката информация, която има, не да стои за информация, а трябва да приключва с предаването на събраните доказателства на следствието и на разследващите полицаи и прокуратурата, защото там има далавери за милиони. Върховенството на закона трябва да е свързано с това не само когато има убийство да се хване убиецът. Това имат предвид от ЕС и те са притеснени от това, че държавата е неспокойна. Само че няма как ЕС да каже променете този закон, този текст. Няма как, защото имаме национален суверенитет. Това е предизвикателство към нас – юристите и към мъжеството и почтеността на политиците. Дали ще отговорим на това предизвикателство – това е друг въпрос“.

Относно протестите, „Отровното трио“ и има ли право адв. Хаджигенов да ръководи протест?

„Категорично няма пречка – свободен човек е, политически е протестът, какво като е адвокат? Съдия, прокурор, следовател, полицай не може, но той защо да не може. Юридически няма пречка, след като законът позволява не може да му се посегне на правата. Въпросът е в това да не се наричат „Отровното трио“, защото хората нямат нужда от отровно трио. Хората имат нужда от „Благодатното трио“. Не само да има отрицание, а да има и това какво точно трябва да се направи“.

Неразкритите убийства в България и поправки в НК, касаещи неизбежната отбрана:

„Има много мълви, които се носят от хората – една от тях е, че в България няма тежки присъди. Как да няма? Има толкова много доживотни присъди. Няма убиец, който да е получил под  15-20 години или доживотна присъда. В криминалистика винаги има процент неразкрити престъпления. Има неразкрити убийства, но те не са толкова много. Имаше убийства, които не бяха всичките разкрити – винаги може да има подобрение и да се разкриват още по-добре убийствата. Има неразкрити убийства, но не са толкова много – сериозно се работи по този въпрос. България е малка и винаги ще остават следи. Полицията, за да работи ефективно, трябва да има информатори. Полицията трябва да разполага с пари да им плаща и с почтени полицаи, които да не ги предават, защото ще ги убият. Това е великолепен начин да се увеличи броят на разкритите престъпления. Категорично не е вярно твърдението, че правосъдието не работи.

Член 12 от НК определя въпроса за неизбежната отбрана. Прекрасен текст, който в България коментира как едва ли не хората нямат право на неизбежна отбрана и този текст трябва да се промени, той не познава закона. Така че този въпрос е безсмислен, защото в текста на закона се казва, че всеки има право на неизбежна отбрана, ако бъде нападнат. Може да стреляш когато трима души скочат да те бият в кръчмата – можеш да извадиш пистолет и да ги застреляш! Когато в къщата ти влезе крадец може да стреляш, но в името на истината българинът не стреля когато влезе крадец, а вика полиция да го набие. Така че неизбежната отбрана е прекрасно уредена в закона. Промени в законите трябва да има, но те трябва да са много внимателни!  Понякога (даже да не кажа по-често) консервативният закон е добрият закон”.

Цялото интервю на адв. Марин Марковски за „Истории от прехода“ вижте

ТУК!

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *