Адвокат Марин Марковски е един от най-популярните юристи, специализирал в наказетелното право и водил едни от най-емблематичните и тежки дела в държавата. Участвал е в над 50 процеса за тежки убийства

Адвокат Марин Марковски „Истории от прехода“ Епизод 16

Къде бяхте на 10 ноември 1989 г?

На 10 ноември 1989 г. един адвокат или е в кантората, или е вкъщи, или в ресторант. Шегувам се, разбира се. Свободни хора сме, но не съм бил свързан пряко с някакъв сериозен ангажимент към тази дата.

Как се развиха първите години на демокрацията за Вас? Как стартира кариерата Ви след демокрацията и как беше преди това по време на съветския режим?

Аз съм адвокат още от 1983 г. и имам дълъг професионален стаж. Кариерата на един адвокат е свързана с това не кои са му началниците, а доколко е квалифициран, отговорен и почтен. Ще бъда откровен с вашата аудитория – тези адвокати преди 10 ноември, които бяха четящи, с интереси и коректни към своите клиенти, имаха бляскава кариера. Въпросът с кариерата на адвоката не е свързана до толкова голяма степен с политическото положение в държавата, както е при останалите хора в републиката. Работех професионално и отговорно, защото си обичам професията и преди 10 ноември, работех активно и след 10 ноември. Което беше изключително душевно вълнение за мен е, че станах адвокат на Мила Гешева, след като внукът на Тодор Живков – Тодор Славков беше обвинен в изнасилване. Малко преди 10 ноември 1989 г . (когато ходех в полицията, тъй като съм се занимавал  с отговорни дела) виждах в кабинетите на служителите на ДС и следователите как ги няма портретите на Тодор Живков. Но въпреки това никой не предполагаше какво ще се случи, освен тези, които са били много навътре в нещата. Не знаех, че ще стане такъв рязък обрат. Царят и султан Тодор Живков и неговият внук изведнъж се оказва подсъден и аз съм негов противник в съда. Това е събитие, което се помни професионално.

Вие сте специалист по наказателно право – какво представляваше то преди 10 ноември 1989 г. и какво стана с него след тази дата?

Наказателният закон е от 1968 г. – това е Наказателният кодекс. Когато се задава въпросът какво става с правото трябва да знаем, че това е твърде общ въпрос. Правото се състои от много неща – от закони, от тяхното прилагане, от хората, които ги прилагат и отношението на самите хора към законите. За правото решително е какви са законите – може да се влошават, някой път може да влизат непрецизно в живота на хората, но правото е решителната светлина, която се дава на обществото, за да живее нормално. Законът олицетворява цивилизацията и ни дава възможността да общуваме в едно общество. Срещу това се противопоставят егоизмът и злобата, но законът когато е точен създава такива отношения, които са гарантирани със санкции. Какво беше правосъдието по наказателните дела преди 10 ноември 1989 г? Великолепно беше! Аз не съм бил партиен член и не съм комунист, баща ми е бил член на организация „Отец Паисий“ и в голяма степен е бил преследван, но имам един принцип, че правото е като медицината – те са над политиката! Дали едно убийство е ставало преди 10 ноември или след това – то си е убийство (като изключим политическите убийства на извергите след 9 септември 1944 година). Тоталитарната държава умее да организира борбата с криминалната престъпност (това го има и в историята) – борбата с криминалната престъпност преди 10 ноември 1989 г. беше великолепна! Давам конкретни примери – присвояването например. Който присвои от държавата се наказваше по чл. 203 от НК с лишаване от свобода от 10 до 20 години. Над 10 000 лв който присвои от държавата се наказваше с 10 години затвор– железни правила! В тоталитарната държава страхът от партията, контрола и ДС караше институциите да работят. Това са работещи институции, които бяха организирани, точни и дисциплинирани. Затова практическото правосъдие по наказателни дела преди 10 ноември беше много добро. В областта на гражданското право имаме държавна собственост и практически нямаше и много проблеми, защото всичко се контролираше от държавата.

Какво се случи с наказателното право след 10 ноември 1989 г.? Стигна се дотам, че хора, които са извършили тежки престъпления (включително изнасилвания, убийства), да не получат нужното възмездие. Или бяха пуснати за добро поведение след няколко години, или  получиха минимални присъди по закон?

Говорите за правосъдието след 10 ноември 1989 г?

Да…

Категорично не е така, това просто не отговаря на практиката! Когато има убийство или изнасилване и е налице ужасно престъпление което се преследва не само от закона, но и от службите. Независимо от някои промени, които могат да бъдат свързани с дефектите в прилагането на правото, не може да се каже, че се получават леки присъди. Не излизам от съдебните зали и съдилищата във връзка с криминалните дела. Никъде съдебната система не е снизходителна и милостива – следствието и прокуратурата си вършат работата. Във вестниците, телевизиите и радиото имаме поток от думичките корупция и дебати. По същество това са само приказки с интелектуални претенции. Борба с корупцията – това са общи приказки. Нямаме борба срещу присвояването – това са конкретни престъпления. Няма борба срещу безстопанствеността, няма ефективно правосъдие и наказателно усилие от полиция и прокуратура в тези престъпления. Борбата с криминалните престъпления не е изоставена и загърбена! Общият въпрос какво става с правото или кога е било по-добре сега или преди, трябва да намери своя конкретен отговор като се съобрази с времето и мястото, но не може да се каже, че правосъдието преди 10 ноември е било много добро, пък след това е станало лошо. Юристите, следователите, прокурорите и съдиите не са оставяли на произвола на бандитите българския народ! За един кратък период след 10 ноември 1989 г. политическите борби изместваха практическата работа на законодателството и нямаше текстове в наказателния закон за рекета. Служителите от ДС контролираха тяхната агентура, която пък беше свързана с хора, които спортуваха. Те можеха да бъдат купени, защото останаха на улицата – при комунизма ги хранеха, след това останаха на улицата, придърпаха ги и направиха групировките. Една от причините за това беше, че не се създадоха нужните закони – например за рекета или за наркотиците. След като се създадоха тези закони групировките заминаха в ъгъла, защото вече имаше основание политици, полиция, прокуратура и следствие да работят срещу подобни престъпления.

Колко време нямаше такъв закон за рекета?

Не беше дълго, няколко години, но това време беше достатъчно за тях, за да натрупат пари. Рекетът не е свързан с рязане на глави, аз съм участвал в процеси и знам нещата такива, каквито са на улицата и в живота. Тези застрахователни компании, които бяха организирани от борци с ръководители от ДС, те наистина застраховаха. Когато отиваха и говореха с дадена кръчма или ресторант – те ги застраховаха. Лошото беше, ако собствениците откажеха – тогава им чупеха прозорците. Който се застраховаше го пазеха. Когато му изтече застраховката на скъпия автомобил на някой български гражданин още от предния ден се знае от застрахователите кога изтича дадена застраховка и колата изчезва, когато автомобилът не е застрахован. Това не е ли по-деликатен метод за рекет, за да се застраховат всички? Той разбира се е скрит, но съществува. Така че нещата не са с прости думички и решения, които се знаят. Има много мълви, които се носят от хората – една от тях е, че в България няма тежки присъди. Как да няма? Има толкова много доживотни присъди. Няма убиец, който да е получил под  15-20 години или доживотна присъда.

Но има неразкрити убийства?

В криминалистика винаги има процент неразкрити престъпления. Има неразкрити убийства, но те не са толкова много. Имаше убийства, които не бяха всичките разкрити – винаги може да има подобрение и да се разкриват още по-добре убийствата. Има неразкрити убийства, но не са толкова много – сериозно се работи по този въпрос. България е малка и винаги ще остават следи. Полицията, за да работи ефективно, трябва да има информатори. Полицията трябва да разполага с пари да им плаща и с почтени полицаи, които да не ги предават, защото ще ги убият. Това е великолепен начин да се увеличи броят на разкритите престъпления. Категорично не е вярно твърдението, че правосъдието не работи! В момента рейтингът на прокуратурата и на съда е един и същ. Този на прокуратурата е паднал почти до нулата и то защото се „избушват“ фондове, има пропилени огромни суми за безстопанственост, харчат се пари, които не могат да бъдат покрити с работа по обществените поръчки. Заради тези сериозни пропуски хората са на улицата, но съдът не е виновен за това нещо. Защо рейтингът на съда ще е равен на този на прокуратурата? Равен е при допитване, защото хората не знаят каква е работата на съда. Те са информирани от американските филми и два-три разговора. Съдът не е уред срещу престъпленията, той трябва да съди. Когато внесат правилния обвинителен акт, когато внесат доказателствата в съдебното заседание (добре подредено от прокурор) – то съдията отсъжда. Съдията е говорител на закона – внесат ли му обвинителния акт той ще отсъди. Тези заключения и утвърдени изводи много често са погрешни.

Като че ли има и случаи, в които на съдии е оказван натиск под една или друга форма. Филип Димитров сподели същото в интервю за „Истории от прехода“ , че на конкретен съдебен състав може да влияят хора от задкулисието, например олигарси. Това не срива ли авторитета на съда, а не само на прокуратурата?

Поредната заблуда. Не съм излизал от залите последните 30-40 години и много добре познавам ситуацията, защото с това си вадя хляба. На съда няма защо да се оказва влияние – този, който е с големите пари или е вързан с властта, въобще не му се прави следствие! Простичко е, а като се прави се търси начин да не влезе в съда. Съдът не може да бъде винен за това нещо – това касае вече прокуратурата и полицията. Затова не трябва да има равенство. Как един олигарх ще повлияе на един съдия? По какъв начин? Ще му влезе ли обвинителният акт? Прокурорът го е вкарал, разпитват свидетели, вещи лица приемат заключения. Установява се безстопанственост. И какво като му се обади някой на съдията? Онези, които ги оправят големите удари и се предпазват от това да не бъдат съдени, те не искат да бъдат допускани до съда. Иначе съдиите в момента, в който имат наказателното дело, те си го гледат по закон.

На прокуратурата влияе ли се тогава? Тя трябва да повдигне обвиненията, а те някой път не минават?

Правосъдието не е просто съдии, прокурори. Трябва да има много хубави закони, да има полиция, да има отговорни, квалифицирани и почтени хора. Когато законът е добър и има останалите неща налице е добро правосъдие. Без добро правосъдие е мъчително разбирането на хората за справедливост. Всеки носи в себе си часовника на справедливостта и когато той е объркан и стрелките вървят нагоре и надолу – човекът живее неспокойно. Ако тези престъпления не бъдат разкрити това води до чисто икономически последици, които са много тежки. Освен това се пречи на хората, които са готови да дадат пари в България заради евтина работа ръка и чист въздух. Те не идват тук, защото тези механизми със защитата не работят както трябва.  Въпросът за прокуратурата е решителният, но нека да отдадем всекиму дължимото! Не трябва да се задрасква прокуратурата като практическа дейност. Какъв е проблемът на прокуратурата? Проблемът й е в наказателно-процесуалния кодекс и е проблем на хората, които могат да го променят. Как да бъде спасена прокуратурата и да работи правилно? Трябва да се промени наказателно-процесуалният кодекс. Там има текст, който казва, че всеки прокурор може да отмени постановлението на по-горния прокурор. Както Берлускони беше осъден от един прокурор в Рим, повдигна му обвинение и го осъди – в България това не може да стане, защото по-горният прокурор може да му отмени постановлението. Постановлението на по-горния за привличане, което прави евентуалния престъпник обвиняем и да го доведе до присъда, това може да бъде решено от главна прокуратура. Затова рефлексът на хората е да падне главният прокурор. Сменя се главният прокурор и идва Петров – при този закон прокуратурата пак няма да внася обвинителни актове без да ги съгласува горе, защото законът е такъв. Трябва да се промени текстът – всеки прокурор да е функционално независим в рамките на своите правомощия. Десет думи и прокуратурата става изключително мощна! Десет думи, които могат да бъдат променени в закона още на другата сесия на Народното събрание, а те не искат да ги пипнат. Може би не е случайно или е недоглеждане, както и да е, но това е рецептата.

Те искат да вадят прокуратурата от съдебната власт…

Е, какво като я извадят от съдебната власт? Това е една „шашармия“ – в мъглата има пушек и като пуснеш пушек в мъглата тя става още по-гъста. В мъглата на незнанието и опита се забива и пушекът. Какво като прокуратурата стане към изпълнителната власт? Нали министър-председателят ще прави кариерата на прокурорите? Кой ще скочи срещу управляващите тогава? Това е жалко, невъзможно и неправилно и няма и да стане! Във всякакви идеи за мястото на прокуратурата се крие грешният подход. Не от мястото се определя ефективността на работата, а от това какви правомощия има прокуратурата.

Защо има повдигнати обвинения към олигарси като Васил Божков, братя Галеви, Цветан Василев и те успяват да избягат в чужбина, а не ги задържат на момента?

Преди да избягат братя Галеви нямаше закон, който да дава възможност да ги задържат в момента. Хората си казват, че те имат пари и затова ги пускат да избягат. Това, че ги осъдиха братя Галеви не означава, че щяха да избягат. Защо става това с Божков и Василев? Ами защото в държавите където отиват не ги връщат. Негово величество златният телец е този, който решава съдбите. Смятате ли, че ако върнат Васил Божков в България или пък Цветан Василев няма да вкарат обвинителните актове срещу тях? Те казват, че прокуратурата действа избирателно срещу даден тип олигарси. Дали е избирателно не знам, защото не познавам доказателствата по други информации, но самият факт, че ги удря – все пак това е част от правосъдието. Ако в един квартал има трима крадци и хванат двамата, а третият е приятел на кварталния, все пак добре е, че са хванали двамата.

Да, ама третият остава и може да безчинства докато е приятел на кварталния?

В българския живот има т.нар. „Видов ден“, да не говорим във великолепието на православната религия където има час, в който всеки ще получи заслуженото. Кварталният до време е такъв, след това идва друг и не се знае какво ще стане с този, който краде. Ще получи заслуженото, защото една от десетте божи заповеди е „не кради“!

Какво мислите за промяна в законодателството и по-конкретно в Наказателния кодекс относно частта с неизбежната самоотбрана? Трябва ли да се разшири нейният обхват?

Член 12 от НК определя въпроса за неизбежната отбрана. Прекрасен текст, който в България коментира как едва ли не хората нямат право на неизбежна отбрана и този текст трябва да се промени, той не познава закона. Сблъсквал съм се с темпераментни и спорещи с мен в ефир представители на патриотичните политически формации, които казваха как в България няма добра неизбежна отбрана и защита за българина. Аз им продиктувах текста в Наказателния кодекс и те се оказа, че не са го чели. Така че този въпрос е безсмислен, защото в текста на закона се казва, че всеки има право на неизбежна отбрана, ако бъде нападнат. Може да стреляш когато трима души скочат да те бият в кръчмата – можеш да извадиш пистолет и да ги застреляш! Когато в къщата ти влезе крадец може да стреляш, но в името на истината българинът не стреля когато влезе крадец, а вика полиция да го набие. Така че неизбежната отбрана е прекрасно уредена в закона. Да кажа няколко думи за хората, които искат ново законодателство. Човешката природа не се е променила много и след като човек не се е променил не може и законодателството да се мени, както се сменят да речем мерките спрямо разпространението на Covid 19. Там се налага, защото има промени в ситуацията. Промени в законите трябва да има, но те трябва да са много внимателни!  Понякога (даже да не кажа по-често) консервативният закон е добрият закон! Ще ви дам и пример – наказателният кодекс от 1968 г. възприема част от немското право, което е от 19 век, дори част от отоманския закон в който има много точни текстове. Как се прилага кодексът от 1968 г? Правилно се прилага, защото дали хирургът ще реже със скалпел отпреди или отсега – скалпелът си е скалпел! Сравнението с медицината е точно – затова законът няма нищо общо с политиката. Промяната в наказателния кодекс се сблъска с една катастрофа  – направиха проект за нов наказателен кодекс. Има такъв проект, усвоиха се пари от Министерството на правосъдието. На този проект голямото му достойнство беше, че е преписан на 80% от стария НК. Наказзателният кодекс от 1968 г. е добър – вярно е, че новите условия налагат някои промени. Има компютърни престъпления, така че може да има промяна на отделни текстове, но в голямата си част той може да остане.

Парламентът прие на второ четене промени в НК, които се смятат за засягащи т.нар. “споделено пътуване”, но в действителност са насочени към т.нар. “обществен превоз”. Как може да се тълкува това понятие “обществен превоз” ?

Това е въпрос на тълкуване. Обществен превоз означава, че има организации, които се занимават с транспорт на граждани. Това са влакове, рейсове и автобусни компании. Споделеното пътуване може да не бъде включено в рубриката обществен превоз, защото това са частни договорки за превози. При едно по-разширително тълкуване на наказателния кодекс обаче (което по принцип е забранено в теорията на правото, тъй като е опасно) някой може да реши, че четирима студенти, които си делят парите за бензина и, ако има някой лев отгоре го изяждат и изпиват под формата на сандвичи и кафета в бензиностанцията, извършват престъпление. Между другото санкцията е много тежка и аз не виждам смисъл от този текст. Принципът е следният – всяко лошо нещо, което е направено от човек и то е много лошо, съответно става опасно и мъчително за хората и пострадалите, то става престъпление. Принципът на това дали едно нещо трябва да е престъпление е не кой какви интереси има, а това, което е записано като престъпление, да уврежда. Не виждам как може да се уврежда при споделеното пътуване някой, а това е начин, по който хората може да си помагат.

Как се тълкува понятието „обществен превоз“?

Според мен това е превоз, който се осъществява от различни организации, граждани и фирми, които превозват хората – БДЖ, автобусен транспорт, круизни кораби. Някъде обаче съдът може да приеме, че да се возят няколко души също е обществен превоз. Още повече, че може да се прецени, че някой, който обслужва две-три села с едно бусче и бабите му дават по 2-3 лв. – това също е обществен превоз и на този човек ще му искат от 2 до 5 години лишаване от свобода, което е тежко като санкция. Разбира се, ако има частни лица с превозни средства, които позволяват да се транспортират хора от точка „А“ до точка „Б“ и тези хора са повече от 2-3 души, то може да се приеме, че е обществен превоз. Всеки един случай се коментира индивидуално,  но все пак стои следващият въпрос толкова ли е опасно това за държавата и хората? Опасността за държавата е лошото, което хората ще изтърпят. Това, че не си е платил билета в транспортната фирма и един бус прекарва 10 души с някакъв частен превоз…. Разбира се това е свързано с необходимостта да се плащат данъци, защото това е редното и нормалното, но в никой случай това не бива да бъде въздигано в престъпление.

В някои държави в западна Европа се наложи извънредно положение заради кризата с коронавируса и се заговори за възможността такова да бъде въведено и у нас отново. Кое може да се смята за ограничаване на човешките права по време на извънредна обстановка, концентрацията на властта е в ръцете на здравния министър в момента. Кое може да се обжалва като решения и доколко може да се нарушават човешките права?

Отговорът е свързан с точния прочит на закона – Конституцията разрешава възможността да се въвежда извънредно положение. Когато има такова, ако се въведе, тогава се допуска нарушаване на правата на хората. Целта не е да се нарушат техните права, а да се погрижат за тях. По Закона за здравето може да има без извънредно положение обявяване на извънредна епидемиологична обстановка (както е и сега). Заповедта на здравния министър е свързана със закона за народното здраве, което позволява тя да бъде дадена. Тази заповед може да се обжалва като всеки административен акт по реда на административно-процесуалния кодекс. Смея да прогнозирам категорично, че всички жалби ще останат без уважение, защото приетите мерки действително са свързани с необходимостта от ограничаване на пандемията.  

Във ваше интервю казвате обаче, че ако се обжалва глоба за неносене на маска тя ще падне заради записаното в заповедта задължение на държавата да ги раздава. Март месец пък глобата беше непропорционална на доходите на хората, ако има издадено наказателно постановление може ли да се обжалва глоба за 5000 лв. ?

Това са различни въпроси. Въпросът за размера на глобата се урежда – тя е записана колко трябва да е. Това възражение, че маската трябва да се достави от държавата, не съм убеден, че съдът може да го приеме. Когато тълкувах текста на закона аз имах предвид задължението на държавата да осигурява маски – нямах предвид начина, по който да се борят с наказателните постановления. Разбира се това възражение съществува, но аз не мога да прогнозирам какви ще бъдат решенията на съда по този въпрос. Тези решения ще се видят като тръгнат жалбите и съдът ще очертае някаква практика.

Колективни жалби от граждани могат ли да бъдат заведени на база на тези възражения?

Не! Наказателното постановление е индивидуален административен акт и се обжалва от всеки, който е бил санкциониран. Но понеже санкциите на са големи хората няма да се затичат да ги обжалват според мен, но разбира се всеки има своите права в рамките на закона.

Много от засегнатите бизнеси по време на пандемията поискаха обезщетения от държавата. Ако техните искания не бъдат удовлетворени, то може ли да заведат колективен иск в съда?

Не, не може. Искането за компенсация е интерес на всички компании и юридически лица, които защитават интересите на работниците си, които приемаме, че са разумни. Но това е само искане, а за да има заведен иск трябва да има правна норма, която да дава възможност да се заведе такъв иск, а такава няма.

Относно влезлия в сила още през март текст в наказателния кодекс за фалшивите новини и подвеждаща информация, които се наказват с лишаване от свобода, кое може да се тълкува като фалшива новина?

Всеки случай се преценява конкретно – да речем „в Перник има сух режим“, а то няма и това е фалшива новина. Тоест новината трябва да е различна от действителната истина и от факта.

В последно време придобиват популярност твърденията, които доц. Мангъров изнася в обществото, даже Фейсбук бяха спрели негова публикация заради фалшива информация. Може ли да се използва този текст в НК срещу хора, които изказват определено мнение?

Когато става въпрос за фалшива новина става дума за преиначаване и лъжливо поднасяне на доказан факт. Примерът с Перник – „в Перник пак има воден режим“, а то няма. Когато става въпрос за спор, по който има различни мнения –  това не е лъжлива новина. Просто това е едната теза в спора и не може да се приеме, че това е лъжлива новина.

Няма как да се използва този член от НК, за да бъде „запушена устата“ на някого?

Този въпрос със запушването на устата започва с парите, минава през предупреждение и знаете има такива мъчителни случаи с български журналисти. Въпросът със запушването на устата е извън правния коментар. Точният правен коментар е, че не може да се приеме, че Мангъров изнася лъжливи новини, ако неговата позиция е различна от тази, която е във връзка с някои епидемиологични мерки. Има спорове, които ще бъдат решени и това минава през лабораториите, научните изследвания и резултати.

Тоест може да изрази свободно тезата си без да се притеснява?

Да. Това е вече журналистически проблем – когато има теза всеки журналист може да си избере страна и да я отразява, но Мангъров не може да носи отговорност за фалшива новина. Той казва: „аз ходя при майка си без маска, считам, че тя не помага“. След като има спор по този въпрос може да го каже това – доколко той има вярното научно разбиране това е отделен въпрос, той може да бърка. Само Господ е непогрешим, но това не означава, че той дава фалшива новина. Този, който поднася лъжлива новина, трябва да знае, че тя е такава и умишлено да я споделя. В противен случай той не носи отговорност.  

Трябва ли да има нова Конституция на България или само да се правят промени в сега действащата, както беше през 2015 г. ?

Въпросът за промяна в Конституцията е свързан с това какво точно трябва да се промени. Когато е гласувана Търновската Конституция е записано по какъв начин може да се правят промени. Тя е великолепна, европейска и демократична Конституция (независимо, че е имало руснаци, които са се мъчели да прокарват идеите на императора). В нея е записано, че тя може да се променя чрез Велико народно събрание. След като дойде „освободителната съветска армия“ или болшевишката армия, както прецените така я наричайте, проля се кръв, взеха властта една група от хора недостатъчно образовани, но разумни, че да знаят, че трябва да се внесе промяна в законодателството. Направиха референдум и гласуваха Димитровската Конституция, само че старата Конституция не позволяваше това нещо. Тя не позволява чрез референдум да се променя държавният строй. Трябваше да се направи ново Велико народно събрание и то да даде възможност чрез референдум от царство България да стане република, за да бъде законна Димитровската Конституция. Така че тя е незаконна, което пък означава, че чисто юридически в момента действа Търновската Конституция. Нелегитимна е и тази от 1971 г. и тази от 1991 г. Тези хора, които няма да вникнат в юридическите ми аргументи, ще изпаднат в бурен смях. Когато се посяга на закона това е опасно. Когато става въпрос за промяна на нормативен акт се казва какво трябва да се промени – кой текст и как да се промени. Всичко друго е в пушилката и мъглата. Като че ли няма разумни хора, които да назоват нещата с истинските им имена.

ГЕРБ има конкретни предложения в проекта за нова Конституция. Например за намаляване на депутатите от 240 на 120…

Хубав и конкретен въпрос. Има това предложение и то се приема и от партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“. Тези, които предлагат това, може да имат и добри намерения, но на практика какво ще се получи? Когато има 120 депутати ще се конструира правителство от по-малко хора. За да се прокара един закон за хазарта например, зад който стоят много пари с големите метални куфарчета. Сега банкнотите по 500 евро дават възможност в малък обем да се занесат много пари. Депутатите гласуват закон, който да е в полза на тези, които плащат. Когато депутатите са 240 по-трудно се купуват. В Швейцария са 120, но там имат и вили, и къщи и градини, а у нас са дошли от село и родата е казала: „сега, ако не вземеш пари, за никъде не сме“. Това е толкова погрешно и неразумно, че повече не може да бъде.

Второто предложение, което е направено, е да има избор на началниците на полицията. От „трън та на глог“ и направо скачаме в копривата. Нали този, който е началник на шерифа, който ще го изберат, той има 2-3 завода и фабрики, банки. Каймакът на обществото, в което са намесени власт и пари, те така ще нагласят изборите, че да изберат шеф на полицията, който да е под техен контрол. Така че предложенията трябва да са съобразени с реалностите у нас.

Друго предложение – да се взимат решения от компетенцията на ВНС с референдум. За да се признае това решение трябва да се гласува от Народното събрание с 4/5 мнозинство – зависи дали са 240 или 120 депутати ще се изчисли колко точно гласа трябват.

Има решение, че резултатите от референдумите не са задължителни. Лично аз не бих съветвал всички въпроси, по които има спор, да се решават от народа. Не е разумно решение да се направи така. По основни въпроси, за които се събират определен брой депутати и има референдум, то решенията на референдума ще бъдат задължителни. Въпросът с референдума трябва да има своето решение, което да е свързано с точната законова формулировка. Ако се направи референдум „за“ или „против“ смъртната присъда над 80% ще са „за“, много малко ще са против. Статистиката обаче сочи, че смъртната присъда не намалява броя на престъпленията. Доживотният затвор също е много мъчителна работа – все едно даваме смъртна присъда.

Да де, ама има хора, които питат защо трябва да храним затворници, тъй като затворите се издържат от държавата, а тя от данъците на хората, като може да им се „тегли куршумът“ казано на жаргон?

Малко съм притеснен от вашия въпрос, как да застреляш един, който е за изнасилване и къде да отиде другаде освен в затвора?

Има разлика между изнасилвач и сериен убиец…

Аз знам един сериен убиец в България, защото съм му чел делото. В България има още един, той дори не е сериен убиец, а психопат – „момата“. Така че в България реално няма серийни убийци и добре, че няма такива. Това са най-тежките престъпници и получават най-тежките присъди – доживотен затвор или отиват в затвора минимум за 30 години. Той като отиде там на 30-40 години няма да изкара до 70. Когато е доживотен затвор без замяна като влезе вътре му изнасят трупа да го погребат. Този човек не е опасен. Въпросът за куршума и престъплението е неточен, но все пак ще му отговоря. Когато има престъпление в затвора трябва да влезе престъпникът, но той не може да не се издържа – не се задраскват хората и да им се „теглят куршумите“.

Намаляване на мандата на главния прокурор от 7 на 5 години?

И да го намалят от 7 на 5 години, ако на всеки един прокурор може да му се отмени постановлението от по-горния прокурор, а главният може да отмени всяко постановление, това означава, че никой прокурор няма да повдига обвинения. Нека го намалят седем години е много, но не се решава генерално въпросът. Всеки прокурор в рамките на своята компетентност трябва да е независим и да му се подчиняват службите на МВР, за да може да възлага конкретните задачи.

Какво е вашето мнение за приетата от Европейския парламент резолюция, касаеща върховенството на закона в България? В тази резолюция има въпрос, касаещ конкретни дела, които са се забавили 15 години и все още няма решение на съда.

Няма посочено конкретно дело, има записан общ преглед и принципни постановки. Абсолютно не е вярно, че в България делата се бавят по 15 години! Имаше едно забавено дело, по което махнаха и съдията. В Испания например делата се бавят малко повече от България. За да бъдат по-кратки делата трябва да се съкратят следствията! Едно следствие може да трае една година, осем месеца… Аз съм бил адвокат на един от пострадалите в „Индиго“ – за 3 месеца разпитаха 400 свидетели и направиха над 50 експертизи. Наказателните дела могат да бъдат забързани с по-кратки досъдебни производства, а досъдебното производство трябва да е обезпечено с ресурс. С полиция, която да призовава, с вещи лица, които да си дават заключенията, на които да им се плаща и може да се съкрати срокът. И тогава от извършване на престъплението – до издаването на присъдата ще се съкратят много сроковете.

Човешкият фактор ли е причината да се бавят толкова много следствените процедури?

Човешкият фактор го има като почнеш от секса и стигнеш до космонавтиката – все има човешки фактор. Когато правилото е много добре подредено, формулирано като законов текст и е гарантирано със санкция, то се свежда до миниум. Когато е записано в текст, че едно следствие се бави повече от шест месеца следват конкретни дисциплинарни мерки с длъжностни лица. Сочи се срок и санкция и всеки ще си каже – какво да се бавя, имам да храня деца. В САЩ са стигнали до извода, че всички въпроси, които трябва да бъдат решени в едно общество, животът ги поставя. Когато трябва да ги решим ние трябва да отговорим на въпросите на живота, а не на теорията, политиката и други съображения. Имаш въпрос – животът казва кое е най-доброто и затова въпросът, който трябва да се решава, трябва да е конкретен и отговорът също така трябва да е конкретен и разумен.

Все пак европейският парламент дава препоръки относно върховенството на закона с тази си резолюция, която не е задължителна. Какво трябва да направи България, че да отговаря на тези изисквания, тъй като върховенството на закона е доста общо понятие, а и хората да вярват повече в съдебната система?

Прокуратурата и всеки прокурор да има правото да нарежда на всеки полицай, когато има информация да вкарва обвинителни актове, след като разбира се има прецизни съдебни следствия. ДАНС всичката информация, която има, не да стои за информация, а трябва да приключва с предаването на събраните доказателства на следствието и на разследващите полицаи и прокуратурата, защото там има далавери за милиони. Върховенството на закона трябва да е свързано с това не само когато има убийство да се хване убиецът. Това имат предвид от ЕС и те са притеснени от това, че държавата е неспокойна. Само че няма как ЕС да каже променете този закон, този текст. Няма как, защото имаме национален суверенитет. Това е предизвикателство към нас – юристите и към мъжеството и почтеността на политиците. Дали ще отговорим на това предизвикателство – това е друг въпрос. 

Вече трети месец има протести – един от ръководителите им е ваш колега и дори Ви замести по делото Иванчева – адв. Хаджигенов. Споделяте ли вижданията му и трябва ли адвокат да е начало на протест?

Категорично няма пречка – свободен човек е, политически е протестът, какво като е адвокат? Съдия, прокурор, следовател, полицай не може, но той защо да не може. Юридически няма пречка, след като законът позволява не може да му се посегне на правата. Въпросът е в това да не се наричат „Отровното трио“, защото хората нямат нужда от отровно трио. Хората имат нужда от „Благодатното трио“. Не само да има отрицание, а да има и това какво точно трябва да се направи. 

Какво искате да кажете на тези млади хора по площадите, които искат съдебна реформа?

Ще им кажа това, което римляните са казали : „животът е борба“! Иначе не е живот, а е мухъл, блато. То няма и как да остане така, ако се забави, тъй като вече се забави доста.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *